Мотиви на присъда по
НОХД 2258/2018г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31-
ви състав
Обвинението е повдигнато от Софийска градска
прокуратура против А.Ю.А. и същият е предаден на съд за това, че на
14.10.2016г. около 18,30 часа в гр.София, на бул.“********е
отвлякъл Ф.Ш.Ч.- насила отвел Ч., до паркиран в лек автомобил марка
“Фолксваген“ с неустановен регистрационен номер, като я държал с лявата си ръка
през рамото, а с дясната си ръка затискал устата й, принудил Ч. да се качи в
автомобила и да седне на задната седалка, като я бутнал към вътрешността на
купето на автомобила, след което против волята на Ч. я транспортирал с
автомобила до адрес в гр.София, кв.“Витоша“, ул.“********, където принудил Ч.
да престои в автомобила до около 01,00 часа на 15.10.2016г.- престъпление по
чл.142, ал.1 от НК,
и за това, че на 14.10.2016г. след 18,30
часа в гр.София, на кв.“Витоша“, на ул.“******** в
лек автомобил марка “Фолксваген“ с неустановен регистрационен номер, се заканил
на Ф.Ш.Ч. с убийство, като й казал „ако не бъдеш с мен, няма да бъдещ с друг,
ще те убия и след това ще убия и себе си“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и е предизвикало у Ч. преживяване на
уплаха и страх за живота й- престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК.
На основание чл.84 от НПК е приет за
съвместно разглеждане предявения от Ф.Ш.Ч. против
подсъдимия
А.Ю.А. граждански иск за сумата от 15 000,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от 14.10.2016г., за престъплението по чл.142, ал.1 от НК и
същата е конституирана в качеството й на частен обвинител и граждански ищец.
На основание чл.84 от НПК е приет за
съвместно разглеждане предявения от Ф.Ш.Ч.
против подсъдимия
А.Ю.А. граждански иск за сумата от 15 000,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от 14.10.2016г., за престъплението по чл.144, ал.3, пр.1,
вр.ал.1 от НК и същата е конституирана като частен обвинител и граждански ищец.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа повдигнатите
спрямо подсъдимия А.А. обвинения, като счита, че от фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 14.10.2016г.
подсъдимият в гр.София, на бул.“България“, е отвлякъл пострадалата, като насила
я отвел до паркиран на близо лек автомобил марка „Фолксваген“, държейки я с
лявата си ръка през рамото, а с дясната си ръка пристискайки устата, принудил я
да се качи в автомобила и да седне на задната седалка, като я бутнал към
вътрешността на купето на автомобила и след това противно на волята и я
транспортир до адрес в гр.София, където пострадалата била принудена да престои
до около един часа на следващата дата. Твърди, че на инкриминираното място и в
лекия автомобил подсъдимият се е заканил на пострадалата с убийство, като й казал:
„ако не бъдеш с мен, няма да бъдеш с друг, ще те убия и след това ще убия себе
си“ и заканването би могло да възбуди основателен страх у нея и е предизвикало
такова преживяване. Счита, че фактическата обстановка се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, проверени в хода на съдебното
следствие, и най-вече от свидетелските показния на пострадалата и заключенията
на видеотехническа и
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 2 стр.
съдебно психиатрична и психологична експертизи. Поддържа, че пострадалата
дала подробни и логични показания, които в детайли изясняват механизма на
осъществените отвличане и закана за убийство. Твърди, че от обективна страна отвличането
е осъществено чрез упражнената принуда, в случай изразила се като използвана
физическа сила, посредством, която пострадалата е била отведена и качена в
автомобила, с който след това е транспортирана. Поддържа, че с тези действия
подсъдимият е лишил пострадалата от възможност да изгради поведението си по
собствена воля, препятствал я да се предвижва свободно в пространството и е
осъществил принудителна промяна на местоположението на й, като противно на
волята и я е отвел на място, което не е желае да посети. Счита, че престъплението
е било осъществено с напускане на мястото, където пострадалата се е намирала в
гр.София, на бул.“България“.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че престъплението
е извършено виновно при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че
упражнявайки принудата, лишава пострадалата от възможност свободно да формира
своята воля, като целял постигането на престъпния резултат. По отношение
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, прокурорът счита, че от обективна страна
подсъдимият е отправил към пострадалата думите, с които й се е заканил с
убийство и това е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
като от субективна страна също е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Поддържа, че при определяне на наказанието не са налице не са налице
основание и условия за прилагане на чл.55 от НК. Предлага за престъплението по
чл.142, ал.1 от НК, съдът да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три години, кеото да бъде отложено с изпитателен срок от четири години. За
престъплението по чл.144, ал.3 от НК прокурорът предлага да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което,
да бъде отложено за срок от три години. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия да бъде наложено по-тежкото от двете наказания, а именно
лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което да бъде
отложено с изпитателен срок от четири години. По отношения на гражданския иск прокурорът
счита същият за основателен и предлага да бъде уважен по справедливост.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ф.Ч., адв.И.
поддържа, че при извършване на изпълнителното деяние „отвличане“, подсъдимият е
проявил една трайна, продължителна и несломима упоритост за изпълняване на
престъпното посегателство, което е продължение на личните му отношения към
свидетелката- пострадала в настоящото производство. Твърди, че от нейните
показания се установява, че той системно я подлагал на домашно насилие, като я
е завързвал с белезници и нанасял побой, а в инкриминирания период е отнел
дамската й чанта, като е преодолял възможността й да упражни правото си на
защитата и да уведоми за съдействие органи за правозащитата, както че е
отправял закани за саморазправа с членовете на семейството й. Повереникът
поддържа, че в случая се касае за домашно насилие, което е дало възможност да
се разгърне престъпната активност на подсъдимия, който преодолявайки всички
принципи на неприкосновеността на личността, въпреки волята отвлякъл
свидетелката, отвел я на друго място, отнел й вещи и й нанесъл побой. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен, като по отношение на наказанието
поддържа становището на
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 3 стр.
прокурора. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер.
Претендира направени по делото разноски.
Подсъдимият А.А. дава подробни обяснения по повдигнатите
му обвинения. Твърди, че с Ф.Ч. се познавали от деца, завършили една и съща
гимназия, а в последствие учили в един и същи университет. Поддържа, че когато
бил в Дания се влюбили, обяснил й се в любов по телефона и без знанието на
родителите й тя отишла при него в Дания, изкарала около един месец, след което
се върнала в България. Малко по-късно направила дипломна работа, завършила
образованието си и й предложил брак в присъствието на родителите й, които се съгласили.
Заминали за Дания, където започнали да работят и учат, като Ф.Ч. работела в цех
за консервни капачки и била доволна от работата си. Твърди, че с течение на
времето баща й я разпитвал как вървят нещата, всичко наред ли е и отреагирал остро
за местоработата й.
Подсъдимият поддържа, че на 14.10.2016г. Ф.Ч. го извикала
да се прибере в България, да започнат ново начало, като тя работи като архитект,
а той- евентуално по специалността си като геодезист. Твърди, че й намерил
работа, ходелие по екскурзии, срещали се с приятели, когато тя му казала, че
баща й иска да говори с него. Тогава били в гр.Банско, преспали и на сутринта
тръгнали за гр.София, където се срещнали с родителите й и баща й казал, че желае
да се разделят, но въпреки това продължили да се срещат. След разговора отишли
до магазин „Декатлон“, след което се върнал в квартирата си, свидетелката Ф.Ч.
му се обадила по телефона и му казала, че е забравила съм си личната карта него,
поради което се върнала и си взела личната карта. Твърди, че на 14.10.2016г. се
разбрали да се видят, целият ден бил в КАТ, за да поднови транзитни номера, но
имало прекалено много хора, поради което закъснял и по пътя като пътувал по
бул.„България“ от НДК я видял и й подвикнал. Първоначално свидетелката Ф.Ч. се
обърнала, но когато го видяла останала доволна и се успокоила, качили се в
колата и потеглил към бившата им квартира на ул********, паркирал, започнали да
си говорят, но изгладнели, поради което отишъл да вземе дюнери. След като се
нахранили свидетелката Ф.Ч. го помолила да я закара до квартирата й на ул.„****акация“
и подсъдимият изчакал да отвори вратата.
