Решение по дело №2802/2018 на Окръжен съд - Пловдив

   РЕШЕНИЕ  № 355                             

гр. Пловдив, 21.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                     

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                                                       ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа въззивно гражданско дело № 2802/ 2018г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалва се Решение № 3449/ 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 2035/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което Областна дирекция на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Б.К.Ц. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна на 11.06.2017 г. трудова злополука, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 000 лева искът е отхвърлен, както и сумата от 2 348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за медицински консумативи и изделия, ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от 11.06.2017 г., до окончателното им изплащане, както и страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Б.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Т.А., със съдебен адрес ***, като решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от  6000 лв. до 30000 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част,  по доводи, че така присъденото обезщетението не отговаря на принципа на справедливостта и че присъденият първоначален размер от районния съд не отчита действително претърпените болки и страдания от ищеца, които са установени със събраните по делото доказателства, като се сочи, че районният съд неправилно е ценил тези доказателства и така е стигнал до този минимален размер на присъденото обезщетение. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е търпял значими болки и страдания за сравнително продължителен период от време, които продължават и към днешна дата. Въз основа на изложеното се счита, че воден от принципа на справедливост и константната съдебна практика едно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. би било правилно и законосъобразно, с оглед на което се иска отмяна на решението в обжалваната част и да бъде постановено ново решение,  като размерът на обезщетението за неимуществени вреди бъде уважен до сумата от 30000 лв. Претендират се разноски в настоящото производство.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника в първоинстанционото производство ОД на МВР – гр. Пловдив, представлявано от директора А.И., чрез юрисконсулт И.П., със съдебен адрес ***, като решението се обжалва в частта, с която е осъдена Областна дирекция  на МВР – гр. Пловдив да заплати на Б.К.Ц. сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 2348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, както и разноски в общ размер от  933.92 лв., като законна последица от изхода на делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната от ответника част. Развиват се доводи, че ищецът е държавен служител по смисъла на Закона за МВР, като с този закон и Правилника за устройство и дейността на МВР е предвиден специален ред за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, както и специален ред за за възстановяване на претендирани имуществени вреди във връзка с оказана медицинска помощ на служител на МВР, за което в жалбата в тази насока се излагат конкретни подробни съображения и въз основа на което се мотивира извод, че първоинстанционният съд неправилно, като не е съобразил, че е налице специален законов ред, който изключва общия ред по чл. 200 КТ и чл. 52 ЗЗД е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Отделно от това се развиват оплаквания,  че от събраните по делото доказателства, в частност представените писмени доказателства и извършената съдебно медицинска експертиза,  не се установява причинната връзка между трудовата злополука и претърпените от ищеца  вреди, в каквато връзка е направен анализ на заключението на вещото лице и се излагат съображения в тази насока. Въз основа на изложеното се иска решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, алтернативно да бъде намален присъденият размер на обезщетението до справедливия такъв, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Претендират се разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.

 Писмени отговори на въззивните жалби в законоустановения срок не се са постъпили.

В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – гр. Пловдив, чрез пълномощник юрисконсулт Д., оспорва жалбата, подадена от ищеца Б. К. като неоснователна.

Третото лице-помагач на страната на ответника, П.М.Ю., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. С.В., в съдебно заседание оспорва жалбата на въззивника ищец Б. К.  като неоснователна, като не оспорва жалбата, подадена от ответника ОД на МВР – гр. Пловдив. Поддържа становище за недопустимост на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че разпоредбата на чл.200 КТ не е приложима, предвид на това, че обезщетението се дължи по установения от ЗМВР ред, като в настоящия случай обезщетението по чл.238 ЗМВР е изцяло изплатено. Оспорва възприетото от районния съд, че нормата на чл.238 ЗМВР не ограничава размера на обезщетението, а реално претърпените вреди подлежат на доказване. По отношение на иска за заплащане на имуществените вреди се поддържа становище, че същият не е доказан, тъй като не са ангажирани доказателства, които да установят по безспорен начин, че претендираните разходи са направени действително за лекарствени средства и консумативи, необходими за възстановяването на ищеца от злополуката.    

