О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260220
гр.Пловдив,
23. 12. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВАСИЛ ГАТОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ранчев ВЧНД № 622 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22, вр. чл.270, ал.4 от НПК.
С протоколно определение от 14.12.2020 г., постановено по НОХД №
1949/2020г., Окръжен съд гр. П. е оставено без уважение искането на подсъдимия
А.Х.Ю. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Задържане
под стража” в по-лека.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият Ю., който
чрез своя защитник – адв. В. К. от АК – П. е подал частна жалба с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност.
Основният довод на защитата е свързан с отправянето на критики към
изводите на назначената от съда СМЕ, която не се е съобразила с данните за
влошеното и тежко здравословно състояние на подс. Ю. след прекарания мозъчен инсулт,
като неправилно е посочено в заключението, че са съобразени изискванията на
Наредба №2, като е бил посетен в следствения арест, докато той всъщност е
настанен в стационара на Затвора – П.. По делото липсва становище на началника
на стационара за това, дали е възможно да се осъществи успешно лечение на подс.
Ю. при тях, за да се прецени до колко при взетата мярка, следва да продължи да
пребивава в Затвора – П.. И се налага изискването на актуална справка за тези
възможности.
В тази връзка се предлага отмяната на определението на първоинстанционния
съд и постановяване на друго, с което мярката за неотклонение на подсъдимия Ю.
да се измени в по-лека.
Окръжна прокуратура – П. е уведомена за постъпилата жалба, но не изразява
становище.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в
жалбата, намира за установено следното:
Частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса,
но разгледана по съществото й е неоснователна.
За да остави без
уважение искането на подсъдимия Ю. за изменение на мярката му за неотклонение
„Задържане под стража” в по-лека, Окръжен съд гр.П. е приел, че тази мярка на
процесуална принуда е законосъобразна и не се налага тяхното изменение.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд
за липсата на обстоятелства по делото, които да изискват промяна на взетата
спрямо подсъдимия Ю. мярка за неотклонение.
По делото е налице достатъчна медицинска документация, от която се
установява здравословното състояние и провежданото лечение на подсъдимия
А.Ю., като не се налага събирането на допълнителна информация.
Безспорно е установено
от заключението на вещото лице д-р З. В. – невролог в Клиника по нервни болести
при УМБАЛ „Св. Г.“ – П., че макар и влошено, здравословното състояние на подс. Ю. позволява пребиваването му в
условията на следствения арест. Вярно е също така, че той понастоящем е
преместен в стационара към Затвора – П., защото делото е в съдебна фаза, но
основанието за пребиваването му е идентично - действащата спрямо него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, поради което се спазват специфичните
правила, касаещи задържаните, а не осъдените лица. В този смисъл и вещото лице
с извършения на място личен преглед на подс. Ю. и медицинската документация е
изследвало конкретните условия в пенитенциарното заведение, за да обоснове
своите изводи, потвърдени и в съдебно заседание. От тях се установява, че подс.
Ю. е настанен в стационара, под лекарско наблюдение, като изправянето му се
осъществява с чужда помощ. Обслужван е от санитар, а назначеното му
медикаментозно лечение се осигурява, чрез даване на лекарства по назначение и
се следи за приема им. Същевременно спрямо това лице се предоставят и
рехабилитационни грижи, чрез опити за изправяне и походка с помощно средство.
От тук е достигнато и до логичния извод, че за неговото здраве се полагат в
нужната степен адекватни медицински грижи, които едва ли би получил в домашна
среда. Заболяването му е в хроничен стадий, като пациенти с такъв здравословен
статус, според експерта, по принцип се изписват от болнично заведение за
лечение вкъщи, където се приемат назначените медикаменти. Въпреки, че не са
налага хоспитализирането му, вместо в домашни условия, подобно лечение подс. Ю.
получава и в условията на ареста, където е под постоянно лекарско наблюдение,
като се полагат усилия за провеждане и на рехабилитация.
Затова и евентуалният престой на подсъдимия в
дома на неговия приятел – строителен работник, декларирал подобна готовност,
едва ли би било благоприятстващо за здравословния му статус по начин, постижим
в условията на стационара. Там обслужващият медицински екип има нужната
квалификация, за да следи за състоянието на пребиваващите задържани лица, а при
необходимост от лекар с по-тясно специализирани познания, да се извършат
необходимите консултации, вкл. и чрез извеждане на задържания до съответното
лечебно заведение към местата за лишаване от свобода или извън тях. В тази
връзка, напълно резонно е отбелязано, че спрямо подс. Ю. поради влошаващото му
се здравословно състояние е бил настаняван за стационарно лечение
последователно в УМБАЛ „П.“ – П., в СБЛЛС – С. и в Клиника за нервни болести
при УМБАЛ „Св.Г.“ гр.П., а след изписването отново в стационара на ареста за
провеждане на назначеното медикаментозно лечение. Не се оспорва и фактът, че
към момента липсва подобрение на състоянието му след претърпения инсулт, но
вещото лице е категорично, че факторът време в случая е ирелевантен, доколкото
е налице хроничен стадий на заболяването и в този смисъл подобрението не зависи от изминалото време.
На следващо място, не са нарушени изискванията
за разглеждане и решаване на делото в разумен срок поради продължителността на задържането
на подсъдимия Ю., в нарушение на нормата на чл. 22 от НПК. Изтеклият срок от вземане на мярката за неотклонение е
около седем месеца, от които два месеца са в съдебната фаза, като окръжният съд
полага максимални усилия за насрочването му и за своевременното му разглеждане.
Разпоредителното съдебно заседание все още не е проведено по обективни причини,
най-вече заради влошеното здравословно състояние на подс. Ю..
От друга страна са съобразени високата степен
на обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия, свързани с
преценка за наличието на възможност от укриване или извършване на други
посегателства, за които по делото има достатъчно доказателства, а и отговаря на
целите на взетата най-тежка мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен
съд намира, че атакуваният съдебен акт на Окръжен съд – П. е напълно
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, а частната жалба, като
неоснователна, да се остави без
уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
14.12.2020 г., постановено по НОХД № 1949/2020г. на Окръжен съд гр. П., с което
е оставено без уважение искането на подсъдимия А.Х.Ю. за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.