№ 877
гр. Сливен, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102186 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от
ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила Договор за кредит от 28.09.2021 г.
с „Макроадванс“ АД, по силата на който на същата дата й е преведена по „Изипей“ АД,
сумата под формата на кредит в размер на 1500 лева. Наред с това, въз основа на Договора
за кредит, кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че в
срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се
в поръчителство на едно физическо лице. В тази връзка е начислена неустойка в размер на
600 лева.
На 27.10.2021 г. ищцата предсрочно е погасила Договор за кредит от 28.09.2021 г.,
като е заплатила сумата от 1635.18 лева.
Твърди се, че Договор за кредит от 28.09.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията
на евентуалност, че неустойката по Договор за кредит от 28.09.2021 г., е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите
на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат съображения в тази насока.
Доколкото Договор за кредит от 28.09.2021 г. е за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и попада в приложното поле на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ се счита, че тази
процедура не е спазена, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му
задължение да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е
получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора,
както и за условията, при които последната може да се откаже от него.
1
В тази връзка се счита, че Договор за кредит е нищожен на основание чл.10 ал.1 от
ЗПК, поради липса на изискуема форма.
Твърди се, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в него не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив и
тази неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност
на Договора за кредит. В Договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Доколкото е предвидена дължимостта на
неустойка, не става ясно, дали същата е включена в ГПР, няма информация какво точно е
включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е
следвало да бъдат подробно описани. Съгласно § 1 точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита“
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С
оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е
пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014 г. Наред с това посочването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
ЗЗП.
Твърди се, че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за
кредит от 28.09.2021г., следва да се прогласи за недействителен.
По отношение на иска за нищожност на клаузата за неустойка се сочи, че в правната
доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип било
той изрично формулиран, или пък проведен чрез създаването на конкретни други
2
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от
ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
Твърди се, че неустойката по Договор за кредит от 28.09.2021 г., е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП. В
настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. С неустойката по Договор за кредит от
28.09.2021 г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. Основната цел на така уговорените клаузи е да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница.
В тази връзка, доколкото Договора за кредит е недействителен и кредитополучателят
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви,
неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 135.18 лева.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договора за кредит е действителен,
то се моли съда да осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лева,
представляваща недължимо платена неустойка.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за кредит от 28.09.2021 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се моли съда да приеме, че
неустойката по Договор за кредит от 28.09.2021 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3
от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по
чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Моли се съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати
на ищцата, сумата от 135.18 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит
от 28.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на основание
чл.55 ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати на ищцата сумата от 50 лева,
недължимо платена неустойка по Договор за кредит от 28.09.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез
3
процесуален представител, в който се твърди, че искът е недопустим.
Сочи се, че задължението е напълно погасено, за което ищецът бил уведомен чрез
изпращане на съобщение до посочения от него електронен адрес за кореспонденция, поради
което установителен иск при изпълнено задължение, е лишен от правен интерес. Доколкото
наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
иска, се счита предявения иск за недопустим, поради което се моли настоящото
производство да бъде прекратено, като бъдат присъдени направените разноски. В случай, че
съдът приеме предявените искове за допустими, се моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Сочи се, че сключването на договора се предхожда от искане за кредит, което
обективира желанието на кредитоискателя за неговото сключване, като същото е подадено
по електронен път на сайта на кредитора. На ищцата били дадени указания от кредитора за
попълване на всички задължителни полета в заявката и е била изпратена, преддоговорна
информация, а именно - Общите условия и Стандартен европейски формуляр, поради което
несъстоятелно се явявало твърдението на ищцата, че не е получила необходимата
преддоговорна информация. След одобрение на кандидата за финансовата услуга, в случая
предоставяне на заем, на кредитополучателя е изпратен на посочената от него електронна
поща електронен формат на договора за потребителски кредит. Кредитополучателят е
потвърдил сключването на договора, като е въвел номера на изпратения от заемодателя
договор в потребителския си профил. Едва тогава, с потвърждението от заемателя,
договорът е сключен и сумата преведена.
В случая видно от представения договор и общите условия към него, на всяка
страница от същите има електронен подпис за потребител, съдържащ имената на ищеца,
положен е подпис и за кредитора. Електронен подпис е положен на всяка една от
страниците както по Договора, така и на Общите условия.
Сключването на договора за потребителски кредит от разстояние става не чрез
подписване на договора на хартиен носител, а посредством поредица от действия,
извършени на съответната интернет страница на кредитора, завършващи с въвеждане на
номера на Договора в потребителския профил на кредитополучателя и натискане на бутона
„Подпиши“. Изрично в чл. 28 от Общите условия е записано, че с натискане на бутона
„Подпиши”, кредитополучателят подписва всички страници от Договора за потребителския
кредит и Общите условия към него и приложенията към него.
Договорът за кредит е сключен в хипотеза на фиксирана лихва, което е изрично
посочено и в чл. 7 от договора. В чл. 9 от Договора е посочено, че годишният процент на
разходите е в размер на 49.65 % и се изчислява съгласно ЗПК. Доколкото в годишния
процент на разходите по процесния договор за кредит се включват всички разходи по
кредита (включително и уговорената договорна лихва), то същият не надвишава така
нормативно определен максимален размер, с оглед на което се счита, че така посочените от
ищеца клаузи не са нищожни, доколкото са спазени изискванията на закона за размера на
годишният процент на разходите.
4
Твърди се, че съгласно чл. 10 от Договора за потребителски кредит,
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи
обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20, ал.2 от настоящият договор.
Същата се дължи поради неосигуряването от страна на кредитополучателя на обезпечение
на кредита с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на поставените в
общите условия изисквания. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Доколкото ищцата не е представила такова обезпечение на основание чл.
10 и чл. 20 от процесния договор за кредит в описания срок, са настъпили условията за
заплащане на неустойката. Възможността за обявяване на неустойката за нищожна, поради
накърняване на добрите нрави би било допустимо единствено ако тя е уговорена в много
голям размер и няма краен срок за изчислението й, което категорично не било налице в
настоящия случай.
Оспорва се осъдителния иск по основание, като се счита, че е налице валидна
облигационна връзка между страните, в изпълнение на която ищцата е върнала на
дружеството отпуснатата й сума съгласно процесния договор за кредит, поради което се
моли искът да бъде отхвърлен.
Оспорва се и предявения в условията на евентуалност иск по основание. Не се счита,
че клаузата, която предвижда заплащане на неустойка е нищожна, респективно се твърди, че
изобщо не се сочат доказателства същата да е породила действие, с оглед на което се моли и
този иск да бъде отхвърлен.
В случай, че съдът приеме за нищожни някои от клаузите на процесния договор за
кредит, при постановяване на крайния съдебен акт, се моли да бъде взето предвид, че
съгласно разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора в цялост, както и когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Сочи се, че действително ищцата е заплатила цитираната в исковата молба сума, с
която е извършено пълно погасяване на процесното задължение. В този смисъл, не се
оспорват извършените плащания и претендираните размери на сумите, поради което не били
необходими направените доказателствени искания на ищцата.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да остави без
разглеждане настоящите искове като недопустими, а в случай, че ги приеме за допустими, да
ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноските по делото, вкл. юриск. възнаграждение в размер на 350
лева за всеки иск.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответното дружество „Макроадванс“ АД, редовно призовано, не изпраща
5
представител. Депозирано е становище от процесуален представител, в което моли съда да
бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата
молба, както и становища от 20.09.2023 г. и 24.10.2023 г. Няма въпроси към вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, но счита втория въпрос за абстрактен и не
следва да се има предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Оспорва изменението
на предявените искове и след тяхното увеличаване. Моли съда да отхвърли предявения
установителен иск за обявяване договора за кредит за недействителен, както и предявения в
условията на евентуалност иск за обявяване на клаузата за неустойка за нищожно по
подробно изложени в отговора на исковата молба съображения и депозиранато становище.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове като недопустими. В случай, че
съдът приеме исковете за допустими, се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 28.09.2021 г., ищцата е сключила Договор за кредит с „Макроадванс“ АД, по
силата на който на същата дата й е преведена по „Изипей“ АД сумата под формата на
кредит в размер на 1500 лева.
Въз основа на Договора за кредит, кредитополучателят дължи неустойка в случай, че
в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо
се в поръчителство на едно физическо лице. Начислена е неустойка в размер на 600 лева.
На 27.10.2021 г. ищцата предсрочно е погасила Договор за кредит от 28.09.2021 г.,
като е заплатила сумата от 1635.18 лева.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявените
установителни искове чрез увеличаването им от сумата 1635,18 лева на сумата 3420,33 лева,
както и изменение на предявения евентуален осъдителен иск чрез увеличаването му от
сумата 50 лева на сумата 90.48 лева.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че на основание разписка № №0300014177779400/27.10.2021 г., чрез превод по
микросметка, Й. С. С., в качество на наредител внася сумата от 1635,18 лв. с основание
предсрочно погасяване към получател „Макроадванс“ АД, на каса на „Изипей“ АД, от
които:
погасена главница - 1500 лв.
погасена договорна лихва - 44,70 лв.
погасена неустойка - 90,48 лв.
погасена законна лихва - 0,00 лв.
Ако се включи и възнаграждението за неустойка при неизпълнение -1497,60 лв.
следва, че ГПР ще бъде в размер на 178,05 %, а общо изплатеното по кредита ще бъде в
размер на 3420,32 лева.
6
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че между ищцата и ответното дружество е
сключен Договор за потребителски кредит № 143279 от 28.09.2021 г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1500 лв., платими на 16 месечни анюитетни
вноски по 213.77 лева, включващи главница, лихва и неустойка при необезпечен кредит.
Или общо ищцата е следвало да върне сумата 3420.32 лева..
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 36.99 %. ГПР е посочен като
49,65 %.
В чл. 10 от договора е предвидена неустойка в случай, че кредитополучателят не
представи обезпечение на кредитора съгласно чл. 20 от договора. Съответно в чл. 20 от
договора е предвидено, че в 3-дневен срок от подписването му кредитополучателят следва
да обезпечи кредита с поръчител, отговарящ на определени условия в договора.
Предвидената неустойка в общ размер на сумата размер на 1497.60 лева, разпределена на 16
месечни вноски по 93.60 лева
Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ
и има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице и има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на
договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита и атова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
кредитополучателят, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Съдът намира, че посоченият в договор ГПР 49.65 % не отговаря на законовите
изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер, а договорната
лихва е 36.99 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои
разходи покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на
обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е
7
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
От приетата и неоспорена по надлежния ред в производството съдебно-
икономическа експертиза става ясно, че ако се включи възнаграждението за неустойка при
неизпълнение, възлизащо на сумата 1497.60 лева, ГПР ще бъде в размер на 178.05%, а общо
изплатеното по кредита ще бъде в размер на 3420.32 лева.
Ищцата е въвела и друго възражение за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент.
Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е
останал непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява или за
начина, по който е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение
дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква
в договора да са посочени условията за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено,
поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Тези основания са
достатъчни , за да се приеме, че склбюченият между страните договор за кредит е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД.
Съдът намира, за неравноправна клаузата от договора, касаеща задължението за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
предостави обезпечение на кредитора, поради което същата е нищожна. Предвидената
неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за
заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна , неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита. Тя противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на
практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило
максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което и по
аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
8
Установи се, че ищцата на 27.10.2021 г. е превела по сметка на заемодателя сумата
1635.18 лева.
Ето защо ищцата следва да върне само чистата стойност на заема, без лихви или
други разходи по кредита. Погасена е изцяло дължимата главница в размер на 1500 лева ,
поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 135.18 лева, представляваща недължимо
платена сума по договора, поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане също се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на предявените главни искове за обявяване за нищожен на
договора за потребителски кредит и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 135.18 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, съдът не дължи
произнасяне по предявените евентуални искове .
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски в производството в
размер на 186.82 лева.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е
оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Д. В. М. сумата 1250.40 лева общо дължимо адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр.първо и второ ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК сключения между „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14, като кредитор и Й.
С. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, бул. „Георги Икономов“ № 58, като
кредитополучател Договор за потребителски кредит № 143279 от 28.09.2021 г., поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С. ,
ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, бул. „Георги Икономов“ № 58 на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 135.18 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 143279 от 28.09.2021 г.,
поради начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба – 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и
разноски в размер на 186.82 лева , платими с пощенски запис на Й. С. С., ЕГН **********, с
9
адрес гр. Сливен, бул. „Георги Икономов“ № 58.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.
В. М., с персонален № ********** от АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата
1250.40 лева, адвокатско възнаграждение с ДДС, платима по банкова сметка с IBAN:
BG87UNCR70001521514314.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10