Р Е
Ш Е Н
И Е № 949
гр. Пловдив, 16.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 13.06.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1017 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 14425/10.05.2019г. от адв. Т.Д.-М.,
като пълномощник на К.Т.Т., ЕГН ********** /ответник в първоинстанционното
производство/ против решение № 775 от 27.02.2019г., постановено по гр. д. №
14371 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, V гр. състав, в
частта, с която е осъден да заплаща на Т. К. Т., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Т.В.И., ЕГН ********** издръжка в размер на 200
лева месечно за периода от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2018г.
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване.В тази част решението се обжалва като неправилно и необосновано по
изложените в жалбата съображения.Моли се решението да бъде отменено в частта, с
която е присъдена месечна издръжка над размера от 150 лева до размера от 200
лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК
въззиваемата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба досежно
иска за издръжка, моли същата да се остави без уважение, а решението на
районния съд в тази част да бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Постъпила е въззивна жалба против
първоинстанционното решение и от Т.В.И., ЕГН ********** чрез пълномощника
„Адвокатско дружество Д. и патрньори“ в частта, с която е отхвърлена молбата на
Т.В.И., ЕГН ********** съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на К.Т.Т.,
ЕГН **********, детето Т. К. Т., ЕГН ********** да пътува извън страната за
периода от 23.12.2021г. – 03.01.2022г., 23.12.2022г. – 03.01.2023г.,
23.12.2023г. – 03.01.2024г., 23.12.20124г. – 03.01.2025г., 23.12.2025г. –
03.01.2026г., 23.12.2026г. – 03.01.2027г., 23.12.2027г. – 03.01.2028г. и
23.12.2028г. – 03.01.2029г., 01.04.2022г. – 10.04.2022г., 01.04.2023г. –
10.04.2023г., 01.04.2024г.-10.04.2024г., 01.04.2025г. – 10.04.2025г.,
01.04.2026г. – 10.04.2026г., 01.04.04.2027г. – 10.04.2027г., 01.04.2028г. –
10.04.2018г. и 01.14.2029г. -10.04.2029г., 01.07.2022г. - 31.07.2022г.,
01.07.2023г. - 31.07.2023г., 01.07.2024г.- 31.07.2024г.,
01.07.2025г.-31.07.2025г., 01.07.2026г. - 31.07.2026г., 01.07.2027г. –
31.07.2017г., 01.07.2028г. - 31.07.2028г., както и да се снабди със съответните
лични документи, нужни за това, както и в частта за разноските.Решението в тази
част се обжалва като необосновано, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила по изложените в жалбата
съображения.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да
бъде постановено ново, с което молбата да бъде уважена.С допълнителна молба,
постъпила по делото на 01.04.2019г., жалбоподателката уточнява, че не прави
искане по чл. 248 от ГПК, а обжалва решението и в частта за разноските, наред с
обжалването му в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 127а от СК.
Не е постъпил писмен отговор по реда
на чл. 263 от ГПК по тази въззивна жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното:
Въззивните
жалби са
подадени в срок, изхождат
от легитимирани страни
и са насочени
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията си
по чл. 269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и допустимо.То е и
правилно, като същевременно въззивният съд при служебната проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира и без да има изрично въведено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. ОСГТК.
Настоящият съдебен състав изцяло
възприема фактическата обстановка, установена от районния съд.Същата се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено
анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото
право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който
следва да се ценят събраните по делото
доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно
анализирани.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция
препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни,
безпротиворечиви и се споделят изцяло.
