РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. ХАСКОВО, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив, срещу Решение №92/15.11.2021г., постановено по гр.д. №602/2021г.
по описа на РС-Свиленград, с което е признато за установено по отношение на
„Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив, че Х.Д.Г. ЕГН ********** от гр.***, не му
дължи сума в размер на 1252.10 лв., за която е издадена фактура №**********/29.07.2021г.,
представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за
минал период- от 01.01.2021г. до 22.03.2021г., за имот, находящ се в гр.***, с клиентски
№*** и ИТН ***. Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив да заплати на Х. Д.Г. от гр.*** сумата от 400.08 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение останал въззивникът „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив, който чрез процесуалния си представител- юрисконсулт В.И.
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт,
за който твърди, че е постановен при непълнота на доказателствата и нарушение на
материалния закон. Намира, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и
единствено в полза на ищеца. Въззивникът смята за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката, след като
1
не е било доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, доколкото не се
твърди неизпълнение на договора от страна на клиента. Смята, че единственото условие за
упражняване правото на оператора на корекция е да бъде установено по съответния ред, че е
налице случай на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия.
Твърди, че изводът му произтича от разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ, които въвеждат
обективна отговорност на потребителя в случаите, когато средството му за търговско
измерване/СТЕ/ отчита неправилно консумираната електрическа енергия. Този извод на
съда противоречал и на константата практика на ВКС, като цитира конкретни решения на
върховната инстанция. Моли съда да отмени на атакуваното решение и постанови друго по
същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
другата страна.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор от пълномощника на въззиваемата
страна- адв.Х.Х., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Намира, че извършването на
корекция на сметката за потребена електрическа от страна на оператора на
електроразпределителната мрежа е възможно само при изрично предвиждане в ОУ към
договора на ред за уведомяване на клиента и при наличие на правила за констатиране на
направилно и/или неточно измерената електрическа енергия. Счита, че само по този начин
потребителят би могъл да участва в корекционната процедура и да защити адекватно своите
права. Твърди, че в производството пред първата инстанция ответникът не е доказал, че
проверката на процесния електромер е била извършена изцяло в присъствието на ищеца,
макар подписът му формално да фигурира в съставения констативен протокол. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира сторените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 350 лева.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не
изпраща представител. Пълномощникът на въззиваемия депозира писмена молба, с която не
възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като потвърждава процесуалната си
позиция, изразена на етапа на размяна на книжа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
РС- Свиленград е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от Х. Д.Г. против „Електроразпределение Юг” ЕАД-
гр.Пловдив, с искане да бъде прието за установено, че не дължи на ответника сумата от
1252.10 лв., представляваща корекция на сметка за електрическа енергия за минал период, а
именно от 01.01.2021г. до 22.03.2021г., за имот, находящ се в гр.***, с клиентски №*** и
2
ИТН ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими,
допустими и необходими доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил.
В конкретния случай, при извършена на 22.03.2021г. от представители на ответника
проверка на СТИ с фабричен №***, на ИТН *** и клиентски №***, е установено, че
електромерът не отчита правилно потребената електрическа енергия за обект „къща“, с
адрес гр.***. За демонтажа на електромера и изпращането му на метрологична експертиза е
съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ №***г., в който е
отразено, че електромерът се намира в заключено ел.табло. Протоколът е съставен в
присъствието на представител на потребителя- Г.П.Г.
С Констативен протокол от метрологична експертиза на средството за измерване
№***г. на БИМ-гр.*** е установено, че метрологичните и техническите характеристики на
СТИ №*** не съответстват на изискванията, чрез изменение на електрическата схема в
измервателната верига на електромера.
От приетата в хода на първоинстанционното производство СТЕ се установява, че така
изготвеният констативен протокол №***г. на БИМ-гр.*** отразява техническото състояние
на СТИ №*** на имота на ищеца, като несъответстващо на метрологичните и техническите
изисквания, като по този начин преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение. Констатираното с протокола състояние на СТИ води до неотчитане на
електрическата енергия в ИТН ***. Правилно е приложена от ответника по делото
методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия, заложена в чл.52 ал.1 т.3
ПИКЕЕ. Правилно е остойностено неизмереното количество ел.енергия, съгласно чл.56 ал.3
ПИКЕЕ. Процесният електромер е с фабричен № ***, съгласно заповед № *** на
председателя на ДАМТН от 11.09.2018г., попада в групата на еднофазните електромери.
Същият е преминал първоначална проверка на 01.11.2008г. и има изискуемите знаци за това,
вторична такава е извършена на 02.09.2020г., а последваща е следвало да бъде извършена
през м.08.2026г.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия, без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевият период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че
3
поради неравноправния им характер, по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от
ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от
ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена
грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от
време не променя направения по-горе извод от съда, че доставчикът на ел.енергия следва да
докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и
реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила, доколкото в
закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва
да се отбележи и това, че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното
дружество, което го монтира на определено от него място, негово е задължението да го
стопанисва и поддържа винаги технически изправно. Достъп до СТИ имат само служители
на дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната
отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по
законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в
тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия, който няма
подобни задължения. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на
принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ, поради което й последният няма
възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на
крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на
действително потребената ел.енергия и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и
при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.1 от
ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в
отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира
в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно
установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля
върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до
4
измерващото устройство, поради което същият следва да полага необходимите грижи за
правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните
неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези
неизправности на потребителя.
Всички гореизложено води до извод, че в конкретния случай, доколкото средството за
измерване е собственост на въззивника и той отговаря за неговата техническа изправност, то
не могат да бъдат вменени в тежест на потребителя установените изменения в техническите
характеристики на същото и само на база на този обективен факт да бъде доначислена
стойност за потребена ел.енергия. Не се установява също така, че констатираната техническа
неизправност на електромера е причинена от действия на абоната- ищец по делото,
доколкото не са ангажирани доказателства в хода на първоинстанционното производство, от
които да се извежда, че същият има достъп до СТИ и разполага със съответните технически
познания, за да извърши повреда на устройството, а още по-малко да носи отговорност за
това.
Пред настоящата въззивна инстанция от страните не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от този на
решаващия съд, поради което решението на РС-Свиленград следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото, пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 ЗА и във връзка с направеното възражение за
прекомерност от въззивника по делото, дължимите на въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021г. следва да бъдат
определени в размер на 300лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №92/15.11.2021г., постановено по гр.д. №602/2021г. по
описа на РС-Свиленград,.
ОСЪЖДА „Електоразпределение Юг“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив ул.Христо Г. Данов №37, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д. Г. ЕГН
********** от гр.*** обл.*** ул.*** сумата от 300 /триста/ лева, направени разноски по
делото пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6