Защитата на подсъдимия адв.В. моли съдът да приеме, че
нейният подзащитен не е извършил престъпленията, в които е обвинен и да постанови
присъда, с която да го оправдае. По обвинението „отвличане“, поддържа, че
вещото лице, направило експертиза на камерата, е категоричено, че камерата не
записва дата и час, записът не е ясен и не може да се каже точно кой е
извършителят, а свидетелят Г.Г. недвусмислено сочел, че е взел отрязък от
записа на камерата, който му е посочила пострадалата и нейния баща. По
отношение на престъплението „принуда“, пледира, че свидетелката Ф. Шеизова в
своите показания поддържала, че е била удряна по цялото тяло, но съдебно- медицинското
удостоверение не било издадено в гр.София, а в гр.Пловдив, където като лекар работела
сестрата на пострадалата и в него не били констатирани никакви белези от
насилие по тялото на пострадалата. Защитата поддържа, че изготвената съдебно-психиатрична
и психологична експертиза на Ф. Шеизова дала заключение, че същата е психично
здрава и към момента на прегледа не дава признаци на
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 4 стр.
психическо разстройство, а констатираното първоначално стресово
разстройство се основавало на неин разказ, а не се констатирани обективни
находки за разстройство на съзнанието й. Пледира, че от заключението на
видео-техническата се установява, че поради лошата резолюция експертите не
могат да отговорят дали мъжът, отвлякъл свидетелката Ф.Ч., е подсъдимият А.А.. Защитата
пледира, че престъплението „отвличане“ не е доказано по несъмнен и категоричен начин
и се опровергава от събраните по делото доказателства и моли съдът да признае
подзащитният й за невиновен по повдигнатото обвинение.
Защитата пледира, че по обвинението „закана за убийство“
по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства. Поддържа, че от показанията
на свидетелите се установява, че подсъдимият и свидетелката Ф.Ч. са били
нормална двойка и никога не са ставали свидетели на спорове и кавги между тях и
предлага съдът да кредитира показанията на свидетеля С.П.. Счита, че от
показанията на свидетелите се установява, че в случая се касае за една
доброволна и приятелска среща между хора, които доскоро са живели заедно. Моли
съдът да постанови присъда, с която да признае подзащитният й за невиновен по
повдигнатите обвинения.
В последна дума подсъдимия А.А. моли съдът да признае за
невиновен по повдигнатите обвинения.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност по реда на чл.13 и чл.18 от НПК, взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият А.Ю.А. е роден на ***г.
в гр.Гоце Делчев, българин, български гражданин, висше образование, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН **********.
От 2015г. до началото на месец август 2016г. свидетелката
Ф.Ч. и подсъдимият А.А. живеели заедно на семейни начала, но отношенията им се
влошили и тя решила да напусне жилището, но подсъдимият не успял да приеме
раздялата им.
На 14.10.2016г. около 18.30 часа
свидетелката Ф.Ч. приключила работния ден и тръгнала се прибира от бул.“********в
посока към кв.“Бояна“. Вървейки усещала, че сякаш някой я следи, обърнала се и
видяла човек в далечината и продължила. След време пак се обърнала, човекът продължавал
да върви след нея, но тя не ****сигурна дали я следи. Свидетелката Ф.Ч. авила
на дясно по пешеходна алея, около сграда на бул.“********и на ъгъла преди да
завие видяла лек автомобил марка „Фолксваген“ с транзитни номера, сив металик, със
затъмнени стъкла. Свидетелката погледнала колата и продължила движението си,
защото била близо до адреса, на който живеела, но изведнъж чула тежки стъпки
зад себе си. Лицето я сграбчило, силно притиснало устата й с дясната си ръка, а
с лявата я хванало през рамо и започнало да я влачи назад към автомобила.
Свидетелката Ф.Ч. била тласната към вътрешността на купето, потеглили по
бул.“България“, в посока кв.“Бояна“, а после минали по черен, неизвестен за нея
път. Станало тъмно и се озовали на адрес в гр.София,
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 5 стр.
кв.“Витоша“,ул.“********.
