Решение по дело №87/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 95
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова-Стоянова
Дело: 20224400900087
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Плевен, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Търговско дело № 20224400900087 по описа за 2022 година

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове –
чл.365 и сл. от ГПК.
Първоначално търговско дело .№87/2022г по описа на Плевенски
окръжен съд, Търговско отделение, е образувано въз основа на искова молба, регистрирана
с Вх.№***г. по регистъра на съда, п.к. от 18.05.2022г, подадена от адвокат П. К. от САК с
адрес за призоваване в гр.К., ул.“С.“№*, ет.*, офис *, като пълномощник на Н. Ш. Ю., ЕГН-
********** с адрес в с.***, Област-П., ул.“Р.“№* и Ш. Щ. Ю., ЕГН-********** с адрес в
с.***, Област-П., ул.“Х.С.“№*, чрез която са съединени предявени срещу „ДЗИ.Общо
застраховане“-АД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Константин
Преславски“№1, осъдителни искове с правно основание по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, два
от които са родово подсъдни на ОС като първа инстанция, за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ***г. в с.***, Община-Н., за което
се твърди, че е причинено виновно от Т. Н. А. при управление на л.а. марка „Ауди“, модел
„А4“ с рег.№***, собственост на К. Н. А., от което е настъпила смъртта на Ш. Ю. Д. от с.***
– баща на ищците. Исковете за обезщетение за неимуществени вреди и на двамата ищци са
предявени като частични – всеки с цена по 25 500.00лв. от искове с цена по 220 000лв. за
всеки от тях, а искът за имуществени вреди с цена 600.00лв. – направени разходи за траурни
стоки и услуги.
Търговско дело №88/2022г. по описа на Плевенски окръжен съд,
Търговско отделение, е образувано въз основа на искова молба, регистрирана с Вх.
1
№4850/20.05.2022г. по регистъра на съда, п.к. от 18.05.2022г, подадена от адвокат П. К. от
САК с адрес за призоваване в гр.К., ул.“С.“№*, ет.*, офис *, като пълномощник на А. К. Д.,
ЕГН-********** с адрес в с.***, Област-П., ул.“Страхил войвода“№*, чрез която са
предявени срещу „ДЗИ.Общо застраховане“-АД със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Константин Преславски“№1, осъдителни искове с правно основание по чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД, един от които е родово подсъден на ОС като първа инстанция, за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ***г.
в с.***, Община-Н., за което се твърди, че е причинено виновно от Т. Н. А. при управление
на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№***, собственост на К. Н. А., от което е настъпила
смъртта на Ш. Ю. Д. от с.***, с когото ищцата твърди, че е живяла на съпружески начала.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е предявен като частичен с цена по
25 500лв., от иск с цена 200 000.00лв.
С Определение от 27.05.2022г., постановено по т.д.№88/2022г., друг
търговски състав на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, е съединил служебно
на основание чл.213 от ГПК за съвместно разглеждане двете дела - т.д.№87/2022г. и т.д.
№88/2022г., и е разпоредил производството да продължи по номера на по-рано
образуваното дело – т.д.№87/2022г.
Исковите молби, въз основа на които са образувани двете дела,
съединени служебно на основание чл.213 от ГПК, са с еднакво съдържание и в тях се
твърди следното:
Ищците са наследници на починалия вследствие на ПТП Ш. Ю. Д., на
66 години.
На *** п, около 10:05 ч. в с. ***, на кръстовище, образувано от ул. „Г.
Д." и ул.„ Б. С." е настъпило ПТП, при което л.а. с рег. № ***, марка „Ауди", модел „А4",
собственост на К. Н. А., управляван от Т. Н. А., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като предприел маневра завой наляво и ударил движещия се по пътя си
велосипедист Ш. Ю. Д.. Пострадалият Ш. е приет по спешност за лечение в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски" ЕАД, гр. П. в тежко общо състояние. В следствие на тежките си травми
Ш. Д. е починал на *** г.
По случая е образувано ДП № 118/2021 г. на ОД на МВР Плевен ,
пр.пр. № 1155/2022 г. на ОП Плевен, което към настоящия момент не е приключило с
окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от
водача на л.а.Т. Н. А., нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Т. Н. А., и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Ш. Д..
За увреждащия л.а. "Ауди А4" с рег. № ***, управляван от Т. А., има
сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", з.п. № ***, със срок
на валидност една година, считано от 24.02.2021 г. до 23.02.2022 г. с „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, гр. София. По силата на този договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на
2
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492
от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния
размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили
претенция за изплащане на обезщетение пред „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД , гр. София,
като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с
о.р. на 25.01.2022 г. По случая е заведена щета № ***, по която застрахователят в
законоустановения срок не е предложил заплащане обезщетение. С оглед на
изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на „ДЗИ Общо
застраховане" ЕАД, гр. София за причинените неимуществени и имуществени вреди на
ищците.
