Р Е Ш Е Н И Е № 260014
04.01.2022 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 14587 по описа на същия съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Искова молба на Й.И.А., ЕГН **********,*** , със седалище и
адрес на управление в Пловдив , площад „Стефан Стамболов „ № 1, ЕИК *********,
и искове с правно основание в чл. 50 във
връзка чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите.
Според фактите в исковата молба, сутринта
на дата 20.08.2020 год. около 10.30 часа ,
в гр. П., в близост до бул. *********, върху ищцата се стоварил голям
отчупен клон от дърво , докато тя се движила
пеш по тротоара до булеварда. А. била
повалена на земята, с клона върху себе си. Претърпяла много силна болка в областта на
лявата тазобедрена става, ударила главата си, при което получила хематоми,
болка в главата, дясното рамо и ключицата. Тъй веднага след случилото се ищцата не могла да стане сама , се наложило
преминаващи граждани да й помогнат да се повдигне и да застане в седнало
положение. След известно време , А. успяла да се изправи на крака и да стигне
до близка пейка; след още около 30 минути успяла да се съвземе достатъчно , за
да се прибере вкъщи . В същия ден обаче, болката и отока на левия крак се засилили до степен , при която А. не могла
да се придвижва сама. Това наложило да потърси спишна помощ, след което била
хоспитализирана в ********************* за периода от 20.08.2020 год. до
08.09.2020 год., където била лекувана. Първоначално назначеното консервативно
лечение с антибиотици и антикоагуланти не дало очаквания положителен резултат :
хематома на левия й крак се разрастнал, започнали и некротични процеси в
крайника. Затова на дата 27.08.2020г
била извършена по необходимост и оперативна хирургична интервенция на
левия й крак.
Била изписана на дата 08.09.2020г.
Оздравителния процес обаче не протекъл гладко
, наложило се също така оперативната рана на крака да бъде допълнително
почистена ( санирана ) и зашита от хирург. Това се случило на дата 21.09.2020г
. Конците от раната били отстранени на 05.10 същата година.
В периода от 21.08.2020 год. – 30.09.2020
год. ищцата не могла сама да обслужва ежедневните си хигиенни и други основни
потребности, при което се наложило за нея да полага грижи синът й А.,
вписан и практикуващ адвокат.
С оглед случилото се, А. претърпяла
неимуществени вреди – силни болки, дискомфорт, стрес и притеснения по време на болничния си
престой , негативни емоции заради невъзможността сама да се грижи за себе си ,
неудобство от необходимостта да посещава
често лечебното заведение и от това , че
не може да излиза извън жилището си , постоянна напрегнатост , безпокойство,
отчаяние и страх за бъдещото си здравословно състояние , последните – отшумели
в края на 2020г. Оценява претърпените от нея неимуществени вреди на сума от
8000 лева, а стойността на възнаграждението на болногледач ( на половин работен
ден ) за периода от 21.08.2020г до 30.09.2020г – на 1200 лева , и моли съдът да
постанови решение, с което ответната община като собственик на вещта да бъде
осъдена да ги заплати на ищеца , ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба - 04.11.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по спора ,
включително хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът оспорва иска, отрича наличието на
състав на непозволено увреждане. Твърди се , че падането на клона е резултат от
силен вятър. Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че ищецът не
е спазил правилата за движение, тъй като не се е придвижвал нито по тротоара,
нито по банкета. Иска да се присъди обезщетение за неимуществените вреди се
оспорва и с оглед размера си , който бил завишен; отрича се нуждата от
болногледач или полагането на грижи за ищцата от нейния син. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по приетата съдебномедицинска
експертиза дава заключение, че при станалия инцидент, А. е получила хематом в
меките тъкани в областта на дясно рамо и ключица , и хематом в областта на лява
тазобедрена става, както и контузия на главата, като е възможно тези увреди да
са възникнали по начина, описан в исковата молба- при удар в дясното рамо и
ключица и лявото бедро от падащ от дърво клон. Предвид възпалението на хематома
, възстановителния процес е протекъл с усложнение, но е приключил за около два
месеца , като А. е напълно възстановена. Има данни за наличия на предхождащи инцидента заболявания , които обаче нямат отношение към
настъпилия травматицъм, респ,
оздравителния процес. При големите по размер абсцеси като процесния , за
правилното протичане на оздравяването е
необходимо поставянето на дрен, поради което има отворена рана и
легналото положение не би могло да бъде избегнато.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че възнаграждението за болногледач, изчислено при
четиричасова ежедневна ангажираност на същия за периода от 21.08.2020г до 30.09.202г,
е 1200 ( хиляда и двеста ) лева.
Осъдителни искове с правно основание чл. 50 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите. Исковете са допустими.
По същество, съдът съобрази следното:
І . По наличието на непозволено увреждане:
В общата хипотеза по чл. 45 от ЗЗД ,
ищецът е този , който следва да докаже
елементите на фактическия състав на деликта – нечие противоправно поведение ,
претърпени от него вреди, причинноследствена връзка между поведението и
претърпените вреди. При деликтната увреда, вината се „предполага“ , тоест ,
презюмира се виновно поведение на дееца , който обаче е в правото си обори тази
презумпция.
В случая , съдът приема , че на дата
20.09.2020г. в П. ищцата е пострадала, след като върху нея е паднал отчупил се
клон на дърво. В това отношение са еднопосочни свидетелските показания на
всички разпитани за установяване на механизма на настъпването лица. Този начин
на увреждане се доказва и от заключението на вещото лице по проведената
медицинска експертиза, и съдът кредитира
тази експертиза, доколкото по делото няма данни, които да й противоречат,
а и тя кореспондира със гласните
доказателства. В това отношение съдът цени показанията на свидетеля – очевидец
М. на л. 107 от делото , по отношение на
когото данни по смисъла на чл. 172 от ГПК няма.
Между страните е било безспорно , и съдът го
е отделил като такова с нарочно определение , че е задължение на общината в
Пловдив да стопанисва дървото , от което клонът се е отчупил. На територията на
Община Пловдив действа към дата 20.09.2020г. Наредбата за развитие, поддържане
и опазване на зелената система на гр. П., издадена на основание чл. 21 ал. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, като наредбата е
приета с решение № 225 по протокол № 11 от 11.06.2009г на ОбСъвет в
Пловдив. Според чл.2 от същата „
Зелената система, по смисъла на тази Наредба и съгласно чл. 30 ал.(2) от
Наредба № 7 ( „За правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони”) от Закона за устройството на територията (ЗУТ), включва всички
озеленени площи, в т.ч.: всички паркове, градини, улично озеленяване, извън
селищни и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми,
защитни насаждения и разсадници”, следователно, и падналото дърво като част от
уличното декоративно озеленяване, а според чл.3. ал. 1 от същата „Община
Пловдив стопанисва, изгражда и поддържа зелената система – за терените общинска
собственост”, какъвто е терена , върху който се намира дървото. Следователно,
дървото е отделна вещ, собственост на общината, вредите произтичат от качества
на тази вещ, а не на от конкретно човешко поведение, и отговорността на Община
Пловдив следва да се ангажира на основанието по чл. 50 от ЗЗД Тя е обективна и безвиновна – достатъчно е
вредите да са настъпили и да са във
причинно – следствена връзка със свойство на вещта. Това означава също така, че
причините за настъпването на вредите не са от значение за отговорността на
общината като собственик на вещта, стига да не са човешко поведение на лица,
които не са служители на ответника. По делото обаче не се твърди или установява
каквото и да било противоправно
поведение на служители на общината в Пловдив, напротив - падането на клона е
случайно събитие (а не деяние), обусловено от стечение на неблагоприятно за
ищеца обстоятелство – напр. изсъхване , доколкото според
показанията на свид. М., касае се за сух клон. С оглед казаното, без значение
за изхода на спора е причината , поради която клона се е откъснал от
дървото.
На следващо място, съдът приема, че от
удара и последващото падане, А. е претърпяла вреди. Така, от подробните
показания на свидетеля А. личи , че майка му е била в шок при падането, след
което се притеснила, че ще остане инвалидизирана и че ще трябва свид. А. да се
грижи за нея. Състоянието на шок при
инцидента личи и от показанията на свид. М. Според свид. Ч., А. изпитвала силни
болки след удара , било я страх , че ще остане без крайник. Тъй като се наложило да ползва чужда помощ ,
претърпяла и имуществени вреди.
Предвид заключението на вещото лице, а и с
оглед правилата на елементарната логика,
претърпените от А. вреди са в причинноследствена връзка със свойствата на
вещта. Тази връзка е пряка , достатъчно е било клонът да остане на мястото си ,
за да бъдат избегнати вредите.
Или , има осъществен състав по чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите.
Възражението за съпричиняване не може да
бъде споделено : по делото не бяха събрани доказателства А. да се движила по
тревната площ или уличното платно, или какъвто и да било друг начин да е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат.
ІІ. По иска за репариране на имуществените вреди:
По смисъла на чл. 51 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите , на възстановяване подлежат всички вреди , които са
пряка и непосредствена последица от
увреждането ( срв. и ППВС №4 от
23.12.1968г. по гр.дело №2/68г. на Пленума на ВС) . Тези вреди включват ( т.4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г.
по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС, решение № 307/01.08.2014г. , ВКС , Г.К.
ІV г. о., по гр. дело № 773/2012
г., определение № 784/21.10.2015 по
дело №442/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и др.) стойността на необходимото
възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв, в това число и в
случаите, когато тези грижи са били полагани от негов близък. Обезщетението се
дължи на пострадалия, а не на лицето, което полага грижите за него, стига да се
установи, че е имало нужда от болногледач.
В тази връзка, съдът следва да
отбележи заключението на вещото лице по медицинската експертиза , според което
при по – големи по размер абсцеси и отворена рана, на практика
обездвижването/залежаването на пациента не може да бъде избегнато; така или иначе
, на А. е бил предписан „строг постелен режим „ именно с цел да бъдат
ограничени движенията на крайника с цел по – бързото му и качествено
възстановяване .Затова съдът приема , че ищецът е имал нужда от грижи.
Полагането им личи от свидетелските показания на А. и Ч., които съдът
кредитира независимо от това , че са син
и снаха на ищеца. По делото не се събраха данни, които да им противоречат.
Вярно е , че в част от процесния период е имало формална забрана за свиждания в
************, но тя не е била абсолютно спазвана - установява от показанията на сви. Ч. , че на свид. А. е било ежедневно
позволявано да носи храна на майка си и да полага грижи за хигиената й.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Ч. независимо от връзката им с
ищеца , доколкото са еднопосочни и кореспондират и със заключението на вещото
лице.
По отношение на размера на възнаграждението
за болногледач се кредитира заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, страните не са спорили по тази стойност.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е
основателен в пълния си размер .
ІІІ. Претърпените от ищеца неимуществени
вреди също следва да бъдат репарирани. Съдът приема, че А. е получила шок при
удара ( сви. М.), силни болки (пак той) стрес, дискомфорт и притеснение.
Невъзможността да се обслужва сама, неудобството от болничния престой и
страховете за бъдещото здравословно състояние също съставляват претърпени от А.
вреди, които подлежат на възстановяване.
Отчита се също така напредналата възраст на пострадалата и факта, че
живее сама, както и продължителността на оздравителния процес. С оглед
казаното, съдът намира, че не е завишен справедлив размер на обезщетение в размер от 8000 лева и
иска следва да се уважи в пълен размер.
ІV. Ищецът е бил освободен от такси и разноски по делото , при което дължимата
такса следва да бъде платена от ответната община, както и направените от
бюджета на съда разходи за експертизите. По същата причина, съдът не може да
отрече наличието на хипотеза по чл. 38
от Закона за адвокатурата и на адвоката
на ищеца се дължи общ хонорар по делото, който се определя в минимален размер
съобразно тарифата по чл. 36 от ЗА. Допълнително възнаграждение за проведени
повече от две съдебни заседания по делото няма да бъде присъждано, тъй като
третото такова е проведено и по почин на ищеца, който се е отказал от част от
иска си във второто заседание.
Ответникът има право на разноски
съобразно частта от иска за имуществени вреди, която е прекратена, на
основанието по чл. 78 ал. 4 от ГПК. Определя се хонорар за защита по иска в
размер от 200 лева и 5 лева за съдебно
удостоверение ( списък на л. 282 от делото ), от които пропорционално на
прекратената част от иска за имуществени вреди , дължат се на ответната община
21.41 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Пловдив, ЕИК *********, със адрес на управление Пловдив пл.
Стефан Стамболов № 1, да заплати на Й.И.А., ЕГН **********,***, сумата от 8000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане – травми, болки, страдания, стрес, страх, притеснения и
неудобства, причинени от паднал върху ищеца на дата 20.08.2020г. клон от дърво
в П., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба – 04.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, ЕИК *********, със адрес на управление Пловдив пл.
Стефан Стамболов № 1, да заплати на Й.И.А., ЕГН **********,***, сумата от 1200 лева обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане – възнаграждение на болногледач за
периода от 21.08.2020г до 30.09.2020г., възникнало като нужда поради паднал
върху ищеца на дата 20.08.2020г. клон от дърво в П., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 04.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането
Осъжда Община Пловдив, ЕИК *********, със
адрес на управление Пловдив пл. Стефан Стамболов № 1, да заплати по бюджета на
съдебната власт, чрез сметката на ПРС за таксите,
сумата от 370 лева държавна такса по
делото.
Осъжда Община Пловдив, ЕИК *********, със
адрес на управление Пловдив пл. Стефан Стамболов № 1, да заплати по бюджета на
съдебната власт, чрез сметката на ПРС за депозитите,
сумата от 240 лева платени на вещи лица
хонорари по делото.
Осъжда да заплати на адвокат А.В.С., личен
номер на адвокат **************, с адрес надейност **************** , сумата от
общо 1030 лева хонорар по двата иска, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Осъжда
Й.И.А., ЕГН **********,*** да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, със
адрес на управление Пловдив пл. Стефан Стамболов № 1, сумата от 21.41 лева разноски – пропорционална част от
възнаграждение на юрисконсулт по иска за обезвреда на имуществените вреди .
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