Свидетелят Ш.Ч. е баща на Ф.Ч. и познавал А.А., като нейн
приятел, с когото тя живяла съвместно около една година. В началото отношенията
им били добри, но в последствие дъщеря му започнала да се оплаква, че подсъдимият
я притеснява и тормози, забранявал й да говори продължително време с родителите
си и посягал да я бие. В последствие нещата се задълбочили и се разделили, като
след раздялата им дъщеря му се оплаквала, че някакво лице постоянно я следи. На
14.10.2016г. свидетелят разбрал, че въпросното лице е отвлякло дъщеря му насилствено,
като й запушило устата, качил на задната седалка на лек автомобил, заключил го и
я заплашвал с убийство, като й казал: „Или ще бъдеш моя, или на никой друг няма
да позволя да бъде с теб“, „Ще те убия, ще убия и себе си“. На следващия ден-
15.10.2016г. след като свършил работа около 20.00 часа вечерта дошъл в гр.София,
а на 16.10.2016г. подал жалба в 06 РУ- СДВР.
Свидетелката Г.Ч. е по-голяма сестра на частният
обвинител Ф.Ч. и познавала подсъдимия А.А., тъй като учили в едно и също училище,
а впоследствие от връзката му със сестра й. Двете били много близки и сестра й
споделила, че той много я ревнува. СвидетелкатаГ.Ч. знаела за инцидент станал
месец октомври 2016г., тъй като се чували със сестра си всяка вечер и сутрин,
но на този ден тя не й обадила. След полунощ на 14 срещу 15 се чули и Ф.Ч. й
разказала, че по пътя от работа към жилището й, А.А. я проследил, принудително
я качил в автомобил и тръгнали в неизвестна посока.
Свидетелят Д.Д. познавал подсъдимия А.А. от края на
студентството им от 2012г., както Ф.Ч., с която подсъдимият живеел на семейни
начала. Излизали заедно, били в една компания, като подсъдимият и свидетелката
се държали нормално, като една млада двойка. Към месец октомври 2016г. подсъдимият
имал лек автомобил марка „Фолксваген“. Свидетелят разбрал, че делото се води за
отвличане и се твърдяло, че А.А. е отвлякъл Ф.Ч..
Свидетелят С.П. познавал подсъдимия А.А., тъй като живеели в един и същи
вход, както и Ф.Ч. като негова приятелка. Поводът за запознанството им бил
малко неприятен, тъй като излизайки с кучето си от асансьора на входа,
приятелката на А. Амоз се стреснала от кучето и се заговорили. Имали добри
междусъседски отношения. Същят никога не бил свидетел и не чувал да е имало
караници между тях, или лоши отношения, а когато ги виждал заедно били
усмихнати, като щастлива двойка. На14.10.2016г. свидетелят видял подсъдимия А.А.
и частния обвинител и граждански ищец Ф.Ч. и запомнил датата, тъй като след два
дни бил рожденият ден на детето му. Подсъдимият бил пред автомобил с транзитни
номера и когато Ф.Ч. видяла кучето, от което се срахувала, влязла в автомобила.
Свидетелят И.Д.Д. не познавал нито А.А., нито Ф.Ч.. Към
2016 година и към датата на разпита му работел във фирма „А.Т..М.“ ООД с
предмет на дейност с поддръжка на сгради. Фирмата поддържала сграда на бул.“********.
Същият предавал два пъти на органите на разследването записи от системата за
видеонаблюдение на тази сграда- единият път във връзка с някакъв автомобил,
който издирвали от полицията, а
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 6 стр.
вторият- във връзка с проблем, възникнал между мъж и жена. Всяка камера имала
номер и когато е необходимо да се предоставя запис, обикновено изисквали или
всички камери, или някоя конкретно за даден период от време.
Свидетелят А.М.познавал А.А., тъй като бил домоуправител
на сградата, в която живеели, находяща се гр.София, ул.“********. Същият не се
запознавал Ф.Ч., но в съдебно заседание сочи частния обвинител и граждански
ищец Ф.Ч..
