№ 1256
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509288 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11379 от 12.06.2024 г. по гр.д. № 8043/2024 г. по описа на СРС,
168 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, че П. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *******,
общ. Столична, обл. София (столица) дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 726,12 лв.- главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 07.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 208,97
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г.,
сумата 22,68 лева-главница, представляваща за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,29 лева- представляваща
мораторна лихва върху сумата 22,68 лева за период от 15.01.2021 г. до 23.11.2023 г.
С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу П. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК *******, общ. Столична, обл. София (столица), искове по чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
1
че П. А. М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата над присъдения размер от
726,12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
до пълния претендиран размер от 1051,46 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението, в частта на уважаване на исковете за сумите – главница за потребена
ТЕ и дялово разпределение и за сумата мораторна лихва върху главницата, е
обжалвано от ответника П. А. М., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната
част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е
приел, че в случая е установено облигационно отношение във връзка с доставка на ТЕ
за битови нужди. В производството не е установено при пълно и главно доказване, че е
потребител на ТЕ, както и че се дължи на ищеца сума за дялово разпределение.
Поддържа, че неправилно съдът е уважил претенциите за мораторни лихви като не е
съобразил, че ответникът не е изпаднал в забава за заплащане на главните задължения.
От страна на ищеца не са ангажирани в производството доказателства за публикуване
на фактурите за дължими суми на сайта на дружеството или по друг предвиден от
закона и общите условия на договора начин. Поради това излага, че не следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на
исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
2
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като ползвател на топлоснабдения имот, представляващ
апартамент № 122, находящ се гр. София, ЖК ******* с абонатен № ******* е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са
доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството
си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за
заплащане на цена на потребена топлинна енергия и за извършване на услугата дялово
разпределение, чиято стойност е определена след приспадане на погасените по
давност вземания преди 01.12.2020 г.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и
ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за
законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Спорно в проведеното производство е дали ответникът е клиент за потребената
в имота с кл.№ *******, ТЕ за битови нужди за исковия период.
Настоящият състав намира че от събраните пред първата инстанция
доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на
ищеца за главните вземания за потребена ТЕ и за потребена услуга дялово
разпределение на ТЕ в сградата – ЕС за част от исковия период.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е ползвател на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период. От
представеното заявление – декларация от 07.01.2021 г., писмо на Столична община,
3
Район Триадица от 05.01.2021 г. и настанителна заповед № РТР20-РД66-10/23.09.2020
г. на Кмета на СО се установява, че ответникът П. А. М. е настанен заедно със своята
съпруга Д.А.З. в общинското жилище по реда на Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община
/чл.19 и сл./, като същият е подал искане до Топлофикация София ЕАД за откриване
на партида на негово име във връзка с потребяване на услугата – доставка на ТЕ за
битови нужди до имота. С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се
явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в
обратен смисъл изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С оглед на това следва да се приеме, че страна по договора за доставка на
топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Използването на съюза "или" не дава възможност за избор от
страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява
възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна
енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването
на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно
право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само
ползвателят.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто се твърди да е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
4
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът притежава т. нар. "гола собственост" върху имота и докато
съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява
правомощието да я ползва. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен
за разноските за ползването на имота е ползвателят. Отговорността на собственика на
топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на
ползване по някой от способите, уредени в ЗС.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в
този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС
).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
5
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия
на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот,
ищецът следва да докаже не само, че това лице ползва топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца
е възникнало облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди.
В случая действително, чрез представените по делото доказателства е
установено, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на имота, за който са
били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност. Установено е обаче, че
ответникът заедно със своето семейство ползва имота със съгласието на неговия
собственик – Столична община, както и че същият се намира в облигационни наемни
правоотношения със собственика Столична община. Освен това, както правилно е
посочил в своето решение СРС, подаденото от ответника заявление-декларация за
откриван ена партида на негово име по своето правно естество е предложение (оферта)
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на
представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК,
съдът намира че е установено наличието на облигационно отношение с ответника във
връзка с потребяване на ТЕ за битови нужди в описания имот за исковия период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
6
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки
за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение
се установява, че сградата, в която се намира имота на ответника е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период от 07.01.2021 г. до 30.04.2022 г., Топлофикация
София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно
средство за контрол и измерване; ФДР е извършвала дялово разпределение на
потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.
Чрез приетите пред първата инстанция доказателства се установява, че за
процесния период по партидата за абонатен № ******* няма извършвани плащания.
Следователно, исковите претенции по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ за потребена топлинна енергия в имота и за потребена услуга дялово разпределение
– главници, са основателни за сумата от 726,12 лв.- главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 07.01.2021 г. до 30.04.2022 г., както и за
сумата 22,68 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, тъй като от ответника не са
направени оспорвания по отношение на количеството доставена топлинна енергия и
нейната стойност, то, съдът намира че исковете са установени по основание и размер
за посочения период, като за периода преди 07.01.2021 г. според направеното в срок
възражение за погасяване по давност, правилно са били отхвърлени като
неоснователни.
Доводите на въззивника, че не дължи сума за извършеното дялово
разпределение на потребената в имота ТЕ, съдът намира за неоснователни. В
производството е установено чрез събраните доказателства, че в сградата- ЕС, в която
се намира обекта на ответника е извършвано дялово разпределение на потребената ТЕ
от фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ЕООД. С оглед това и на
основание чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването и чл.36 от Общите условия
на ищеца от 2016 г. ответникът дължи сума в размер на 22,68 лв.- такса за услуга
дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. До размера на така
посочената сума претенцията на ищеца следва да бъде уважена, тъй като на продавача
– ищец се дължи заплащане на цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение /чл.22, ал.2 от ОУ/.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло
възприема, за процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД от
2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила на 10.08.2016 г. Според тях /чл.
7
33, ал. 1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. След отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по
размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният
срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането
на периода. Така посочените правила са съобразени от СРС при постановяване на
решението. Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията настъпва
45 дни след изтичане на периода за който се отнасят, поради което доводите на
въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.
Поради това и правилно е бил уважен иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване съществуването на вземане за мораторна лихва за сумата 208,97 лева
начислена върху главницата за потребена ТЕ за времето от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11379 от 12.06.2024 г. по гр.д. № 8043/2024 г. по
описа на СРС, 168 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
8
ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че П. А. М. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ЖК *******, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 726,12 лв.- главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
07.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 208,97 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г., сумата 22,68 лева-главница, представляваща за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 5,29 лева- представляваща мораторна лихва върху сумата 22,68 лева
за период от 15.01.2021 г. до 23.11.2023 г.
ОСЪЖДА П. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *******, общ.
Столична, обл. София (столица), да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9