Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14727/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Ц.Е.С., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 18.08.2018 г. Претендира законната лихва от отказа
на ответника за плащане на обезщетение по доброволната претенция – 28.09.2018
г., както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 18.08.2018 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства (Протокол за ПТП), гласните
доказателства (разпита на свидетеля С.Т.) и приетата по делото авто-технически
експертизи, че на 18.08.2018 г. около 11.00 часа в гр. София на кръстовище
образувано от бул. „Ц. *** е настъпило ПТП, при което лек автомобил, марка „Форд”,
модел „Мондео”, ДКN******* с водач С. М. Т. се сблъсква с мотоциклет, марка
„Ямаха”, модел „Маджести”, ДКNo******* с водач Ц. Е. С.. От свидетелските
показания и експертизата се установява, че автомобилът „Форд” непосредствено
преди така настъпилото произшествие се движел в направление по бул. „Кр.
Пастухов” към бул. „Цв. Лазаров” със скорост от около 30 km/h. В зоната на
кръстовището образувано от бул. „Кр. Пастухов”с бул. „Цв. Лазаров” и ул.
„Обиколна”, което е било регулирано с работеща светлинна светофарна уредба, насрещно
на посоката на движение на автомобила „Форд” се е движил със скорост от около
40 km/h мотоциклетът „Ямаха”, с направление по ул. „Обиколна” към бул. „Кр.
Пастухов”. В зоната на кръстовището водачът на автомобила започва движение в
посока „наляво”, настъпва удар с предна дясна част на автомобила „Форд” (преден
десен калник и десен фар) в предна част (предно колело/гума) на мотоциклета
„Ямаха”, като към момента на удара и двамата водачи на превозните средства –
участници в събитието не са предприели действия за промяна на посоката на
движение, нито има обективни данни да е предприето спиране на което и да било
превозно средство. Причина за настъпилото произшествие са субективните действия
на водача на лек автомобил „Форд”. Съдът приема, че е налице деликт, осъществен
от водача на лек автомобил „Форд”, който не изпълнил задълженията си съгласно
чл.37, ал.1 при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е получил в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: счупване на върха на опашната кост. Механизмът на
счупването отговаря на механизма на настъпване на произшествието, поради което
следва да се приеме, че увреждането е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Лечебно-оздравителния процес е продължил в период от 1,5-2 месеца и към момента
е завършил. Счупването на върха на опашната кост анатомично не е свързано с
двигателната дейност на човека, от където следва, че пострадалият не би
следвало да има смущения при физическа активност. Болките са възможно за кратък
период от време, до края на първия месец. Прогнозата за възстановяване е добра
и понастоящем оплакванията на ищеца са непостоянни и с малка интензивност.
От
показанията на свидетеля В.С., съпруга на ищеца, се установява, че след произшествието
пострадалият в началото след произшествието е изпитвал болки – основно когато е
бил в седнало положение, не е можел да се навежда, наложило се е съпругата му
да му помага при изправяне, отсъствал е от работа в период от една седмица.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Форд”, модел „Мондео”, ДКN*******, валидна към 18.08.2018
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво както от писмените и гласните доказателства, така и от
медицинската експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му вреди, представляващи физически болки и
страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
счупване, което не е наложило оперативно или болнично лечение, нито прием на
медикаменти, интензитет и продължителност на болката и настъпилото пълно
възстановяване в период от 1,5-2 месеца, както и че билката е изпитвана в
определени моменти от ежедневието и при специфично положение на тялото – при
седеж и навеждане. Като съобрази тези обстоятелства и взе предвид възрастта на
ищеца, както и отражението върху ежедневните активности и упражняване на
професията (едноседмично отсъствие от работа), съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 12000 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. От приетата по делото авто-техническа експертиза
и разпитания свидетел се установява, че ищецът е преминал през кръстовището
правомерно, на зелен сигнал на светофара. Съдът приема, че не е бил длъжен да
очаква неправомерно поведение от страна на друг участник в движението,
съответно – да преминава през кръстовището с ниска скорост и в готовност за
спиране, в случай, че му се отнеме предимството. От тук следва, че ищецът се е
движил правомерно в лентата си за движение и за него произшествието е било
непредотвратимо при движение с разрешената скорост.
По изложените съображения съдът приема, че предявения
иск следва да се уважи до сумата от 12000 лв. и да се отхвърлиза разликата до
предявения размер.
На
ищеца се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на предявяване на застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представения с исковата молба отговор на
претенция до застрахователя, същата е постъпила при ответника и щетата е
образувана на дата преди 27.09.2018 г. Законната лихва се претендира от
28.09.2018 г. и следва да се присъди от тази дата.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 604 лв., съобразно
уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 780,77 лв. Неоснователно е възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение – същото е съобразено с
установените в Наредба №1/2004 г. размери.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 480 лв. и
разноски в размер на 400 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати
на Ц.Е.С., ЕГН:**********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 18.08.2018 г., заедно със законната
лихва от 28.09.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати
на адв. А.Е.М., личен № ********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 604 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Ц.Е.С., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 780,77 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 480 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 400 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: