Р Е Ш Е Н И Е
№ 769
Град Пловдив, 15.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на
осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 532 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на “Мегз 38“ ЕООД против решение №
260075 от 15.01.2021 г., постановено по а.н.д.
№ 6551 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е отменено наказателно
постановление № 534707-F543683 от
01.09.2020 г. на зам.-директора на ТД Пловдив на НАП, с което на „Мегз 38“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Раковски, ул. „Владая“
№ 2, представлявано от управителя М.И.К., е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., вр. чл.118, ал.4 ЗДДС, и на основание чл.185, ал.2 ЗДДС.
Според касатора решението е
неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Прави
възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение
с искане да се присъди до минималния установен от закона размер.
Ответникът оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки, и моли тя да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение
като правилно.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
неоснователна поради следните съображения:
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорно доказани от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че е безспорно доказано
вмененото на дружеството нарушение, защото като търговец, занимаващ се с
търговия през интернет, дружеството следва да отчита продажбите си по реда на
ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Въпреки това обаче според районния съд е
налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
обжалваното наказателното постановление, изразяващо се в липса на надлежно
описание на нарушението както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление – нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. С оглед нормите на чл.7, ал.1 и чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
районният съд е направил извод, че ако правният субект извършва само доставки,
за които няма задължение да се издават фискални касови бележки, не е необходимо
да се монтира и въвежда в експлоатация фискално устройство. От друга страна, в
наказателното постановление не е посочено какво точно действие е налагало
издаване на касов бон и е породило задължение за въвеждане в експлоатация на
фискално устройство. Т.е., описанието на нарушението е неточно и неясно, защото
правната норма допуска множество изключения от задължението за издаване на
касов бон, респективно въвеждане в експлоатация, монтиране и регистриране на
фискално устройство. Затова районният съд счита, че конкретното поведение на
дружеството следва да бъде ясно посочено, като се отрази как действително е
получено процесното плащане на 16.04.2018 г., за да бъде отграничено от
хипотезите на липса на задължение за издаване на касов бон. Вместо такова ясно
и точно описание административнонаказващият орган се е ограничил в посочване,
че доставката е платена чрез РКО за наложен платеж. Развити са съображения, че
разходният касов ордер не позволява да се прави предложение, че плащането е
касово, още повече, когато е извършено чрез куриер, който притежава лицензия на
пощенски оператор за извършване на пощенски паричен превод. Според районния съд
е недопустимо чрез тълкуване на наказателното постановление и акта за
установяване на административно нарушение да се изследва въпросът за начина на
плащане, даващ основание на наказващия орган да дефинира поведението на
дружеството като наказуемо.
Решението е правилно.
С оглед приложимите норми на
чл.7 и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата нямат задължение да
регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно
и да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД
в следните хипотези: 1) когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи; 2) когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Обоснован и правилен е
изводът на районния съд, че от съставения акт за установяване на
административно нарушение и от издаденото въз основа на него наказателно
постановление не става ясно какво точно неизпълнение, респ. отклонение от
предписаното, вменява на търговеца приходната администрация, защото описанието
на установеното нарушение и твърде общо и бланкетно.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между „Мегз 38“ ЕООД и „Спиди“ АД е сключен договор
№ 93236 от 20.03.2018 г., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да
използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ, като съгласно
чл.12.5 изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж,
както следва: суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се
изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа, и
на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми, изплащани в
брой от офис на Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното
време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката;
суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ
работен ден след деня на доставката на пратката; суми, изплащани в брой на
адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня
на доставка на пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща на
възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1: изпълнителят изплаща на
възложителя събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени
реквизити на банковата сметка с титуляр „Мегз 1“ ЕООД. Договорено е също, че
изпълнителят се задължава непосредствено с всеки превод да уведомява
възложителя за номерата на товарителниците, по които изплаща сумите от наложен
платеж на посочен електронен адрес. Т.е., уговорката е „Спиди“ АД да изплаща на
„Мегз 38“ ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по посочена
банкова сметка *** – „Мегз 1“ ЕООД.
Съгласно § 1, т.9 ДР от Закона
за пощенските услуги „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в
точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39, т.3,
подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на
хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква
удръжка. Няма спор в конкретния случай, че „Спиди“ АД е куриер и изпълнител по
договора от 25.07.2017 г., с предмет – международни куриерски и транспортни
услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата.
Съгласно представеното удостоверение № 0062 от 03.11.2009 г. „Спиди“ АД е
вписано и в регистъра по чл.59, ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1)
приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя,
предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези
съобщения на получателя като пощенски пратки; 2) куриерски услуги. Ето защо с
оглед съществуваща договореност между „Мегз 38“ ЕООД и „Спиди“ АД за извършване
на пощенски паричен превод за заплащане на стока от получателя в случая би било
налице изключението по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., ако
всички суми се превеждат по този начин – чрез пощенски парични преводи.
От събраните писмени
доказателства се установява, че доставките си „Мегз 38“ ЕООД е осъществявало
посредством наложен платеж, събирането на който е възложено на „Спиди“ АД, като
съгласно § 1, т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която
пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от
подателя сума. Т.е.,
услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и
заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може
да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на
услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я
плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на
получаването й. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж той не
попада в изключенията на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., в
какъвто смисъл е и константната съдебна практика по данъчни дела. При доставки,
които са заявени онлайн, се приема, че дейността е съотносима с даденото в § 1,
т.1 ДР на Наредба № Н-18 от 13.12. 2006 г. определение за понятието „разносна
търговия“ – разносна търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка. Съгласно чл.25, ал.1 от цитираната наредба
задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Или иначе казано, при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от доставчика, предава се на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането (чл.25,
ал.2).
В акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление липсват такива
конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява съществена тяхна
непълнота по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Правилно първостепенният
съд е достигнал до извода, че в случая са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които сами по себе си са достатъчни да обосноват
незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски същото като основателно и доказано в размер на 528 лева за платеното
адвокатско възнаграждение следва да се уважи и да бъде осъдена НАП да заплати
на дружеството тази сума. Неоснователно е направеното от касатора бланкетно
възражение за прекомерност, тъй като минималният размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2) е 440 лева,
колкото е договореното и платено в случая адвокатско възнаграждение. Затова и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260075 от 15.01.2021 г., постановено по а.н.д. № 6551 по описа на
Пловдивския районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Мегз 38“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Раковски, ул. „Владая“ № 2, представлявано от управителя
М.И.К., сумата 528 (петстотин двадесет и осем) лева разноски.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
/П/
2. /П/