При определяне размера на претендираната
издръжка районният съд е съобразил от фактическа страна, че детето се отглежда
от майката, че малолетната Т. Т. е ученичка в ОУ „***“, че посещава курс по
английски език и курс по йога.Приел е, че необходимите средства за подсигуряването
на условия за нормалното отглеждане и израстване на детето Т., са в размер на
350 лева месечно, от които 200 лева следва да бъдат поети от бащата, а
останалата част на размер на 150 лева от майката, която като родител, при който
живее детето, носи тежестта от неговите ежедневни битови разходи, ведно с
грижите по отглеждането и възпитанието му.Взел е предвид и установеното по
делото, че ищцата е лично задължена по договор за ипотечен кредит от
28.05.2018г. със срок на издължаване 300 месеца за сумата в размер на
92 000 лв., което според районния съд също обуславя нейния дял в
издръжката да е по-нисък.По отношение на ответника районният съд е взел
предвид, че същият живее и работи в САЩ – Ф., като месечното му възнаграждение
съгласно приложената по делото справка е в размер на 1090 щатски долара, а
според показанията на св. Т., които съдът е кредитирал, получавал месечно
възнаграждение в размер на 2000 щатски долара.Съдът е отчел също, че ответникът
има висока квалификация и опит, с оглед на което същият има реална възможност
чрез полагане на повече усилия и трудова активност, да реализира високи
доходи.И доколкото по делото не е установено той да има задължения за издръжка
към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да заплаща
издръжка в по-висок размер, районният съд е намерил, че иска за издръжка е
основателен и доказан за размера от 200 лева месечно.
По отношение на иска по чл. 127а, ал.
2 от СК районният съд е взел предвид представената по делото декларация –
съгласие от ответника, детето Т. Т. да пътува извън пределите на страната,
придружена от своята майка до всички държави-членки на Европейския съюз,
Канада, Република Турция и САЩ за датите в годината, за които е направила
искане ищцата за периода от 2019г. до 2021г. включително, като е заявил
готовност след изтичане на този срок, да даде отново декларация-съгласие за
пътуване на детето в чужбина.С оглед на това е прието, че в случая не е
необходима намеса на съда, да замества съгласието на бащата за пътуване на
детето в чужбина.Изложени са съображения, че в интерес на родителите е да
обсъждат по взаимно съгласие въпросите, свързани с общото им дете, вкл. и пътуванията
извън страната и да вземат съгласувани решения, а намесата на съда да е в краен
случай, когато такова съгласие не се дава необосновано и неоснователно.В
конкретния случай няма непреодолимо несъгласие на ответника да даде разрешение
за пътуване на детето извън страната след изтичане на 3 годишния срок, за който
е дал декларация-съгласие, което да налага съдът да регулира тези отношения
между страните по повод пътуването на детето извън граница.Искането да бъде
заместено съгласието на бащата детето да пътува извън страната в посочените
държави до навършване на пълнолетие от детето, което е дълъг период от 10
години и даване на такова разрешение, според районния съд няма да защити
интереса на детето, доколкото няма да бъде извършена предварителна преценка на
мястото, условията и средата, в която то ще пребивава.
В допълнение към изложеното от
районния съд и в отговор на доводите в жалбата е необходимо да се посочи
следното:
Съгласно
разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.По
отношение на ненавършило пълнолетие дете, правото да
получи издръжка е безусловно.Размерът
на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя в зависимост
от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В
случая правилно районният съд е определил за нуждите на осемгодишната
Т. цялостна издръжка месечно в размер на 350 лева /което е под размера на минималната работна
заплата за страната/ - за
храна, дрехи, учебни помагала и
задоволяване на други текущи нужди, включително такива, необходими за
правилното й
интелектуално и физическо развитие.При разпределяне на месечната издръжка правилно
районният съд е взел предвид, че към момента бащата е освободен от
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, а майката е
поела изцяло грижата за това.Поради това от определения цялостен размер бащата
следва да поеме по 200 лева месечно, а майката 150 лева.Вярно е, че на съобразяване подлежат и възможностите на родителя да заплаща издръжка
с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения
за издръжка към други лица и т.н.В случая въпреки данните по делото, че ответникът има
месечни разходи в САЩ за данъци и застраховки в размер на 1 051 щатски
долара, за което ангажира писмени доказателства и пред въззивната инстанция,
съдът намира, че той може да отделя по 200 лева месечно за издръжка на дъщеря си.Същият
се е установил да живее и работи в държава където стандарта на живот е висок,
но и възможностите за реализиране на по-високи доходи са по-големи.От
приложената справка в първоинстанционното производство е видно, че ответникът е
получавал плащане от работодателя си по два пъти месечно по 1000 – 1100 щатски
долара през периода 15.08.2017г. – 31.08.2018г. и бонус в края на годината.Към
настоящия момент не е установен актуалния размер на доходите му, като в тази
насока съобразявайки
указанията в ППВС № 5 от 16.09.1970 г. и служебната си роля по въпроса за
определяне на издръжката по размер, съдът намира, че не следва да се възлага на родителя, който
упражнява родителските права, да провежда пълно и главно доказване относно
конкретен размер на доходите, с оглед материалните възможности на другия
родител да дава издръжка.Доколкото по делото липсват данни бащата да е в обективна невъзможност да дава
издръжка поради заболяване или по друга причина, като същевременно с оглед възрастта му и липсата задължение за
издръжка към други лица,
съдът приема, че той може да работи и да реализира доходи, достатъчни за
задоваляване нуждите на детето и неговите собствени.
Предвид
гореизложеното и като съобрази, че детето Т. е във
възраст на интензивен растеж и развитие, съдът
намира, че определеният по-горе размер на издръжката е
минимално необходимя за
задоволяване нуждите й с оглед на възрастта, в която се намира и актуалните социално –
икономически условия в страната.
Предвид гореизложеното решението на районния съд в частта относно
месечната издръжка за малолетната Т. е правилно и следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Относно исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина правилно
районният съд е съобразил, че в случая не е налице непреодолимо несъгласие на
бащата за това.Същият и пред въззивната инстанция потвърждава намерението си да
дава съгласие за пътуване на детето и след изтичане на периода 2019 – 2021г.,
по отношение на който вече е депозирал декларация-съгласие, но също заявява
желание в бъдеще да има по-пълноценни лични контакти с дъщеря си, което съдът
намира, че би било в интерес на детето.Периодите на училищните ваканции, за
които ищцата иска да бъде дадено разрешение за пътуване на детето в дългосрочен
план, до навършване на 18-годишната му възраст, са времето, през което то ще е
освободено от училищни задължения и родителите му могат да планират пътувания с
него и други занимания според желанията му.В интерес на детето е да прекарва
такива периоди на пълноценно общуване с всеки от родителите си, като най-добре
е те да съгласуват годишните си отпуски и да разпределят времето си него.При
невъзможност за постигане на съгласие всеки от тях е легитимиран на сезира съда
с молба за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина.
Предвид гореизложеното решението
на по молбата по чл. 127а, ал. 2 от СК също се явява правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба против него е неоснователна, поради което следва
да се остави без уважение.
С оглед неоснователността на въззивните жалби
направените разноски за въззивното производство следва да останат за страните,
както са ги направили.
По тези съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 775 от 27.02.2019г., постановено по гр. д. № 14371 по описа за 2018г.
на Пловдивски районен съд, V брачен състав в частта, с която е осъден К.Т.Т., ЕГН **********
да заплаща на Т. К. Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Т.В.И., ЕГН ********** издръжка в размер на 200 лева месечно за
периода от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2018г. до настъпване на
законоустановени причини за нейното
изменение или прекратяване, както и в частта, с която е отхвърлена молбата на Т.В.И.,
ЕГН ********** съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на К.Т.Т., с ЕГН **********,
детето Т. К. Т., ЕГН ********** да пътува извън страната за периода от
23.12.2021г. – 03.01.2022г., 23.12.2022г. – 03.01.2023г., 23.12.2023г. –
03.01.2024г., 23.12.2024г. – 03.01.2025г., 23.12.2025г. – 03.01.2026г.,
23.12.2026г. – 03.01.2027г., 23.12.2027г. – 03.01.2028г. и 23.12.2028г. –
03.01.2029г., 01.04.2022г. – 10.04.2022г., 01.04.2023г. – 10.04.2023г.,
01.04.2024г.-10.04.2024г., 01.04.2025г. – 10.04.2025г., 01.04.2026г. –
10.04.2026г., 01.04.04.2027г. – 10.04.2027г., 01.04.2028г. – 10.04.2018г. и
01.04.2029г. -10.04.2029г., 01.07.2022г. - 31.07.2022г.,
01.07.2023г.-31.07.2023г., 01.07.2024г.- 31.07.2024г., 01.07.2025г. -31.07.2025г.,
01.07.2026г. - 31.07.2026г., 01.07.2027г. – 31.07.2017г., 01.07.2028г. -31.07.2028г.
В
останалите части решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: