Решение по дело №7966/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2109
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Валерия Братоева
Дело: 20221100507966
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2109
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева

Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100507966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН **********
срещу разпореждане от 22.06.2022 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, в което е
обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. №
20158410407034, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат доводи, че ЧСИ неоснователно е отказал да прекрати
изпълнителното производство, тъй като съгласно възприетото в съобразителната част към т.
10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
становище, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването настъпвало по силата на закона, а съдебният
изпълнител само следвало да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
Видно от документите, съдържащи се в изпълнителното дело, след образуването му, с
молба, вх. № 106524/06.07.2015 г., последното валидно изпълнително действие е налагането
на запор в „Уникредит Булбанк“ АД със запорно съобщение с изх. № 215605/21.10.2016 г.,
връчено на третото задължено лице на 26.10.2016 г. и налагането на запор на вземания по
банкови сметки в „Прокредит Банк“ АД със запорно съобщение, изх. № 215604/21.10.2016
г., получено от банката също на 26.10.2016 г., след което други изпълнителни действия не
били валидно предприети.
Счита, че представянето на надлежно връчено на длъжника съобщение за прехвърляне
на вземането, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД съставлява абсолютна пронесуална предпоставка за
започване на изнълнението, респектнвно за конституирането като взискател и продължаване
на изпълнението по вече образувано изпълнително дело. След неуспешния опит за връчване
на съобщението за извършената цесия (изх. 29754/19.10.2018 г.) на длъжника, приложено
1
към молба, вх. № 055529/18.07.2019 г., липсват данни за последващи действия по
надлежното му уведомяване, поради което в производството цесионерът „К.И.И. БГ“ ЕАД
не е следвало да бъде конституиран като взискател. Затова и извършваните от това
дружество действия нямали правно значение. Претендира постановяване на решение за
отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД е депозирало отговор на
жалбата, в който я счита за неоснователна – счита, че изпълнителни действия били
извършвани и между тях няма период по-продължителен от 2 години, а ЧСИ бил овластен от
взискателя да предприема изпълнителни действия без изрична молба.
В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. е изложил мотиви, че подадената от
длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като в производството
регулярно били извършвани множество изпълнителни действия, които препятствали
перемцията.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за
обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във
всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се
осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като
контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се
извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на
деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия
на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по
изпълнението.
Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство е изрично предвидено, като длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с
молба за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението и
актът на ЧСИ М. за отказ е годен предмет на обжалване.
Разгледана по същество жалбата на длъжника е основателна.
В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е
бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална
активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително
изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от
2
кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не
полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и
допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производстввото
настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител
има само декларативно действие.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и т. н.
В случая няма спор, че с молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят овластил съдебния изпълнител да предприема необходимите действия за
удовлетворяване на вземанията, за които е снабден с изпълнителен лист. В жалбата се
твърди последните изпълнителни действия да са извършени на 26.10.2016 г., с връчване на
запорни съобщения до две кредитни институции. Двугодишният срок от тези действия би
изтекъл на 27.10.2018 г., затова следва да се прецени дали изпратената на 11.07.2017 г.
покана за доброволно изпълнение, в която се съдържа изявление за насрочен опис на
движимо имущество, е произвела ефект на прекъсване на изискуемия 2-годишен срок на
бездействие, изтичането на който би довел до прекратяване на производството.
Поканата за доброволно изпълнение, съдържаща изявление за предстоящ опис от
11.07.2017 г., не е редовно връчена на длъжника, поради грешен адрес и непознат адресат.
Действително, съгласно чл. 449, ал. 1 ГПК няма пречка едновременно с поканата за
доброволно изпълнение да се посочи изпълнение върху движими вещи, като се посочи деня,
в който ще се извърши описа. Тази покана обаче не представлява изпълнително действие,
което да е прекъснало бездействието на взискателя.
В посоченото Тълкувателно решение № 2 е възприето, че в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица, а изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение не е изпълнително действие и не прекъсва давността, включително и когато в
същата е посочен ден за извършване на опис на движими вещи. Самият опис би прекъснал
давността, но такъв не е извършен. Затова изпращането на покана за доброволно
изпълнение на 11.07.2017 г., въпреки че същата съдържа ден за извършване на опис на
движими вещи не прекъсва давността. Това означава, че в периода от 27.10.2016 г. (денят,
след извършване на последното изпълнително действие) до 27.10.2018 г. изпълнителни
3
действия не са предприети.
През този период взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по
отношение на длъжника ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН **********, нито такива са и служебно
предприети от овластения ЧСИ, поради което ще следва да понесе и неблагоприятните
последици от това си поведение - перемиране на изпълнението. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В този смисъл
последващи действия след настъпилата перемция не пораждат правни последици.
Взискателят ще следва да образува ново производство за принудително събиране на
вземанията си, за които е снабден с изпълнителен лист.
При извод да е перемирано изпълнението, не се налага обсъждане на останалите
доводи в жалбата, тъй като не са от естество да се отразят на формирания правен извод за
нейната основателност.
Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН **********, РАЗПОРЕЖДАНЕ от
22.06.2022 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, с което отказва прекратяване на
изпълнителното производство по изп. д. № 20158410407034, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТАТИРА НАСТЪПИЛО на 27.10.2018 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
ПРЕКРАТЯВАНЕ на изп. дело № 20158410407034 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841
КЧСИ, с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4