Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.09

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

68

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Е.М.Ю. от ***, действащ чрез пълномощника адв.М.С., против Решение № 37/05.03.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Е.М.Ю. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено на 06.09.2017 г. на път ** км **, разклон ***, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че районният съд е обсъдил въведените в процеса доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на процесния ЕФ, но изложените в тази връзка мотиви, с които е приел, че не са налице такива нарушения, се явявали неправилни и незаконосъобразни.

Излага съображения, че представените по административната преписка доказателства не установяват извършването на посоченото в ЕФ нарушение на ЗДвП, тъй като в същата не липсвали доказателства, които да установят обстоятелството, че посочените географски координати в процесния клип, съответстват на посоченото в ЕФ местоположение.

Релевира довод, че в конкретния случай е налице допуснато нарушение на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., регламентираща условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази връзка сочи, че в противоречие с изискванията на горецитираната разпоредба, по делото не са били представени доказателства за наличието на предупредителен знак, че участъка от пътя се контролира с техническо средство. Липсата на такъв знак се установявала и от съдържанието на приложения протокол, удостоверяващ използването на автоматизирано техническо средство на датата на констатиране на нарушението, което водело до самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Към датата на процесното нарушение нормата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.20102 г. била действаща, като била отменена с ДВ, бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г., поради което и на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, се явявала приложима за конкретния случай. В тази връзка оспорва изцяло мотивите на районния съд, с които е прието, че не налице съществено нарушение на  правилата при издаване на ЕФ, обосновани с отмяната на посочената норма и съществуваща съдебна практика. Цитира решения на Административен съд - Кърджали в обратния смисъл.

На следващо място сочи, че в електронния фиш била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което се явявало съществено нарушение, опорочаващо процедурата по налагане на административно наказание, тъй като посочените норми уреждали различни хипотези на правилата за движение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 37/05.03.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв.М.С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Ответникът по касация – ОДМВР-Кърджали, не изпраща представител и не взима становище по жалбагта.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основание за нарушение на материалния закон, неправилност и необоснованост на атакуваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Е.М.Ю. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 4и от ЗДвП, за извършено на 06.09.2017 г. на път ** км **, разклон ***, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че след изменението на чл. 184, ал. 4 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.19 от 2015 г.; бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и бр.54 от 2017 г., към датата на извършване на нарушението - 06.09.2017 г., е налице законово регламентирана възможност за издаване на електронен фиш, в отсъствие на контролен орган и нарушител, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в т.ч. и с мобилна система за видеоконтрол. Изложил е мотиви, че към момента на разглеждане на делото е отпаднало изискването в чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24, който да се поставя преди мястото за контрол и да се документира със снимка.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че част от доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на жалбоподателя са основателни и релевираното отменително основание е налице.

Касационният състав не споделя изводите на районният съд, че изискванията на разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, са неприложими към случая, както и че непоставянето на изискуемия знак Е 24, не е съществено нарушение. В тази връзка, предвид установената дата на извършване и заснемане на нарушението – 06.09.2017 г. и с оглед препращата норма на чл. 165, ал. 3 (Нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ЗДвП, съгласно която, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на текста преди отмяната му, обн. в ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г., е приложима към настоящия случай.

Съгласно релевантната редакция на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./приложима към датата на установяване на нарушението/, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Алинея 2 на разпоредбата, въвежда изискването пътният знак Е24 да се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, като при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка.

В представените и приети от районния съд писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателна преписка по издаването на обжалвания електронен фиш не се съдържат данни, установяващи изпълнение на изискванията на чл. 7 от Наредбата, в релевантната й редакция/, а именно мястото за контрол с мобилното автоматизирано техническо средство, да е било обозначено с пътен знак Е24, като липсват и твърдения, че такъв преносим пътен знак Е24 въобще е бил наличен на конкретното място за контрол.  В тази връзка по делото не е налична и липсва снимка, установяваща и документираща разположението на изискуемия се преносим пътен знак Е24, като доказателства за това не са представени и впоследствие от ОДМВР – Кърджали и не са налични в кориците на АНД № 255/2018 г. по описа на Районен съд – Момчилград. В приетият по делото Протокол от 06.09.2017 год. за използване на АТСС, липсва отбелязване в графата за наличие и използване на преносим пътен знак Е24, както и отразяване в графата, указваща наличие на дигитална снимка при използване на временно монтирано АТСС.

Следва да се отбележи, че при използване на мобилна АТСС, протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е задължителен, тъй като същият е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Процесния протокол за използване на АТСС не съдържа данни относно началото и края на контролирания участък, като въведените в него графи, в които следва да се посочи „начало на участъка” и „край на участъка”, с указване с думи на точното им местонахождение, не са попълнени от контролния орган.

Предвид изложеното, настоящият състав намира за доказано, че конкретния случая не са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в редакцията и с ДВ, бр. 36/2015 г., действаща към 06.09.2017 г./датата на нарушението/ и приложима на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24, като пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. По делото липсват доказателства, че това изискване е било изпълнено от контролните органи, което според настоящия съдебен състав се явява съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда и начина за използването на АТС и системи за контрол на правилата за движение.

С оглед горното, съдът намира, че последващите действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни, като предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение, поради което е следвало обжалваният електронен фиш да бъде отменен от районния съд, а след като го е потвърдил като законосъобразно издаден, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно решение. В този смисъл необосновани и неправилни са мотивите на районния съд, че съгласно съдебната практика и при действието на отменената разпоредба на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., не се приемало за съществено нарушение неизпълнението на изискването за поставянето на знак Е24. Съществуващата съдебна практика, материализира в постановените от Административен съд – Кърджали решения в касационните производства по ЗАНН, е трайна и непротиворечива по този въпрос, а именно, че неизпълнението на горепосоченото изискване на цитирания ПНА представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на производството по налагане на административно наказание и води до самостоятелно основание за отмяна на ЕФ  – напр.: Решение от 04.06.2019 г. по КАНД № 30/2019 г.; Решение от 31.10.2018 г. по КАНД № 124/2018 г.; Решение от 21.12.2018 г. по КАНД № 176/2018 г.

Доводите за неправилното смесване в процесния ЕФ на различни хипотези на чл.21 от ЗДвП, са неоснователни. В този смисъл в електронния фиш е отразено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не както се твърди в жалбата чл. 21, ал. 1 въвъ вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Така посочената нарушена норма от ЗДвП по никакъв начин не води до неяснота относно правната квалификация на нарушението и не нарушава правото на защита на санкционираното лице, като е пределно ясно, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

По гореизложените мотиви, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от адв.М.С., действаща в качеството си на пълномощник на Е.М.Ю. от ***, против Решение № 37/05.03.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, за основателна, поради което и решението на Районен съд – Момчилград, следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Е.М.Ю. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено на 06.09.2017 г. на път ** км **, разклон ***, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Независимо от изхода на делото и въведеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски, такива не се дължат на жалбоподателя, тъй като по делото не са представени доказателства за понесени разноски за адвокатско възнаграждение. Данни за такива липсват и в производството по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, като в кориците на делото е налично единствено пълномощно на адв.С., но не и договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатен хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 37/05.03.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Е.М.Ю. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено на 06.09.2017 г. на път ** км **, разклон ***, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.