№ 376
гр. Ловеч , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500230 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.413 от ГПК.
Постъпила е жалба от Г. В. АТ. и Р. Г. Т.- двете с постоянен адрес в гр.Плевен,
ЖК“Сторгозия“, бл.62, вх.“Б“, ап.3,ет.1 и настоящ адрес в с.Горско Сливово,Ловешка
област,срещу Заповед №106/25.01.2021г., пост.по ч.гр.д.№181/2021г.на РС-Ловеч.
Твърдят,че при издаване на обжалвания акт е допуснато нарушение на процесуалните
правила, тъй като съдът не се е произнесъл с изискваното разпореждане,а направо е издал
заповед за изпълнение. Счита,че това води до порочност, незаконосъобразност и
обезсмисляне на издадената заповед. Излагат аргументи за предназначението на
разпореждането,като предхождащ акт и считат, че липсата му води до нарушение на
принципите на законосъобразно развитие на съдебна процедура,на равнопоставеност на
страните, достъп до правосъдие и установяване на безспорност на вземането. Твърдят,че по
този начин са нарушени принципи на правото на Европейския съюз, Конвенцията на правата
на човека-чл.6,§1 и чл.13,правото на справедлив и честен съдебен процес,в разумен срок,с
ефективни средства за защита. Твърдят,че този порок води до недействителност,
невалидност и нищожност на заповедта. Сочат,че съгласно чл.418 от ГПК разпореждането е
самостоятелен акт и затова не може да бъде включено в един съдебен акт със заповедта по
чл.412 от ГПК. Определят този подход като недопустим,с оглед различните им и
самостоятелни последици. Смятат,че издаването на валиден и самостоятелен акт-
разпореждане, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост и редовност на
съдебното производство. Като последица твърдят,че описаните нарушения водят до
нищожност на издадения от съда акт. Възразяват,че заповедното производство е образувано
по нередовно заявление,тъй като към него не са били приложени изискваните
документи,съгласно чл.410,ал.3 от ГПК-договор с потребителя и приложенията към
него.Заключават,че заповедта е нищожна.Поясняват,че жалбата им е с искане да се прогласи
нищожността на издадените съдебни актове.
Молят да се спре изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК. Оспорват и
1
обжалват действията на „Топлофикация Плевен“ЕАД,тъй като е следвало първо да отправят
покана за доброволно изпълнение с определен срок.
Заявяват,че обжалват заповедта и в частта за разноските,като молят в случай,че не
бъдат уважени възраженията им,да бъдат освободени от заплащане на държавна такса,
поради ниските им доходи и влошено здравословно положение.
Отправят и искане за допускане на преюдициално запитване до СЕС по чл.267,§3
от ДФЕС,с поставени въпроси,касаещи липсата на произнасяне с нарочно разпореждане.
Имат доказателствени искания,молят съдът служебно да се произнесе по
редовността на ангажираните от заявителя документи,да бъде задължен да представи
обезпечение над 100% от предявения иск за плащане на вреди, да укаже реда за предявяване
на иск за нарушение на правото на ЕС. В случай, че не се яви представител на
заявителя,молят да се постанови решение по реда на чл.238,ал.2 от ГПК.
Км жалбата са приложени следните документи- платежно нареждане от
26.02.2021г. за превод на суми от Г. В. АТ. в полза на „Топлофикация-Плевен“,копия от
възраженията по чл.414 от ГПК,Заявление от Г.А. до „Топлофикация Плевен“ЕАД от
25.02.2021г.,Експертно решение №2862 от 144/09.09.2019г., Експертно решение №1526 от
157/27.08.2008г.-двете на на ТЕЛК при УМБАЛ“д-р Г.Странски“ЕАД, Препис от Акт за
смърт на Кметство с.Горско Сливово,Ловешка област.
По указания на заповедния съд жалбоподателите са пояснили,че обжалват
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло,включително и в частта за разноските.
Уточнили са,че желаят да бъдат освободени от заплащане на такса за обжалването
по реда на чл.83,ал.2 от ГПК.С Определение №294/22.04.2021г. съдът е освободил
жалбоподателките от заплащане на такси и разноски по ч.гр.д.№181/2021г.на РС-Ловеч до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Топлофикация Плевен“ЕАД,в който
заявява,че жалбата е недопустима в частта,касаеща вземането. По правилото на чл.413 от
ГПК заповедта може да се обжалва само в частта на разноските,каквито претенции не са
формулирани.Счита,че с подаването на възражения по реда на чл.414а от ГПК и плащането
на дълга, жалбоподателите са признали вземането, поради което обжалването е
недопустимо. Въпросът за нищожността на издадения съдебен акт може да се поставя и
разглежда само в исковото производство, а не в настоящето. Позовава се на нормата на
чл.413 от ГПК, предвиждаща възможност заповедта да се обжалва само в частта за
разноските. Счита,че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.Моли да
се присъдят разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,като съобрази приложените по ч.гр.д.№181/2021г. по описа на РС-Ловеч
доказателства,преценени по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК „Топлофикация-Плевен“ЕАД с ЕИК ********* е
поискала от РС-Плевен да издаде заповед за изпълнение срещу Р. Г. Т. и Г. В. АТ..
Вземането произтича от ползвана и незаплатена топлинна енергия и услуга „дялово
участие“,за периода от 01.12.2017г. до 30.09.2020г.,за недвижим имот,намиращ се в
гр.Плевен, ЖК“Сторгозия“, бл.62, вх.Б, ап.3. Претенцията е формирана от главница в размер
на1252.23лв. и лихва за периода от 02.02.2018г. до 16.11.2020г.в размер на 79.42лв.
Пояснено е, че отношенията между страните се регламентират от Общи условия на за
продажба на топлинна енергия и те са приложени. След справка съдът е установил,че
настоящият адрес на длъжниците е в с.Горско Сливово и на основание чл.411,ал.1 и чл.118
2
от ГПК е изпратил делото по подсъдност на РС-Ловеч.
По образуваното ч.гр.д.№181/2021г. РС-Ловеч е уважил заявлението и издал
Заповед №160/25.01.2021г. Заповедта е връчена на длъжниците на 27.01.2021г. и на
26.02.2021г. са подали възражения по чл.414а от ГПК,с твърдения,че са погасили
задължението. С Разпореждане №307/09.03.2021г. съдът е указал на заявителя по реда на
чл.414а,ал.3 от ГПК за възможността да изрази становище. Такова е подадено в срок от
„Топлофикация-Плевен“ЕАД, като потвърждава изплащането на задълженията за главница
и лихви,но не и направените разноски,поради което е поискал да се издаване на
изпълнителен лист само за тях. С Определение №206/23.03.2021г.,на осн.чл.414а,ал.4 от
ГПК, РС-Ловеч е приел възражението за основателно и е обезсилил частично издадената
заповед по отношение на главница и лихва,като е прекратил производството по делото.
Съдът е приел,че поради подадената жалба срещу заповедта по чл.413 от ГПК не може да се
произнесе по разноските и искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за
тях,поради което го е оставил без уважение.
На 26.02.2021г. жалбоподателите са подали процесната жалба срещу Заповед
№160/25.01.2021г., като я обжалват изцяло.
По допустимостта на частната жалба.
Длъжниците по ч.гр.д.№181/2021г.по описа на РС-Ловеч са уведомени за
издадената заповед на 27.01.2021г. Жалбата е подадена на 26.02.2021г.-видно от пощенското
клеймо. По отношение на срока за подаване на частната жалба съдът намира,че следва да се
прилага разпоредбата на чл.275,ал.1 от ГПК,а именно 1-седмичен от уведомяването на
страната. В случая в обжалваната Заповед №106/25.01.2021г. заповедният съд е указал на
страната, че може да я обжалва в частта за разноските в 1-месечен срок. Затова по правилото
на чл.62,ал.3 от ГПК следва да се съобрази определеният от съда по-дълъг срок, в който
именно частната жалба е подадена.
В отговор на указанията на заповедния съд жалбоподателите са отговорили, че
обжалват заповедта изцяло.
Съставът намира,че жалбата е недопустима поради следните съображения:
На първо място, с оглед постановеното от заповедния съд (Определение
№206/23.03.2021г.) частично обезсилване на заповедта в частта за главницата и лихвата,
жалбоподателите нямат правен интерес да я атакуват в тази част.
Жалбата е недопустима и в частта за разноските,тъй като с оглед развилото се
производство по чл.414а от ГПК, защитата по реда на чл.413 от ГПК е недопустима. Следва
да се съобрази,че производството по чл.414а от ГПК, макар да е част от заповедното, има
своя самостоятелност и специфики. В него именно се осъществява целта на заповедното
производство- да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно. Това
"произнасяне" на съда предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния
спор чрез проверка на твърденията на страните и преценка на ангажираните доказателства.
Така, ако приеме, че възражението е основателно, съдът следва да обезсили заповедта до
частта, за която е доказано, че е погасено вземането. Присъдените със заповедта разноски са
обусловени от съществуването на вземането и по правилото на чл.78,ал.2 и чл.414а,ал.2 от
ГПК от това дали длъжникът е станал причина за предявяване на заявлението. След като е
образувано производство по чл.414а от ГПК, компетентен да се произнесе по претенциите-
както главни, така и акцесорни, е единствено заповедният съд по реда на чл.414а,ал.4 от
ГПК.
3
Конкретно за разноските е въведено изрично правило, указващо възможността на
длъжника именно тук да се защити от неоснователно възлагане в негова тежест на
разноските на заявителя. Правата си в тази част длъжникът следва да упражни в рамките на
производството по чл.414а от ГПК,а не по реда на чл.413 от ГПК,която е обща и приложима
в останалите случаи. При несъгласие с постановеното от съда, за страните е налице
възможност да се защитят чрез обжалване по реда на чл.274 от ГПК на постановеното от
заповедния съд по чл.414а,ал.4 от ГПК.
С оглед на тези специфики на производството по чл.414а от ГПК, съставът
намира,че иницииране на проверка на заповедта по реда на чл.413 от ГПК е недопустимо.
В случая все още няма произнасяне по разноските. Заповедният съд в
Определение №206/23.03.2021г. е приел, че не може да се произнесе,с оглед подадената
жалба срещу заповедта. При изхода от настоящето производство за длъжниците остава
възможността да търсят реализиране на претенцията си в производството пред заповедния
съд. Във възраженията си по чл.414а от ГПК са заявили твърдения, че не са станали причина
за подаване на заявлението-т.е.съдът е сезиран и с искане по чл.414а,ал.2 от ГПК.
По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че жалбата на Г. В. АТ. и Р. Г. Т.-
двете с постоянен адрес в гр.Плевен, ЖК“Сторгозия“,бл.62,вх.“Б“,ап.3,ет.1 и настоящ адрес
в с.Горско Сливово,Ловешка област, срещу Заповед №106/25.01.2021г., пост.по ч.гр.д.
№181/2021г. на РС-Ловеч, е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане,
а производството по настоящето дело-да се прекрати.
По разноските.
„Топлофикация-Плевен“ЕАД моли да й се присъдят направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора,на основание чл.78,ал.8,вр.с ал.6
от ГПК, искането е основателно и следва да се уважи,като си присъди възнаграждение в
размер на 50лв.,съгласно чл.25а,ал.2 от НПП. Освобождаването на жалбоподателите от
заплащане на такси и разноски по реда на чл.83,ал.2 от ГПК,постановено от
първоинстанционния съд за настоящето производство, не ги освобождава от отговорността
по чл.78,ал.3 от ГПК към другата страна, тъй като жалбата им е оставена без уважение.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Г. В. АТ. и Р. Г.
Т.-двете с постоянен адрес в гр.Плевен,ЖК“Сторгозия“,бл.62,вх.“Б“,ап.3,ет.1 и настоящ
адрес в с.Горско Сливово, Ловешка област, срещу Заповед №106/25.01.2021г., пост.по ч.гр.д.
№181/2021г. на РС-Ловеч и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №230/2021г. на ОС-
Ловеч.
ОСЪЖДА Г. В. АТ. с ЕГН **********, с горните данни, и Р. Г. Т. с ЕГН
**********, с горните данни, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, „Източна индустриална
зона“№128, представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., сумата
50(петдесет)лева,представляваща разноски в производството по реда на чл.78,ал.8,вр.с ал.3
от ГПК.
4
Определението може да се обжалва пред АС-Велико Търново в 1-седмичен срок от
уведомяване на страната,на основание чл.274,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5