Свидетелят Б.М.познавал А.А. покрай девойка на име Ф. и
ги засичал пред вратата, където живеела Ф.Ч.. Към датата на разпита му улицата
се казвала „**********, а преди това- ул.“Бяло поле“. Свидетелят, приятелката
му и Ф.Ч. живеели в жилището на неговата приятелка, находящо се в гр.София на
ул.“**********. Свидетелят бил в Германия и когато се върнал на 01.10.2016г.
засичал А.А. на адреса пред входа. Една вечер се прибрал към 22.00 часа– 23.00
часа и ги видял в колата на подсъдимия А.А.. Свидетелката Ф.Ч. се прибрала след
00.00 часа, на сутринта дошъл баща й и казал, че ще я води в 06 РУ и ще да
вкара А.А. в затвора.
Свидетелят Г.Г. познавал подсъдимия А.А., тъй като през
месец октомври 2016г. му била разпределена преписка по жалба на Ф.Ч.. При
извършената проверка снел сведения от Ф.Ч., баща й и А.А.. С колега обиколили
района, където свидетелката Ф.Ч. казала, че е извършено престъплението. С
колега работили по маршрута на бул.“********и открили две камери за
видеонаблюдение. Едната камера от към шосето била с лоша резолюция, а другата
обхващала тротоара, на който имало банков клон и банкомат. Иззели записите и
при прегледа им се видяло как тъжителката върви по тротоара, като след нея тича
мъж, който я настига, разменят няколко реплика, след което мъжът я хваща през
тялото и я повежда към бул.“България“.
От 01.02.2019г. подсъдимият А.Ю.А. работел в Дания, на
длъжност геодезист.
С решение от 21.02.2017г., постановено по гр.д.№
58392/2016г. по описа на СРС, 86-ти състав съдът е отказал да издаде заповед за
защита срещу А.Ю.А. по молба на Ф.Ш.Ч..
С
протокол за доброволно предаване от 21.10.2016г. свидетелят И.Д. предал на органите
на досъдебното производство диск с надпис „Verbatim“,4,6 GB, 120 min.
С присъда от 04.12.2018г., постановена по НЧХД №
10/2018г. по описа на Районен
съд- гр.Гоце Делчев съдът е признал Ш. Ю. Ч. за виновен в извършване
на престъпление по чл.130, ал.1 от НК с
тъжител А.Ю.А. и му наложил административно
наказание „Глоба“.
С присъда от 24.02.2020г., постановена по НЧХД № 28/2018г.
по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев съдът е признал А.Ю.А. за виновен в
извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК с тъжител Ш. Ю. Ч. и му
наложил административно наказание „Глоба“.
В
хода на досъдебното производство е изготвена видео-техническа експертиза,
съгласно чието заключение от прегледа на записа от охранителните камери
е установено, че същият е с времетраене
01:22:15ч, според индикацията
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 7 стр.
на
плейара. В 00:18:29ч. от времетраенето на записа се вижда лице, видимо от
женски пол с вързана на плитка светла коса, зеленикаво яке, дънкови панталони и
преметната през рамо черна чанта с кръгла тока на нея, да влиза в алея до сграда
от тротоар до пътното платно. След нея от неустановена марка, модел и
регистрационен номер, лек автомобил, излиза лице, видимо от мъжки пол и тръгва
след жената. Стигайки до навес на банкомат, поставен на стената на сградата,
жената е настигната от лице, видимо от мъжки пол, облечено с кафява яке, ****блуза
под него и тъмни панталони. На записа се вижда, че след като мъжа настига до
жената, същата е видимо стресната, а мъжът я сграбчва с ръце и я връща в
обратна посока, като жената се съпротивлява. В 00:21:15ч. от времетраенето
автомобила потегля по посока на движението, като от него никой не слиза.
Ниската резолюция /720х750 пиксела/, отдалечеността и разположението на
камерите спрямо лицата, дава възможност да се определят действията на лицата,
но не дава възможност да се откроят достатъчно общи и частни признаци, което
води до невъзможност същите да се идентифицират.
