Решение по дело №111/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 81/13.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 144/2023 г., с което състав на Районен съд Свищов е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0352-000137/29.03.2023 г., издадено от Началник на РУ - Свищов към ОД на МВР В.Търново, с което на Г.Т.Г. с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок от името на Г.Г. чрез упълномощения адвокат. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението по чл.209, т.3 от АПК - поради нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с мотивите на въззивния съд, че случаят не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се посочва, че не е било извършено ПТП или други нарушения, при които липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ да е причинила вреда или щета на други лица или вещи, т.е. не са налице вредни последици от липсата на гражданска отговорност. Посочва се също, че такава застраховка е била сключена веднага след спирането му за проверка, което обстоятелство е било отчетено от наказващият орган с отмяната на приложената спрямо него ПАМ, но не и от въззивния съд. Ето защо намира, че в случая са били налице всички предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което моли настоящата инстанция да приеме, че случаят е маловажен. По тези съображения, касаторът претендира за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на такова по същество от касационната инстанция, с което НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В открито с.з. касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Свищовският РС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда за потвърждаване като законосъобразно на НП и предлага решението да бъде оставено в сила.

В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които не намират приложение в настоящото производство. По силата на чл. 63в от ЗАНН приложение намират касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Съобразно конкретно заявените оплаквания, в случая настоящата инстанция дължи произнасяне относно наличието на отменително основание по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Касаторът е бил страна в производството пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

РС е установил, че НП е издадено срещу Г.Т.Г. за това, че на 11.03.2023г., в 14:45 часа, на ПП I-3, при км.25+750 в посока гр. Бяла, е управлявал лек автомобил „Пежо 206 ЦЦ“ с рег. № ***, собственост на Д.В.Й., като при извършена проверка от контролните органи – полицейски служители в РУ - Свищов към ОД МВР В.Търново с РСОД и справка в официалния сайт на Гаранционен фонд е установено, че за автомобила няма сключена застраховка “Гражданска отговорност“ за автомобилистите – нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

РС е установил фактическа обстановка, съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС е приел на първо място, че АУАН и НП са съставени от материално компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставът на съда е посочил, че и в АУАН и в НП се съдържа описание на всички обстоятелства относно съставомерните признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение. Анализирайки всички писмени и гласни доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно установено извършването на визираното в НП нарушение и неговото авторство. Посочено е, че наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. Изложени са подробни мотиви защо не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

При проведения контрол, настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. ВТАС в този състав намира, че фактическите констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно и пълно след задълбочен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Върху фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е основал правните си изводи, които съответстват на приложимия материален закон. Изложени са ясни и адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване и заявените възражения. При това, изводите на въззивния съд по фактите и по правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е необходимо да се преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.

Касационната инстанция намира за неоснователно единственото възражение на касатора за маловажност на нарушението. Нормата на чл. 28 от ЗАНН регламентира маловажност на случаите на извършени административни нарушения. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и въвежда задължително поведение – управление на МПС след сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за посочените в нормата лица. Освен това фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В хода на производството не са релевирани доводи и не са ангажирани доказателства, указващи на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Последващото сключване на такава застраховка не освобождава касатора от административнонаказателна отговорност. Нарушението е формално, вредни последици не са съставомерни, поради което ненастъпването им не може да се преценява като обстоятелство, което налага извод за маловажност на деянието. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи. В делото е приложена справка относно извършени нарушения по ЗДвП от касатора /л.13-л.17 от въззивното дело/, чиято многобройност допълнително мотивира настоящата инстанция да сподели извода на Свищовския районен съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения, касационната инстанция счита атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/13.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 144/2023 г. по описа на Районен съд Свищов.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: