РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на шести юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 690 описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
молба от длъжника “В.0.“ ЕООД с правно основание чл.625 от Търговския закон
за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила свръхзадълженост и неплатежоспособност,
уточнена с молба от 28.04.2021 г..
Съдът, като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства и вписванията в Търговския регистър и РЮЛНЦ, се установява, че
молителят е търговско дружество, вписано в търговския регистър. От заключението
на изслушаната по делото съдебно финансово икономическа експертиза, се
установява, че за периода от 31.12.2017 г. до 31.12.2020 г. общо активите на „В.0.“
ЕООД имат следната структура: нетекущи (дълготрайни) активи, които към 31
декември на съответната година, за периода 2017 – 2020 г., съставляват
съответно 76,15%, 86,67%, 9,88% и 80,95% от общо активите; текущи (краткотрайни) активи, които към 31 декември на съответната година, за периода
2017 - 2020г., съставляват съответно: 23,85%, 13,33%, 90,12% и 19,05% от общо
активите. Съгласно счетоводния баланс към 31 декември на съответната година за
периода от 2015 г. до 31.12.2020 г., състава, структурата и балансовата стойност на пасивите на
дружеството са дадени в таблица на л.5 от заключението. За периода от 2019 г. –
2020 г. собственият капитал на дружеството търпи спад и преминава в отрицателна
величина. Размерът на задълженията към финансови предприятия, задължения към
доставчици и други задължения за този период е: Задължения към финансови
предприятия, която група задължения е със срок на изискуемост до 1
година и над 1 година, като за процесния период съотношението спрямо общия
размер на пасивите съответно е: 31,80%, 24,76%, 18,02% и 0%;
Задължения към доставчици, която група задължения е със срок на изискуемост до
1 година и над 1 година, като за процесния период съотношението спрямо общия
размер на пасивите съответно е: 38,49%, 43,81%, 53,49% и 438,10% и други задължения, в която
група
задължения влизат задължения към персонала, осигурителни задължения, данъчни
задължения и други задължения, различни от посочените. Срокът на изискуемост на
тези задължения е до 1 година и над 1 година.
По
делото е прието заключението на вещото лице за оценка на икономическото
състояние на предприятието съобразно коефициентите /показателите/ за ликвидност,
които показват каква е способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи (в това число не се включват
разходите за бъдещи периоди, тъй като същите не представляват реален актив при
осребряването на който биха могли да бъдат получени парични средства за
удовлетворяване на кредиторите). Основните показатели са: коефициенти на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Оценката на ликвидността се извършва,
чрез коефициентите на ликвидност, които са изчислени, по данни на счетоводния
баланс за съответната година на периода 2017 - 2020г., тези коефициенти имат
следните измерения:
Коефициентът на
обща ликвидност като отношение
между краткотрайните активи и краткосрочните задължения дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си е всички
краткотрайни активи: материални запаси, вземания, парични средства. Препоръчителната
стойност на този показател е в границите 1,0 - 2,0. От изчислените коефициенти за периода 2017 г. – 0,
4046, 2018г. – 0,1832, 2019 г.– 0,2157 и
2020г. - 0, 000 е видно, че показателят е със стойности значително под единица
което означава, че за целия процесен период длъжникът не е бил в състояние да
посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът
на бърза ликвидност изключва
влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно
във времето за разплащане. Той се определя като отношение между сумата на
краткотрайните активи (намалена със сумата на материалните запаси) и сумата на
краткосрочните задължения (задълженията със срок до 1 година). Общоприетата
стойност на този показател е в границите 0,5 - 1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва
да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения.
Достигнатите стойности на
коефициента на бърза ликвидност за дружеството към 31 декември на съответната
година от периода 2017 г.- 0,046, 2018 г. -0, 1832, 2019 г.- 0,2157 и 2020г. - 0, 000, показват величини, които са значително
под общоприетите. Тоест при необходимост длъжникът не е бил в състояние да
покрие бързо своите текущи задължения.Коефициентите на бърза и обща ликвидност
са идентични, защото молителят не е разполагал е материални запаси, в нито един
момент от процесния период.
Коефициентът на
незабавна ликвидност отразява
способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с
наличните си финансови средства. Изчислява се като сбора от сумата на паричните
средства и сумата на краткосрочните финансови активи (дружеството няма такива
активи) се раздели на сумата на краткосрочните задължения. Оптималната стойност
на този показател е в границите 0,5 - 0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на
парични средства, които не се използват ефективно и също не са препоръчителни.
От изчислените коефициенти за
периода 2017 г.– 0, 4046, 2018 г.– 0, 1832, 2019 г.-0, 000 и 2020г.-0, 000 е
видно, че стойностите на този показател за обследвания период са значително под
референтните. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси
незабавно своите текущи задължения.
Коефициентът на
абсолютна ликвидност е изчислен
като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Общоприетата
стойност на този показател е над 0,3, т.е. във всеки момент да се поддържат парични
наличности, покриващи около 30% от задълженията.
От изчислените коефициенти е
видно, че за периода 2017 г. – 0, 4046, 2018 г.– 0, 1832, 2019 г. -0, 000 и
2020г.-0, 000. дружеството длъжник не е било в състояние да уреди веднага
задълженията си - стойностите са значително под референтните граници.
Изключение прави единствено 2017г., през която абсолютната ликвидност е в
общоприетите норми.
По показателите
финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост вещото лице прави извода,
че за периода 2017 - 2020г. съществуващите задължения на длъжника не са
обезпечени с достатъчно имущество. Показателите са с величини на коефициента на
финансова автономност значително под референтната граница, което поставя
длъжника в пълна зависимост от кредиторите му. Този факт се дължи на прекомерно
нарасналите задължения спрямо тези от предходните периоди, както и на влошения
финансов резултат, който към 31.12.2019 г. е загуба в размер на 559 хил. лева,
а към 31.12.2020 г. - загуба в размер на 560 хил.лв. и респективно намалението
на собствения капитал, който е отрицателна величина. Дружеството е било в пълна
зависимост от кредиторите си и в състояние на свръхзадлъжнялост, дружеството е
декапитализирано.
Видно
от приложеното дело №11/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен (л. 30-31) Удостоверение за наличие или липса на задължения, с
изх. № 220202000064748/23.03.2020г., издадено от ТД на НАП София, размерът на задълженията на молителя към
държавата, възлиза на 608 373,94 лева. Общият
размер на задълженията на молителя към 30.03.2021 г. – датата на подаване на
молбата е 917 962, 85 лв. , както следва:
|
Кредитор |
Основание |
Задължения по
главница |
Задължения за
лихви |
Общо дължимо |
|
НАП |
Дължими данъци |
340 124,63 |
268 249,31 |
608 373,94 |
|
„И.ф.“ ЕООД |
|
73 014,40 |
0,00 |
73 014,40 |
|
„Л.ъ. у.“ ООД |
|
73 962,00 |
0,00 |
73 962,00 |
|
„А. п.“ ЕООД |
|
3 508,62 |
0,00 |
3 508,62 |
|
В.Г. В. |
|
9 483,64 |
0,00 |
9 483,64 |
|
Общо изискуеми
задължения |
500 093,29 |
268 249,31 |
768 342,60 |
|
След съобразяване на задълженията,
които не са осчетоводени и разликата от 187 000 лв., вещото лице е представило
алтернативен вариант за коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, които също показват стойност от 0, 000 за 2020 г. и че дружеството
не е било в състояние да посрещне текущите си задължения с налични текущи
активи.
От направения анализ и извършените
изчисления се установява, че е налице тенденция дружеството-длъжник да не
може да обслужва краткосрочните си
задължения по търговски сделки и към НАП. Това обстоятелство се потвърждава от
приложените по делото финансови отчети, съгласно които размерът на задълженията
на молителя надхвърля размера на притежаваното от него имущество. От направения
финансово-икономически анализ, че имуществото на предприятието не е достатъчно,
за да покрие задълженията му, следва извода, че е налице свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1
от ТЗ.
От писмените доказателства по
делото е видно, че последното извършено от молителя плащане е
от дата 10.02.2020г. Плащането е извършено към ТД на НАП, по Ревизионен акт №
Р-0200216008673-091- 001/14.06.2017г. „В.0.“ ЕООД към 29.03.2021г. притежава имущество със състав и стойност
даден в табл. на л.27 от заключението с
обща балансова стойност 16 922, 33 лв. От справка от СДВР Пътна полиция е
с вх. № 319407 от 20.05.2021 г. е видно, че дружеството притежава МПС.
При
така установеното от фактическа страна, съдът счита подадената молба за процесуално допустима като подадена по реда на
чл.
625 от ТЗ, пред надлежния окръжен съд по
седалището на търговеца, съгласно
разпоредбата на чл. 613
от ТЗ. Налице са и предпоставките за разглеждането, тъй като е подадена от
надлежно легитимиран търговец, който твърди, че не в състояние да погасява
търговските си задължения. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице и
всички материалноправни предпоставки установени в разпоредбите на чл. 608
във вр. с чл.
607а вр. с чл.
608 или чл.
742 от ТЗ, като в случая длъжникът се позовава на свръхзадълженост и на
неплатежоспособност. Свръхзадължеността е специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите
търговски дружества, каквото е и дружеството молител. Легалното определение на свръхзадължеността се съдържа в чл.
742, ал. 1 ТЗ, съгласно който дружеството е свръхзадължено, ако неговото
имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. То е налице
тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и
неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при
съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните
активи. В този смисъл е практиката на ВКС, напр. Решение № 152/ 13.07.2018 г.,
постановено по т. д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т. о. Под
"имущество" дефинитивната норма има предвид имуществените права на дружеството, или неговите активи. Нетното
имущество на дружеството е с отрицателна стойност, когато собствения капитал е
ликвидиран поради загубите от дейността на предприятието и когато то работи с
чужд капитал (кредитор, получени от други лица) и именно затова негово
имущество не е достатъчно да се платят паричните му задължения. Преценката
налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова
стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно
счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да са вписани
активи, които не са действително придобити. Необходимо е активите да не могат
да покрият паричните задължения на
дружеството, като не се изисква задълженията на
дружеството да са изискуеми - Решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014
г. на ВКС, І ТО. Така е достатъчно да се установи само това, че дадено
задължение с паричен характер, породено или отнасящо се до търговска сделка или
публичноправно задължение, свързано с търговска дейност, е възникнало дори и
без да е необходимо да е настъпила изискуемост по
него за да се реализира хипотезата на
свръхзадълженост. Дори незначително превишение на парични задължения над
имуществото на търговско дружество задължава съда да открие производство по
несъстоятелност.
От
установените по делото обстоятелства, сочещи на извода за недостатъчност на
имуществото на молителя, за да покрие паричните му задължения обусловя
състояние на свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл.
742, ал. 1 ТЗ. В случая соченото в молбата основание за обявяване в
несъстоятелност е осъществено. От анализа на обективните данни за финансовото
състояние на дружеството за процесния период е видно, че то е в трайна
невъзможност да обслужва задълженията си. Съобразявайки това, че към момента на приключване на
устните състезания е налице основанието за откриване на производство по
несъстоятелност, съдът намира че молбата
следва да се уважи.
Установено
по делото е преустановяване на
търговската дейност на длъжника, считано от 02.09.2016 г., последното плащане е направено на
10.02.2020 г. С оглед на установеното по делото, че търговецът не е в състояние
да изпълни изискуеми задължения от посочения в закона вид – чл.608, ал.1 т.1 и
т.2 от ТЗ, то налице е и основанието неплатежоспособност.
Свръхзадължеността
е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото
не се прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества.
От друга страна неплатежоспособността на един длъжник винаги създава заплаха за
неговите кредитори, поради това тя е уредена като общо основание за откриване
на несъстоятелността при всички търговци. Както още е разяснено Решение № 201
от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 659/2014 г., I т. о., ТК на ВКС-I т. о., за
свръхзадълженото капиталово търговско дружество следва да се открие
производство по несъстоятелност, без да се чака момента, в който неговото
имущество ще се изразходи и ще настъпи и неговата неплатежоспособност. По този
начин ще се обезпечи равно третиране на всички кредитори и тяхното съразмерно
удовлетворение от недостатъчното имущество на дружеството.
С оглед гореизложеното и с оглед легалните дефиниции на двете понятия (чл. 608, ал. 1 ТЗ) за неплатежоспособност и (чл. 742, ал. 1 ТЗ) за свръхзадълженост, Върховният касационен съд е приел, че тези две основания за откриване на производството по несъстоятелност са самостоятелни, могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на решението, какъвто е и настоящия случай. При наличието на предпоставките и на двете, ще следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението. Ето защо, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да се обяви свръхзадлъжеността на дружеството и да се определи началната дата 31.12.2019 г.
Съдът приема, още от 2019 г. дружеството е изпаднало в състояние на свръхзадълженост, защото размера на парични задължения надвишават значително имуществото му – видно от табл. л.24 от заключението, същото е имало неизплатени изискуеми задължения и е с отрицателен финансов резултат. Началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадълженост се определя с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор – в този см. Решение № 90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., ТК. С решение № 71/30.04.2015 г., т. д. № 4254/201З г. на I ТО, ВКС се е произнесъл по въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност, като е приел следното: При финансово-икономическия анализ основен показател за състоянието на неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който, включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще.
Като съобрази горното, при установени по делото действителни коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна под референтните стойности за 2019 и 2020 г., сочещи, че за всяка съответна година от този период с наличните текущи активи не могат да се погасят краткосрочните /текущите/ задължения към кредитори и осигурителни и данъчни задължения, съдът приема за доказано, че началният момент на състоянието на неплатежоспособност е - 31.12.2019 г. В този смисъл съдът съобрази и съдебната практика Решение № 225 от 8.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2572/2015 г., I т. о., ТК.
С оглед заключението на вещото лице по задача №6 и липса на доказателства за наличие на достатъчно парични средства и бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по производството по несъстоятелност и тъй като не е изразена готовност за внасянето им, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал.1 от ТЗ – т.е. едновременно да се обяви длъжникът в свръхзадълженост и в несъстоятелност, да се постанови и прекратяване на дейността на търговското дружество и да се спре производството по делото до предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В.и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В.ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В..
СПИРА производството по несъстоятелност на „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В.УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на кредиторите и на длъжника „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В., че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по банкова сметка ***, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в едногодишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „В.0.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.В., ул.“*******с управител В.Г.В.да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър.
СЪДИЯ: