Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 7550 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение от 22.04.2020 г.
по гр. д. № 6318/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I
ГО, 31 състав, са осъдени К.Г.С., ЕГН ********** и К.С.С.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, ж. к. „Лагера“, бл. ******* да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ при условията на разделност при квоти по ½
следната сума: 1894,42 лв., представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. *******, аб. № 107953, ведно със
законната лихва от 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 459,48 лв. - разноски по делото
съобразно уважената част от исковете, като е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 373,19 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 15.09.2014 г. - 05.12.2017 г.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца - „Н.“ ЕАД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5056347/18.05.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
чрез юрисконсулт И.М., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 373,19 лв. Твърди се, че решението
в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва
се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците притежават
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен
ежедневник. В случая ответниците не са възразили срещу общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и същите ги обвързват. Посочва се, че през исковия период
са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от
13.02.2008 г. (ОУ/2008 г.), Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“, в сила от 14.03.2014
г. (ОУ/2014 г.) и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ и в. „19 минути“, в
сила от 12.08.2016 г. (ОУ/2016 г.). Съобразно ОУ/2008 г. и чл. 33 купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което купувачите
изпадат в забава. Тези общи условия обхващат част от исковия период, като с
изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази
сума - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В раздел IX от ОУ/2014 г., чл. 32,
ал. 1 и чл. 33 са определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е 30 - дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, като с ОУ е предвидено, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът
изпадне в забава, т. е. след изтичане на 30 - дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Посочва се, че
във връзка с удостоверяването на публикуването на фактурите на интернет
страницата на продавача са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на съответните дати на публикуване. Съобразно ОУ/2016 г. и чл. 33
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което
купувачите изпадат в забава, т. е. ответниците са в забава в плащането на
главницата за топлинна енергия. С оглед на изложеното се моли за отмяна на решението
в обжалваната част и за уважаване на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците К.Г.С. и К.С.С.,
както и от привлеченото от ищеца трето лице - помагач - „Н.“ ЕАД.
Първоинстанционното решение в частта, с
които е уважен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал.
1 ЗЕ до посочения по - горе размер не е обжалвано от ответниците, поради което
е влязло в законна сила.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх. № 2002227/29.01.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу К.Г.С. и
наследниците на К.С.С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот - апартамент №
14, находящ се в гр. София, община „Красно село“, ж. к. „Лагера“, бл. *******,
съответно клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ да заплатят на ищеца сума в общ размер на 2267,61 лв., от които 1894,42
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г.
(споразумение от 16.12.2016 г.), обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен
сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и обща фактура № **********/31.07.2016 г.
за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., както и незаплатена
топлинна енергия по изравнителни сметки, отразени във фактури №
**********/30.09.2015 г., № **********/30.09.2015 г., № **********/30.09.2015
г., № **********/30.09.2015 г. за м. 04.2015 г., № **********/30.09.2015 г. за
м. 07.2014 г. - м. 03.2015 г., № **********/30.09.2015 г. за периода м. 05.2014
г. - м. 06.2014 г., № **********/30.09.2016 г. за периода м. 10.2015 г. - м.
03.2015 г. и № **********/30.09.2016 г. за м. 04.2016 г., както и сумата от
373,19 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 05.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Ищецът излага твърдения, че К.С.С. е бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот с аб. № 107953,
разделно отговорен с К.Г.С.. Твърди, че К.С. е починал, поради което
претенцията се насочва срещу неговите наследници. Ответниците са ползвали
доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период 01.05.2013 г. - 30.04.2016
г., като не са погасили задълженията си. Предвид изложеното ищецът моли за
осъждане на ответниците да заплатят процесните суми, както и разноски по
делото.
След установяване в хода на
производството, че няма данни лицето К.С.С. да е починало, „Т.С.“ ЕАД с молба
вх. № 5053856/30.03.2018 г. е уточнило исковите си претенции, като същите се считат
предявени срещу К.С.С. и К.Г.С. в условията на разделна отговорност по ½
от всеки от ответниците от претендираните в исковата молба суми.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответниците. В първото по делото открито съдебно заседание
ответниците се явяват лично - заявяват, че оспорват сумите, тъй като има
извършено плащане, не оспорват количеството и качеството на доставената до
имота топлинна енергия през процесния период.
