№ 107390
гр. София, 07.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20221110158176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 чр. чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „А.Б.Б.“ ЕООД ЕИК ЕИК за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против О. М. Ц. ЕГН ********** за вземания в размер на 787,16
лева главница по договор за кредит №2075055 от 15.08.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, 557,47 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, 40,75 лева – възнаградителна лихва за периода
10.09.2019 г. до 10.08.2021 г., 42,03 лева – лихва за забава по договора за кредит за периода
10.09.2019 г. до 23.02.2021 г., 30,69 лева – лихва за забава по договора за поръчителство за
периода 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. , които вземания са прехвърлени на заявителя договор
за цесия от 02.03.2021 г., за което длъжникът е уведомен по твърдения на заявителя.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва по договора за кредит, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит №2075055 от
15.08.2019 г., сключен между „К.“ АД и О. М. Ц., поради което длъжникът има качеството
на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство: В
настоящия случай се претендира възнаграждение за поръчителя за част от срока на договора
за кредит в размер от 557,47 лева, с твърдения, че задълженията, произтичащи от договора
за потребителски кредит са заплатени от поръчителя, поради което последният упражнява
правата си по чл. 143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит.
От изложените от заявителя фактически обстоятелства се установява, че в деня на
сключване на договора за кредит е сключен и договор за поръчителство със страни О. М. Ц.
и „А.Т.“ ЕООД, по силата на който последният е поел задължение да обезпечи пред „К.“
ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит №2075055 от 15.08.2019 г., а
длъжникът се е задължил да му заплати възнаграждение.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че принципал на заявителя „А.Т.“ ЕООД е „К.“ ЕАД (с предишна
правноорганизационна форма АД). Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Сключеният договор за поръчителство е с юридическо лице,
което е предварително одобрено от кредитора по договора за заем и което се явява свързано
с него лице, което налага извода, че на заемателя не е предоставено право на избор и
1
възможност за индивидуално договаряне, респ. сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Обвързването на възможността за
отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице,
на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава
на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1
ЗЗП. Със сключването на договор за поръчителство в хипотезата на свързани лица се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, според който годишният процент на разходите не може да
се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума. В случая е посочено, че ГПР по договора е под максимално допустимия
размер – 21,94 %, но заедно с дължимото по договора за поръчителство възнаграждение от
111,50 лева на месец съотнесено на годишна база несъмнено води до надхвърляне на
допустимия размер на ГПР. Това води до недействителност на договора за поръчителство,
респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание
чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради нищожността на клаузата за дължимост на възнаграждението за поръчителство
длъжникът не следва да дължи и обезщетение за забава в размер на 30,69 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за
поръчителство и за лихва за забава върху това възнграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №229485/26.10.2022 г. на „А.Б.Б.“ ЕООД ЕИК ЕИК
против О. М. Ц. ЕГН **********в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за сумата 557,47 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата 30,69 лева – лихва
за забава по договора за поръчителство за периода 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2