Р Е Ш Е Н И Е № 85
гр.Кюстендил, 05.05.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на шести април през две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря
Светла Кърлова и с
участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 59 по описа за 2022год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Районно управление – Дупница при Областна дирекция на МВР – Кюстендил, оспорва с касационна жалба решение № 15 от 21.01.2022г. на Районен съд – Дупница по АНД № 732/2021год., с което е отменено Наказателно постановление № 21-0348-000361 от 02.07.2021год. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано нарушение и редовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. При условията на евентуалност са прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на нарушителя.
Ответникът Р.Р.В. ***, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита въззивното решение за неправилно.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.
Съображенията са следните:
Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 21-0348-000361 от
02.07.2021год., издадено от
началник група в РУ-Дупница при
ОД на МВР – Кюстендил, с което на Р.Р.В. са наложени административни
наказания “глоба” в размер на
2000,00лв. и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок 24 месеца, на осн. чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Оспореното НП е издадено въз основа на съставен АУАН
№ 384531/11.06.2021г.,
който
е връчен на нарушителя на датата, когато е издаден.
В АУАН и НП е
посочено, че на 11.06.2021год., около 01,30часа, в гр.Дупница, ж.к. “Б.”,
пред блок **, В. управлява лек автомобил “Ф. ф.” с рег. № ***, като
отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабр. № 0269, за установяване
употреба на алкохол. Сочи се, че водачът лъха силно на
алкохол и има несигурна походка. Прието е, че лицето
отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
боилогични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, което деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Към
административнонаказателната преписка е приложен Талон за медицинско изследване
№ 0059207, изд. на 11.06.2021г. в 02,00ч.,
Същият е връчен на жалбоподателя, като по делото не е спорно, че медицинско
изследване не е извършено.
В
производството пред РС се разпитани длъжностните лица при АНО
- С. и С., които са констатирали деянието,
а от друга страна - свид. В. – баща на нарушителя и свид. А. – присъствал при извършване на
нарушението. Всички свидетели сочат, че нарушителят
видимо е бил употребил алкохол /имал силен дъх на алкохол и несигурна походка/,
а свидетелите С. и А., които имат
непосредствени възприятия за поведението на нарушителя, сочат еднозначно, че на същия са давани
многократно указания от полицейските служители във връзка с начина на даване на проба за установяване
употребата на алкохол с процесното техническото средство, но проверяваното лице
или е засмуквало уреда или е подавало недостатъчно въздух, поради което уредът не е отчел резултат.
При събраните доказателства,
районният съд постановява
оспореното решение, с което
отменя издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Приел е, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като от фактическа страна е
описано едно административно нарушение,
изразяващо се в отказ за извършване на проверка с техническо средство, а е
предявено обвинение освен за горното деяние и за отказ за даване на проба за медицинско изследване.
С изложеното са обосновани изводи за неясно обвинение. По съществото на релевираното деяние, съдът е
преценил, че същото не е доказано. Соченият извод е мотивиран с доводи за това,
че за да е съставомерно административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е необходимо да се установи отказ на
водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, а
в случая нарушителят не е отказал пробата, но последната не е дала
резултат.
Касационната инстанция, при служебната проверка на оспорения
съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира
основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с
материалния закон на въззивното решение,
както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава изводи за неправилност на същото. Дължимо е
решение на осн. чл.222, ал.1 от АПК вр. с
чл.63в от ЗАНН за отмяна на въззивния съдебен акт
и постановяване на друг по съществото на
спора за потвърждаване на наказателното
постановление. Правните изводи
на районния съд за незаконосъобразност на НП са в противоречие с
доказателствата по делото и приложимите
правни норми на
специалния закон и на ЗАНН.
Както се посочи, за да отмени НП съдът е приел наличие
на съществени процесуални нарушения и недоказаност на релевираното деяние.
Горните доводи са необосновани от
събраните доказателствени средства и са неправилни с оглед относимите
разпоредбите на чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
съотв. на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Противно на
приетото в оспорения съдебен акт, касационният съд не констатира съществени нарушения
на формалните изисквания относно
съдържанието на АУАН и на НП, вкл. при описание на процесното деяние. Отразените данни относими към същото, както и към
съставомерните елементи по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП, са посочени точно в АУАН
и в НП, а обратната теза на районния съд
е необоснована. Фактическите
обстоятелства са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение на
водача, изразяващо
се в отказ за
проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, което отговаря на дадената правна квалификация
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От съдържанието
на
АУАН и процесното НП
се извежда по безпротиворечив начин волята на
органа за налагане на административно наказание именно поради отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол.
Вписаното допълнение в НП относно неизпълнение на предписание за медицинско изследване и с доказателствен анализатор не се намира в кумулативна връзка с отказа за проверка с техническо средство по смисъла на приложената санкционна норма, а и АНО не е отразил факти, респ. не е направил фактически констатации за поведение на водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Обратно, отказът на нарушителя да бъде проверен с техническо средство е надлежно описан и квалифициран като административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Възпроизведения, в резултат на ненужен формализъм, пълен текст на санкционната норма не е съществен порок във формата на НП. Правилата за пълнота на обвинението биха били удовлетворени изцяло ако в обстоятелствената част на наказателното постановление беше вписано, че водачът отказва извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, т.е. ненужно и в разрез с прецизността, се явява вписването на отказ за изпълнение на предписание за медицинско изследване и с доказателствен анализатор само защото е визиран в хипотезата на санкционната разпоредба. Но доколкото в случая АНО изрично е посочил, че нарушителят е отказал проверка с техническо средство, то липсва противоречие в данните в АУАН и НП, като предявеното обвинение е ясно, а изводите на въззивния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни.
Необосновани от доказателствата
по делото и неправилни с оглед приложимия закон, са и формираните от въззивния
съд доводи за недоказаност на
административното нарушение. Анализът на
събраните писмени и гласни доказателствени средства установява извършването на
релевираното деяние. Видно от
съдържанието на АУАН и показанията на разпитаните свидетели е, че на посочените в НП дата, час и място,
Р.В. е управлявал процесния автомобил; че след спирането му от контролните
органи е приканен към проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол, предвид констатациите за силен дъх на алкохол и несигурна походка; че на водача са давани многократно указания от полицейските
служители във връзка с начина на даване
на проба за установяване употребата на алкохол с процесното техническото средство, но проверяваното лице
или е засмуквало уреда или е подавало недостатъчно въздух, с което е
възпрепятствало извършването на надлежна проверка – уредът не е отчел никакъв
резултат /свидетелите С. и А./. В
съвкупност установените факти сочат на осъществено съставомерно деяние по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а доводите в обратен смисъл в оспореното решение са
незаконосъобразни. Въззивният съд е
интерпретирал неправилно и в
противоречие с правилото на чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Наредбата/ поведението на нарушителя при проверката.
Съгласно визираната разпоредба, при извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи разпореждания и
указания, а неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава. Както се посочи по-горе,
събраните пред въззивния съд гласни доказателства установяват неизпълнение от
нарушителя В. на указанията на полицейските служители за начина на даване на
пробата за установяване употреба на алкохол, в резултат на което проверката не е извършена
успешно и е налице некачествена проба по см. на § 1, т.2 от ДР
на Наредбата, т.е. проба с техническо средство, при която уредът сочи
невъзможност за отчитане на резултат или не сочи никакъв резултат. Предвид
горното, квалификацията на деянието на
нарушителя като отказ за извършване на проверка
в хипотезата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е правилна.
Настоящият състав на касационната инстанция счита, че са осъществени елементите от фактическия състав на нарушението по чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, на който АНО е наложил предвидените административни
наказания. Издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и касационната инстанция го потвърждава,
отменяйки неправилното въззивно решение.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 15 от 21.01.2022г. на Районен
съд – Дупница по АНД № 732/2021год., и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0348-000361 от
02.07.2021год., издадено от
началник група в РУ-Дупница при
ОД на МВР – Кюстендил, с което на Р.Р.В., ЕГН **********,***, са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2000,00лв. и
“лишаване от право да управлява
МПС” за срок 24 месеца, на осн.
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.