Решение по дело №265/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 30…

гр. Самоков, 13.03. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:             

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 265 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Едноличен търговец „Х.П..К.”, гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № К-0049505/12.04.2019 г., издадено от Е.М.Г.– Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, К., П. и Б., със седалище гр. София, към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от Х.К.П.– вписан в Търговския регистър като едноличен търговец с горепосоченото фирмено наименование, който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения доразвива съображенията в подкрепа на нейната основателност.  

В съпроводителното писмо, с което по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна е изпратила на съда жалбата заедно с административно-наказателната преписка, е изразено становище за неоснователност на жалбата. В насроченото открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 3, вр. ал. 2 и чл. 43, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН. За посоченото в АУАН нарушение на чл. 30, ал. 2, т. 8 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСИ), обосновало наложената имуществена санкция по чл. 46, ал. 1 от ЗТТСИ, срещу жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен за това съгласно чл. 52, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗТТСИ (в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 7/2019 г., действаща към датата на издаването на НП) с представената Заповед № 891/12.10.2016 г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Изложените в жалбата оплаквания за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на АУАН са неоснователни.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано със съставяне на АУАН № К-0049505, съставен на 10.01.2019 г. от св. И.К., на длъжност „главен инспектор” в Регионална дирекция – София в Комисията за защита на потребителите. Посочено е в този акт, че той е съставен в присъствието на М.В.П. и А.И.К., двете на длъжност „главен инспектор” в същото административно звено, а в съответствие с чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в акта изрично е отбелязано, че те са свидетели при съставяне на акта. В този смисъл буди известно недоумение твърдението в жалбата, че АУАН бил съставен в присъствието само на едно лице, посочено в него като свидетел - очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта, тъй като това твърдение е очевидно опровергано от събраните по делото доказателства. Съвкупната преценка на съдържанието на констативен протокол № К-2684409/17.12.2018 г., съставен от св. К., на съставения от същата АУАН с горепосочения номер, както и на нейните и на св. М.П. показания пред съда, обосновава неопроверган от други доказателства извод, че протоколът обективира резултати от проверка, извършена в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект на 17.12.2018 г. от св. К. и от А.П.К., главен инспектор в РД – София в КЗП, в хода на която е установено процесното нарушение, както и че впоследствие АУАН срещу жалбоподателя е съставен в присъствието на лица (М.П. и Антония Кръстева), които не са свидетели при извършване или установяване на нарушението, а са свидетели единствено при съставяне на акта.

Доколкото обаче е възможно да се допусне, че поради непрецизно приравняване в жалбата на естеството и правното значение на констативния протокол и на АУАН, жалбоподателят в действителност иска да изтъкне обстоятелството, че при установяване на вмененото му нарушение не са присъствали свидетели и че АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на лицето, посочено в констативния  протокол като свидетел при извършване на проверката на 17.12.2018 г., то следва да се отбележи следното:

На първо място, твърдението на жалбоподателя, че проверката на 17.12.2018 г. в стопанисвания от него търговски обект е осъществена без присъствие на никакви свидетели, е доказателствено неподкрепено, а и е опровергано както от съдържанието на посочения по-горе констативен протокол, така и от показанията на св. К.. Нещо повече, дори и това твърдение да бе доказано, това би обосновало законосъобразност на съставяне на АУАН в присъствието на двама други свидетели (свидетели на съставянето на АУАН) в хипотезата на чл. 40, ал. 3, предл. първо от ЗАНН – поради липсата на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението.

На следващо място, тълкувани в тяхната цялост и взаимна връзка, разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН обосновават извод, че при липсата на установено от закона задължение на актосъставителя да състави АУАН на място при установяване на нарушението, то ако свидетелите, присъствали при неговото извършване или установяване, не присъстват при последващото съставяне на АУАН за това нарушение, е налице невъзможност за съставяне на акта в тяхно присъствие по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без да е необходимо да се установи, че тази невъзможност е абсолютна (поради смърт или поставяне под запрещение) или че се дължи на други обективни причини (ползване на отпуск, командироване, напускане на длъжността, задържане под стража или за изпълнение на влязла в сила присъда и прочие). Казано иначе, в случаите като конкретния, в които АУАН се съставя не непосредствено след установяване на нарушението, а впоследствие – в друг определен за явяване на нарушителя ден, всяко отсъствие от датата и мястото на съставяне на акта на свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на нарушението, представлява невъзможност по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за него да присъства при съставяне на акта.

