МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 820/2009г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна
прокуратура по отношение на подсъдимия Б.С.Д. са били възведени следните
обвинения:
1/за престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.18 ал.1 от НК, за това , че на 07.01.2009г. в гр.Варна, при условията на. опасен
рецидив, направил опит да
отнеме чужди движими вещи – мобилен телефон марка Нокия 6151, ведно със слушалки към него и мемори карта памет-2 гига байта, на
обща стойност 124.45 лв., от владението на В.А.Д., с намерение противозаконно да го
присвои, като употребил за това сила и заплашване и деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини;
2/за престъпление по
чл. 196 ал.1 т. 2, вр. чл. 195 ал.1 т. З,
вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това, че на
06.01.2009 г. в гр.Варна, условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - дамска чанта, лична карта, клубна карта
„Пикадили", карта за „Метро", карта, на контрольор от „Градски транспорт" с рег.№ 17, карта от банка. „ДСК", карта „Евролайн" от „Постбанк", кредитна карта, на „Ти Би Ай
кредит", карта на „Ти Би Ай кредит",
здравна книжка, гребен, портмоне, сумата от 20 лева,
часовник за л.а.„Опел Корса", радиокасетофон за л.а.
м. „Блаупункт", талон за регистрация на л.а. „Опел
Корса" с ДКН В 9414 КР, талон за технически преглед, на л.а. „Опел Корса" с ДКН В 9414 КР, талонче за платена застраховка „ГО" на л.а.„Опел Корса" с ДКН В 9414 КР - всичко на обща стойност 156.25 лева, от владението на В.А.П. и Б.А.Ж., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
З/ за престъпление по чл. 276 ал.З от НК, за това, че на 06.01.2009г. в гр.Варна, противозаконно отнел официални удостоверителни знаци - превозни билети за градски транспорт, предназначени за установяване, плащане и отчитане на стойности, като извършеното не съставлява, по-тежко престъпление.
Производството пред ВОС протече по реда на глава 27 от НПК
– Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, при
условията на чл.370 т.2 от НПК.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение, моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от
четири години
по пункт 1, за срок от две години и десет, а по третото- пробация, след
приложението на чл.55 от НК. Моли за групиране, както и за привеждане на
наказанието по НОХД 1177/2006г. на ВРС, за което е бил
частично УПО.
Подсъдимият признава вината си. В последната си дума изразява съжаление
за стореното.
Защитникът на подсъдимия
не оспорва обвинението и моли съда да наложи наказание под предвидения в закона
минимум в рамките на две години за най-тежкото престъпление.
От
преценката на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
1.Св.В.П.
работела като кондуктор в „Градски Транспорт" ЕАД-Варна.
На 06.01.2009г. била на работа на линия 22. Около 20.45ч. автобусът потеглил от жк,,Вл.Варненчик"
в посока -центъра. На спирката на пощата в жк„Вл.Варненчик" се качил подс.Д.. Седнал на първата седалка, близо до водача на автобуса. Малко преди спирка „Св.Иван Рилски", подс. застанал на първата врата до водача, готвейки се да слиза. Когато автобусът спрял, при слизането си подс.Д. грабнал дамската чанта
на св.П., която се намирала на таблото до табелата на
автобуса. Хукнал да бягаВ дамската чанта се
намирали личната кирта на свид. П., билети за градски транспорт на обща стойност 500 лв., клубна карта „Пикадили", карта за „Метро", картата й на контрольор от „Градски транспорт" с рег.номер
17, карта на от банка „ДСК",
карта „Евролайн" от „Постбанк", кредитна карта на „Ти Би Ай кредит",
карта на „Ти Би Ай кредит", здравна книжка, гребен, портмоне и сумата от 20 лева – всичко собственост и на
името на св.П..
След като избягал, обвиняемият си купил с откраднатите пари храна, бира и цигари. Задържал част от намиращите се в чантата вещи – предимно документи, отишъл на автобусна
спирка на линия 22, и като дошъл следващия автобус, без да се качва в него, дал чантата с останалите вещи на намиращата се вътре контрольорка, като й казал, че я е взел от св.П.. Впоследствие пострадалата си получила чантата.