С определение от 03.09.2019 г. като
трето лице - помагач на ищеца СРС е конституирал „Н.“ ЕАД.
По делото е прието неоспорено от
страните споразумение от 16.12.2016 г. между „Т.С.“ ЕАД и К.Г.С., с
което е уговорено, че длъжникът дължи на кредитора за незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот в гр. София, кв. ж. к. „*******, с аб. № 107953
сума в общ размер на 12069,66 лв., от които 8649,62 лв. - главница за периода
01.11.2008 г. - 30.11.2016 г. и 3420,04 лв. - лихва за забава, изчислена към
датата на подписване на споразумението. Предвидено е, че доколкото за част от
сумите е настъпила погасителна давност - за сума в общ размер на 8637,18 лв.,
включваща 5598,20 лв. - главница за периода 01.11.2008 г. - 30.09.2013 г. и
3038,98 лв. - лихва за забава върху тази главница за периода 31.12.2008 г. -
16.12.2016 г., то за кредитора е погасена възможността да търси принудително
изпълнение на тези суми. За останалата дължима сума в размер на 3432,48 лв.
страните са уговорили погасителен план за плащане.
По делото е прието заявление рег. №
Г-27602/16.12.2016 г. от К.Г.С. и К.С.С. до изпълнителния директор на „Т.С.“
ЕАД, че задълженията за топлинна енергия за периода до м. 10.2013 г. за имот на
адрес: ж. к. „Лагера“, бл. *******, ет. 4, ап. 14, аб. № 107953 са погасени по
давност, а дължимите суми за периода м. 11.2013 г. -
м. 11.2016 г. ще бъдат платени по споразумение.
По делото е приета молба от К.С.С. до „Т.С.“
ЕАД от 11.10.1991 г. за откриване на партида на адрес: ул. ж. к. „Лагера“, ул.
„Девети септември“ 54, бл. *******, ап. ** с посочване в същата,
че семейството на заявителя се състои от трима души. В горния
десен край на молбата е посочен аб. № 107953, от 08.05.1995 г.
По делото е приет договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 17.05.1993 г.,
видно от който Председателят на ИК на ТОА „Красно
село“ въз основа на Заповед № ДИ-94-05-282/1991 г. на Председателя на ИК е
продал на К.С.С. и К.Г.С. апартамент № 14 - собственост на държавата, находящ
се в гр. София, ж. к. „Лагера“, на пети етаж, бл. ******* със съответните идеални части
от общите части и от правото на строеж върху мястото.
По делото е прието Удостоверение от „Географска
информационна система - София“ ЕООД, изх. № 68-00-20(1)/16.01.2014 г. от което
се установява, че стар адрес - бул. „9 - ти септември“ 54, бл. 20 се отнася за
жилищна сграда с три входа, нанесена с планоснимачен № 463 в кадастрален лист
426 по плана на гр. София, м. „Лагера“ с настоящ адрес:***, вх. Б и вх. В.
По делото е приет като писмено
доказателство договор от 29.08.2002 г. между „Нелбо инженеринг“ ООД - в
качеството му на изпълнител и Ц.К., в качеството му на представляващ етажна
собственост на адрес: гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. ****, по силата
на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна
собственост съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност, като за
отчитането се дължи възнаграждение.
Приет е протокол от
28.08.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на Етажна
собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*******, в който е обективирано взетото
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
с „Нелбо инженеринг“ ООД. Упълномощен е Ц.К. да сключи договора от името на
етажната собственост и да я представлява по време на изпълнение на договора.
Към протокола е приложен списък на
етажните собственици, в който под № 50 е посочен К.С.С., от който е
положен подпис за аб. № 107953.
По делото са приети извлечение от сметки
от 05.12.2017 г. общо в размер на 2267,61 лв., от които 1894,42 лв. - главница
и 373,19 лв. - лихви, както и съобщения към фактури от 31.07.2014 г. на
стойност 835,55 лв. за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г., от 31.07.2015 г.
на стойност 1042,80 лв. за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и от
31.07.2016 г. на стойност 803,86 лв. за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.
