№ 9233
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА Гражданско дело
№ 20211110133894 по описа за 2021 година
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т.
1 НСОРЗ.
В сезиралата съда искова молба ищецът В. Д. ИВ. излага, че с ответника „ДСК
Лизинг“ АД били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което
изпълнявал длъжността „мениджър продажби“. Трудовото правоотношение между
страните било прекратено на 31.10.2019г. по взаимно съгласие, като считано от
01.11.2019г. ищецът бил назначен на длъжност „мениджър продажби“ в „ОТП Лизинг“
ЕООД. Последното било дружество от групата на банка „ДСК“ ЕАД и „ОТП Груп“. За
периода от 01.01.2019г. до 31.10.2019г. ответникът дължал на ищеца сумата 10 800
лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати по чл.
128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ, вр. чл. 7а, чл. 7б и чл. 9а от допълнително
споразумение към трудов договор № 26/2007г., сключено на 17.04.2019г. и Правилата
за прилагане на система за оценяване на представянето на служителите на „ДСК
Лизинг“ АД. Предявява частичен иск за сумата 2 000 лева – част от полагащото му се
допълнително възнаграждение за периода от 01.01.2019г. до 31.10.2019г. за постигнати
резултати по чл. 7а от допълнително споразумение, сключено на 17.04.2019г., към
трудов договор № 26/2007г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата
молба в съда на 15.06.2021г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
Ответникът „ДСК Лизинг“ АД в законовоустановения едномесечен срок по чл.
131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Релевира
възражения, че не дължи на ищеца допълнително възнаграждение, поради
непостигнати индивидуални цели. Решение № 2720 от 16.04.2019г. на УС на
1
ответника, с което били изменени Правилата за прилагане на система за оценяване на
представянето на служителите на „ДСК Лизинг“ АД и дъщерните му дружества, като в
обхвата на правилата били включени служителите на дъщерните дружества, било взето
от предходното ръководство. Предходното ръководство на ответното дружество
подписало и допълнителното споразумение с ищеца от 17.04.2019г., без да съобрази
наличието още към същия момент промени в пазарните условия и занижаването на
резултатите на дружеството. Допълнителното възнаграждение (бонус) имало за цел
достигане на определени бизнес показатели и поддържане на положителна доходност в
дългосрочен аспект – арг. чл. 2, ал. 1 от правилата. Същевременно дружеството
бележило цялостен спад в дейността си с тенденция към задълбочаване – спад на
продажбите, приходи от лихви и лизингова дейност и др, предвид на което и новото
ръководство взело решение да не се начисляват и да не се изплащат индивидуални
допълнителни възнаграждения (бонуси) за 2019г. Ответникът излага също, че
работодателят нямал безусловно задължение за плащането им – чл. 11 от правилата. На
ищеца не била изготвена оценка за индивидуалното му представяне за 2019г., предвид
на което на практика няма основание да се изплати допълнително възнаграждение. Не
били предвидени и средства в бюджета на ответника за изплащане на допълнителни
възнаграждения за 2019г., бонуси за 2019г. не били изплащани въобще на служителите,
длъжността на ищеца била пряко свързана с продажбите и при драстично намалели
такива, несъстоятелни били твърденията му за покрити цели и претенции за изплащане
на бонус. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По частичния иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1
НСОРЗ:
Страните по делото не спорят и от представения по делото трудов договор №
26/12.01.2007г. съдът приема за установено, че през процесния период същите били
обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът В. Д. ИВ.
заемал при ответника длъжността „сътрудник отдел продажби“. Страните не спорят и
от представения по делото трудов договор № 2019-364/31.10.2019г., сключен между
ищеца и „ОТП Лизинг“ ЕООД се установява, че трудовото правоотношение между
страните било прекратено, като считано от 01.11.2019г. той бил назначен на длъжност
„мениджър продажби“ в „ОТП Лизинг“ ЕООД.
По делото е представено допълнително споразумение от 17.04.2019г. към
трудовия договор на ищеца № 26/2007г. за допълнителни възнаграждения за 2019г.,
неоспорено от страните. Видно от съдържанието на документа споразумението било
сключено въз основа на приетите от УС на ответното дружество Правила за прилагане
на система за оценяване на представянето на служителите на „ДСК Лизинг“ АД. С
2
допълнителното споразумение от 17.04.2019г. ищецът поел задължение да участва в
посочените фирмени цели, както и в изпълнението на индивидуалните цели, посочени
в Приложение № 1 към същото споразумение, а ответникът поел задължение да му
заплати допълнително годишно възнаграждение съгласно схемата за оценяване
представянето на служителите. Страните предвидили, че максималната премия се
равнявала на основното месечно възнаграждение на служителя, умножено по
коефициент на изпълнение, посочен в приложението – чл. 2. Предвидено е, че за
съответната финансова година конкретните стойности на показателите се определяли
съобразно заложените показатели в одобрения годишен план. Конкретните показатели
и стойностите им за всички служители се определяли с решение на УС – чл. 4. УС
можел едностранно да променя договорените индивидуални показатели при промени в
пазарните условия и резултатите на дружеството – да намали допълнителните
възнаграждения или да разсрочи изплащането им – чл. 5, като съобрази единните
принципи на Политиката за определяне на възнагражденията в групата на Банка ОТП и
съответстващите им Правила за прилагане на система за оценяване на представянето
на служителите на „ДСК Лизинг“ АД. Хипотези на неизплащане на допълнително
възнаграждение при определено некоректно поведение на служителя, страните
предвидили с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от допълнителното споразумение.
С разпоредбите на чл. 7а и чл. 7б от допълнителното споразумение страните се
съгласили, че размерът на индивидуалното допълнително възнаграждение на ищеца,
определен на база прогнозен финансов резултат на ответника, в размер на 40% от
общия размер на индивидуалното допълнително възнаграждение, ще бъде изплатен
преди провеждането на ОС на акционерите, а окончателното му изплащане ще стане в
30-дневен срок от датата на провеждането му. Съобразно чл. 9а при прекратяване на
трудовото правоотношение на служителя и постъпването му на работа в друго
дружество от групата на „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Груп“, какъвто е и разглежданият
по делото случай с ищеца В.И., на служителя, по реда на чл. 7а и чл. 7б се изплаща
допълнително възнаграждение, съобразно изготвената оценка за представянето му, на
основание чл. 15 от Правилата за прилагане на система за оценяване на представянето
на служителите на „ДСК Лизинг“ АД и пропорционално на отработеното време при
ответника. За неуредените в допълнителното споразумение въпроси приложение
намират Политиката за определяне на възнагражденията в групата на Банка ОТП и
съответстващите им Правила за прилагане на система за оценяване на представянето
на служителите на „ДСК Лизинг“ АД.
Приложение № 1 към допълнителното споразумение на ищеца от 17.04.2019г.
именовано „Мотивационна схема“, не е оспорено от ответника. Видно от
съдържанието на документа за 12 отработени месеца за 2019г. работодателят
предвидил максимално възнаграждение на ищеца в размер на 4 заплати. Посочени са
две групи показатели, а именно 2 броя „фирмени“ такива и 4 броя индивидуални. За
3
всеки показател е посочен начин на изчисляване и тежест, както и други
характеристики (източник, мярка и др.).
Приложимите към конкретния казус Правила за прилагане на система за
оценяване на представянето на служителите на „ДСК Лизинг“ АД са представените от
ответника такива, включващи изменението от 16.04.2019г. с решение на УС №
2720/16.04.2019г. (л. 63 и сл. от преписката на делото). Съобразно разпоредбата на чл.
7 от правилата бонусната схема за служителите се основава на различни показатели, в
зависимост от заеманата длъжност, които се групират в показатели на дружеството и
индивидуални показатели. Текстът на чл. 8 от правилата, аналогично на нормата на чл.
4 от допълнителното споразумение установява, че определянето на конкретните
стойности на показателите за съответната финансова година било свързано със
заложените показатели в одобрения годишен план, а конкретните индивидуални
показатели и техните стойности (в проценти) за всички служители се определяли с
решение на УС по предложение на Изпълнителния директор. Въз основа на това
решение с всеки служител, включен в бонусната система се сключвало допълнително
споразумение, отразяващо конкретните индивидуални показатели и тяхната тежест (в
%) при определянето на бонуса. С ал. 4 на същия текст от правилата е предвидена
възможност УС едностранно да променя индивидуално договорените показатели при
промени в пазарните условия. С разпоредбата на чл. 9 от правилата е уреден случаят, в
който индивидуални допълнителни възнаграждения не се начисляват, а именно когато
основният показател за измерване на степента на изпълнение на целите на дружеството
– възвращаемост на активите, не е изпълнен. Нормата регламентира и формулата, по
която същият основен показател се изчислява. Ако дружиството приключи
финансовата година със загуба, индивидуални допълнителни възнаграждения може да
бъдат начислени по решение на УС на дружеството. Правилата уреждат още
индивидуалните показатели, индивидуалните оценки на служителите и редът за
възражения срещу изготвените такива – чл. 10, чл. 11. Определянето на размера на
индивидуалните допълнителни възнаграждения правилата предвиждат да става чрез
количествена оценка на изпълнението на предварително определените и договорени
със служителите на дружеството показатели. За всеки показател се определял
минимален праг и ако оценката на изпълнението била под прага, бонус по този
показател не се начислявал – чл. 13. Размерът на брутното индивидуално
допълнително възнаграждение не можел да надвишава 4 средни брутни месечни
заплати за съответната длъжност за служитените в централния офис на ответника и
тези в дъщерните дружества – чл. 14, т. 1 от правилата. Разпоредбата на чл. 15
предвижда оценката за различните групи служители да се прави веднъж на
финансовата година или на определени периоди, съобразно решението на УС. Чл. 16
урежда изплащането на индивидуалните допълнителни възнаграждения по начин,
аналогичен на договорения с нормите на чл. 7а и чл. 7б от сключеното между страните
4
допълнително споразумение, а именно: т. 1 размерът на индивидуалното допълнително
възнаграждение, определен на база прогнозен финансов резултат на дружеството да
бъде изплатен преди провеждането на ОС на акционерите на дружеството, в размер до
40% от общия размер на индивидуалното допълнително възнаграждение и т. 2
окончателното му изплащане да стане в 30-дневен срок от датата на провеждането на
общото събрание. Разпоредбата на чл. 17 от правилата предвижда възможност при
несъответствие между прогнозните и окончателните финансови резултати на
дружеството, размерът на индивидуалното допълнително възнаграждение по чл. 16, т.
2 (изплащан след общото събрание на акционерите) да бъде намален с решение на УС
на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че така договореното от страните
допълнително годишно възнаграждение се явява такова по чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за постигнати
резултати от труда. Същото било определено в сключеното между страните
допълнително споразумение към трудовия договор от 17.04.2019г. и мотивационната
схема към него, както и в приетите от работодателя Правила за прилагане на система за
оценяване на представянето на служителите на „ДСК Лизинг“ АД. Допълнителното
възнаграждение на ищеца В.И. за всички 12 месеца на финансовата 2019г., съобразно
чл. 2 от допълнителното споразумение и мотивационната схема към същото, било
определено в максимален размер от 4 негови основни месечни възнаграждения, 1.80 от
които били поставени в зависимост от изпълнението на фирмените показатели
възвращаемост на активите (ROA) и марж на дохода (Income margin), и 2.20 от които се
определяли според индивидуалните показатели за представянето на ищеца. Съобразно
подписаната от ответника мотивационна схема работодателят заложил цел за
показателя ROA – 1.92%, а за Income margin – 4.77%.
От приетото по делото основно заключение на ССчЕ съдът приема за
установено, че съгласно годишния индивидуален финансов отчет на ответника „ДСК
Лизинг“ АД за годината, завършваща на 31.12.2019г., дружеството реализирало нетна
печалба (след данъци) в размер на 4 929 хил. лева. Показателят възвращаемост на
активите (ROA) за 2019г., вещото лице определило на 2.58%. При оценката си по реда
на чл. 202 ГПК съдът намира, че заключението на вещото лице е обосновано и
компетентно изготвено. Същото кореспондира с приетите по делото писмени
доказателства. Ето защо съдът напълно кредитира изводите на вещото лице и приема,
че за 2019г. ответното дружество не било на загуба, а напротив - реализирало печалба.
Постигнат бил и посоченият от работодателя в чл. 9, ал. 1 от Правилата за прилагане на
система за оценяване на представянето на служителите на „ДСК Лизинг“ АД основен
показател за измерване степента на изпълнение на целите на дружеството -
възвращаемост на активите (ROA), предвид на което не били налице основанията по
чл. 9, ал. 2 от правилата за отпадане на поетия от ответника ангажимент да начисли и
5
заплати на ищеца индивидуално допълнително възнаграждение за 2019г.
Промените в пазарните условия и намаляването на обема на продажбите,
противно на доводите на ответника, не са сред основанията, които дават право на УС
да не начислява вече договорени индивидуални допълнителни възнаграждения на
служителите. Обстоятелството, че същите били договорени от предходното
ръководство на дружеството е напълно ирелевантно, доколкото промяната в
персоналния състав на ръководството не е основание за отпадане на поети договорни
задължения. Нормите на чл. 17 от правилата и чл. 5 от допълнителното споразумение
между страните посочват промените в пазарните условия като основание единствено за
намаляване на размера на индивидуалното допълнително възнаграждение или
разсрочване на изплащането му с решение на УС. Настоящият съдебен състав намира,
че УС не е имал правомощието едностранно да отмени основанието за плащане на
договореното с допълнителното споразумение и вече възникналото вземане на ищеца
за индивидуално допълнително възнаграждение за 2019г., предвид на което решението
по протокол № 2818А/26.05.2020г., не е произвело такъв отменителен ефект по
отношение на вземането на ищеца за бонус.
Неоснователно е позоваването на ответника на чл. 11 от Правилата за прилагане
на система за оценяване на представянето на служителите на „ДСК Лизинг“ АД.
Нормата предвижда, че индивидуалната оценка на всеки служител се изготвя от прекия
му ръководител в писмена форма и се представя на служителя. Служителят може да
заяви съгласие или да възрази срещу оценката в писмен вид пред Изпълнителния
директор. Последният разглежда възраженията и може да промени оценката, като
решението му е окончателно. Неизготвянето на оценка за индивидуалното представяне
на ищеца за 2019г. съставлява неизпълнение от страна на работодателя на поето с
допълнителното споразумение между страните и Правилата за прилагане на система за
оценяване на представянето на служителите на „ДСК Лизинг“ АД задължение.
Ответникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ето
защо неизготвянето на оценка не съставлява основание работодателят не изплати
допълнително годишно възнаграждение на служителя. Напротив – настоящият състав
на съда намира, че като не е изпълнил задължението си да оцени представянето на
ищеца по договорените 5 броя показатели, ответникът следва да понесе
неблагоприятните последици от неизпълнението си, като съдът приеме максималното
представяне на ищеца по всичките 5 индивидуални показателя.
Видно от заключението на изслушаната по делото ССчЕ за 10-те отработени от
ищеца месеца в ответното дружество през 2019г. вещото лице изчислило, че на ищеца
се полагал максимален размер на индивидуално допълнително възнаграждение от 3.33
броя заплати. Предвид индивидуално уговореното между страните с текста на чл. 2 от
допълнителното споразумение, съдът кредитира варианта на заключението, при който
вещото лице е работило с основното възнаграждение на ищеца, съобразно който
6
максималният бонус на ищеца за 2019г. възлиза в размер на сумата 6 836.49 лева.
При наличие на елементите от горния фактически състав на задължението за
индивидуално допълнително възнаграждение провеждането на общото събрание на
акционерите е от значение единствено за определяне на падеж на вземането в размер
на сумата 6 816.49 лева.
Въведените с отговора на исковата молба възражения, че средствата за
изплащане на бонуси не били предвидени в бюджета на ответното дружество са
напълно ирелевантни към предмета на спора, щом по делото се установява, че горният
фактически състав бил завършен. Нещо повече – ответникът не може да черпи права от
собственото си неизпълнение, както и липсата на парични средства за изпълнение на
задължението не го освобождава от отговорност - арг. чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
При носена от ответника доказателствена тежест да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга, такова не се твърди и не се доказва по
делото. По гореизложените мотиви предявеният от ищеца иск по чл. 128, т. 2 КТ, вр.
чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в
частично претендирания от ищеца размер от 2 000 лева, ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда – 15.06.2021г. до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва сторени разноски в размер на сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение,
която сума следва да му бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
сумата от 480 лева, от които 80 лева - държавна такса по уважения частичен иск и 400
лева – разноски за експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДСК Лизинг“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. Д. ИВ., ЕГН
**********, по предявения частичен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл.
13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ, сумата 2 000 лева, представляваща част от полагащото му се
съгласно допълнително споразумение от 17.04.2019г. към трудов договор №
26/12.01.2007г. допълнително възнаграждение за постигнати резултати през периода от
01.01.2019г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.06.2021г. до окончателното погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
600 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ДСК Лизинг“ АД, ЕИК *********,
да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 480 лева – държавна такса и
7
разноски по делото.
Банкова сметка на Софийски районен съд за държавни такси, разноски и
глоби – „бюджетна сметка“: IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8