Двамата ищци Н. Ш. Ю. и Ш. Ш. Ю. са деца на загиналия. Те
изключително тежко приемат смъртта на баща си. Връзката между Ш. и децата му е била
изключително силна, поддържали са много близки и топли отношения, разбирали са се и
взаимно са си помагали. С причинената смърт доверителите ми загубват моралната и
физическа подкрепа от своя баща, която винаги са имали и на която са разчитали през целия
си живот. Децата, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от подкрепата на своите
родители. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на баща им се отразява
изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много
болки и страдания във връзка с причинената смърт. Несвоевременната, неочаквана и
безвъзвратна загуба на Ш. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя
живота на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
Ищцата А. Д. е живяла на съпружески начала с починалия, с който не
са сключен граждански брак, но са живеели заедно на семейни начала от повече от 40
години. Двамата са имали щастлив семеен живот, изградили са дълга и хармонична връзка,
създали са три деца, полагали са общи грижи за семейството и децата си. А. и Ш. са
живеели в много обич и разбирателство, подкрепяли са се много, били са познати като добро
семейство и отговорни в грижите към децата си, били са винаги заедно. А. загубва човека, с
който е изградила хармонична връзка в най-хубавите и щастливи години от съвместния им
живот, когато най-много се нуждае от неговата подкрепа и опора, починалият й липсва
много, той е бил нейният най-близък човек. Имали са общи планове, не е допускала, че
нещо може да ги раздели. С причинената загуба тя остава без опората, подкрепата и любовта
на мъжа до себе си. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на
любимия човек предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищцата.
Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми
и ще я съпътстват през целия й живот. Кръгът на лицата имащи право на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69
3
г. с оглед, на което ищцата А. Д. безспорно е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Ш. Д., с когото са
живеели на съпружески начала и са установили трайни семейни отношения.
Починалият Ш. Д. е бил на 66 години, бил е деен и работлив човек, в
добро здравословно състояние. Бил е активен, работоспособен, винаги се е занимавал с
нещо. Ш. е бил опора за децата си, грижил се е всеотдайно за тях и винаги им е помагал,
когато са имали нужда от него.
Ищците Н. Ш. и Ш. Ш. са направили разноски в размер на 600. 00
лева за траурни стоки и услуги за починалия Ш. Д..
С оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на
ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и съответно се оценяват по - високо. Паричното обезщетение разбира се, не може
да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената
смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние.
Вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача Т.
Н. А., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото "ДЗИ Общо-
застраховане" ЕАД, гр. София. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск
срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", поради което за доверителите ми е налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Претендиралите суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния баща, а от
друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Петитумът на исковата молба е: Да бъдат призовани страните на съд
и след като ищците докажат твърденията си, съдът да постанови решение, с което да
приемете, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да осъдите
ответника „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, гр. София да заплати на ищците, обезщетение,
както следва:
-На Н. Ш. Ю. и Шенпол Ш. Ю., обезщетение в размер на по 25 500 лв.,
частичен иск от по 220 000 лева за всеки един от тях, за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния баша Ш. Ю. Д., както и сумата от 600.00 лв. за направените
разходи за траурни стоки и услуги от доверителите ми;ц
-На А. К. Д., обезщетение в размер на 25 500 лв., частичен иск от 200
000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Ш. Ю. Д.;
4
-Тримата ищци претендират законна лихва върху сумите, считано от
27.12.2021 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане, евентуално от 25.01.2022 г до окончателното изплащане.
Заявено е искане да се присъдят направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДЦС, тъй като
пълномощникът е регистрирана по ЗДДС, като настоящата молба да се счита за списък на
разноски.
С Определение №242/07.07.2022г. съдът е признал на основание
чл.83,ал.2 от ГПК, че тримата ищци нямат достатъчно средства за заплащане на такси и
разноски и е освободил същите от предварително заплащане на такива в производството по
делото.(л.33)
Преписи от исковите молби по съединените дела и приложенията към
тях са връчени на ответника - „ДЗИ- Общо застраховане“-ЕАД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, представлявано от изпълнителните
директори К. Х. Ч. и Б. А. В., основание Разпореждане №35/20.01.2023г.(л.41 и сл.).
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на исковата
молба, подадени от ответника „ДЗИ- Общо застраховане“-ЕАД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, представлявано от изпълнителните
директори К. Х. Ч. и Б. А. В., чрез процесуалния представител юрк. М. Я., в който се
изразява следното становище(л.52 и сл.)
Оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по
размер.
Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на
отговорността на "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД като застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за вредите, които ищецът твърди
да търпи, като в тази насока излага следното:
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между ответниковото дружество
и собственика на лек автомобил "Ауди А4", с рег. №***, действаща към момента на
събитието, като не възразяваме посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно
в настоящия процес.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с
механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие. От
приложените документи по никакъв начин не става ясен механизмът на злополуката. С
исковата молба е представен единствено Констативен протокол за ПТП. Същият не
разполага с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обстоятелствата и
механизма, при които е настъпило произшествието, доколкото съставителят на
констативния протокол за ПТП с пострадали лица не е присъствал на настъпването му.
Заявените от ищците обстоятелства и механизъм на ПТП, въз основа на
5
които се прави извод за противоправно и виновно поведение на водача на л§к автомобил
"Ауди А4", с рег. №*** се базират само на Констативния протокол за ПТП. Посоченият
документ не може да служи като доказателство за противоправността на поведението на
застрахования в "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД водач, за настъпилите вреди, както и за
причинно-следствента връзка между тях. По делото няма никакви данни за противоправно и
виновно поведение на водача А., доколкото от приложените към исковата молба документи
по никакъв начин не става ясно нарушение на кои правила за движение по пътищата е
извършил същият, дали те се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Следва да се има предвид, че Протоколът за ПТП в частта относно механизма на събитието
не е официален свидетелстващ документ, тъй като длъжностното лице не е възприело
непосредствено събитието, а*съставя протокола по обясненията на водачите, участващи в
него.
