ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 826
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500782 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „Сити кеш“ ООД – гр.София,
представлявано от управителя Н.П.П., чрез юриск.Я.П. против Разпореждане
№ 447/ 07.01.2022г. постановено по гр.д.№ 12592/ 2021г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХVІІІ гр.с., с което е върната насрещната искова
молба по делото, предявена от жалбоподателя против първоначалния ищец –
Н. СП. П. от с.****, *****.област.С частната жалба се оспорва правилността
на постановеното разпореждане за връщане на НИМ като просрочена поради
обстоятелството, че разпореждането на съда за отстраняване на констатирани
нередовности е било получено на 30.12.2021г., преклузивният срок е изтекъл
на 06.01.2022г. С частната жалба е представен касов бон № 02405919 от
06.01.2022г. и обратна разписка № RS10000В4N от 06.01.2022г. по описа на
„Български пощи“ ЕАД, от което видно, че молбата за изпълнение на
указанията е изпратена на 06.01.2022г. , която молба била получена от
служител Н. при РС-Пловдив на 07.01.2022г. Връчването по пощата на
препоръчана пощенска пратка се удостоверява с обратна разписка/известието
за доставяне, като чрез тази услуга пощенският оператор информира
подателя за доставянето на пощенската пратка на получателя или на
упълномощено от него лице / пар.1, т.36 от ДР на ЗПУ/, с дата на
удостоверяване на връчването 07.01.2022г. В тази насока се извършва
1
позоваване на разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК и съдебна практика на ВКС –
Решение № 56 от 25.06.2013г. по т.д.№ 1201/ 2011г. на ВКС- І ТО ; съобразно
Определение № 194/ 31.03.2009г. по т.д.№ 182/ 2009г. на ВКС-ІІ ТО и
посоченото по-горе решение – срокът не се счита за пропуснат, ако
изпращането на молбата, съответно жалбата е станало по пощата и , че това
правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани
оператори на основание чл.18 ЗПУ. По решение № 440 от 30.05.2010г. по гр.д.
№ 1504/ 2009г. на ВКС-ІІІ гр.с. е застъпено становището, че при спор относно
датата на подаване на пощенската/ куриерската / пратка следва да се съберат
доказателства за проверка на постановената върху пратката дата. Пречките
при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на
страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда.
Ответникът по частната жалба Н. СП. П., чрез адв.Е.И., редовно уведомена,
не взема становище по жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в преклузивния срок
по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
По същество жалбата е основателна. Постъпилата с вх.№ 66376/05.11.2021г.
насрещна искова молба по първоинстанционното гражданско дело № 12592/
2021г. е била оставена без движение с Разпореждане № 25125/ 08.12.2021г. за
изправяне на нередовности във връзка с изложение на фактически твърдения
в НИМ, след които уточнения да изложи надлежен петитум и внесе дължима
ДТ от 50 лева - 4% от цената на насрещния иск. Видно от съобщение от
09.12.2021г. жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на съда на
30.12.2021г., поради срокът за изправяне на нередовностите се е явявал
изтекъл на 06.01.2022г.. С обжалваното разпореждане от 07.01.2022г. съдът е
констатирал, че в определения от съда срок и към момента на постановяване
на обжалваното разпореждане не са изпълнение указанията на съда, поради
което НИМ е върната.
На същата дата с вх.№ 1162/ 07.01.2022г. е постъпила молба от ищецът по
НИМ, в която са изложени фактически твърдения и уточнения във връзка с
предмета на спора по делото, формулиран е петитум , представено е
2
Платежно нареждане за внесена по сметка на ПРС ДТ в указания размер от 50
лева. С представените с настоящата частна жалба известие за доставяне
касов бон № 02405919 от 06.01.2022г. и обратна разписка № RS10000В4N от
06.01.2022г. е видно, че кореспондентската пратка е приета за доставяне от
„Български пощи“ ЕАД- София на датата 06.01.2022г 14:19ч, като е доставена
на адресата – РС-Пловдив на 07.01.2022г. Съгласно изричната разпоредба на
чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата, в каквато насока са налице и разяснения в
съдебната практика. В настоящия случай молбата за изправяне на
нередовностите е подадена по пощата на 06.01.2022г. в указания от съда
едноседмичен срок, изтичащ на датата същата дата 06.01.2022г. С оглед на
това констатацията на първоинстанционния съд към датата на постановяване
на обжалвания акт 07.01.2022г. за просрочие в обжалваното разпореждане
като основание за връщане на НИМ не съответства на изводите на въззивния
съд при така представените в настоящото производство доказателства.
По изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 447/ 07.01.2022г. постановено по гр.д.№ 12592/
2021г. по описа на Пловдивски районен съд – ХVІІІ гр.с., с което е върната
насрещната искова молба по делото, предявена от „Сити кеш“ ООД –
гр.София, представлявано от управителя Н.П.П., чрез юриск.Я.П..
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3