Р Е Ш Е Н И Е
№439/10.7.2020г.
гр.
Пазарджик, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 409 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и е образувано по жалба на „АК 50“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. К.., ул. „К..“ №…,
представлявано от А.Б.К., против Заповед № ФК-193-0027054/28.02.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон, необоснованост и
немотивираност, поради което се иска да бъде отменена.
В съдебно
заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател. В писмено становище се поддържа жалбата,
излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразността на атакуваната заповед.
Претендират се разноски.
Ответната
страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП – чрез
процесуалния си представител, устно и в писмено становище, счита, че жалбата е
неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена, като им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
приложените материали се установи следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на
21.02.2020 г. в 13:15 ч. от служители при ЦУ на НАП на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, намиращ се в
гр. К…, община Р.., област Пазарджик, ул. „В. Л." № .., стопанисван от
"АК - 50" ЕООД с ЕИК: *********, е констатирано, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснал нарушение
на същата. При проверката е установено след извършена контролна покупка на 2
бр. шоколадов десерт и 100 гр. ядки на обща стойност 2,40 лв., заплатени в брой
от З. В. П.. - инспектор по приходите, преди легитимация, на С. П. И. -
продавач, като за продажбата е издаден фискален бон с № 0002521/21.02.2020г. от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел DATECS
DP-25x с ИН на ФУ DT575860 и ИН на ФП 02575860, който не съдържал
задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Същият съдържал реквизит „хранителни стоки", като липсват
задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, а именно наименование на стоката/услугата. Фискалното устройство
поддържало функцията за регистриране на продажби по видове и количество стоки.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.
110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка сер. АА №
0027054/21.02.2020 г. и АУАН сер. AN № F539288/25.02.2020 г., ведно със
събраните доказателства. При така установено проверяващите приели, че "АК
- 50" ЕООД с ЕИК: *********, не е спазил начина за издаване на съответни
документи за продажба, издадени по установения ред за продажба, с което бил
нарушен съставът на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. с чл 118,ал. 4, т. 4 от ЗДДС. В
резултат на това е издадена и оспорената заповед на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект за срок от 3 (три) дни.
Срещу заповедта е подадена жалба пред съда.
При така установено, съдът
достигна до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168
от АПК, настоящият съдебен състав
счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното
издаване. Оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална, времева и материална компетентност. Процесната заповед отговаря
на изискванията за форма.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са
посочени фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и
материалноправното основание за прилагане на принудителната административна
мярка. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Заповедта
обаче не е съобразена с материалния закон и неговата цел. По делото не е
спорно, а и се доказва от събраните доказателства, че към датата на проверката -
21.02.2020 г. при контролната покупка е издаден фискален бон с №
0002521/21.02.2020 г. от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство
/ФУ/, модел DATECS DP-25x с ИН на ФУ DT575860 и ИН на ФП 02575860, който не е
съдържал задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Същият съдържал реквизит „хранителни стоки“, като
липсвали задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно наименование на стоката/услугата.
Дружеството своевременно е предприело действия по отстраняването на това
нарушение. От писмените доказателства по делото е видно, че още към 25.02.2020
г. нарушението е отстранено, като издаваните след тази дата фискални бонове
съдържат информация за наименованието на стоката. По делото са приложени
фискални бонове от същото фискално устройва в обекта от дати 25.02.2020 г.,
26.02.2020 г. и 11.03.2020 г. и всички те съдържат изискуемите реквизити, т.е.
по същество нарушението след 25.02.2020 г. е отстранено, а атакуваната заповед
е издадена едва на 28.02.2020 г.
С оглед
така установено издадената заповед за налагане на ПАМ се явява
незаконосъобразна, поради несъответствието ѝ с целта на закона. Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите
на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна
административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на
обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона,
по специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване
или преустановяване на нарушение, доколкото към датата на издаване на
обжалваната заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки и към момента
на проверката нарушението вече е отстранено. Това води до въпроса какви са
мотивите за налагането на ПАМ от страна на административния орган. При
упражняване на правомощията си, последният действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 3 дни е в
рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт
са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта
на закона, които обаче мотиви са общи и не са релевантни към конкретния случай,
тъй като към издаването на заповедта нарушението е вече отстранено и това е
било известно на издателя на заповедта, видно от съставения на 25.02.2020 г.
АУАН, представителя на дружеството е посочил това обстоятелство като възражение. В тази връзка в атакуваната
заповед не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както
от нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно
приоритета на защита. Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, тя се налага с определен срок. В конкретния случай съдът
намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Очевидно е в
случая, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение от страна на
контролните органи, то същото към момента на издаването на ЗППАМ вече е
отстранено от самия нарушител. В мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че тя
се налага с цел да гарантира „законово деклариране на движението на стоки и на
всички реализирани обороти“. В случая обаче оборотът е деклариран. На следващо
място е посочено в мотивите, че „за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата“. За съда
остава загадка кои са тези вреди при положение, че продажбите са регистрирани и
няма укриване на доходи. Излагането на общи мотиви, несъобразени с конкретния
случай и обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в каквато насока е
налице и многобройна съдебна практика. По същия начин са изложени и общо мотиви
защо ПАМ се налага за посочения срок от 3 дни. Така посочените мотиви за
мястото на търговския обект, посещаемостта му, вида предлагани стоки, оборота и
работното му време реално нямат никакво отношение към конкретно твърдяното
нарушение. Остава неясно защо се налага подобен срок за запечатване на обекта.
Административният орган посочил, че това е необходимо с цел превеждане на
дейността на търговеца със законовите изисквания, за което е необходим срок.
Към момента на издаване на ЗППАМ обаче вече нарушението е било отстранено и то
от самия нарушител. Целта на принудителните административни мерки не е да
служат като наказание, а както и самият орган е посочил в заповедта – да
доведат до промяна в начина на извършване на дейността. Затова и посочените в
мотивите цели, касаещи „превъзпитание на нарушителя“ са несъстоятелни, тъй като
такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално
би било наложено в едно административно-наказателно производство, но не и на
мерките за административна принуда. В случая прилагането на принудителна
административна мярка не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя, дотолкова доколкото извършването на нарушението е било
преустановено от него самия още преди издаването на заповедта, т.е. дейността
му е приведена към законовите изисквания и не е нужен допълнителен срок за
това. Ето защо ПАМ се явява незаконосъобразна. В този смисъл също е налице
многобройна съдебна практика, включително и на ВАС.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като
незаконосъобразна.
По
делото е налице искане за присъждане на разноски от страна на
дружеството-жалбоподател, изразяващи се в заплатена държавна такса. При това
положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото
разноски в размер на 50 лева – държавна такса, за които са представени и
писмени доказателства по делото.
Воден
от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № ФК-193-0027054/28.02.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, София да заплати на „АК 50“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. К.., ул. „К.“ № , сумата от 50,00 (петдесет) лв.,
представляваща сторените по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение от 23.3.2021г. по
Административно дело 10150/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 3753 ОТ 23.03.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ОСМО
ОТД. ПО АД № 10150/20 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 439/10.07.2020 г.,
постановено по адм. дело № 409/2020 г. по описа на Административен съд -
Пазарджик
Решението не
подлежи на обжалване.