№ 361
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. За
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение №311 от 04.03.2022г. по ЧНД№ 765/2022г, Районен съд- Пловдив е
отменил постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което на основание чл. 243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП
№485/2020г по описа на Отдел ИП при ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК.
В определението си първостепенния съд сочи, че постановлението за прекратяване е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Твърди се, че фактическите
положения, приети от прокурора не съответстват на събрания и проверен доказателствен
материал по делото, както и че установената фактическа обстановка не е пълна. Сочи се
наличие на възможност за събиране на нови доказателства, необходими за установявана на
фактическата обстановка по случая в пълнота, поради което е постановено връщане на
делото на прокурора за изпълнение на дадените от съда указания.
Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпил протест от Районна
прокуратура -Пловдив, с искане то да бъде отменено и постановлението на прокурора за
прекратяване на разследването да бъде потвърдено. Излагат се съображения по
доказателствата и възражения срещу начина, по който са били оценени от съда. Твърди се,
че постановлението е обосновано и мотивирано в достатъчна, според изискванията на
закона и съдебната практика, степен и допълнителни действия по разследването са ненужни.
Възразява се, че предметът на доказване по делото е бил определен правилно, като се
изтъква, че същият може да се променя и в хода на производството според доказателствата
за това. Възразява се и срещу използвани от първостепенният съд неактуални правни
1
изрази.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото
намира депозирания протест за ДОПУСТИМ, подаден от правоимащо лице в
законоустановения срок.
По същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Определението на първостепенният съд се отличава със задълбочено, подробно и
аргументирано изследване на всички въпроси, които стоят на вниманието на съда в това по
вид производство на съдебен контрол в рамките на досъдебното производство. Настоящият
съдебен състав намира изводите на първостепенният съд по фактите и правото за правилни
и детайлно обосновани. Първостепенният съд е констатирал, че фактическите изводи на
прокурора несъответстват на събрания по делото доказателствен материал, поради грешка в
проверката и оценката на събраните по делото доказателства и поради несъбиране на всички
възможни доказателства, които да изяснят съществуващите противоречия. Направеният
анализ и констатации от страна на първостепенният съд в атакуваният съдебен акт се
споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което те не следва да се
преповтарят. При извършената проверка настоящият съдебен състав намира за нужно да
акцентира върху следното:
Прокурорът изцяло е пренебрегнал обстоятелствата, посочени от свид.Н. и свид.Л., за
връзката между придобития от дружеството на свид.С.Х. лек автомобил Мерцедес S350
Бултек и обещаното от свид.З. За тази връзка по делото освен показанията свид.Н. и свид.Л.,
са събрани и други доказателства, които сочат, че автомобилът фактически е ползван от
свид.З и е бил предназначен за него така както свидетелите Н. и Л. твърдят. Доказателства за
това се възпроизвеждат в показанията на свид.С.Й., свид.Ц.В., свид.А.К., в писмените
доказателствени средства, пълномощно на името на свид.З за ползване на посочения лек
автомобил, наказателно постановление №17-0769-006748 за нарушение на 04.10.2017г,
наказателно постановление №17-0442-000575 за нарушение на 10.06.2017г, документи за
три платени фиша, два от които през 2020г /стр.165/. За обещаното съдействие от страна на
свид.З доказателства се съдържат и в показанията на свид.Б.. Изброените доказателства в
своята съвкупност подкрепят твърденията на свид.Н. и свид.Л., според които автомобилът е
бил предоставен от тяхна страна чрез посредник на свид.З срещу определена услуга,
обещана от последния. Въпреки така установените факти в тази насока, те са били
пренебрегнати от страна на прокурора, който приема документалното прехвърляне на
собствеността на автомобила за достатъчно доказателство за фактическия му собственик и
съответно за напълно отделен случай от този, за който свид.Н. и свид.Л. разказват. Ако на
това обстоятелство бе обърнато нужното внимание щеше да бъде забелязано още кои
въпроси налагат да бъдат проверени и изяснени. В тази връзка съвсем правилно
първостепенният съд посочва, че не е изяснено кое е мотивирало свид.С.Х. да закупи този
автомобил, как е открил същия, как е заплатил цената му, с кого е преговарял по сделката,
познава ли е изобщо свид.Н. и свид.Л., при какви обстоятелства е бил сключен договорът за
поръчка от 03.10.2016г, как свид.Х. се е насочил към сключване на този договор именно с
2
Ивека 2000, по какъв начин е провеждана комуникацията между двете дружества, негов ли е
поставеният подпис на възложител и къде се е случило това и т.н. все въпроси, чиито
отговори следва да послужат при преценката за достоверността на тези свидетелски
показания. Напълно непроверени остават твърденията на С.Х. за състоянието, в което се е
намирал закупеният от нея автомобил – в движение ли е бил същия, каква точно е била
повредата, къде е бил ремонтиран автомобила от нейна страна за твърдяната сума от 5000лв.
Също така неизяснено остава кога и как е възникнал този „сериозен проблем на двигателя“,
за който свид.Х твърди като причина да придобие автомобила за 3 000лв, заведен иначе към
2016г в счетоводството на дружеството собственик за 23470лв, но с пазарна цена съм същия
период в размер на 86 496лв според заключението на назначеното по делото вещо лице.
Впечатление прави, че този автомобил всъщност е прехвърлен на друг собственик след
около месец от образуване на проверката по случая. Съпоставката на посочените факти
пораждат множество съмнения в достоверността на показанията на свидетелите, поради
което същите следва да бъдат проверени за да може да бъдат и правилно оценени.
По отношение на втория автомобил- Мерцедес В180, свид.Н и свид.Л. сочат
конкретни обстоятелства, поради които представляваното от тях дружество е прехвърлило
собствеността на този лек автомобил на дружество, собственост на свид.З. Това е поетият
ангажимент от страна на последния да съдейства за събаряне на незаконна постройка,
навлизаща в имота на Ивека-2000 ООД, за наличието на която по делото са приложени
писмени доказателства /стр.90 и сл./. Прокурорът приема, че се касае за обикновена сделка
между две търговски дружества, като не се доверява на сочената от свидетелите Н и Л.
причина за осъществяване на същата. Извън вниманието му са останали обстоятелствата за
заплащане стойността на този автомобил. Действително между страните по сделката е била
оформена фактура от 26.01.2017г за сумата от 12000лв. Доказателства за паричен превод на
тази цена в полза на продавача, от страна на купувача по делото понастоящем липсват. От
наличните по делото документи става ясно, че на 09.02.2017г в 10.33ч в полза на М кар С
ООД С. Н. като вносител е превел сумата от 12000лв на основание въпросната фактура
№123 от 26.01.2017г, след което в 10.45ч е изтеглил същата парична сума. Свид.Н. обяснява,
че това се наложило за да осчетоводи сделката, по която всъщност пари от купувача не са
постъпили. По късно обаче, при очна ставка от 17.08.2021г, свид.Н. казва, че парите за
сделката са му били предадени на ръка от З и след внасянето и тегленето им от сметката те
му били върнати. Свид.З от своя страна твърди, че цената на автомобила е платена по
банков път, но доказателства за подобно плащане по делото не са събрани. Тук следва да се
подчертае, че в Закона за ограничаване на плащанията в брой, в чл. 3, ал.1, т.1 от същия, в
сила от 1.01.2016 г, се предвижда, че плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лв. Дали плащане от страна на Форма Инвест към М кар С е било
извършено за тази сделка по делото не е изяснено в пълнота. Документалното оформяне на
сделката, описано от прокурора, само по себе си не опровергава показанията на свид.Н.
Необходимо е да се изяснят чрез допълнителни подробни разпити на свидетелите Н и Л.
обстоятелствата давана ли е парична сума от свид.З за тази кола- кога, къде, колко и т.н.,
3
върната ли е тази сума, на кого, при какви обстоятелства и кое е наложило да се случи точно
това. Необходимо е да се съберат доказателства дали представляваното от свид.З дружество
Форма инвест ЕООД е заплатило по банков път сумата от 12 000лв на М КАР-С ООД по
фактура №123 от 26.01.2017г, така както свид.З твърди.
Неизяснен в пълнота остава и въпросът за платените суми от дружеството Пробау,
представлявано от свид.Б., към дружеството БППМ-С ЕООД, собственост на свид.З. По
делото са приложени фактури №33 от 11.10.2016г и №34 от 24.11.2016г и двете по договор
от 06.10.2016г за консултантска услуга. Видно от детайлната справка за транзакции, такива
плащания са били извършени по сметка на БППМ-С ЕООД, но конкретните консултантски
услуги, извън банкетното описание в договора, остават неизяснени. Техният характер
свид.Б. не обяснява, а единствено сочи, че чрез този договор за консултантски услуги свид.З
чрез неговото дружество следва да получи сумата от 150 000евро като комисионна от
договора за строителство на дружеството Пробау ЕООД, изграждащо строителният обект на
Ивека 2000 ООД. Тези обстоятелства следва да бъдат изяснени в контекста на твърденията
на свидетелите Л. и Н. за дадена сума от 30 000лв за презаверяване на разрешителните за
строеж. В тази насока е наложително освен свид.Б., да се разпита като свидетел и лицето,
посочено от него- Г.Г., ангажиран от негова страна с подновяване на разрешителните за
строеж на Ивека 2000. Неизяснено остава в показанията на свид.Д. Б. каква сума, защо и при
какви условия е поел лично той връзка с подготовката на документацията на Ивека 2000 към
Строи Консулт ЗГ. Тъй като всички тези обстоятелства касаят случая, за който свидетелите
Л. и Н. твърдят, че са ангажирали именно свид.З, то те следва да бъдат установени в
пълнота.
От всичко изложено и видно, че възраженията на прокурора срещу постановеният
първостепенен съдебен акт са неоснователни. Установява се, че събраните доказателствата
по делото не са достатъчни за да се разкрие обективната истина по случая, като
същевременно не са изчерпани всички възможности за това. От друга страна при
проследяване на начина, по който прокурорът е формирал вътрешното си убеждение се
установява, че част от обстоятелства, които той приема за доказани не са проверени или
потвърдени от други доказателства, при наличие на потенциал за това, а друга част - макар
да се подкрепят от различни доказателствени източници прокурорът не приема с доверие,
без да е изложил убедителни аргументи за това. Не са били проверени твърденията на част
от свидетелите, което е необходимо преди оценката на тяхната достоверност. Част от
показанията на свидетелите са непълни /Л., Н., Х., Х, Б./, което налага повторни и далеч по
детайлни разпити, както и разпити на посочените от тях лица. От тук е видно, че
възражението на прокурора за изчерпване на всички способи за събиране и оценка на
доказателствата по делото е необосновано. Субективната увереност на прокурора за това не
почива на обективни обстоятелства, а изводите му по съществото на делото са прибързани и
недостатъчно обосновани.
Неоснователно е възражението на прокурора, срещу становището на първостепенния
съд за неправилно определен предмет на доказване още при образуване на производството.
4
Правилно сочи прокурорът, че се касае за работна хипотеза, която в хода на разследването
може да бъде променяна, но същевременно от жалбата е видно, че са били налице
достатъчно първоначални данни, които ясно определят предмета на доказване по делото още
в самото му начало. Правилното определяне на предмета на доказване е важно, тъй като е от
значение за определяне на кръга на засегнати субекти с права на пострадало или ощетено
юридическо лице, както и за своевременното им встъпване в процеса, като е известно в
наказателно правната теория и практика, че правата на пострадалите физически и
юридически лица не са тъждествени.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че съвсем ясно и в заложения й общ
смисъл са употребени от страна на съда думите „уличено лице“ от страна на първостепенния
съд, които съществуват в българския език и извън правното им значение на съществувала в
миналото фигура в наказателния процес. В този контекст съвсем правилно първостепенният
съд е отбелязал, че тактиката на проведеното разследване се е отразила на успеваемостта му
да бъдат събрани своевременно достоверни доказателства.
Всичко изложено сочи, че определението на първостепенния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а протестът следва да бъде
оставен без уважение. Делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура Пловдив за
отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения при събиране на
доказателствата и изготвяне на прокурорския акт, така както е постановил първостепенния
съд.
Ето защо на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №311 от 04.03.2022г. на Районен съд- Пловдив по
ЧНД№ 765/2022г по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5