Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /03.06.2020г.
гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и осми май 2020
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното председателя на състава в.гр.д.№37 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца ”Е.П.” АД-гр.Варна, ЕИК *********, действуващо чрез процесуалния си
пред-ставител адв.Н. *** против решение №698/22. 11.2019г., постановено по
гр.д.№1103/2019г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените
от дружеството против ответника Г.П.С. ***, в качеството й на наследник на
потребителя С. П.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 2017г., осъдителни искове по
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.50 от
ПИКЕЕ за сумата 5 898.05 лв., претендирана като цена на ползвана
ел.енергия в обект в гр.Варна, за което е съставена корекционна фактура
№0261890 959/18.01.2018г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 707.82 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за периода 08.02.2018г.-15.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2019г. до окончателното й
изплащане, като на ответника са присъдени направените по делото разноски в
размер на 690 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът
моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна, действуваща чрез
процесуалния си представител адв.Д.М. от АК-Търговище оспорва основателността
на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.50 от ПИКЕЕ за сумата
5 898.05 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 707.82 лв. са обосновани с
обстоятелствата, че като наследник на потре-бителя Светослав Петров Францов,
б.ж. на гр.Варна, поч. на 06.02.2017г.,
ответницата дължи на ищеца цената на
ползвана ел.енергия в обект в гр.Варна за
периода от 06.09.2016г. до 05.09.2017г., за което е съставена корекционна
фактура №**********/18.01.2018г., ведно с обезщетение за забава за периода
08.02.2018г.-15.04.2019г.
С писмен отговор в срока и
по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва исковете с възражения, че към
момента на проверката собственик на имота е трето лице и корекцията на сметката
за потребле-ние не е направена в съответствие с нормативните изисквания.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното: Ответницата е наследник на С. П. Ф. б.ж. на гр.Варна, поч. на .2017г.- потребител на енергийни услуги относно имот в гр.Варна, ул.“Бяла мура“№2, с клиентски
№********** и абонатен № **********, като съгласно констативен протокол №1201856/05.09.2017г., при проверка на СТИ и метрологична експертиза за преминалото през
устройството количество ел.енергия е отчетено потребление в регистър 1.8.1.-4762квтч, в регистър 1.8.2.-10201 квтч, в скрития регистър 1.8.3.-37824квтч,
а в сумарния регистър 1.8.0.-52788квтч, обусловило корекция на сметката на осн.чл.51 от ПИКЕ за времето от 06.09.2016г.
до 05.09.2017г. и издаване на фактура
№026189 0959/18.01.2018г. за посоченото количество, на стойност 5 898.05
лв.
Липсват
доказателства ответницата да е уведомена за посочената корекция, а с нот.акт №174/18.05.2017г.,том 1, рег.№2170, н.д.№ 129/ 2017г., т.е. 7 месеца след смъртта на
абоната и 4 месеца преди проверката същата е отчуждила имота в полза на трето
лице.
Съгласно чл.50 от
ПИКЕЕ/отм.Д.В.,бр.15, 14.02.2017г., при установяване несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества ел. енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година.
В конкретния
случай, обаче, метрологичната проверка на електромера не установява грешка в
отчитането, а според заключението на назначената техническа експертиза, касае
се за софтуерна намеса, за каквато гражданите нямат възможност, не е възможно и да се определи периодът, в който е натрупано
количеството електроенергия в регистър 1.8.3, нито да се установи от кой момент
е започнало това преминаване в регистъра, а тъй като този регистър не се
визуализира на дисплея на СТИ, не може да се установи и от инкасатора, поради което не са налице обстоятелства
по чл.50 от ПИКЕЕ.За доплащане на разликата въззивникът се позовава на чл.183
от ЗЗД, но възможността допълнителното количество да е потребено след
отчуждаване на имота и загубване на фактическата власт на ответницата върху
същия, изключва ангажиране на имуществената й отговорност, поради което
предявените осъдителни искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД не са доказани по
основание.В тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които
се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на сон.чл.272 от ГПК
въззивният съд извършва препращане към същите.
Предвид горното, обжалваното отхвърлително решение на районния
съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва
да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените във
въззивното производство разноски в размер на 300 лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №698/22. 11.2019г., постановено по гр.д.№1103/2019г. на
Районен съд-Търговище, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ”Е.П.” АД-гр.Варна, ЕИК 1035336 91
да заплати на Г.П.С. ***, ЕГН: **** направените
по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.