Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
25.10.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12534 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 136975 от 10.06.2019 г., постановено
по гр.дело № 27537/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 164 състав, е отхвърлен
предявения от ищцата П.К.Л., с ЕГН ********** ***- район „Панчарево“, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване правото на
собственост върху имот с идентификатор № 55419.6704.1272 по КККР на
с.Панчарево, местност „Косанин дол“ с площ от 652
кв.м. на основание давностно владение, в продължение
на повече от 10 години, в периода от 01.01.1986 г. до
01.05.2016 г., като неоснователен и недоказан. С решението на съда е осъдена на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 от ГПК, П.К.Л., с
ЕГН ********** ***, представлявана от Й.Ф., чрез район „Панчарево“ сумата от
100 лв., представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение. С определение № 20218022 от 07.10.2020 г. постановено в закрито
съдебно заседание по гр.дело № 27537/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164
състав е отхвърлено искане за изменение на решение № 136975/10.06.2019 г., в
частта за разноските присъдени в полза на ответника, постановено по гр.дело №
27537/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 164 състав, обективирано
във въззивна жалба с вх.№ 5116510/08.07.2019 г.
Срещу решението на СРС, 164 с-в е постъпила въззивна жалба от П.К.Л., подадена чрез пълномощника адв.Г.С.. В жалбата
се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение
на материалноправни разпоредби на закона. В тази връзка ищцата моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявения положителен установителен
иск за собственост на основание изтекла придобивна
давност по чл.79, ал.1 от ЗС, като основателен и доказан.
Въззиваемата страна-
ответник Столична община- район „Панчарево“, чрез процесуалния си представител юрк.Л.Д.оспорва
жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Предявен е за разглеждане
положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на основание изтекла придобивна
давност по чл.79, ал.1 от ЗС.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение
е валидно - не е постановено в нарушение на правните норми,
които уреждат условията за валидност
на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора,
в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може
да се извлече
смисъла му.
Обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо, поради
следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че със
заповед № РД-46-16/23.05.2013 г., издадена от Кмета на Столична община-
район“Панчарево“, на основание § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, протокол №
4398/30.11.2012 г., изготвен от комисия, назначена със заповед №
РД-09-546/25.10.2012 г. на Кмета на Район Панчарево, съгласно пар.62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, решение № 31 от Протокол №
48/28.09.1998 г. на Столичния общински съвет и Заповед № РД-09-580/03.09.1998
г. на Кмета на Столична община е
отказано на наследниците на В.И.Л.по молба вх.№ 9400-4398/07.12.2011 г. да
придобият право на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху
имот пл.№ 2712, кад.район 6704/ номер по предходен
план 272; 6004, кв.28, парцел ІХ-272/, местност „Косанин
дол“, землище на с.Панчарево, Район Панчарево, Столична община, на основание
протокол № 4398/30.11.2012 г., изготвен от комисия, съгласно пар.62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ със становище, че не са
спазени изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е за установено в
заповедта, че ползвателя не е представил към преписката документ за право на
ползване по смисъла на § 4, ал.1 и във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/ ДВ,
бр.122 от 1997 г./.
От служебна бележка, с нотариална
заверка на подписа, издадена от Г.Г.Г.се установява,
че същия като бивш председател на ТКЗС“Витоша“-кв.Симеоново, София е
удостоверил обстоятелството, че бившия зам.председател на ТКЗС в с.Бистрица,
София е предоставил место за обработване на В.И.Л.в проектно-вилната зона „Кусанин дол“, което место било парцел ІХ-357, кв.26 във
вилна зона „Кусанин дол“
От удостоверение за наследници с №
001207/04.12.2006 г., издадено от длъжностно лице в Столична община- район “Изгрев“
се установява, че В.И.Л.е починал на 22.06.2006 г. и е оставил за наследници по
закон- П.К.Л.- съпруга и Валентина Василева Л.- дъщеря.
Представена е по делото скица на
поземлен имот № 15-13160-13.01.2016 г. на поземлен имот с идентификатор
55419.6704.1272, с.Панчарево, община Столична по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Панчарево, район
Панчарево, м.Косанин дол, с площ : 652 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 272;
6004, квартал: 28, парцел ІХ-272, при конкретно посочени съседи.
От удостоверение с изх.№
ВС-30-525/29.02.2016 г., издадено от Началник на ОСЗ“Панчарево“ на ищцата П.К.Л.
се установява, че поземлен имот с идентификатор 55419.6704.1272 с площ от 652
кв.м., с.Панчарево, район Панчарево, м.Косанин дол,
номер по предходен план: 272, х6004, квартал: 28, парцел ІХ-272, попадал в
урбанизирана територия извън обхвата на картата за възстановена собственост на
землище с.Панчарево, като в ОСЗ Панчарево нямало данни за имота.
С решение № І-043-72 от 26.09.2014 г.
постановено по гр.дело № 26842/2013 г. по описа на Софийски районен съд, І
Г.О., 43 състав е отхвърлена жалбата на П.К.Л.,
ЕГН **********, срещу Заповед № РД-46-16/23.05.2013
г., на Кмета на Столична община, район“Панчарево“, с която е отказано на наследниците на В.И.Л.да
придобият право на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот
пл.№ 2712, кадастрален район № 6704/ номер по предходен план 272; 6004, кв.28,
парцел ІХ-272/, местност „Косанин дол“, землището на
с.Панчарево, Район „Панчарево“, Столична община. Решението на съда е влязло в
законна сила на 15.04.2015 г.
Съдът приема, че
съгласно диспозитивното начало в гражданския процес,
съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, което
определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие. От волята
на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от
правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се
преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 от ГПК за наличие на правен интерес от
предявяването на положителен или отрицателен установителен
иск. Разликата между двата установителни иска е, че
при уважаване на положителен установителен иск силата
на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото
на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното
от ответника право, а при отрицателния установителен
иск само се отрича претендираното от ответника право,
т.е. като краен резултат отрицателният установителен
иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен
иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ - ищецът следва
да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния
си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в
чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника, и само ако установи
наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава
ли ответникът претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в
съответствие със заявения петитум спорът ще бъде
разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника.
В
настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по
недопустим положителен установителен
иск за собственост
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на основание изтекла придобивна
давност по чл.79, ал.1 от ЗС, предявен от ищцата П.К. Л.срещу ответника
Столична община.
Съгласно § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, правото на ползване на трети лица върху земеделски земи,
учредено с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, се прекратява с влизане в сила на закона. По изключение, в
разпоредбата на § 4а и на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ е
предвидена възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при
определени условия, размери и срокове. Само ако е упражнил правото си на
изкупуване, ползвателят има противопоставимо на
бившия собственик право върху конкретния имот, което може да брани в един исков
процес, а неговата защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите му права /така задължителното за
приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 9/07.11.2012 г. по тълк.дело № 9/2012 г., ОСГК на ВКС/. В случая не се
установява, ищцата/ респективно нейния наследодател/, като очевидно заварени
ползватели на процесния недвижим имот, попадащ в земи
по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, да са трансформирали правото на
ползване в право на собственост върху него. Правата на заварените ползватели,
които са получили имотите по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратяват с влизане
в сила на закона- § 4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Изключението е, че земята може да остане
в ползвателите, ако осъществявят условията на § 4а и на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. В случая след
като правото на ползване е прекратено с нормата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
възникнало правото на наследодателя на ищцата по § 4а ЗСПЗЗ да изкупи земята.
Той се е възползвал от тази възможност, но без резултат, като е постановен
отказ на наследниците на В.И.Л.от Кмета на СО- район „Панчарево“, обективиран в заповед № РД-46-16/23.05.2013 г. Отказът на
Кмета на СО- район“Панчарево“ е обжалван пред съда, но с влязло в сила решение е
отхвърлена жалбата на ищцата.
В настоящия
случай съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че Столична община
не е актувала като общински процесния недвижим имот,
за който ищцата твърди, че е собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, както и че не го
счита за общинска собственост. С оглед на което съдът приема, че ищцата е
предявила недопустим иск за установяване право на собственост на основание придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС срещу общината/
Столична община/, която не е актувала имота и не го счита общинска собственост
при постановен и влязъл в сила отказ на кмета на СО- район“Панчарево“ за
признаване право на изкупуване на имот на основание § 4а ЗСПЗЗ.
Съдебната
практика на ВКС е константна, че за да се предяви установителен
иск за собственост следва да са налице абсолютните процесуани
предпоставки за предявяването му и да няма процесуални пречки. Правният интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен
иск за собственост - чл.124, ал.1 ГПК. Съдът приема, че за ищцата няма такъв,
защото има друг- административен ред, по който е постановен отказ за изкупуване
на процесния недвижим имот и защото общината не
оспорва правата на ищцата. Наличието на
правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск
и обуславя допустимостта на производството по предявения установителен
иск /чл.124,
ал.1 от ГПК/.
Съдът следи служебно за наличието
й по всяко време на процеса,
а при констатирана липса на правен
интерес предявеният иск е недопустим.
Съдът
приема, че предявяване на искова защита, чрез установителен
иск за собственост предполага наличие на правен интерес, какъвто в процесния случай ищцата не доказва. Предвиденият в
закона/ЗСПЗЗ/ специален административен ред за придобиване на правото на
собственост от бивши ползватели и съдебна защита при отказ на административния
орган в процесния случай е спазен. Този спор е
приключил и не може да бъде предмет на настоящето исково производство. Именно
принципа на правна сигурност предполага краен срок, до който да могат да бъдат
реализирани правата на ползвателите, тъй като неизкупените от тях предоставени
им за ползване земи следва да бъдат възстановени на лицата, които са ги заявили
за възстановяване. Този принцип е залегнал в уредбата в ЗСПЗЗ. Този принцип е
залегнал и в съдебната практика, според която докато трае административното
производство по изкупуване правото на собственост от бивши позватели
и производството за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, придобивна давност не тече за заявените за възстановяване
имоти защото заявителите не могат да се защитят /не могат да се легитимират
като собственици в исково производство, с което да прекъснат течение на
давността/.
В
настоящето исково производство, Столична община е посочена като ответник по
предявения положителен установителен иск за
собственост, въпреки обстоятелството, че тя не е актувала имота, като общински
и не го счита за свой на някое от основанията, на които тя може да придобива
право на собственост, от което следва, че не може да се направи обоснован извод
за съществуващ правен спор на ищцата с нея с предмет вещни права, т.е., че тя е
пасивно легитимирана по този иск.
В процесния случай ищцата не е обосновала признат от закона
интерес. След като правото на ползване е прекратено с нормата на §4, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е възникнало правото на наследодателя на ищцата/ респективно на
ищцата/ по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да
изкупи земята. Той се е възползвал от тази възможност, но без резултат, като е
постановен отказ на наследниците на В.И.Л.от Кмета на СО- район „Панчарево“, обективиран в заповед № РД-46-16/23.05.2013 г. Отказът на
Кмета на СО- район“Панчарево“ е обжалван пред съда, но с влязло в сила решение
е отхвърлена жалбата на ищцата.
Ищцата
счита, че може да придобие имота по давност чрез владение в продължение на 10
години. Предпоставките за придобиване по давност са въпрос по същество, но
когато иска е допустим. В случая предявения иск е недопустим и съдът не следва
да се произнася по същество относно неговата основателност. Позоваване на
давност може да заяви пред съд срещу конкретно лице, на което имота е
възстановен, ако владее по отношение на него в продължение на десет години от
възстановяване на собствеността /защото до възстановяването давност не тече/. В
случая няма данни имота да е реституиран на някого. Ако имота не е заявен за
възстановяване по ЗСПЗЗ и за него не се прилага чл.19 ЗСПЗЗ или чл.25 ЗСПЗЗ, по
отношение на него не е спряло течението на давността на основание § 1 от Закона
за допълнение на ЗС. Позоваването на придобивна
давност може да стане чрез производство по обстоятелствена проверка, когато
владението и придобитото право на собственост не се оспорват. Позоваването на придобивна давност може да стане и чрез предявяване на иск
против оспорващият придобитото право на собственост в резултат на владение или
чрез възражение, ако е предявен петиторен иск против
владеещият имота. В случая за ищцата са открити възможностите за снабдяване с нот.акт по обстоятелствена проверка или при оспорване на
правата й от ищец, който заявява права върху същия имот - чрез заявяване на
възражение по предявения против нея иск. Следователно ищцата не е лишена от
възможността да реализира правата си по друг ред.
В
настоящия случай, поради липсата на абсолютна положителна
процесуална предпоставка, каквато е наличието на правен интерес,
образуваното исково производство е недопустимо. От същия порок
страда и постановеното по това производство
съдебно решение. Съгласно разпоредбата
на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, когато решението
е недопустимо, въззивният съд го обезсилва,
като прекратява делото.
Поради изложените
съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт и на основание
чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК решението на
Софийския районен съд следва да
бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, а производството по делото - прекратено.
С оглед
крайния изход на делото - обезсилване на обжалваното решение, като процесуално
недопустимо и прекратяването на производството по делото, жалбоподателят- ищец
няма право на разноски, а дължи такива на ответникът по делото.При този изход
на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,
ал.4 и ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва
да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за двете съдебни
инстанции. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата
страна- ответник съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на
въззиваемата страна- ответник, съдът намира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с
оглед висящността на делото, следва да съобрази,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП. И тъй като чл.37 от ЗПП
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на въззиваемата
страна- ответник юрисконсултско възнагражение
следва да се определи от съда в размер на сумата 200 лв. за двете съдебни
инстанции/ 100 лв. за първата инстанция
и 100 лв. за въззивната инстанция/.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 136975 от
10.06.2019 г., постановено по гр.дело № 27537/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 164 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА П.К.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Столична община, гр.София, ул.“*****, на основание
чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
направените пред двете инстанции разноски /юрисконсултско
възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.