Па 08.01.2009г. било извършено разпознаване /л.28/, при което св.П., разпознала подс.Д. като лицето, което й
откраднало чантата от автобуса.
2.Св.Ж. управлявал л.а.„Опел Корса" с ДКН В 94-14 КР. Автомобилът бил собственост на св.Георгиев, но чрез няколко продажби /без оформяне на съответни договори/, преминал
във владение на св.Ж.. Той държал автомобила
паркиран до дома си на ул.„Акад.Курчатов"
в гр.Варна. На 06.01.2009г., около 22.00 часа подс.Д. се движел в района на горепосочената улица и забелязал МПС. Погледнал през прозореца и видял,
че вътре има радиокасетофон „Блаупункт". С камък счупил стъклото на шофьорската врата, отворил отвътре
вратата на автомобила, влязъл и се
помъчил да вземе касетофона, но не успял. След това се опитал да извади
часовника, намиращ се на таблото на
автомобила, но също не успял. Под сенника над шофьорската седалка подс. намерил и взел следните документи на автомобила: талон за регистрация,
талон за технически преглед, талонче
за платена застраховка „Гражданска отговорност”.
По същото време св.Ж. се прибирал в дома
си, чул шум от счупено стъкло, отишъл
до автомобила и видял, че около него има следи от стъкла. На около 2-3 метра, от колата видял
непознат мъж /подс./, държащ в ръце
вещи, които свидетеля оприличил на
картончета.
При
задържане на обвиняемия, при извършен личен обиск, у него били открити: личната карта на св.В.П., карта за „Метро" на нейно име, клубна,
карта „Пикадили", карта на
контрольор от „Градски транспорт" с рег.№17, карта на св.П. от Б„ДСК", карта на св.П. „Евролайн" от „Постбанк", кредитна
карта и карта на “Ти Би Ай
кредит", на името на св.П. –
документите й били върнати срещу
разписка /л. 56/. При същия обиск у
обвиняемия били открити, а
впоследствие върнати на св.Ж. /л.55/
талона за регистрация на л.а. „Опел
Корса" с ДКН В 9414 КР, талон за технически преглед на същия
автомобил и талончето за платена застраховка
„ГО" на автомобила,
3/На 07.01.2009г., около 00.10ч. св.Д. /непълнолетен/
вървял по улицата, в близост до училище „Отец
Паисий" в гр.Варна. В джоба му се намирал мобилния му
телефон м. „Нокиа 6151" с мемори
карта 2 GB. С помощта на слушалки, св.Д. слушал музика от мобилния си телефон. До него се приближил подс.Д.. Той спрял Д.
и се опитал неуспешно да го заговори. След това подс.Д. хванал с лявата си ръка Д. за ръката и го
попитал откъде идва и къде живее, свил дясната си ръка в юмрук и понечил да удари свидетеля. Последният го попитал „Защо искаш да ме удряш, батко?”, а подс. го запитал дали ще му даде телефона си. Пострадалият му казал, че няма да го даде и започнал да си дърпа ръката. Подс.Д. подължил да дърпа момчето, като му
нареждал да му даде телефона си. Пострадалият
успял да се отскубне и побягнал. Отишъл при свой приятел - св.Асенов,
и му разказал, че едно лице се опитало да му вземе мобилния телефон. Св.Асенов и
св.Д. излезли да търсят подсъдимия. Видели
го зад училище
„Отец Паисий" и го
подгонили. Успели да го хванат, завели го в дома на св.Д. и се обадили в полицията.
Според СОЕ общата
стойност на предмета на престъпленията е 280.70 лв.
С оглед данните за употребен от обвиняемия алкохол, е назначена СМЕ. Видно
от нейното заключение, по време на извършените деяния той е бил в средна стенен на алкохолно опиване, което му е
позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да. ръководи постъпките си.
Изложеното горе се установява от самопризнанието на подс. както и от всички
доказателства по делото, събрани в хода на ДП, прочетени и приобщени по
съответния процесуален ред.
От правна гледна страна
съдът приема:
Квалификацията по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, респ. по чл. 196 ал.1 т.2 от НК се определя от предходната съдимост на Д.:
С определение на ВРС по ЧНД 1889/2006г., влязло в сила на 12.05.2006г. са групирани наказанията му по присъди но НОХД 1702/04г. на ВОС - лишаване от свобода за
срок от 6 години и по НОХД 6797/2005 г. на
ВРС лишаване от свобода за срок от 6
месеца най-тежкото от тях -лишаване от
свобода за срок от 6 години. На
основание чл. 68 ал.1 от НК, била
приведена в изпълнение присъдата по НОХД 2604/01 г. на ВРС - лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.
С определение на ВОС от 21.11.2008г. по ЧНД 1732/2008г.,
влязло в сила на 29.11.2008г. подс.Д. бил условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от горепосоченото общо наказание, като му е бил установен изпитателен срок в размер на 1 година, 3 месеца и 7 дни, както и пробация.
Т.е. налице са предпоставките на чл. 29 ал.1 б."а" и б."б"
от НК и сроковете по чл.30 от НК не са изтекли.
Квалификацията по
т.3 на чл.195 се установява от изготвения огледен протокол, а тази почл.26 ал.1
от НК, че в рамките на един ден, т.е. през непродължителен период от време
извършил две престъпни деяния от един и същи вид.
С оглед изложеното и съдът
ПРИЗНА ПОДС.Д. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
1/ На 07.01.2009г. в гр.Варна, при условията на. опасен рецидив, направил опит да
отнеме чужди движими вещи -мобилен телефон марка Нокия 6151, ведно с аксесоари към него на обща. стойност 124.45 лв.,
от владението на В.А.Д., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила
и заплашване и деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини,
поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.18, ал.1 от НК, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор.
2/ На 06.01.2009г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез
разрушаване па прегради, здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи - дамска чанта, сумата от 20.00
лв., както и множество документи и други вещи
– всички на обща стойност 156,25 лв., от владението на В.А.П. и Б.А.Ж., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.26, ал.1 от НК, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затвор.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му налага най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затвор.
ПРИЗНА подс. Д. за НЕВИНЕН на 06.01.2009г. в гр.Варна, противозаконно да
е отнел официални удостоверителни знаци – превозни билети за градски транспорт,
предназначени за установяване, плащане и отчитане на стойности, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание
чл.304 ГО ОПРАВДАВА по възведеното
му обвинение по чл.276, ал.3 от НК. Горното се наложи заради обстоятелството,
че за едно и също деяние, съдът констатира две различни обвинения - отнемането
на официални
удостоверителни знаци – превозни билети за градски транспорт, предназначени за
установяване, плащане и отчитане на стойности, е включено в обвинението за кражба, както и в това
по чл.276 ал.3 от НК, въпреки, че в самия текст е записано, че “това не следва
да съставлява по-тежко престъпление” – а престъплението по чл.196 от НК е
по-тежко.
На основание
чл.70, ал.7 от НК съдът ПРИВЕДЕ в
изпълнение не изтърпяната част от наказанието, наложено с присъда по НОХД №
1177/2006 год. на Районен съд Варна в размер на една година, три месеца и седем
дни лишаване от свобода, по което е бил условно предсрочно освободен по ЧНД №
1732/2008 по описа на ВОС, което следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор.
За да определи наказанията съдът прецени високата обществена опасност на
деянията и дееца, както и прие като:
Смекчаващи отговорността обстоятелства - млада възраст, факта че е върнал чантата на следващия автобус, ниската
стойност на предмета на престъплението, минималния размер на невъзстановените
вреди- 20лв., факта на недовършеност на деянието по чл.199 от НК, останало във
фазата на опита.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – друга
съдимост, неопределяща квалификацията “опасен рецидив” в конкретния случай; деянията са извършени само месец след влизане в сила
на определението, с което Д. е бил УПО и в
рамките на установения изпитателен срок по чл.70
ал.6 от НК.
С присъдата съдът осъди подсъдимия и да заплати
направените разноски.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС :