Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 322 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 27 от 04.04.2019 г. на Директора на Дирекция
„НПЦБ“, на М.И.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е
наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.14, предлож.1 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия,
въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана
за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен
процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото
като незаконосъобразно.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.- упълномощен,
който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като твърди, че нарушението, което се твърди да е извършил
жалбоподателя осъществява признаците на маловажен случай, поради което следва
да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв.
А.- упълномощен, който оспорва жалбата, счита атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели Н.М. като актосъставител, П.Т. и В.Б.
като свидетели по акта и очевидци на нарушението, Д. Д. и М. У. като свидетели,
доведени по почин на жалбоподателя и М. Ш. като свидетел, доведен по почин на въвзиваемата
страна, както и приобщените писмени доказателства- констативен протокол №
0015423 от 03.02.2019 г., покана за съставяне на АУАН, известие за доставянето
ѝ, АУАН № 50316/27.02.2019 г., наказателно постановление № 27/04.04.2019
г., известие за доставянето му, схема на местонарушение, трудов договор № 1006/18.12.2015 г.,
допълнително споразумение към трудов договор № 664/17.06.2016 г., заповед №
РД-93/05.01.2003 г., заповед № РД-137/18.02.2014 г., длъжностна характеристика
за длъжността Началник отдел „Контрол и охрана“ в ДНПЦБ, заповед №
РД-75/03.02.2006 г., заповед № РД-506/29.12.1998 г., план за управление на НПЦБ
2016-2025 г., справка от ДНПЦБ, протокол относно изпълнение на заповед
РД-ЦБ-26/07.10.2014 г., заповед № РД-ЦБ-6/27.03.2014 г., методически указания
за нанасяне на лентова туристическа и нетуристическа маркировка в НПЦБ, съдът
намери за установено следното:
На
03.02.2019 г. служителят на ДНПЦБ- св. В.Б. получил сигнал, че мотористи
навлизат на територията на НПЦБ, находящата се над кв. С., гр. К.. Същият
заедно с колегата си св. Т. се отправили към кв. С., от където с бинокъл
наблюдавали местността над населеното място. Около 13,30 ч. двамата служители
на ДНПЦБ констатирали, че два мотоциклета, единият от които бял на цвят с жълти
ивици навлезли в безлесната зона на
местността „Р.б.“, в Парков участък К., Охранителен участък „Ж.“. Във връзка с
необходимостта от установяване на нарушителите било оказано съдействие и от
служители на РУ на МВР- К., които, заедно със служителите на ДНПЦБ се намирали
в центъра на кв. С.. Контролните органи изчакали завръщането на мотоциклетите
до посоченото място, като след около 15 минути се появил описания по- горе
мотоциклет бял на цвят с жълти ивици. Водачът му, след като видял полицаите и
служителите на ДНПЦБ обърнал мотоциклета и тръгнал обратно към планината. Бил
последван от служителите на ДНПЦБ и установен в землището на кв. С., където
мотоциклетът бил спрян, а водачът му стоял до него. След проведен разговор с
лицето било установено, че това е жалбоподателя Д., който не отрекъл, че е
навлязъл на територията на НПЦБ, но не представил писмено съгласуване по реда
на §7 от ПЗР на ЗЗТ за движение на мотоциклет *******, ***** на територията на НПЦБ. Обяснил, че не
знаел, че е навлязъл на територията на НПЦБ.
За констатираното бил съставен констативен протокол
№15423/03.02.2019 г. (вх. №81 00-27/05.02.2019 г.). Била
извършена и Служебна проверка в деловодството на ДНПЦБ било
констатирано, че към 03.02.2019 г. за мотоциклет марка *******, модел *****, без регистрационен номер, бял на цвят с
жълти кантове, от ДНПЦБ не е било издавано писмено съгласуване по реда на §7 от
ПЗР на ЗЗТ за движение на МПС-то на територията на НПЦБ.
С писмо изх. №94 00-29/12.02.2019 г., получено лично от Д. на
14.02.2019 г., същия бил поканен да се
яви на 27.02.2019 г. в офиса на Парков участък К. към ДНПЦБ за съставяне на
АУАН. Д. се явил на посочената дата, като му бил предявен и връчен съставеният
АУАН № 50316/27.02.2019 г., с който било прието, че същият е извършил нарушение
на нарушение на чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.14, предлож.1 от
част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ
за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., тъй
като 03.02.2019 г., в 13,30 ч. на територията на НПЦБ, Зона Многофункционална,
Парков участък К., Охранителен участък „Ж.“, в безлесната част на местността
„Р.б.“, землището на гр. К. е управлявал мотоциклет марка *******, модел *****, без регистрационен номер, бял на цвят с жълти кантове,
извън определените и обозначените за тази цел пътища със свободен достъп,
посочени в Приложение 3.2.3 без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на
ЗЗТ.
Жалбоподателят Д. не оспорил констатациите в акта, като собственоръчно
вписал като обяснение, че навлизането в парка било минимално, поради объркване
и било около 20 метра.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 04.04.2019 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства
по нарушението, дата и място на извършването му, на жалбоподателя било наложено
на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ административно наказание- глоба в размер на
500 лева, за нарушение на чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.14, предлож.1 от част 3.2.1.2
„Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата
територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 10.04.2019 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 18.04.2019 г.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.
Съдът не констатира пороци в съдържанието на наказателното постановление и
процедурата по издаването му, които да налагат неговата отмяна.
Административно- наказващия орган на база на събраните в административно-
наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод
за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на
обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на
извършеното от жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.21 т.16 от ЗЗТ е въведена забрана да се извършват
дейностите, определени със заповедта за обявяване на защитена територия и плана
за управление, като в т.14, предлож.1 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и
условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“
от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г. се забранява движението, престоя и
паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън
определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп
от Приложение №3.2.3, без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на
всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова
разпоредба.
Съобразно
доказателствата по делото, съдът намира, че визираното по- горе нарушение е
осъществено от жалбоподателя. Свидетелите Б., Т., а и косвено М. категорично
установяват, както осъщественото нарушение чрез всички негови елементи, така и
автора му. Показанията на посочените свидетели съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви по между си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко относими към
предмета на доказване по делото. Показанията им не са повлияни от някакви
отношения с жалбоподателя, които да се отразят на безпристрастността им.
Подкрепени са и от писмените доказателства по делото.
От друга страна показанията на свидетелите Д. и У. са
взаимно противоречиви по отношение основния факт на доказване по делото, а
именно навлизането на жалбоподателя на територията на НПЦБ. Св. Д. категорично
заявява, че жалбоподателя не е навлизал
на територията на парка, докато св. У. твърди, че Д. е навлязъл в
безлесната част. При така констатираното противоречие и доколкото показанията
на св. Д. се явяват изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото
доказателства относно посочения основен факт на доказване по делото, то в тази
им част същите съдът не кредитира с доверие и не ползва при постановяване на
решението си.
При
така събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет марка *******, модел *****, без регистрационен номер, бял на
цвят с жълти кантове, извън определените и обозначените за тази цел пътища със
свободен достъп, посочени в Приложение 3.2.3 без писмено съгласуване по реда на
§7 от ПЗР на ЗЗТ, в нарушение на забраната на чл.21
т.16 от ЗЗТ вр. т.14, предлож.1 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия,
въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана
за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
При
определяне на наказанието, административно- наказващият орган е приложил
разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до
5000 лева, като е наложил минималния предвиден размер.
Процесното
деяние не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и не изисква
настъпването на вредни последици, като елемент от фактическия му състав. Следва
да се вземат предвид при извършване на преценката за маловажност на случая, че
жалбоподателят е бил част от група мотоциклетисти, които са били снабдени с
технически устройства, които са предназначени да сигнализират навлизане в
границите на НПЦБ, а са имали и водач за тази цел. Налице е била и маркировка
на границите на парка. Т.е. налице е била възможност да не се допусне
извършване на процесното нарушение. От друга страна навлизането в територията
на парка не е на незначително разстояние от границата доколкото се установи, че
същите не започват от безлесната част, а в гората преди тази зона, на около 100
метра от безлесния участък.
Действително
жалбоподателят е съдействал при извършване на проверката и не се установява
същия да е наказван друг път за нарушения, свързани със спазване изискванията
на ЗЗТ и Плана за управление на НПЦБ, както и не са установени настъпили вредни
последици от допуснатото нарушение, като тези обстоятелства са отчетени от
административно наказващия орган при определяне на наказание в минималния,
визиран от ЗЗТ размер, но не обосновават маловажност на случая.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 27 от 04.04.2019 г. на Директора на Дирекция „НПЦБ“, с което на
М.И.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложено
административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.21
т.16 от ЗЗТ вр. т.14, предлож.1 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия,
въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана
за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