По делото са
приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в град София, приети с Решение по т. 11 от
Протокол № 26/18.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД
и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т. 1
от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото е
приет договор от 06.11.2007 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между
„Топлофикация София“ АД и „ТА - ЕС - Нелбо инженеринг“ ООД
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна - собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, както и индивидуално споразумение от 05.08.2005 г.
между „Т.С.“ ЕАД и ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД за специални условия към „Общи
условия на договорите между „Топлофикация София“ АД и Търговец по смисъла на
Закона за енергетиката за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в град София“.
От третото лице - помагач „Нелбо“ АД с
молба вх. № 5164026/10.10.2019 г. са приложени и приети като доказателства изравнителна
сметка за период м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. на К.С.С., за аб. № 107953 на
стойност (-) 416,69 лв. за връщане, изравнителна сметка за период м. 05.2014 г.
- м. 04.2015 г. на К.С.С., за аб. № 107953 на стойност 14,94 лв. за доплащане,
изравнителна сметка за период м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г. на К.С.С., за аб. №
107953 на стойност -9,52 лв. за връщане, талони за отчет на уреди за дялово
разпределение за отоплителен сезон 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 за аб. № 107953
с абонат К.С.С., подписани за потребител, свидетелство от 22.11.2006 г. и
изложение на „Н.“ ЕАД.
От приетото
в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - счетоводната
експертиза
(ССчЕ) се установява, че по
споразумение от 16.12.2016 г. аб. № 107953 е имал задължение в общ размер на
12069,66 лв., от които 8649,62 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатената ТЕ за периода 01.11.2008 г. - 30.11.2016 г. и 3420,04 лв. лихва
за забава, изчислена към датата на подписване на споразумението. Направеното от
длъжника възражение за давност е прието от ищеца за сумата от 8637,18 лв.,
включваща 5598,20 лв. - главница, представляваща стойността на потребената в
топлоснабдения имот ТЕ за периода 01.11.2008 г. - 30.09.2013 г. и 3038,98 лв. -
лихва за забава върху тази главница за периода 31.12.2008 г. - 16.12.2016 г.
Длъжникът е признал задълженията си по споразумението от 16.12.2016 г., като се
е задължил да изплати на кредитора остатъка - сумата от 3432,48 лв. при
спазване на погасителен план, като с подписване на споразумението са заплатени
1029,74 лв. По счетоводни данни на 28.11.2017 г. е осчетоводено намаление на
лихви по споразумението за периода м. 10.2013 г. - м. 01.2014 г. в общ размер
на 32,14 лв., като остава за плащане по споразумението сумата 2370,60 лв. Не се
установяват последващи плащания по споразумението, няма данни за извършени от
абоната плащания на суми за ТЕ, касаещи процесната сума. Има прихващане с
платените суми по споразумението от 16.12.2016 г. в размер на 1029,74 лв. За
периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. прогнозно фактурираните суми за ТЕ, за
аб. № 107953 за имот в гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. *******, са на обща
стойност 3141,26 лв. (посочени по отделни месеци в Таблица № 1 от заключението).
По партидата на абоната изравнителните сметки за трите отоплителни периода по
стойност с ДДС са сума за възстановяване в общ размер на (-) 411,29 лв. С
изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън
процесния период, или начислените суми за ТЕ възлизат на 2729,97 лв. От
внесените по споразумението 1029,74 лв. са осчетоводени за погасяване на обща
фактура № **********/31.07.2014 г. на стойност 835,55 лв., с остатъка от 194,19
лв. са погасени лихвите за тази фактура. Незаплатената главница за ТЕ възлиза
на 1894,42 лв. (2729,97 лв. - 835,55 лв.). Законната лихва, изчислена от
15.09.2015 г. - датата на изпадане в забава - първият ден след срока за
плащане, до 05.12.2017 г. - датата на извлечение от сметки, е в общ размер на
373,19 лв.
(567,38 лв. - 194,19 лв. - остатък по споразумението).
С
определение в открито съдебно заседание на 16.10.2019 г. първоинстанционният
съд е отделил като безспорно, че за процесния период в процесния имот е
доставена топлинна енергия на стойностите, посочени в исковата молба, както и
че ответниците са собственици на имота и ползват същия.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Решението на СРС
в обжалваната част е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150
ЗЕ и
чл. 153 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, както и иск за заплащане на обезщетение
за забава върху стойността на доставената топлинна енергия.