По всички изложени съображения съставянето на АУАН от св. К. в присъствието на св. М.П. и на Антония Кръстева, служители в РД – София в КЗП, е осъществено при спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

В допълнение и с оглед задължението на съда служебно да извърши цялостна проверка за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, следва да се посочи, че не се констатира допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на акта, нито нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН при неговото връчване.

С връчване на констативния протокол от 17.12.2018 г. на Х.К.П., действащ като ЕТ „Х.П..К.”, същият е поканен да се яви на 28.12.2018 г. в сградата на РД – София в КЗП в гр. София за съставяне на АУАН, като от показанията на св. К. се установява, че причината актът да не бъде съставен на тази дата била нейното отсъствие на този ден, въпреки че жалбоподателят се явил. Затова до жалбоподателя е изпратено писмо изх. № С-03-48/02.01.2019 г., връчено му на 07.01.2019 г. (л. 20-21 от делото), с което му е отправена нова покана – да се яви на същото място на 10.01.2019 г. за съставяне и предявяване на АУАН. Установява се от показанията на свидетелите П. и К., че на тази дата Х.П. посетил сградата на РД – София в КЗП и се срещнал с тях в стаята, в която те работели. По това време св. К. още не била изготвила АУАН и П. заявил, че желае да разговаря с началничката й, поради което напуснал помещението и не се върнал повече. При така установените факти актът законосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя. Появяването на нарушителя на посочените в поканата дата, място и час не може да се приеме за надлежно явяване за съставяне на АУАН, което да изключи съставяне на акта в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, щом той е напуснал това място преди фактическото изготвяне на текста на акта и не се е върнал повече. При тази фактическа обстановка не е налице и отказ на жалбоподателя да подпише акта, който да е било необходимо да бъде удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. На следващо място, в съответствие с чл. 43, ал. 4, вр. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актът е изпратен с писмо изх. № С-ОО-49/22.01.2019 г. (л. 22) на общинската администрация в Община Самоков за връчването му на жалбоподателя. Връчването на АУАН на жалбоподателя по този ред е осъществено на 28.01.2019 г. и е надлежно удостоверено в акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно на 31.01.2019 г., жалбоподателят е депозирал писмено възражение (л. 13-16) срещу съставения акт.

В обобщение, съставянето на АУАН в отсъствие на жалбоподателя и връчването на акта на същия, са осъществени в съответствие с разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което по никакъв начин не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство.

Оплакването в жалбата, че в АУАН и в НП липсва описание на фактическата обстановка и на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушение, е изцяло бланкетно и по същество е неоснователно. Както в АУАН, така и в НП безпротиворечиво и в напълно достатъчна степен на яснота са описани всички фактически обстоятелства, съставомерни за нарушаване на забраната по чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП на основание чл. 46, ал. 1 от ЗТТСИ.

Събраните по делото доказателства обосновават еднозначен фактически извод, че при проверка, извършена от свидетелката И.К. и от Атанас К. на 17.12.2018 г. в търговски обект – павилион, стопанисван от жалбоподателя - едноличен търговец „Х.П..К.“, ЕИК ********* и находящ се на Общинския пазар в гр. Самоков, е установено, че жалбоподателят е предлагал за продажба цигари от различни марки и видове, безпротиворечиво описани в констативен протокол № К-2684409 от 17.12.2018 г., в АУАН и в НП, без да е обявил цените на достъпно за клиентите място и по подходящ за възприемане начин.

Безспорно се установява от съдържанието на посочения констативен протокол, съставен в присъствието на Х.К.П.като физическо лице, действащо като ЕТ „Х.П..К.“ и подписан от него, преценен в съвкупност с показанията на св. К., че по време на проверката павилионът е работел и че кутиите с цигари от описаните в протокола марки и видове били с ненарушена цялост, облепени с акцизни бандероли и изложени на стъклената витрина на обекта, като цените им не били обявени чрез етикети, ценоразпис или по друг подходящ начин.

