Решение по КНАХД №60/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“, Национално тол управление – Специализирано звено към АПИ, представлявана от юрисконсулт Д. М., срещу Решение № 501/25.10.2023г. на Районен съд - Плевен по АНД № 1614/2023 г. по описа на РС Плевен, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********/10.05.2021г., издаден на „ПИМК“ ООД с ЕИК 15536179, със седалище и адрес на управление: с.Марково, общ. Родопи, местност „Захаридево“ №43А, представлявано от А. И. Й., като на основание чл. 187а, ал.2 т.3 вр. 179 ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон – основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че атакуваният електронен фиш е издаден от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за дирене на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Сочи се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан за нарушение на забраната на чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснал движение на пътно превозно средство, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или заради неплащане на дължимата пътна такса. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал закона. Сочи, че с разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил отговорност за собственика на превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса. Начинът как да направи това, дали ще използва маршрутна карта или бордово устройство, е оставен на негова преценка. Отговорността за това дали бордовото устройство е декларирало данни е на собственика, като в случая след като размера на тол таксата не е установено, няма как да бъде извършено тол плащане. Твърди се в касационната жалба, че в ЕФ изрично е посочено, че за процесното ППС изцяло не е заплатена дължимата тол такса, тъй като ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Сочи се, че с оглед предвидените възможности за установяване и заплащане на пътните такси, то изцяло незаплатена пътна такса е налице единствено, когато не е установен нейният размер и съответно не е заплатен. Излага се в жалбата, че безспорно превозното средство се е движело по път I-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС-то не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през този участък. Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства по делото, вкл. докладът и приложения към него снимков материал от електронната система на АПИ. След като процесното ППС се е движело по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация, за собственика е предвидена имуществена отговорност за неизпълнение на задължението си да декларира преминаването и да заплати таксата по чл.10, ал.1 т.2 от ЗП т.е. дружеството е осъществило състав на нарушение, поради което правомерно и в съответствие с материалния закон на основание чл.187а, ал.2 т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП му е наложена санкция в размер на 2500 лв., за това че е допуснал движение на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП без да са изпълнение задълженията по установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП и за което таксата по чл.10, ал.1 от ЗП не е платена. Твърди се още в жалбата, че неоснователно първоинстанционния съд е приел, че отговорността на дружеството за нарушения на чл.179, ал.3б от ЗДвП не може да се издават електронни фишове. Обратно сочи се, че от тълкуването на разпоредбите на чл.189ж, ал.7, чл.187а, ал. 4 и ал.5 от ЗДвП се обуславя извод за допустимост на издаването на електронни фишове за деяние по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Посочва се, че незаплащането на тол такса е административно нарушение по чл.102, ал. 2 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране вкл. когато таксата не е заплатена изцяло или частично или в резултат на невярно подадени данни по чл.10б, ал.1 от ЗП, като в този смисъл е практиката на РС-Плевен и АС-Плевен. Излага се становище, че описанието на нарушението в оспорения акт съдържа достатъчно фактически изложения досежно конкретните съставомерни признаци и е налице индивидуализиране на конкретното нарушение и неговия извършител. Фактическият състав на нарушението е подведен под съответната нарушена административнонаказателна норма, като доказателства за нарушението се установяват от доказателствения материал по делото вкл. докладите по чл.167а, ал.1 от ЗДвП и приложените към тях изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Иска се от съда да отмени Решение № 501/25.10.2023г. по АНД № 1614/2023г. по описа на РС-Плевен, като вместо него бъде постановено друго, с което се потвърди издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК.

