№ 240
гр. Варна, 28.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600316 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и
протича по реда на глава 22-Ра от НПК.
Образувано е по частна жалба на подс.М. Р. Ф., чрез неговия
процесуален представител адв.Д. ВАК против определение №856 от
14.10.2022г. на Окръжен съд гр.Варна по НОХД №580/2022г., постановено в
разпоредителното заседание по делото, в частта, в която съдът е оставил без
уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение “задържане под стража“ и е приел, че липсват допуснати
съществени процесуални нарушение на ДП, довели до ограничаване правото
на подсъдимия. По отношение на първото искане се излагат съображения за
останали неизяснени обстоятелства по обвинението за разпространение на
наркотици, които са от съществено значение за делото, поради отказ за
събиране на доказателства по искане на подсъдимия. По отношение на
мярката за неотклонение се излагат аргументи, че е изтекъл осеммесечния
срок по чл.63,ал.4 от НПК, както за наличието на добро процесуално
поведение на подсъдимия, постоянен адрес и възможността целите на
мерките за неотклонение да бъдат постигнати и чрез по-лека мярка.
Придвижването на жалбата и материалите по делото до Апелативен съд
гр.Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението
становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия
състав.
Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите
по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете
жалбата за допустима, а по същество- неоснователна.
1
Първото възражение е направено по отношение на допуснати на ДП
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ за допускане на
поискани от подсъдимия доказателства. По този начин са останали
неизяснени обстоятелства, които са от съществено значение за делото и са
нарушени правата на подсъдимия.
Оплакванията за неизясняване в досъдебното производство на
определени обстоятелства, за несъбиране на всички доказателства поискани
от подсъдимия съдържат по същество искане за констатиране на нарушения
свързани с проверка допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства, които съгласно забраната по
чл.248, ал.4 НПК за обсъждането им в разпоредително заседание, не са
основание за връщане на делото в досъдебното производство. Противното
искане на защитата /застъпено и в разпоредителното заседание пред Окръжен
съд –Варна/ се основава на погрешното разбиране, че порок, свързан с
доказателствената дейност на разследването, може да съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, даващо основание за прекратяване на
съдебната фаза на процеса. Повдигнатите въпроси подлежат на изясняване в
съдебното следствие на наказателния процес чрез събиране на допълнителни
доказателства след преценка за тяхната допустимост, съотносимост и
необходимост. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е
приел липсата на основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Следващото възражение е по отношение потвърдената мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Първият аргумент на защитата на
подсъдимото лице за нейната отмяна се отнася до изтичане на осеммесечния
срок по чл.63,ал.4 от НПК, а вторият до наличието на данни, че е отпаднала
необходимостта от продължаване на най-тежката мярка. Като такива се сочат
добро процесуално поведение на подсъдимия и наличие на постоянен адрес.
Въпреки липса на мотиви към определението на ВОС, с което
потвърждава взетата мярка, настоящия състав дължи произнасяне по
отношение на нейната законосъобразност и към този момент.
На първо място, визирания в чл.63,ал.4 от НПК осеммесечен срок е
относим само и единствено до досъдебната фаза на процеса. Видно от
данните по делото, подсъдимият е задържан за 72 часа с Постановление от
20.10.2021г.. Обвинителния акт е внесен в ОС-Варна на 10.06.2022г., т.е. в
рамките на този срок /20.06.2022г./. В съдебната фаза, подсъдимият има право
да постави въпроса за изменение на мярката по всяко време, по реда на чл.270
2
от НПК.
Обжалваната мярка е взета на ДП с определение от 21.10.20021г. на
Окръжен съд-Варна. В хода на ДП не е правено искане за нейното изменение,
или отмяна. Видно от данните по делото, с ОА подсъдимия е предаден на съд
с обвинение по чл.354а,ал.2,т.4 във вр. с ал.1,изр.1,алт.1,пр.4 и алт.2 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, т.е. за държане и разпространение на наркотични вещества,
при условията на опасен рецидив.
Касае се за тежко умишлено престъпление, което разкрива висока
обществена опасност на деянието. Същото обаче само по себе си не може да
определи налагане, или продължаване на една от най-тежките МН, каквато е
«задържане под стража», тъй като високата степен на обществена опасност на
деянието се взема предвид само при първоначално определяне на МН.
Настоящият състав намира, че по делото са налице данни и за
наличието на реална опасност подсъдимия да се укрие и извърши
престъпление. Този извод може да бъде изведен от обстоятелството, че
подсъдимия е иранец, който пребивава в България от 20 години като
политически бежанец. Видно от данните по делото, същия няма постоянен
адрес, като често сменя своите квартири. Договора за наем на последната
датира от 16.02.2021г./видно и от показанията на неговия наемодател/. От
данните на съдебното му досие се установява, че подсъдимия е осъждан
трикратно за престъпления по чл.354а от НК и докато за първите две е
настъпила реабилитация, последното датира от 2013г., с наложено ефективно
наказание от шест години лишаване от свобода». Видно от данните по делото,
подсъдимия се движи в криминогенна среда и употребява наркотични
вещества. Именно наркотичната употреба, нагласите, начина на живот и
обкръжението са основните предопределящи криминалното проявление
фактори. Всички тези обстоятелтва сочат на наличието на реална опасност
подсъдимия да се укрие и да извърши престъпление.
В разпоредбата на чл.57 НПК законодателят е дефинирал целите на
мерките за неотклонение, като е посочил, че те са насочени към преграждане
на възможността обвиняемият да се укрие, извърши престъпление или осуети
изпълнението на влязлата в сила присъда.
Анализът на тези цели дава основание да се приеме, че при
определянето на мярката за неотклонение, независимо от нейната тежест и
вид, трябва да бъде търсен баланс между съществуващ обществен интерес-
наказателното производство да се развие и приключи нормално /с оглед
предотвратяване на укриване на обвиняем или осуетяване на изпълнението на
осъдителна присъда/, както и да се попречи на привлеченият към наказателна
отговорност гражданин да извърши друго престъпление. Наред с обществения
интерес, трябва да бъдат отчитани и основните правата на подсъдимия, като
не бъде допуснато прекомерно засягане на личната му сфера, което не е
непосредствено необходимо с оглед целите по чл.57 НПК. Ето защо при
преценката на тези два противоречиви интереса следва да се определи най-
3
леката възможна МН, стига тя да осигурява постигането на посочените по-
горе цели. В настоящия случай съдът намира, че търпяната МН «задържане
под стража» е единствено адекватна мярка,която в пълна степен може да
изпълни целите на чл.57 от НПК.
Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение в частта,
в която е потвърдена взетата спрямо подсъдимия Г. мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и в частта, в която е отказано прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза поради
допуснати съществени процесуални нарушения е законосъобразно.
Поради изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВЪРЖДАВА определението №856 от 14.10.2022г. на Окръжен съд
гр.Варна по НОХД №580/2022г.,постановено в разпоредително заседание в
частта, в която е потвърдена взетата спрямо подсъдимия М. Г. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и в частта, в която е отказано
прекратяване на съденото производство и връщане на делото в досъдебната
фаза поради допуснати съществени процесуални нарушения, като
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4