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, като  по допустимостта на решението в обжалваната част намира следното:

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно до приключване на производството във втора инстанция, арг. чл. 119, ал. 1 ГПК. Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано - постановеният акт подлежи на обезсилване, арг.  чл. 270, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 11.06.2017г., и за сумата от 2348 лв. за заплатени суми за медицински консумативи и изделия.

Ищецът е служител в МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно държавен служител – полицейски орган, което обстоятелство не е спорно между страните и се установява и от данни по делото (ищецът е на длъжност старши полицай в Четвърто РУ- Пловдив). Съгласно разпоредбата на алинея втора на цитираната норма от ЗМВР (чл.142, ал.2 ГПК) статутът на държавните служители по ал.1, т.1 се урежда с този закон. При всички случаи са касае за служебно правоотношение, а не за трудово такова и съответно не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда, доколкото и липсва изрично законова уредба, че за неуредени случаи се прилагат разпоредбите на КТ. Разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗМВР тълкувана както самостоятелно, така и като се съобразят и разпоредбите на алинеи четвърта и пета на същия член сочи, че по отношение на държавните служители- полицейски органи са приложими само разпоредбите на ЗМВР, респ. се изключва прилагането на ЗДСл и КТ.

Повдигнатият спор по предявения иск за заплащане на обезщетение за трудова злополука в настоящия случай не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, а имуществен, който следва да се разгледа по общия исков ред. Трудовите спорове са визирани в разпоредбата на чл.357 КТ и поради липса на други разпоредби, които определят други спорове като трудови и поради кодификацията на уредбата следва да се приеме, че трудовите спорове са изброени изчерпателно. Служебните отношения по ЗМВР не са трудови, предвид и на което претендираното обезщетение за трудова злополука от служител на МВР, който е държавен служител, не е трудов спор (така Определение № 316/ 26.05.2011г., ч.гр.д. № 249/ 2011г., ІV г.о. на ВКС).

С разпоредбата на чл.238, ал.1 ЗМВР са регламентирани материалноправните предпоставки за получаване на обезщетения от служителите на МВР, но не е посочен начинът за реализиране на съдебната защита. Доколкото спорът не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, тъй като не се касае за трудово правоотношение, то отговорността следва да бъде реализирана по общия исков ред. На следващо място дори и да се търси аналогия в друг закон, поради липса на изрична уредба в ЗМВР, то с оглед на това, че се касае за държавен служител следва да бъде приложен ЗДСл, където отговорността на органа по назначаване за настъпила трудова злополука се реализира по общия исков ред съгласно разпоредбата на чл.125 ЗДСл.

Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е с цена 60 000 лв., като пред настоящата инстанция се поддържа от ищеца- жалбоподател същият да бъде уважен за разликата над присъдената сума до размера от 30 000 лв.  

С оглед цената на исковата претенция съгласно разпоредбата на чл.104, т.4, предл. първо от ГПК спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, с оглед на което постановеното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди се явява недопустимо, с оглед на което решението в частта, с която Областна дирекция на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Б.К.Ц.  сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна на 11.06.2017 г. трудова злополука, както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до сумата от 30 000 лева, следва да бъде обезсилено и делото да бъде изпратено на Окръжен съд- Пловдив по компетентност.

По отношение на иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди настоящата инстанция намира постановеното решение за допустимо, като при въззивната проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми и при проверка за неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Правното основание на исковата претенция е чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, с оглед възприетото от съдебната практика, че когато се претендира обезщетение за причинени вреди извън предвидените в ЗМВР обезщетения правната квалификация е извън разпоредбите на ЗМВР (така Решение № 669/ 07.10.2009г., гр.д. № 1284/ 2008г., ІІІ г.о. ВКС).

Разпоредбата на чл.238, ал.1 ЗМВР предвижда, че на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

Разпоредбата на чл.238, ал.1 ЗМВР не изключва приложното поле на общата деликтна отговорност, същата гарантира на пострадалия служител обезщетение в определен размер, като не е необходимо да бъдат доказани настъпилите вреди, но цитираната норма не ограничава размера на обезщетението. В случай че настъпилите вреди надвишават размера на изплатеното обезщетение, то пострадалото лице разполага с правната възможност да предяви претенция по общия исков ред, като реално претърпените вреди подлежат на доказване. В хипотезата, когато увреждането на здравето е признато за трудова злополука, за него ищецът може да търси обезвреда по общия исков ред на деликтната отговорност, като обезщетението се определи по чл.52 ЗЗД относно неимуществените вреди и съобразно обстоятелствата на случая, извън специалните еднократни обезщетения по ЗМВР, както и съобразно установения действителен размер на претърпените от трудовата злополука имуществени вреди. В предвиденото по чл.238, ал.1 ЗМВР обезщетение се включват всички евентуално претърпени вреди от настъпилата трудова злополука- както имуществени, така и неимуществени, като разпоредбата не прави разграничение между тях. Предпоставките за реализиране на правото на обезщетение по чл.238, ал.1 ЗМВР  са да е налице установена по реда на 238, ал.3 от ЗМВР телесна повреда и същата да е претърпяна от служителя при или по повод изпълнение на служебните задължения, като не подлежат на установяване претърпени вреди.     

В настоящия случай не се спори, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл.238, ал.1 ЗМВР в пълния му дължим размер, който в случая възлиза на сумата от 4817,04 лв., което обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства – заявление от ищеца за изплащане на еднократно обезщетение за претърпяна трудова злополука, медицинско удостоверение № 68/1 от 13.04.2018г., заповед № 317-1688/ 04.05.2018г. на директора на ОДМВР- Пловдив, справка за изплащане на еднократно парично обезщетение за претърпяна трудова злополука и платежна бележка (л.108 – л.112, гр. д. № 2035/ 2018г. на ПдРС). Предвид на това искът за заплащане на сумата от 2348 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като по делото се установи, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 4817,04 лв., което обезщетение покрива както неимуществените, така и претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука. Изплатеното на ищеца по чл.238, ал.1 ЗМВР обезщетение надвишава претендираните от него имуществени вреди, предвид на което искът е неоснователен. 

С оглед на изложеното решението в частта, с която ответникът ОДМВР- Пловдив е осъден да заплати на ищеца Ц. сумата от 2348 лв. обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В частта за разноските.

С оглед изхода от спора на жалбоподателя ОДМВР- Пловдив се дължат разноски за настоящото производство и за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция (за сумата от 2348 лв.), с оглед на което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 46,96 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, респ. отменено в частта, с която ОДМВР- Пловдив е осъдено да заплати на разноски на ищеца в размер на 500лв., както и в полза на съдебната власт държавна такса и депозит за СМЕ.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

РЕШИ:

                                                                       

      ОБЕЗСИЛВА Решение № 3449/ 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 2035/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която Областна дирекция на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Б.К.Ц.  сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна на 11.06.2017 г. трудова злополука, както и в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер до сумата от 30 000 лева, както и в частта, с която Областна дирекция на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Б.К.Ц. разноски в размер на 500 лв. и разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 240 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за СМЕ, като изпраща делото в тази част на Окръжен съд- Пловдив по компетентност.

ОТМЕНЯ Решение № 3449/ 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 2035/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която Областна дирекция на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Б.К.Ц. сумата от 2 348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за медицински консумативи и изделия, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.06.2017 г., до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Областна дирекция на МВР- Пловдив е осъдена да заплати и разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 93,92 лв. държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, против Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, представлявано от директора А.И., със съдебен адрес ***, за заплащане на сумата от 2 348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за медицински консумативи и изделия, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.06.2017 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Решението в необжалваната част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 30000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., е влязло в сила.           

ОСЪЖДА Б.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, представлявано от директора А.И., със съдебен адрес ***, сумата от 146,96 лв., разноски за производството по в.гр.дело № 2802/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението в частта, с която се обезсилва Решение № 3449/ 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 2035/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от решението на страните.

Решението в останалата част  е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението е постановено при участието на П.М.Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. С.В. – трето лице-помагач на страната на ответника ОДМВР- Пловдив.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.