Съгласно заключение на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза Ф.Ш.Ч. е психично здрава. Възприетите от нея закани са
предизвикали преживяване на уплаха и страх за живота й и ситуацията й е
причинила стресово преживяване, което са характеризира с приживелищни симптоми
и се е отразила на ежедневния й стереотип. След инцидента освидетелстваната е
посетила психиатър в Александровска болница, който е диагностицирал „посттравматично
стресово разстройство“ и е препоръчал терапия, включително и посещение при
психотерапевт. По повод силния психо- емоционален стрес освидетелстваната е
имала оплаквания от сърцебиене, прилошаване, тежест в гърдите и бодежи в
сърдечната област, заради което е консултирана с кардиолог. При
освидетелстваната е налице психична годност за даване на свидетелски показания.
Психичното състояние на освидетелстваната към монета на изследването
/27.01.2017г./ не се явява пречка за нейното участие във всички фази на наказателното
производство. В съдебно заседание вещото лице Т.К. разяснява,
че не са констатирали някаква тежка дезедаптивност, нарушение в трудовото и
социално вграждане или патологични нарушения на душевна болест или олигофрения,
и към момента на изследването е психично здрава.
Съгласно
заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза А.Ю.А. е психично
здрав. При него липсват психотични разстройства, не е хоспитализиран или
консултиран от психиатричните служби в страната и е без вродени или придобити
интелектуални разстройства. При освидетелствания липсва синдром на зависимост
към наркотични вещества. Не се наблюдават нарушения на телесното и
психосоциално функциониране, специфичен ход на толеранса или негативно
изменение в социалните интеракции. Ако бъде доказана вината му, следа да се
приеме, че по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на
освидетелствания към монета на изследването /15.02.2018г./ не се явява пречка
за неговото участие във всички фази на наказателното производство и може да
дава достоверни отговори на въпросите на следствието.
В
хода на досъдебното производство е изготвена съдебно- медицинска
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 8 стр.
експертиза
по писмени данни, съгласно чието заключение при Ф.Ч. са установени следните
травматични увреждания: кръвонасядане в областта на левия долно- челюстен ъгъл
на площ 1х1 см., кръвонасядания по задната повърхност на лявата мишница, в
долната й трета с размери 1х1 и 2х1,5 см., кръвонасядане по предната повърхност
на същата мишница, в долната й трета- 2х1см. Установените телесни увреждания не
са морфологичен характер на мекотъканни травми и се дължат на действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на притискане и удари със или върху такива
предмети, каквито могат да са и човешките ръце, като по време и начин те
съответстват да са получени при възникналия инцидент. В съвкупност тези увреждания
са причинили на пострадалата болка.
В хода на съдебното следствие е допусната съдебно-
медицинска експертиза, съгласно чието заключение при Ф.Ч. са установени
следните травматични увреждания: в областта на левия долно- челюстен ъгъл има
бледо синкаво кръвонасядане на площ 1/1 см., по задната повърхност на лявата
мишница, в долната й трета са установени две бледо синкави кръвонасядания с
размери 1/1 см. и 2х1,5 см., по предната повърхност на същата мишница, в
долната й трета е установено бледо синкаво кръвонасядане на площ 2/1 см.
Установените телесни увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети
с неохлузваща повърхност. Такъв твърд тъп предмет е голата човешка ръка свита
или не в юмрук, нанасяща удар, или стискаща с пръсти. По своята медико-
биологична характеристика тези увреждания в съвкупност са причинили болка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена след извършен
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: обясненията на подсъдимия А. А., показанията на свидетелите Ф.Ч., Ш.Ч.,Г.Ч.,
Д.Д., С.П., Г.Г., И.Д., Б.М., решение от 21.02.2017г., постановено по гр.д.№
58392/2016г. по описа на СРС, 86-ти състав /л.22 от досъдебното производство/, кардиологична
консултация /л.27 от от досъдебното производство/ протокол за доброволно
предаване /л.128 от досъдебното производство/, съдебно медицинска експертиза/л.152-154
от съдебното производство/, съдебно медицинска експертиза по посмени данни,
трудов договор /л.156- л.159 от съдебното производство/, свидетелство за
съдимост/л.175- л.176 от съдебното производство/, присъда по НЧХД № 10/2018г.
по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев /л.225 от съдебното производство/, присъда
по НЧХД № 28/2019г. по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев /л.223- л.224 от
съдебното производство, характеристика /л.241- л.242 от съдебното
производство/, справка за съдимост /л.16 от досъдебното производство/, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства съдържащи се в кориците на
делото.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, като прие, че
същите са последоватлени, безпротиворечиви и логични. Несъмнено, подсъдимият не
е длъжен
Мотиви по НОХД 2258/2018г.
по описа на СГС, НО, 31- ви състав, 9 стр.
да съдейства за собственото си разобличаване, и има право да дава такива
обяснения, каквито намери за необходимо в своя защита. В случая обясненията на
подсъдимия А.А. кореспондира с показанията на свидетелите Д.Д., С.П. и
заключение на видео- техническа експертиза.
Настоящият съдебен състав даде вяра на показанията на
свидетелите Ф.Ч., Ш.Ч. иГ.Ч. в частта относно отношенията между подсъдимия и
частния обвинител и граждански ищец, като прецени, че в тази част същите са
логични и последователни и се подкрепят от показанията на останалите, разпитани
по делото свидетели.
Съдът не възприе и не кредитира показанията на свидетелката
Ф.Ч. в частта, че подсъдимият я отквякъл и й се заканил с убийство.
Действително същата е категорична, че подсъдимият я отквякъл и й се заканил с
убийство, но в тази им част същите се оборват от обясненията на подсъдимия и
заключението на видео- техническата експертиза.
Заключенията на назначените и изготвени по делото съдебно
психиатрично- психологични и съдебно- медицинска експертиизи съдът възприе и
кредитира, като прецени, че същите са компетентни и относими към предмета на
производството по делото.
Събраните по д.п. № 3690/2016г. по описа на 06 РУ- СДВР,
пр.пр.№ 17 396/2016г. по описа на СГП доказателства съдът възприе и
кредитира, като относими към предмета на доказване в производството.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка по делото,
съдът намира, че обвиненията, повдигнати против А.Ю.А. за престъпление по
чл.142, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК не са доказани по
несъмнен и категоричен начин, както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, както от обективна, така и от субективна страна.
Пострадал от престъплението по чл.142, ал.1 от НК е лице по отношение на
което не съществува законово основание да бъде лишено от право на свободно
придвижване. В тази връзка трябва да се отбележи като елемент от обективната страна
и съдържанието на волята на жертвата. Според Конституцията Република България
всеки се ражда свободен, при което съществува предположение,че всеки индивид не
желае възможността му за свободно придвижване в пространството да бъде
ограничавана. Поради това несъгласието на пострадалият да бъде лишен от свобода
се предполага и всички субекти са длъжни да се съобразяват с него.
В конкретния по делото случай, съдът намери за недоказано по нужния несъмнен
и категоричен начин, че подсъдимият А.А. е осъществил отвличане, по смисъла на
посочената материална– правна наказателна разпоредба, на свидетелката Ф.Ч.. Не
се установява последната да е била качена принудително в автомобила, управляван
от подсъдимия и да е била превозена от него до адрес в гр.София, кв.“Витоша“, ул.“********, където да е била принудена
да престои в автомобила до около 01,00 часа на 15.10.2016г.
Според настоящият съдебен състав не бе доказано, че
подсъдимият А.А. е лишил от право на свободно придвижване свидетелката Ф.
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 10 стр.
Ч.. Несъмнено бе установено, че на процесната дата,
същите са се видели, разговаряли, след което подсъдимият изпратил свидетелката Ф.Ч.
до квартирата й и изкачал да влезе във входа.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице пълна доказаност на
обвинението, съгласно в разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, повдигнато срещу
подсъдимия за осъществен състав на отвличане.
Непосредственият обект на отвличането е комплексен и включва две категории
обществени отношения: от една страна, това са обществените отношения,
гарантиращи възможността за свободно придвижване в пространството, а от друга –
тези, свързани със свободата за формиране на воля на пострадалия, които се
явяват засегнати с принудителното му преместване в пространството.
От обективна страна, съставът на отвличането разкрива следните особености.