По смисъла на § 1, т. 4 и т. 4а от Допълнителните разпоредби на ЗТТСИ цигарите са тютюневи изделия. Избраният от жалбоподателя - търговец способ за поставянето им на видно място в работещия търговски обект, стопанисван от него, недвусмислено сочи, че той ги е предлагал за продажба на неограничен кръг лица в рамките на упражняваната от него търговска дейност. Поради това, като е предлагал тютюневите изделия за продажба в търговския обект без да обяви цените им на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин, от обективна страна жалбоподателят е нарушил забраната, установена с разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ. Нарушението на тази забрана е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 46, ал. 1 от ЗТТСИ.

Нарушението е извършено от едноличен търговец при осъществяване на неговата дейност и имуществената му отговорност за това нарушение е обективна, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.

Ето защо съдът намира, че жалбоподателят – едноличен търговец е извършил административно нарушение по чл. 46, ал. 1, вр. чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ, за което законосъобразно с обжалваното НП административно-наказващият орган е ангажирал имуществената му санкционна отговорност, налагайки му имуществена санкция в минималния предвиден от закона неин размер – 2000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.

В хода на съдебните прения жалбоподателят излага доводи, с които оспорва обективната съставомерност на санкционираното с НП деяние, изтъквайки че при положение, че цената на всяка кутия цигари е посочена на акцизния бандерол, с който е облепена, то било спорно дали ЗТТСИ няма предвид и самата кутия с цигари като достъпно за клиента място на обявяване на цените на цигарите, когато тя попадне в ръцете му. Такава фриволна интерпретация на чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТС няма нищо общо със смисъла на закона и категорично не може да бъде споделена. Търговец, който предлага за продажба тютюневи изделия в търговски обект, е длъжен, под страх от санкция за нарушаване на посочената разпоредба, да обяви цените им на достъпно място в обекта, за да може преди, а не в хода на извършването на конкретна продажба (още по-малко след това), потребителят да възприеме цените визуално, без да му се налага да задава въпроси относно тях или да се опитва да се взира в дребния шрифт, с който цените са отразени на бандеролите на изложените за продажба тютюневи изделия.

Нещо повече, именно с оглед действащата към датата на извършване на нарушението разпоредба на чл. 7, ал. 5 от Наредбата  за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия (обн. ДВ, бр. 71/2004 г., издадена на основание чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от ЗТТСИ), се налага извод, че обозначаването на цена на тютюневото изделие върху акцизния бандерол по никакъв начин не отменя, нито обезсмисля отделното и самостоятелно задължение на търговеца, който предлага за продажба тютюневи изделия в търговски обект, да обяви цените им на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин. Щом като съгласно чл. 7, ал. 5 от цитираната наредба (в редакция обн. ДВ, бр. 22/2016 г.) „при промяна на регистрирана цена продажбата на тютюневи изделия, пакетирани и облепени с бандероли преди промяната на цената, се извършва по обозначената върху бандеролите цена до изчерпване на количествата“, то е наложително потребителят да бъде предварително информиран на достъпно място в търговския обект и по подходящ за възприемане начин кои тютюневи изделия на какви цени се предлагат за продажба. В този смисъл съдът не споделя изложените от жалбоподателя във възражението му срещу АУАН и в жалбата до съда съображения, че след като е длъжен да продава цигари само на цената, посочена върху акцизния бандерол, то констатираното нарушение на забраната по чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ било само формално и представлявало маловажен случай на административно нарушение по чл. 46, ал. 1 от ЗТТСИ. 

Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за съставомерността му не е необходимо да се установи настъпването на вредни последици, поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Както вече се посочи, съставът на административното нарушение по чл. 46, ал. 1, вр. чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ е законодателно установен независимо от задължението на търговците да предлагат за продажба само цигари с акцизен бандерол с посочена върху него тяхна цена, а и е скрепен със значителна по размер имуществена санкция, поради което не може да се възприемат доводите на жалбоподателя, че самото съществуване на забраната по чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ е безсмислено или формално, поради което едва ли не всяко нейно нарушаване представлява маловажен случай на административно нарушение. Освен това нарушението е типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват значими смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения. Нарушението е извършено от търговец в стопанисван от него търговски обект и се изразява в предлагане за продажба на значително количество тютюневи изделия, като за цената на никое от тях той не е осигурил никаква информация на видно място и по подходящ за възприемане начин. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.

По всички изложени съображения обжалваното НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна, същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0049505/12.04.2019 г., издадено от Е.М.Г.– Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, К., П. и Б., със седалище гр. София, към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: