№ 224
гр. Ботевград, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № ***., издадено от Началник РУ П.
към ОДМВР София, с което на Д. П. Г., с ЕГН **********, живуща в гр. Р.,
ул. ,,***‘‘ № 1, е** ап. ** на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на
детето /ЗЗДет./ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от с.з.
Становищата на страните:
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното
лице Д. П. Г., което подава жалба, в която е направено искане за отмяна на
така издаденото НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано по
съображения изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна РУ П., редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.07.2022 г. Св. М. П. – мл. полицейски инспектор в РУ – П.
съставил акт за установяване на административно нарушение № *** г. срещу
жалбоподателя Д. П. Г., за това че на 14.05.2022 г., около 03: 00ч., в гр. П., не
е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице след 22:00 часа
за придружител на обществено място – къща за гости „***“ на непълнолетния
си син Б.Б.Е..
Констатациите били определени като нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗДет., за което бил съставен горепосоченият АУАН. Тъй като АНО не е
изпратил втората страница на акта съдът не е състояние да установи, в
присъствието на жалбоподателя ли е подписан и депозирани ли са
възражения.
Въз основа на събраните доказателства и на така съставения АУАН
било издадено процесното НП № ***., от Началник РУ П., в което била
възприета идентична на така описаната фактическа обстановка в акта и било
наложено на Д. Г. административно наказание – глоба в размер на 500 лева на
основание чл. 45, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 и ал.4 от ЗЗДетето.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателства -
показанията на св. М. П. П. – актосъставител, и св. Д. М. Х., дадени в съдебно
заседание, които съдът възприема като категорични, последователни и
логични, кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства.
От писмените доказателства и показанията на свид. Д. Х. се установява, че на
14.05.2022 г., около 03:00ч., в къща за гости „***“ установили непълнолетни
ученици от Националната гимназия по компютърни технологии, сред които и
Б.Б.Е., всичките без пълнолетен придружител. Такъв е имало до 23.30 часа –
класната им ръководителка П.М. Х.а. По този повод били съставени актове на
родителите на конкретните лица, за това, че децата им са без придружители
навън след 22 часа. Съдът приема, че въз основа на посочените доказателства
се установяват всички факти, така както са посочени в изложената по-горе
фактология. Тъй като същите са безпротиворечиви, подробното им обсъждане
е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва
2
да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното
по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид
липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
От правна страна:
Жалбата срещу НП № ***., е подадена от наказаното лице, т.е. от
процесуално легитимирано лице и в предвидения от закона преклузивен срок.
Същата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59 ал. 1 от
ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, поради следните
съображения:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН
също е съставен от компетентен служител. АУАН е надлежно връчен на
нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е
цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма.
Действително в наказателното постановление са посочени като нарушени ал.
3 и ал. 4 от чл. 8 от Закона за закрила на детето. Но словесно точно и ясно е
посочено в какво се изразява нарушението, а именно – неосигуряване на
пълнолетен дееспособен придружител на непълнолетния син на обществено
място след 22 часа, поради което съдът счита, че това не е съществено
процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. С оглед
на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП
са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5
и т.6 от ЗАНН.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати
в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което не споделя и доводите,
инкорпорирани в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дадено дете, са длъжни да го придружават на обществени места след
22. 00 часа, ако детето е навършило 14 години, но не е навършило 18 -
3
годишна възраст. От друга страна закона дава правната възможност по
смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето, когато родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дадено дете и не могат да го придружат, то да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за придружител на съответните обществени места. В
редица нормативни актове е дадено дефиниция за обществени места, като
най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с
настоящото производство по Закон за закрила на детето е Наредба за
специализирана закрила на деца на обществени места, приета с ПМС № *** г.
В § 1. от допълнителните разпоредби е посочено, че по смисъла на наредбата:
"обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен
транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни
обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния казус,
определено посоченото точно място – къща за гости *** представлява такова
обществено място по посочената легална дефиниция. В чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД основен обективен признак относно субект на нарушението се явява
лице, което полага грижата за детето. Самото понятие "грижа" е дефинирано
в § 1, т. 6 от ЗЗД, според който грижата е съвкупност от всички действия,
произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците,
попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно
основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.
Следователно Д. Г., в качеството си на родител, определено попада в
субективните предели както на диспозитивната норма по чл. 8, ал. 3 и ал. 4,
така и на санкционната такава по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД.
Независимо от посоченото по-горе съдът, в настоящия състав, намира,
че дори да се приеме за доказано, че нарушителят е осъществил вменените му
нарушения, то това несъмнено съставлява "маловажен случай" на
административно нарушение, за което е следвало да бъде приложен чл. 28 от
ЗАНН. В конкретния случай извършеното от Д. Г. нарушение е явно
незначително и при констатирането му административнонаказващият орган е
следвало да съобрази това. Г. е родител на непълнолетен младеж, но синът й
заедно с други непълнолетни лица е бил под надзора на друг възрастен – не
кой и да е, а класният им ръководител /лице с висше педагогическо
образование/. Няма как Д. Г. да е знаела, че другото пълнолетно лице няма да
положи необходимата грижа.
4
По делото не са ангажирани доказателства за влезли в сила наказателни
постановления за други нарушения на жалбоподателя по този закон, което е
индиция, че настоящото такова е изолирана проява.
При тези обстоятелства дори минималното наказание глоба от 300 лв. се
явява несъразмерно тежко, както на обществената опасност на деянието, така
и на дееца. За поправянето и превъзпитанието на извършителя е било напълно
достатъчно, за констатираното нарушение преценявайки обстоятелствата по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган да отчете неговата маловажност и да
предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно нарушение, ще
му бъде наложено наказание.
Предвид изложеното по-горе и при липса на доказателства в
едногодишен срок преди датата на деянието по отношение на Д. Г. да е
прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за друго нарушение по чл. 45 от
ЗЗДет., съдът, следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
като отмени наказателното постановление поради маловажността на случая и
предупреди жалбоподателката, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски, но
доколкото не са доказани, съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2
НПК, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № ***., издадено от
Началник РУ П. към ОДМВР София, с което на Д. П. Г., с ЕГН **********,
живуща в гр. Р., ул. ,,***‘‘ № 1, е** ап. ** на основание чл. 45, ал. 3 от Закона
за закрила на детето /ЗЗкрД/ е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от с.з.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. П. Г. , с ЕГН **********, живуща в гр. Р., ул.
,,***‘‘ № 1, е** ап. ** че ако извърши друго административно нарушение от
5
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще й бъде
наложено предвиденото в закона административно наказание.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6