№ 32
гр. Разград , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500201 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 267 ГПК.
С Решение №341/5.ХІІ.2019г. по гр.д.№714 по описа му за 2019г., състав на ИРС е уважил предявените от
М.К. срещу Ю.И. искове като предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетния
К.Ю. на майката, определил местоживеенето на детето като такова при неговата майка, определил съответен
режим на лични отношенията с бащата и осъдил последния да заплаща на детето К.Ю. чрез неговата майка и
законен представител 200,00лв. издръжка, съответно за минало време - от 30.ХІ. 2018г. до датата на завеждане
на иска – 1.ІІІ.2019г., както и за времето от дата на иска – 1.ІІІ.2019г. до настъпване на законови предпоставки
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. До
първоначално предявеният им размер от 250 лв. , исковете за издръжка на К.Ю. за минало време и за времето от
дата на иска до настъпване на законовите предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, са отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
По насрещно предявения от Ю.И. срещу М.К. ИРС постановил на осн.чл.150 във вр. с чл.143 СК
изменение на определената с влязло в сила на 7.VІІ.2017г. Решение № 750/16.VІ.2017г. по гр.д.№ 4649/2016г. на
РС-гр.Русе, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която М.К. е била осъдена да заплаща на своето ненавършило
пълнолетие дете Кристиан Юлиянов като увеличил размера на същата от 120.00лв на 140.00лв. считано от
датата на предявяване на насрещния иск – 16.ІV.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,
До първоначалният му размер от 160,00лв., насрещно предявеният иск за издръжката на малолетния К. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В диспозитив на решението си ИРС е постановил предварително изпълнение на решението в частта му за
издръжките и на осн.чл.78 ГПК осъдил ответника Ю.И. да заплати на ищцата М.К. разноски по делото.
1
Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв.Н.
Р., Ю.И. обжалва същото като необосновано и незаконосъобразно в частта, с която е осъден с издръжка за
детето К. в размера над 160,00 до 200,00лв.; в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за издръжката на детето
К. и в частта, с която съдът допуснал предварително изпълнение на решението си в частта му за издръжките .
При редовност в призоваването , не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество с.з.
Депозира писмено становище, в което, позовано и на настъпили в хода на делото обстоятелства, заявява че
поддържа жалбата си. На релевираните с жалбата основания моли за отмяна на решението в обжалваните му части
и за постановяване на ново такова, с което предявеният срещу него иск за издръжка на детето К. бъде отхвърлен
за разликата от 160, 00лв. до 200,00лв., а насрещно предявеният от него иск за увеличаване издръжката на детето
К. да бъде уважен до предявения му размер от 160,00лв. Претендира разноски.
В законоустановения и предоставен й за това срок, чрез процесуално представляващият я на осн. чл.94
ГПК - адв.Н.М., въззиваемата М.К. е депозирала писмен отговор, оспорващ основателността на жалбата.
Поради кончината на първоначално назначеният й в производството процесуален представител-адв. М., на
същата бе предоставена правна помощ с назначеният й на същото осн. повереник-адв. И.. Чрез която, в с.з.
въззиваемата пледира за потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна,
жалбата е допустима.
Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, обжалваното
решение е валидно, но в обжалваните си части и по конкретно, в частта , с която съдът се е произнесъл по
същество на насрещно предявеният от въззивника иск за увеличаване издръжката на малолетния К., решението е
недопустимо.
Грд №174/2019 е било образувано на производство пред ИРС по обективно съединени искове, предявени
от М.К. срещу Ю.И. на осн. чл.127, ал.2 във вр. с ал. СК и чл.149 във вр. с чл.143, ал.2 СК. А, именно: за
определянето й като родител, упражняващ дължимите към малолетното, родено от фактическото им съжителство
дете К. при съответен режим на лични отношения с бащата; за определяне местоживеенето на малолетното,
родено от фактическото им съжителство дете К. като такова по местоживеене на майката и за осъждането на
бащата Ю.И. с издръжката, дължимата се за детето К. в размер на 250,00лв. месечно, включително и за минал
период, датиращ от 30.XI.2018г. до дата на иска- 1.III.2019г.
Спорът за родителските права и за тяхното изменение се развива в производство на спорна съдебна
администрация. Страни в това производство са двамата спорещи родители на детето. В това производство
въпросът за издръжката се явява част от мерките за упражняването на родителските права и е последица от
предоставянето им на единия родител, изискваща присъждането й в задължение на родителя, който не живее и
не упражнява ежедневните грижи за детето. Като произнасянето за издръжката в този случай, дори при липса на
нарочен иск, е служебно дължимо от сезирания със спора за родитлсите права съд.
От своя страна, спорът за присъждане на издръжка и за изменение на присъдена издръжка е исков и
страни по него са лицето, имащо право на издръжка и лицето, за което ищецът претендира да е задължено за
издръжката му. Когато се касае за издръжка на дете, ищец е детето, а не родителят, който упражнява
родителските права; Като в зависимост от степента на недеспособност на имащото право на издръжка дете,
родителя- действа или от негово име като негов законен представител или дава съгласие за процесуалните
действия, които непълнолетното дете само извършва. И в двете хипотези, родителят не е страна – ищец по иска
за изменение на присъдена в полза на дете издръжка.
Предвид изложеното и по аргумент на чл.211 ГПК, се следва, че двата спора – за за упражняването на
родителските права и за изменение на присъдена издръжка – не могат да бъдат разглеждани в едно производство.
Те не са между едни и същи страни, нямат изискуемата по чл. 211 от ГПК връзка помежду си..
В този смисъл, първоинстанционният съд недопустимо е приел и разгледал насрещно предявеният от
2
въззивника иск за изменение на дължимата от въззиваемата издръжка за детето К. в производството, образувано
по предявения срещу него иск за за родителските права върху детето К.. Сам по себе си насрещно предявеният
иск не е недопустим но е следвало да бъде отделен и разгледан в друго производство, при надлежно
конституиране на детето К. като страна в производството за увеличаване размера на не вече присъдената му и
дължима му се от неговата майка издръжка. Доколкото обаче, произнасянето на въззивния съд –по
допустимостта и правилността на решението е дължимо в пределите на жалбата, то решението на ИРС следва да
се обезсили като недопустимо само в частта, с която недопустимо приетият за съвместно разглеждане насрещен
иск е бил отхвърлен. В останалата си част, като необжалвано, произнасянето на съда по този иск е влязло в сила.
Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ, в този си състав съдът намира за
основателна жалбата срещу решението на ИРС в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща на малолетното
дете К. издръжка в размера над 160,00лв. От доказателствата се следва за безспорно, че и двамата родители са
трудоспособни и в състояние да реализират доход в размер на минималната за страната работна заплата, която,
считано от м. I.2020г е определена на 610,00лв. (ПМС № 350 от 19.12.2019 г.). Реално получавания от въззивника
доход по трудово правоотношение е в размер на 566.00 лева
При определяне размера на дължимата от въззивника издръжка за детето К. в размера на 200,00лв., не е
съобразен в достатъчна степен факта, че същият е задължен с ежедневните грижи и издръжката на по голямото,
родено от фактическото му съжителство с въззиваемата дете К..
В настоящото производство се установи, че в хода му, с влезли в сила административни и съдебни актове,
срещу въззиваемата са предприети мерки за закрила на намиращото се при нея дете К., което понастоящем е
настанено за отглеждане в професионално приемно семейство. Така настъпилите в хода на делото обстоятелства,
ценени по правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда в това производство, да приеме от фактическа и
правна страна, че за издръжката на детето К. са необходими 250,00лв., така както е приел и първоинстанционният
съд. Като, съобразно податните възможности на родителите му, до размера на 160,00лв същата следва да бъде
поета от въззивника, а за разликата от 90,00лв.- от неговата майка. Обстоятелството, че в момента детето е
настанено в приемно семейство, не освобождава родителите му от задължението за неговата издръжка.
На потвърждаване подлежи обжалваното решение в частта, имаща характер на определение, с която е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжките.
Съгласно нормата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Постановяването на предварително изпълнение на
решението в тази хипотеза не е обвързано от искане на ищеца. Съдът се произнася по него служебно. Актът, с
който съдът се произнася е определение /чл. 244 ГПК/.
В случая с постановеното решение са присъдени, подлежащи на предварително изпълнение вземания за
издръжка. Ето защо трябва да се приеме, че е била налице предпоставката на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът да
постанови предварително изпълнение на решението.
В петитум на жалбата си, въззивникът е инкорпорирал и искане за отмяна на допуснатото по молба на
въззиваемата обезпечение чрез спиране на воденото срещу нея изп. производство за дължима и непрестирана
издръжка на детето К.. Определението, с което е допуснато обезпечението не е било обжалвано в предвидените за
това срокове и е влязло в сила. Отмяна му се следва от въззивен съд само в хипотеза на чл.396 ГПК-при подадена
в срока и по реда на цитираната разпоредба ч.жалба. Отмяната на допуснато с влязъл в сила съдебен акт
обезпечение на иск, е възможна по реда и при наличие на визираните в чл.402 ГПК предпоставки, като
преценката за наличието им е в правомощие и компетентост на съда, допуснал обезпечението.
По така изложените мотиви и в хипотеза на чл.270 е 271 ГПК, РОС
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА Решение №341/5.ХІІ.2019г. по гр.д.№714/ 2019г по описа му на ИРС в частта, с която е
отхвърлен искът, предявен от Ю. Н. И., ЕГН********** като баща и законен представител на малолетния К.
Юлиянов И., ЕГН1545225101 за изменение на дължимата му се от неговата майка- М. Д. К., ЕГН**********
издръжка и
ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №201/2020 п опис на РРС в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение №341/5.ХІІ.2019г. по гр.д.№714/ 2019г по описа му на ИРС в частта, с която Ю. Н.
И., ЕГН********** е осъден да заплаща на малолетното дете К.Ю. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законна представителка М. Д. К., издръжка в размер на разликата над 160,00 до 200лв., месечно, считано от
30.XI2018 до настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. К. срещу Ю. Н. И. за издръжка на малолетния К.Ю. И., ЕГН ********** за
разликата над 160,00 до 200, 00лв. месечно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ю. Н. И., ЕГН********** срещу Решение №341/5.ХІІ.2019г.
по гр.д.№714/ 2019г по описа му на ИРС , в частта с характер на на определение, с която е допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за издръжките.
В останалата си част, като необжалвано решението на ИРС е влязло в сила.
На осн.чл.78 ГПК осъжда М. Д. К., ЕГН********** да заплати на Ю. Н. И., ЕГН********** разноски в
размер на 233,00лв. сързмерни на уважената част от жалбата.
Решението, в частта с характер на преграждащо хода на делото определение, може да се обжалва в
седмодневен срок от съобщаването му на страните пред ВнАС.
В останалата си част решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4