Предмет на престъпно посегателство, респективно пострадало лице, може да бъде
само физическо такова. Изпълнителното деяние на отвличането, очертано в закона
посредством понятието „отвлече“, е сложно и включва два самостоятелни акта–
отвличане на пострадалия, изразяващо се принудително преместване или отвеждане
на пострадалия от едно място на друго и противозаконното му лишаване от
свобода, изразяващо се в поставяне на пострадалия в невъзможност да се придвижва
свободно в пространството. Престъплението се осъществява чрез действие или чрез
съчетание от действие и бездействие. За съставомерността му е без значение
продължителността на противозаконното лишаване от свобода на пострадалия.
Субект на отвличането може да е всяко наказателноотговорно лице. От
субективна страна, престъплението може да се осъществи само с форма на вината
„пряк“ умисъл. Деецът следва да съзнава, че ограничава възможността на
пострадалия да се придвижва свободно в пространството и го премества в
пространството принудително, без негово съгласие и противно на волята му, и
пряко да цели това.
Престъплението по чл.144 е налице, когато заканата е направена по такъв начин,
че съобразно обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че
престъплението може да бъде осъществено. Обективнозаканата трябва да сочи, че
съществува възможност, че може да бъде осъществено деянието, да личи оформено
решение за това.
Настоящият съдебен състав намира, че
от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и
категоричен начин подсъдимият А. Ю. А. от обективна страна
да е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК. Престъплението
по този текст от НК
е налице, когато заканата е извършена по такъв начин, че съобразно с обстановката
би могла да възбуди основателен страх, че престъплението ще бъда осъществено. Съгласно заключение на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза Ф.Ш.Ч. е психично здрава. Възприетите от нея закани са
предизвикали преживяване на уплаха и страх за живота й и ситуацията й е
причинила стресово преживяване, което са характеризира с приживелищни симптоми
и се е отразила на ежедневния й стереотип.
Съгласно константната съдебна
практика, едно лице може да бъде осъдено само ако има пълна и несъмнена
доказаност на обвинението. В настоящият случай обвинението спрямо подсъдимия в
извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК остана недоказано,
поради което единствено законосъобразния краен
Мотиви по НОХД 2258/2018г. по описа на СГС, НО, 31- ви
състав, 11 стр.
акт на съда се явява
оправдателната присъда за това инкриминирано от държавното обвинение деяние. Такава
задължително се постановява, когато са налице неразсеяни съмнения и колебания
на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимия към него, породени от доказателствена
непълнота и/или негодни доказателствени средства. В конкретния случай,
обвинителната теза, че подсъдимият А.А. е лишил свидетелката Ф.Ч. от право на
свободно придвижване в пространството и противно на волята й я е преместил от
едно място на друго, остана недоказана и като такава обуслови като единствено
възможен изход постановяването на оправдателна присъда за това престъпление.
След като съдът не идентифицира с нужната категоричност основен
съставомерен белег от обективно естество на твърдяното деяние, което да го
инкриминира като престъпление, а именно принудителното преместване на свидетелката
в пространството, против нейната воля и лишаването й от свободно придвижване в
пространството, безпредметно се явява и обсъждането на наличието или липсата на
изискуемата се към датата на деянието съставомерна цел– да бъде противозаконно
лишено лицето от свобода, както и на останалите субективни съставомерни признаци
на това престъпление. При отвличането неизменно се осъществява и лишаване от
свобода, доколкото при осъществяване на принудителното преместване неизбежно се
ограничава възможността и правото на лицето свободно да избира местоположението
си.
Поради изложените съображения, съдът намира, че престъпленията по чл.142,
ал.2, вр.ал. 1 от НК и по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, за които са повдигнати
обвинения на подсъдимия А.А. не са осъществени, следствие което и го оправда за
инкриминираните по тези материално– правни наказателни норми престъпления.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ
ИСКОВЕ:
Съдът счете, че предявените от Ф. Ш. Ч. граждански искове
против подсъдимия А.А. с правно основание чл.45 от ЗЗД за претърпени от нея
неимуществени вреди са недоказани по основанието си. Не се установиха предпоставките
на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на подсъдимия- виновно и
противоправно поведение, причинени вреди и причинна връзка между тях, поради
което съдът ги отхврли като неоснователни и недоказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото съдът постанови направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: