РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Перник, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от А. И. Е., с адрес за
кореспонденция: *** срещу Решение № 226 от 11.10.2021г., постановено по гр. д. №
2182/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник (изписано като № 13376/2021г.), с
което съдът е признал по отношение по отношение на А. И. Е. с ЕГН **********, с
адрес ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
сумата в общ размер от 447.33 лв. /Четиристотин четиридесет и седем лв. и 33 ст./ от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер
на 390.85 лв. /Триста и деветдесет лв. и 85 ст./ за апартамент, находящ се на адрес ***
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , както и сумата от 56.48 лв. /Петдесет и шест
лв. и 48 ст./ законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г.
до 16.02.2021г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -
09.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 260651/11.03.2021 по ч.гр. д. № 1083/2021 по описа
на Районен съд Перник.
Със същото решение, А. И. Е. с ЕГН **********, с адрес *** е осъдена да
заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, сумата от
200.00 лв. /Двеста лв. и 00 ст./, представляваща направените съдебно деловодни
1
разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на
иска.
В жалбата си, въззивния жалбоподател излага съображения за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материални закон и на съществени
процесуални нарушения. Счита, че по делото не е било представено категорично и
безспорно доказателство, установяващо правото му на собственост или на вещен
ползвател на имота, което да обоснове качеството му на „потребител на топлинна
енергия“. Сочи се, че доказателствената тежест досежно установяване собствеността и
вещното право на ползване лежи върху ищеца, предвид което излага становище за
неяснота на приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е представил
доказателства за вещно ползване на имота. На следващо място жалбоподателя намира,
че неправилно съдът е признал за установени претендираните суми за лихва, след като
ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта
на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на
ответника за този период. За неправилно намира и осъждането за дължими лихви
върху главницата до датата на изплащането, доколкото счита, че законната лихва не е
установяване на спорно право, а е задължителна по характера си последица от
постановяването на осъдителни диспозитиви. Поради това и доколкото искът по чл.
415 ГПК не е осъдителен, а установителен, не можело да се свързва диспозитив и
законна лихва. На последно място сочи, че липсва регламентираното в нормата на чл.
154 ГПК разпределение на доказателствената тежест.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна изразява становище по
жалбата, намирайки я за неоснователна. Счита за безспорно установени
обстоятелствата както, че ответникът притежава качеството „клиент“ на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ, така и че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение между тях, относно услугата „пренос, доставка, разпределение и
ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот“. Поради това намира
обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, поради
което счита, че същото следва да бъде потвърдено.
И двете страни претендират сторени във въззивното производство разноски.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се
явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни
субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице
отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се
е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
2
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
срещу А. И. Е., с адрес: ***. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според
които ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на
задълженията му като такъв дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 447,03
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в ***, от които: главница в размер на 390,85 лева за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. включително и 56,18лв. – обезщетение за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от 390,85 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1083/2021г. по описа на ПРС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
предявените искови претенции са оспорени по основание, но не и по размер. Оспорено
е твърдението, че ответницата се намира в облигационни отношения с ищеца като
собственик или носител на вещно право на процесния имот. На следващо място се
твърди, че при наличие на лице, обявило облигационни отношения с ищеца, то същото
е вещен ползвател, а не другите формални собственици. Посочва се, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика,
респ. носителя на право на ползване, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие. Поради това счита, че
подедената молба-декларация представлява такъв договор между подалото я лице и
топлоперсното предприятие и то дължи сумата за доставена енергия. На следващо
място се твърди, че разпределението на енергия и фактурирането на сумите е
извършвано незаконно. Досежно предявената искова претенция за дължимост на
законна лихва за забава в писмения отговор се сочи, че ищецът не е ангажирал
доказателства, относно публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг
начин, респ. изпадането в забава на ответницата за този период от време.
В производството пред районния съд, от страна на ищеца е представено
заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 15.08.1990г., от който се установява, че на
15.08.1990година ответницата А. И. Е. е придобила в пълен обем правото на
собственост върху процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка.
От страна на ответника писмени и/или гласни доказателства не са били
ангажирани.
Доколкото предявените искове не са били спорни по размер, с доклада по
делото, обявен за окончателен в съдебно заседание на 15.07.2021г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че размера на исковите
3
претенции е в общ размер на 447,33 лева, от които 390,00 лева – непогасени главници
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и сумата от 56,48 лева – непогасени законни
лихви върху главниците за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г.
Като единствен спорен въпрос между страните е останал този, свързан с
наличието или не на облигационна обвързаност между ищцовото дружество и
ответницата А. И. Е..
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд
е приел, че ответницата, като изключителен собственик на процесния имот, се явява
потребител на топлинна енергия и като такава следва да отговаря за задълженията на
имота спрямо ищцовото дружество.
По делото не се спори, че ищецът „Топлофикация-Перник“ АД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото
по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на
договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на
клиенти на топлинна енергия.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков
ред. Това е изключение от основното правило, за чието приложение е необходимо
кумулативното наличие и на двете предпоставки по горепосоченото ТР. Настоящият
въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод за наличие както на първата предпоставка на изключението по
процесното тълкувателно решение, а именно: ползване на процесния топлоснабден
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещото право на ползване, така
и на втората кумулативно дадена предпоставка – наличие на сключен между трето
лице и топлофикационното дружество договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
От приетото по делото заверено копие на Договор за продажба на държавен
4
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.08.1990г., се
установява, че на 15.08.1990г. ответницата А. И. Е. е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка,
обективирана в посочения договор. Предвид ангажирането на посоченото писмено
доказателство, настоящия съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че ответника е притежател на правото на собственост върху
процесния недвижим имот в пълен обем, респ. ответницата е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за неплатена топлинна
енергия по отношение на процесния недвижим имот.
По отношение на възраженията, обективирани във въззивната жалба и касаещи
размера на предявения иск за лихва за забава, съдът намира, че същите не следва да
бъдат разглеждани от настоящата инстанция, доколкото същите са изразени за първи
път едва пред въззивната инстанция. В провелото се пред районния съд производство,
ответникът изрично е заявил, че не оспорва предявените искове по размер, поради и
което съдът е обявил обстоятелствата, свързани с размера на исковите претенции за
безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Неоснователно съдът намира и оплакването за неправилно разпределена
доказателствена тежест между страните в производството от страна на
първоинстанционния съд. И това е така, доколкото в доказателствената тежест на
ответника е да докаже настъпването на правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи факти – нещо, което районният съд е указал на ответника с
определението си от 23.06.2021г. И доколкото ответникът е изложил твърдения за
приложимост на хипотезата, при която се касае за лица, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, то именно в негова доказателствена тежест е да докаже тези
обстоятелства. От материалите по делото, обаче, не се установява от страна на
ответника да са ангажирани доказателства, които да установяват, че за процесния
период от време, топлоснабденият имот е бил ползван от лица, различни от посочените
в чл. 153 ал. 1 от ЗЕ. Поради това и районният съд правилно е достигнал до крайните
си изводи.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат
с изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски в размер на 200,00 лева, за
които е представил списък по чл. 80 от ГПК, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на А. И. Е..
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281225 от 11.10.2021г., постановено по гр. д. №
02182/2021г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, ІV състав.
ОСЪЖДА А. И. Е., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 200.00
лв. / двеста лева, 00 ст./ представляваща направени във въззивното производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6