За да се
уважи главният иск за присъждане на вземане за стойността на
доставена топлинна енергия по делото следва да се установи, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците
топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат стойността
ѝ, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
действащите към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката
и Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради
което и за ответниците е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава ищецът следва да установи, че главното парично задължение
е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Ответниците следва да докажат своите, че претендираната
сума е платена.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът
приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и
други дейности, обслужващи основните.
По делото е
установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Понятието „потребител на
топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012
г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Предвид обстоятелството, че първоинстанционното
решение е влязло в сила спрямо ответниците в посочената по - горе част, а именно:
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ при условията на разделност
при квоти по ½ сумата от 1894,42 лв., представляваща стойност на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. *******, аб.
№ 107953, ведно със законната лихва от 29.01.2018 г. до окончателното плащане, въззивният съд приема,
че по
делото е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са имали качеството на клиенти на топлинна енергия
за топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж. к. „Лагера“, бл. *******, с аб. № 107953 през процесния период съгласно
посочените нормативни разпоредби, между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до имота на
ответниците, както и че в същия имот е доставена топлинна
енергия през исковия период на стойност,
посочена в решението на СРС.
Спорният пред
въззивната инстанция въпрос касае основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за дължимост на сумата от 373,19 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода 15.09.2014 г. - 05.12.2017 г. върху задължението за доставена топлинна енергия
до процесния имот.
Както се посочи, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответниците.
За
процесния период м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г. страните в настоящото производство са
били обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и от 2014 г. Приложими за периода м. 05.2013
г. - м. 02.2014 г. са Общите условия, одобрени с решение № ОУ - 001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., а за периода м. 03.2014 г. - 30.04.2016
г. - Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014 г. Въззивникът неправилно се позовава и на Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г., тъй
като те са влезли в сила след процесния период, съответно не касаят същия.
За вземанията,
възникнали при действието на ОУ от 2008 г.:
Моментът
на забавата се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно ОУ от 2008
г. - чл. 33, ал. 1, купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че
длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между страните срок за
изпълнение. Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на
длъжника в забава и начисляването на законна лихва.
В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответниците са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и
ОУ, без да е било необходимо да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията
им са били срочни. В случая обаче от приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно изготвена и
обоснована, се установява, че лихвата върху дължимата главница за периода м. 05.2013
г. - м. 02.2014 г. (за който са приложими
общите условия от 2008 г.), вкл. и лихвата по общата фактура от 31.07.2014 г., издадена
за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. е погасена със сумата от 194,19 лв. (приспаднати
от внесените по споразумението 1029,74 лв.). Предвид горното за периода м. 05.2013
г. - м. 02.2014 г. не се дължи лихва от ответниците в полза на ищцовото
дружество, тъй като същата е погасена чрез плащане, и правилно не е присъдена
такава от първоинстанционния съд.
За периода м. 03.2014
г. - м. 04.2016
г. страните са били обвързани от Общите условия, в сила от
12.03.2014 г., според които месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата -
етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл.
33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1,
т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването ѝ
на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми
не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ,
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата фактура), ако не са
заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно, въпреки че изискуемостта
на месечно дължимите суми настъпва в 30 - дневен срок от датата на публикуването на задълженията
(съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението за заплащане цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата
фактура
за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, т. е. ответниците не дължат мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху
задълженията
по общите фактури. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца
(например констативни протоколи, каквито се твърди да са съставени, но не са
приложени по делото) за датата на публикуване на общите фактури на интернет
страницата му, поради което не може да се установи дали ответниците
са
изпаднали в забава, респективно от кой
момент. При приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест,
която в случая носи ищецът, както правилно му е указано, следва да се
приеме, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, както е приел и първоинстанционният съд.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има
въззиваемата страна. От същата обаче не е направено подобно искане и не са
представени доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с
оглед цената на кумулативно предявените искове, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.04.2020 г.
по гр. д. № 6318/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 31 състав, в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:***,
срещу К.Г.С., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ж.
к. „Лагера“, бл. *******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност (по ½
всеки) сумата от общо 373,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху
плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. -
05.12.2017 г.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Нелбо“
АД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.