По делото е депозиран отговор на касационната жалба от „ПИМК“ ООД, чрез адв. М. К.. Сочи се в отговора, че за нарушения като процесното по чл. 179, ал.3б от ЗДвП електронен фиш не се издава и се прилагат разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП при наличие на предпоставките за това. Твърди се, че съгласно нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП ЕФ може да се издаде само и единствено при нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, както и че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата норма се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1 т.1 от ЗП, а с втората норма – наказание за собственик на ППС от категорията на чл.10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал1 т.2от ЗП вкл. в резултат на невярно декларирани данни по чл.10б, ал. 1 от ЗП. Счита, че незаконосъобразно е издаден ЕФ за вмененото деяние по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, като посочва съдебна практика на АС-Бургас, АС-Видин, АС-В.Търново, АС-Хасково. Посочва се още в отговора, че изводите на първоинстанционния съд, че административно наказващият орган е следвало да състави АУАН и издаде НП са правилни, като неспазването на реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя и водещо до отмяната на наложеното наказание. Твърди се, че административно наказващият орган не е доказал годността на електронната система, въпреки направеното възражение в тази насока от дружеството. Същевременно се сочи, че от представения снимков материал не може да се направи извод кое е заснетото ППС, тъй като не се вижда нито регистрационния номер, нито марката на превозното средство, нито обкръжаващата го обстановка, поради което не може да се приеме за доказано твърдяното нарушение. Не е проверена и автентичността на представените веществени доказателствени средства по чл. 189, ал.15 от ЗДвП по реда на НПК чрез експертиза. Излага се становище и за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и нарушаване на принципа за пропорционалност/ съразмерност на наложената санкция. Сочи се, че в практиката на СЕС е възприето, че изискването за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от тежестта им. Твърди се, че в случая не е спазен принципа за пропорционалност, като санкцията е абсолютно определена т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, като размерът е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането е било частично. На следващо място се излагат твърдения за недоказаност от страна на административнонаказващият орган да са изпълнени задълженията по чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28.11.2019т., според който доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпроси, то ЕФ се явява преждевременно действие, тъй като се цели нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и обосновано. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание Агенция “Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт Корфонозова, който моли съда да отмени обжалваното решение и присъди в тежест на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „ПИМК“ ООД, не се представлява. Депозирано е становище с вх.№ 620/25г., в което страната взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и остави в сила съдебното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., който взема становище правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от страна, която е била призована и участвала в производството пред районния съд, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 501/25.10.2023г. на Районен съд - Плевен по АНД № 1614/2023 г. по описа на РС Плевен, е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден на „ПИМК“ ООД, със седалище и адрес на управление: с.Марково, общ. Родопи, местност „Захаридиево“ №43А, представлявано от А. И. Й., като на основание чл. 187а ал.2 т.3 вр. 179 ал.3б от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Първоинстанционният съд приел, че е налице неяснота в какво се изразява неправомерното поведение, предпоставка за което е било наложено административно наказание. Съдът счел, че не се установява дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Констатирал, че дори да се приеме, че нарушението от обективната му страна е установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. Несъответствието на фактите, които са установени, с посочените като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, приел, че е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. На следващо място констатирал, че процесното ППС е с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, в състав с ремарке с общо брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса 40000, но от ЕФ не ставало ясно по какъв начин е декларирано ППТ-то - брой оси, маса, екологична категория, и в какъв размер е заплатена тол такса, както и какъв е размера на дължимата такава. Съдът намерил, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Обсъдил нормативната уредба в ЗДвП, както и липсата в ЗП на правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ, поради което ангажирането на административно-наказателна отговорност следвало да се реализира с издаването на наказателно постановление въз основа на акт за установяване на административно нарушение. Извел крайния извод, че неправилно на „ПИМК“ ООД е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП, предвид обстоятелството, че съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП ЕФ може да се издаде само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и такива по чл.179, ал.3б от ЗДВП. Приел, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДВП имат различно съдържание, като се налага наказание на водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а е втората – на собственик на ППС от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 106, ал. 1 от ЗП т.е. различни са не само нарушенията, но и субектите по тях. Предвид това формирал извод, че за извършеното от „ПИМК“ ООД по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ, като е следвало приложение да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление. Приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44. ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Ето защо отменил издадения ЕФ, като присъдил в тежест на АПИ деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.

Оспореното решение е правилно, но по съображения различни от изложените от РС-Плевен.

Решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, тъй като при издаването на ЕФ е допуснато противоречие с материалния закон и нарушение на принципа за пропорционалност/съразмерност на наказанието.

За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв., съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.2 т.3 от ЗДвП. Налагането на административно наказание обаче следва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение с оглед целта им по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

В своята практика по тълкуването на чл.9 т.1 б.“б“от Директива 1999/62/ЕО СЕС приема, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В тази насока са решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АС- Хасково, както и по Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497815 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya).

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията на закрепени права и свободи в Хартата на основните права на ЕС, които могат да бъдат наложени по-специално с правни актове на Съюза, да не превишават границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните легитимни цели или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В случая налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

От изложеното до тук следва, че, като е отменил процесния ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора основателно е искането на ответника в отговора за присъждане на сторените разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК – л. 91 от делото, към който са приложени писмени доказателства – фактура от 21.01.2025г. и авизо за местен превод. Ето защо на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН касаторът трябва да бъде осъден да заплати на „ПИМК“ ООД сумата от 420 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 501/25.10.2023г. на Районен съд - Плевен по АНД № 1614/2023 г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица]да заплати на „ПИМК“ ООД с ЕИК 15536179, със седалище и адрес на управление: с.Марково, общ. Родопи, местност „Захаридево“ №43А, представлявано от А. И. Й., сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.