Протоколът удостоверява, че длъжностното лице се е явило на мястото
на твърдяното ПТП и е описало механизма, разказан от участниците. В този смисъл е и
трайната съдебна практика.
В тази връзка, моли да бъде дадена възможност за допълнителни
доказателствени искания във връзка с доказване на механизма на ПТП, обстоятелствата, при
които е настъпило същото и действията на участниците в него.
Оспорва отговорността на водача Т. Н. А. по основание и размер.
Същият не е реализирал виновно поведение. Оспорва причинно-следствената връзка между
действията на водача А. и настъпилата смърт на наследодателя на ищците, както и
причинната връзка между тях. Оспорва вредите като факт от обективната действителност и
като размер.
Оспорва наличието на противоправност в поведението на Т. А. - въз
основа на твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства не би могъл
да се направи безспорен извод относно нарушения на правилата на Закона за движение по
пътищата от страна на водача. Счита, че същият не е реализирал виновно и противоправно
поведение, в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие
и да е настъпил вредоносния резултат. Оспорва наличието на вина като субективно
отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача А.
към момента на настъпване на събитието.
Счита, че А., като водач на застрахования лек автомобил, не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.
На отделно основание твърди, че е налице случайно събитие, по
смисъла на чл. 15 от НК. Счита, че Т. А., при управлението на застрахования лек автомобил
не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно правилата за движение и за него
събитието е случайно.
Твърди, че произшествието е настъпило по вина на велосипедиста.
6
В условия на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. С поведението си
велосипедистът е създал предпоставки за настъпване на пътно - транспортното
произшествие и вредоносния резултат. Твърди, че същият е имал обективната възможност
да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с
които да предотврати настъпването на ПТП. Налице е съпричиняване, тъй като загиналият
без да се огледа е предприел преминаване на пътното платно, кано не се е съобразил с
разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение и е попаднал в
опасната зона за спиране на лекия автомобил. Твърди, че с поведението си Ю. е нарушил
нормата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, съгласно която велосипедистът следва да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Твърди, че съпричиняването се изразява и във виновно и
противоправно поведение от страна на загиналия. В качеството му на велосипедист, същият
е нарушил редица разпоредби на Закона за движението по пътищата и Правилника за
прилагането му. Ако пострадалият се беше съобразил с конкретната пътна обстановка,
наличие на движение на моторни превозни средства и в двете посоки за движение на
пътното платно и т.н., то процесното произшествие не би настъпило.
Счита, че с оглед поведението на пострадалия, неправилното му
движение по пътното платно, приносът на починалия за настъпване на вредоносния резултат
е преимуществен и е поне 90%.
С оглед гореизложеното, тъй като ищецът сам е поставил живота си в
опасност, размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде значително
намален.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
гласи, че "ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали", тоест урежда гражданскоправните последици от деянието и е задължителна за
приложение от гражданския съд. Доколкото причинителят на вредите отговаря само за онези
вреди, които са в пряка причинна връзка с неговото собствено виновно поведение, той не
следва да отговаря за вредите, които са последица от поведението и на самия пострадал.
Фактът на съпричиняване следва да бъде отчетен при реализиране
гражданската отговорност на водача на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за
определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалия. Считаме, че на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото обезщетение на ищците, следва да бъде намалено.
За да се ангажира отговорноспа на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите трябва да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за носене на отговорност
от прекия причинител - застрахован спрямо увреденото лице за обезщетяване на
причинените му вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорноспа на застрахования деликвент и има вторичен характер, т.е. застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
7
лице за репатрирането им.
Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД
възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на едно лице, са настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в
патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната отговорност
включва четири кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка
и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Доказването
на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител на
вредите е изцяло в тежест на ищеца, който претендира обезщетение за неимуществени
вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно
доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищеца. Обезщетението
се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди
трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента.
Ответникът не е обвързван от твърденията на ищеца, нито по отношение наличието на
неимуществени вреди, нито относно техния размер.
Отделно от горното, на самостоятелно основание, счита, че
предявеният от А. К. Д. иск за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди във връзка със смъртта на Ш. Ю. Д. за недопустим, поради което следва
да се остави без разглеждане и да се прекрати производството.
За допустимостта на предявените искове съдът следи служебно - за
наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за упражняване
на правото на иск и за липса на отрицателните (процесуални пречки).
В процесния случай, липсва активна процесуална легитимация на
посочената страна, което прави предявеният иск ненадлежен.
Оспорва активната процесуална легитимация на ищцата А. Д. да
предяви иск за обезщетяване на претърпените .от нея неимуществени вреди вследствие от
загубата на Ш. Д., тъй като същата не е носител на спорното материално право да търси от
ответника заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди.
Процесуалната легитимация (принадлежността на правото на иск) е
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на
която обуславя недопустимост на предявения иск.
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от страната
принадлежност на спорното материално право, от претендиранато от нея право. Доколкото
процесуалната легитимация следва от правното Твърдение на ищеца, То
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството
на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното
задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от
някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното
твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той
8
трябва да изхожда от правото, което се претендира с исковата молба, Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението и който обосновава основателността на иска.
От изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства
не може да се направи обоснован извод, че ищцата Д. е увредено лице по смисъла на
Кодекса за застраховането.
Оспорва материалната легитимация на ищцата Д. да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. Д..
Твърди, че ищцата и починалия не са живеели на семейни начала, нито
в едно дамакинство. Връзката между тях не е била продължителна и трайна. Счита, че
ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди поради смърт. Същата не може да се квалифицира като фактическо
съжителство и живот на семейни начала.Оспорва съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка между ищцата А. Д. и починалия. Оспорва да са настъпили за ищцата
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на
смъртта на Ш. Д..
Налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищцата Д.,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва размера на всички предявени претенции, доколкото счита
същите са силно завишени и не съответстващи на отбичайно присъжданите суми за
обезщетения, включително и от ВКС. Отделно, в условията на евентуалност, счита, че
предявеният размер не е редуциран с приноса на наследодателя на ищците за настъпването
на процесното ПТП и уврежданията, които е получил.
Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е
прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищците и който
смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по
т.д.№ 3568/2015 г на ВКС.ТК, I Търговско отделение).
Вярно е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера
на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва
да се съобразят общите критерии - момент на настъпване на произшествието, възраст и
обществено положение на пострадалия.
Отделно, оспорва искът за имуществени вреди, като считаме същият за
неоснователен и недоказан. -
Отделно, оспорва иска за изплащане на лихва за забава като акцесорен
на главния, доколкото неоснователността на главния иск води до неоснователност на
акцесорния.
Оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва.
9
Съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е три месеца от
нейното предявяване.
Оспорва претенцията на ищците за присъждане на разноски за правна
защита - адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като твърдим, че такива разноски
не са действително направени и това обстоятелство не е удостоверено. При условията на
евентуалност, оспорваме по размер адвокатския хонорар на процесуалния представител на
ищците като прекомерно завишен, съобразно фактическата и правна сложност на защитата,
необходима за образуване и представителство по делото. При условията на евентуалност,
оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, като неоснователна и недоказана.
С оглед на становището на ищеца и разпределението на
доказателствената тежест, запазва правото да ангажира свое становище и да правим
доказателствени искания.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви
представител на ответника, моля то да се проведе при отсъствието му, като поддържа
отговора на исковата молба и всички направени с него оспорвания, възражения и искания,
като бъде даде срок за становище в случай, че насрещната страна направи нови такива.
Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърлите предявените срещу "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД искове като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени на ответника сторените от него разноски в хода на
производството пред настоящата инстанция, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №74/20.02.2023г.
съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба, подаден от ответника „ДЗИ- Общо
застраховане“- ЕАД, на ищците, чрез техния общ пълномощник адв.П.К. от САК,с указания
по чл.372,ал.2 от ГПК.(л.60 от делото)
В предоставения срок е постъпила Молба, регистрирана с Вх.
№2696/15.03.2023г., подадена от ищците чрез пълномощника адв.П.К. от САК, за която
съдът приема, че има правен характер на Допълнителна искова молба по чл.372 от
ГПК, в която се твърди следното(л.64 и сл.):
І. По отношение възраженията на ответника относно основателността и
размера на исковите претенции
С оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия л.а., моли на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, да обявите това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
10
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
1. Неоснователно е оспорването на ответника на механизма, вината на
водача на л.а. Т. А. за настъпване на ПТП и противоправността на извършеното от него
деяние.
Представеният към ИМ Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е
настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците
в произшествието. В същия смисъл решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и
Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Предвид и факта, че
вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина,
считам, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма. Обръщам
внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед
на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са
релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на
движение на автомобила. Следва да се отбележи, че механизмът не е част от фактическия
състав на непозволеното увреждане и предвид разпоредбата на чл.45 от ЗЗД – презумпцията
за вина, като такъв той не подлежи на доказване в настоящето производство от страна на
ищцата.
Оспорва твърдението, че деянието се явявало случайно събитие по
отношение на водача на л.а.
По отношение вината на водача и противоправността на деянието му,
към ИМ са представили доказателства и сме направили доказателствени искания - издаване
на СУ за снабдяване с материалите от ДП, което поддържаме.
Следва да се посочи също, че в гражданското право за да се приеме, че
има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила
присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена в гражданското право
за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не
приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не
се обори установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни
текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на
правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази вр. следва да се има предвид
Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
2. Неоснователно ответникът оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и
настъпилата смърт на Ш. Д.. За установяване на това обстоятелство след снабдяване с
материалите от ДП ще представи СМЕ на труп, респ. аутопсионен протокол, както и
ще бъде установено посредством СМЕ. По – долу прави доказателствено искане в
11
тази връзка.
3. Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия, са неоснователни. Същите не са подкрепени с доказателства.
Освен това, видно от представените писмени доказателства няма данни, от които да се
направи извода, че той е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. С оглед изложеното, не са
налице условия за намаляване на претендираното обезщетение, в каквато насока е
искането на ответника.
4. Неоснователно ответното дружество оспорва материалноправната и процесуална
легитимация на ищцата А. Д.. Кръгът на лицата имащи право на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г., като
с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата, имащи право
да получат обезщетение за смъртта на близък е разширен. Това може да бъде „всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания“. Като се изхожда от
мотивите на Тълкувателното решение следва да се приеме, че ищцата е от кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на Ш.
Д., с който са живеели във фактическо съжителство. Връзката помежду им се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В
случая, между ищцата и починалия е била създадена „трайна и дълбока емоционална
връзка“, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От
смъртта на Ш. доверителката ми търпи продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Неоснователно е оспорването на настъпилите за нея неимуществени
вреди, както и дълбоката и трайна връзка, която е съществувала между тях. За доказване на
тези обстоятелства с исковата молба сме представили доказателства и сме направили
доказателствени искания.
Доколкото е спазена и процедурата по чл.380 от КЗ, която не се
оспорва от ответника, искът е допустим и подлежи на разглеждане.
5.Ответникът неоснователно възразява, че предявените искове за
неимущественивреди на доверителите ми са в завишени размери. Същите са съобразени от
една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на
ищците, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на
ответника за 2021 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
6. Неоснователно е оспорването на претендираните в производството имуществени
вреди. Представени са доказателства за тяхното извършване, както и са ангажирани и
свидетелски показания.
7. По отношение претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следва
да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение
12
възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие,
което не се оспорва от ответника, то за застрахователя възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата
молба – 27.12.2021 г.
Най – късният момент, от който възниква задължение за лихви, е
25.01.2022 г., за която дата са представени доказателства - обратна разписка, че от ищците е
постъпила извънсъдебна претенция до застрахователя.
Във връзка с установяване на обстоятелството за уведомяване на
застрахователя от водача на л.а., моли на основание чл.192 от ГПК, да задължите
третото, неучастващо по делото лице – собственикът на л.а. „Ауди А4”, с рег.№ *** – К.
Н. А., с адрес : с. ***, ул.”Х. Д.” №*, да посочи дали и на коя дата е уведомил
застрахователя „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД за настъпилото ПТП на *** г. в с.*** при
управление на горепосочения лек автомобил, като представи документа за това - молба,
заявление или др.
На основание чл.373,ал.1 от ГПК, с Разпореждане
№109/15.03.2023г., препис от Допълнителната молбата искова молба на ищците, е
изпратен на ответника на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД, с указания по
чл.373,ал.2 от ГПК.(л.70 и сл.от делото).
В предоставения срок са постъпил Допълнителния отговор, подаден
от ответника по „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД, чрез пълномощника юрк. М. Я.,
изпратен с п.к. от 05.04.2023г., регистриран с Вх.№3615/07.04.2023г., с който се заявява
следното:
Направените от ищците възражения в Допълнителната искова молба са
изцяло бланкетни и същите не отговарят на обективната действителност.
По отношение на твърденията и исканията, направени от
пълномощника на ищците в допълнителната искова молба, становището е следното:
Относно аргументите на ищовата страна за неоснователност на
наведените от ответника възражения относно механизма на процесното ПТП, същите са
бланкетни и голословни. От приложените документи по никакъв начин не става ясен
механизмът на злополуката. Както подробно и аргументирано е посочено в отговора на
исковата молба, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила
относно наличието или не на виновно поведение на участвало в ПТП лице. Именно в тази
връзка застрахователното дружество е направило доказателствени искания в подкрепа на
наведените от него възражения относно механизма на събитието и вината на водача на А.. С
13
настоящия отговор на допълнителна искова молба заявява, че поддържа всички направени
от него доказателствени искания.
Счита, че гражданският съд следва сам, на база на събраните по
настоящото дело доказателства, да прецени налице ли е възникнала гражданска отговорност
по сключената застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и съответно
възникнало ли е задължение за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
Предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от
ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на делото по исковете на увредените лица, съобразно принципите
за непосредственост и равенство на страните.
Поддържа и направеното от него в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съгласно
ППВС № 17/63 г. противоправността не е елемент от фактическия състав на
съпричиняването. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия негативен резултат,
както и съобразно конкретните обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика
по реда на чл. 290 от ГПК, "Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал.2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването". Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В настоящия случай, с
отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване, тъй като е налице
връзка между настъпилите вреди и поведението на починалия. В тази връзка са и
направените с отговора на исковата молба доказателствени искания
Поддържа всички останали наведени с отговора на искова молба
възражения.
Поддържа възражението за прекомерност на претендираните
застрахователни обезщетения.
Не възразява да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на
събитието, сключена между "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и собственика на лек
автомобил "Ауди А4", с рег. №***.
Поддържа всички направени от ответника доказателствени искания в
отговора на исковата молба.
Пред вид на горните обстоятелства, размяната на книжа е
14
извършена в пълен обем и съдът е пристъпил към подготовка на делото в закрито
заседание на основание чл.374 от ГПК.
С Определение №131/10.04.2023г.,постановено по реда на чл.374 от
ГПК, съдът е изготвил проект за доклад по делото, в който е изложил съображения
относно допустимостта на иска и неговата цена, исканията и възраженията на
страните и допускането на сочените доказателства, след което е насрочил делото в
открито съдебно заседание и е разпоредил да се съобщи на страните проекта за доклад.
Приел е представените писмените доказателства, допуснал е сочените гласни
доказателства, изискал е материали от неприключилото наказателно производство,
назначил е исканите СМЕ и САТА.
По делото са проведени две открити съдебни заседания, на които
са събрани допуснатите доказателства.
Страните са участвали, както следва: Ищците Н. Ш. Ю. и Ш. Ш.
Ю. – лично и с пълномощника адв. ВН.В. от САК, преупълномощена от адв. П.К.; Ищцата
А. К. Д. – чрез пълномощника адв. В.В. от САК, преупълномощена от адв. П.К.; Ответникът
„ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД- чрез пълномощника юрк.Р.К..
С Определение, постановено в о.с.з , проведено на 19.07.2023г.,
съдът, на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на предявените субективно
съединени искове за неимуществени вреди, чрез увеличаване на цените им, както
следва:
- Цената на предявените от ищците Н. Ш. Ю. и Ш. Ш. Ю. – от
25 500.00лв. – на 140 000.00лв.-за всеки един- частични искове от искове с цена
220 000.00лв., ведно със законната лихва;
- Цената на предявения от А. К. Д. - от 25 500.00лв. – на
120 000.00лв. – частичен иск от иск с цена 200 000.00лв., ведно със законната лихва.
В представените писмени бележки, процесуалният представител на
ищците адв. П.К. от САК поддържа изразеното до сега становище и развива подробни
съображения.
В хода на съдебните прения, процесуалният представител на ответника
е заявил, че поддържа изразеното в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор.
Съдът, като се запозна с данните по делото и обсъди доводите на
страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Както е посочено и в проекта на доклад по делото, преките искове за
вреди, причинени от пострадалите лица срещу застрахователя на виновния водач, са
допустими с оглед критериите на чл.130 във вр. чл.377 от ГПК.
Процесуалната легитимация на ищците Н. Ш. Ю. и Ш. Щ. Ю. се
определя от качеството им на деца на починалия при ПТП - Ш. Ю. Д., видно от
15
Удостоверението за наследници; Третата ищца А. Д. обосновава процесалната си
легитимация на ищец с качеството на лице, съжителствало на семейни начала с починалия
Ш. Д., като твърденията й подлежат на доказване в хода на съдебното дирене с
доказателствата по ГПК..
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска,
предявен от ищцата А. К. Д., Същото противоречи на трайната практика на ВКС,
установена с ППВС№5/69г., с което се допълва ППВС№4/61г.като в кръга на имащите
право да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт, настъпила поради
непозволено увреждане, се включват и лицата, които са били с починалия във фактическа
семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и
деца. От тогава съдилищата неизменно признават процесуалната легитимация на
фактическия съжител на увредения, за упражняване правото на иск за обезщетение срещу
деликвента , респ. срещу неговия застраховател. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС не само се потвърждава правото на обезщетение за лицето, с което
починалият е съжителствал , но се разширява повече кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за смъртта на близък, като се приема, че „всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания“
Тъй като с прекия иск на увреденото лице се претендира обезщетение
за вреди от ПТП, настъпило през 2021г, приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този
нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр.
чл.380 от КЗ, специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по
чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС,
предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен
рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В
случая и към двете първоначални искови молби не са представени копия от молби(
заявления), отправени от ищците до застрахователя за доброволно плащане на обезщетение.
Представено е обаче писмо от застрахователя с изх.№0-92-1456/02.02.2022г., изпратено
общо до тримата ищци, с което ги уведомява, че ще се произнесе по претенцията след
представяне на допълнителни документи(л.14 от т.д.№878232 и л.10 от т..№88/22г.)
Представено е и копие от пощенско известие за доставяне, от което се установява, че
молбата на ищците във връзка с претенция по шета, е изпратена на 22.01.2022г. и е
доставена на адресата – застраховател на 25.01.2022г.(л.16 от т.д.№87/2022г и л.12 от т.д.
№88/2022г)Исковата претенция по съединените преки искове, е заявена на 18.05.2022г.,
тъй като исковите молби, въз основа на които са образувани първоначалните дела,
впоследствие съединени в настоящето са регистрирана с Вх.№***г. и
Вх№4850/20.05.2022г., са изпратени по пощата с п.к. от 18.05.2022.
Освен това съединените искове са допустими и с оглед на общите
критерии за допустимост, тъй като е предявен между надлежни страни, при наличие на
16
правен интерес.
Предвид изложеното, съединените преки искове за вреди са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на иска:
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност представените от
страните писмени и гласни доказателства, заключенията на ето на експертизата, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищците Н. Ш. Ю., ЕГН-********** с постоянен адрес в с.***,
Община-Л., Област-П. и Ш. Ш. Ю., ЕГН- ********** с постоянен адрес в с.***, Община-
Н., Област-П., са деца на Ш. Ю. Д., ЕГН-********** – бивш жител на с.***, починал на
***г., видно от Удостоверение за наследници на л.13 от делото. И двамата от години имат
свои семейства, като Н. Ш. живее на съпружески начала със свидетелката С. С., а Ш. Ш. –
със свидетеля И.С..
Ищцата А. К. Д. с постоянен адрес в с.*** е била във фактическо
съпружеско съжителство с починалия Щ. Ю. повече от 40 години и е майка на трите му
деца – Н. Ш. Ю., З. Ш. Ю. и Ш. Ш. Ю.. След като децата им създали семейства, двамата
живеели сами.( Показанията на свидетелите Г. И. и К. К., които са жители на същата село.)
Свидетелят Т. Н. А. живее в гр.П., но е роден в ***, Област-П., където
понастоящем живее неговият брат К. Н. А., от когото са изискани сведения в качеството
му на трето неучастващо лице. Свидетелят е правоспособен щофьор, който никога не е
санкциониран за нарушения. На ***г. същият управлявал притежавания от брат му лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег.№ ***, собственост на брат му К. А., при
пътуване от гр. Н. за с. ***, същата община. В колата като пътник пътувал брат му – К. А.,
собственик на л.а. Маршрутът минавал през с.***, където били около ***ч. сутринта.
Управлавяният от свидетеля автомобил се движел по главния път - ул.“Г. Д.“, със скорост,
не по-висока от 50.00км/ч. При съществуващото в селото У-образно кръстовище между
ул.“Г.Д.“ и ул.“Б. С.“, при което се разклоняват пътя в посока гр. П. и в посока с. ***,
.водачът на лекия автомобил извършил ляв завой от ул.“Г.Д.“ към ул. „Б. С.“, в посока към
с. ***. В същото време пострадалият Ш. Ю. навлязъл в кръстовището от насрещната
лента на ул.“Г.Д.“ към ул. „Б. С.“ ( от посока П.), като велосипедист. ( Видно от план-
схемата на л.11 и скицата-приложение към експертизата на л.221) В уширението на
кръстовището, велосипедистът се движел пред лекия автомобил в дясната пътна лента.
Водачът на лекия автомобил е имал намерение да го изпревари и е шофирал в средата на
пътната лента, когато велосипедистът предприема завой на ляво, описвайки с
движението си лява дъга, и пресича траекторията на движещия се след него автомобил.
Водачът реагирал, като внезапно задействал спирачки, но не могъл да спре веднага.
Последвал удар между двете превозни средства посредством предната част на лекия
автомобил и лявата страна на велосипедиста. В резултат на удара, тялото на Ш. Ю. е
отхвърлено върху предния капак на лекия автомобил „Ауди“ и счупва предното стъкло,
след което пада на пътното платно през автомобила. Намирал се е в тежко състояние, от
17
главата му е течала кръв.Незабавно е потърсена спешна помощ и с линейка пострадалият е
транспортиран до УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-гр. Плевен. Въпреки медицинската помощ,
състоянието му не се подобрило и на 01.02.2022., същият починал.( Епикриза на л.129)
Образувано е ДП №118/2022г. на ОД на МВР-Плевен, Пр.пр.
№1155/2022г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, за престъпление по
чл343,ал.1,б.“б“ във вр. чл.342,ал.1 от НК, което не е приключило.
От заключението на неоспорената съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от в.л. доц. Д-р Д.Д., се установява следното:
- Веднага след настъпването на смъртта на Ш. Ю. Д., в Катедрата по
съдебна медицина при Медицински университет- Плевен, е извършена аутопсия на труп,
при която са установени следните увреждания по тялото на починалия:Травма, изразяваща
се в масивен излив на кръв под меката мозъчна обвивка (т.в. субалахноидабен хематом),
обхващащ кората на главния мозък, мозъчна контузия и дясната теменно.тилна област,
излив на кръв в горната част на полукълбата на малкия мозък, тежък мозъчен оток с
вклиняване, разкъсно-контузни рани по лицето, счупване на костите на носа; Счупване на
шийката на лявата бедрена кост; Кръвонасядания по гръдния кош; Охлузвания и плитки
разкъсно-контузни рани по крайниците.
- С оглед горните наранявания, причината за смъртта на лицето е
тежка черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток и последваща компресия на жизнено
важни центрове в мозъка;
-Уврежданията са резултат от тъпи травми и механизмът на тяхното
получаване добре може да бъде обяснен с обстановката на ПТП, описана в делото -
блъскане на велосипедист от лек автомобил;
Налице е пряка причинна връзка между травмите, получени при ПТП-
то, последващите усложнения( мозъчен оток, мозъчна компресия) и смъртта.
От заключението на авто-техническата експертиза, изготвена от в.л.
инж. Ал.П. и приложената към нея скица, се установява следното:
Произшествието се изразява в сблъскване на две превозни средства,
осъществено по следния механизъм: Навлизане на велосипед в коридора на движение на
автомобил „Ауди А 4“ с рег.№ ***, страничен кос удар между тях и движение на същите до
окончателното им установяване на мястото, на което са намерени;
До сблъскването в с.***, лекият автомобил „Ауди А4“ се е движил със
скорост 50.08км/ч или 13.91м./сек, по ул.“Г.Д.“ към ул.“Б. С.“. В същото време
велосипедистът Ш. Ю. Д. се е движил със скорост 8.59км/ч или 2.38м/сек., попътно пред
автомобила.
Когато челната част на автомобил „Ауди А4“(позиция №11 в
приложение №1) се е намирала на разстояние от 12.59м от мястото на удара, а
велосипедистът - на разстояние 2.83м, в Така движейки се един към друг, двете ПС
18
достигат мястото на първоначален контакт между тях. Получил се страничен – кос удар,
отразен с позиция №* от приложение №1. Ударът е между челната част на автомобил "Ауди
А 4" с рег.№ *** и лява странична част на велосипеда в областта на У-образно кръстовище,
образувано от ул. „Г.Д." и ул. "Б. С." в с ***. Спрямо приетия при огледа ориентир в
надлъжно направление е на разстояние 8д.надл.= 20,25 м преди него, спрямо посоката на
У
движение на автомобила, а в напречно направление, мястото на първоначален контакт при
=
удара е на 8.„р 4,35 м. в дясно от ляв край на ул. "Б. С.". В началото на удара предна
удап
част на автомобил "Ауди А 4" с рег.№ *** е контактувала със страничната лява част от
рамковата конструкция на велосипеда, следствие на което са настъпили пластични и
еластични деформации. Заедно с нарастване на силата на удара, загубата на енергия
непрекъснато се увеличавала, като възникналите тангенциални ударни сили се стремят да
отделят двете ПС едно от друго. Ударният импулс е бил с направление под масовия център
на велосипедиста, следствие на което той се е отклонил към предния капак, паднал е върху
него и чрез плъзгане се е ударил в челното стъкло на МПС. При удара на велосипедиста в
челното стъкло е възникнал втори ударен импулс, следствие на което тялото му се е
отклонило по посока на движение на МПС. След удара, в процеса на закъснително
движение на процесния автомобил има отхвърляне на велосипедиста върху асфалтовата
настилка и плъзгане по нея на велосипеда до момента на установяване в покой. С
установяване на автомобила, на велосипедиста и велосипеда в покой, произшествието е
приключило.
Причините за настъпилото ПТП са комплексни и обвързани с
действията и/или бездействията на водачите на двете ППС и момента на възникване на
опасност.
И двамата водачи са имали техническа възможност да предотвратят
настъпилото ПТП в зависимост от момента на възникване на опасност. Дали за момент на
възникване на опасност ще се приеме моментът, в който водачът на велосипеда променя
направлението си в дъга на ляв завой към коридора на движение на автомобила (позиция №
11 в приложение 1) или моментът, в който велосипедистът се е отклонил на по-голямо
разстояние от десния край на асфалтова настилка на ул. "Г. Д.".
При сравнение на времето необходимо на водача на автомобил "Ауди
А 4" с рег.№ *** да предприеме спиране и спре до мястото на удара с велосипедиста от
момента, в който е реагирал за спиране с общото му време за спиране (ЕТ) се получава
следното неравенство:
Тi = 1,0 сек < ТВ = 1,19 сек
От горното неравенство е технически възможно да се направи извода,
че водачът на автомобил "Ауди А 4" с рег.№ *** е имал време да реализира спиране преди
мястото на удара, но не и да спре преди мястото на удара към момента, в който велосипедът
е предприел действия за завиване на ляво.
При сравнение на необходимото разстояние, от което водачът на
19
автомобил "Ауди А 4" с рег.№ *** може да реализира закъснително движение и спре до
мястото на удара при реалната му скорост от 50,08 км/ч = 13,91 м/сек, с разстоянието, което
изминава от момента, в който велосипедистът предприема действия за завиване на ляво и
навлизане в коридора на МПС, до мястото на удара се получава следното неравенство:
О=28,52м > Sа.1 = 12,59 м
От горното неравенство е технически възможно да се направи извод, че
водачът на процесния автомобил "Ауди" не е имал техническа възможност да спре до
мястото на удара и да предотврати настъпилото ПТП, към момента, в който велосипедистът
е предприел действия за завиване на ляво и навлиза в коридора на движение на МПС.
Произшествието е станало на ***г. в с. ***, Област-П., на "У"- образно
кръстовище, образувано от ул. "Г. Д." и ул. "Б. С.". Кръстовището е регулирано с пътни
знаци. По посока на движение на велосипедиста, преди навлизане в кръстовището, пътят е
означен със знак - Главен път. По посоката на движение на лекия автомобил "Ауди" на ул.
"Г.Д." е намерен знак - Главен път. Кръстовището е намерено изградено от асфалтова
настилка без особености, със стрелки и прекъсната линия до пътните платна за движение на
лекия автомобил и велосипеда. Мястото на настъпилото произшествие представлява
хоризонтален асфалтов пътен участък.
Улица "Г. Д." е за двупосочно движение, с по една лента във всяка
посока, с поставена вертикална маркировка, изразяваща се в пътни знаци обозначаващи път
е предимство за МПС движещи се в двете посоки. Двете платна, преди кръстовището са
разделени с непрекъсната осева линия,а в зоната на кръстовището без хоризонтална
маркировка.
Улица "Б. С." е за двупосочно движение, с по една лента във всяка
посока и с частично изтрита хоризонтална маркировка. За ППС навлизащи върху ул. "Г. Д."
има поставен знак "Стоп", обозначаващ навлизане върху път със предимство.
Скоростта на автомобил "Ауди", с която се е движил преди настъпване
на ПТП е била 50,08 км/ч., а към момента на първоначален контакт с велосипедиста е била
45,01 км/час.
Моментът на възникване на опасността има правно тълкувание и не е в
компетенцията на авто-техническата експертиза.От техническа гледна точка, ако се приеме,
че момент на възникване на опасност е моментът, в който водачът на велосипеда променя
направлението си в дъга на ляв завой към коридора на движение на автомобила, изобразено
с позиция № 11 в приложение 1, то към този момент автомобил "Ауди" се е намирал на
разстояние 12,59 м. от мястото на удара, а велосипедистът на 2,83 м. от мястото на удара.
Опасна зона за спиране на автомобил "Ауди" при скорост на движение
50,08 км/ч., е 28,52м.
Опасна зона за спиране на велосипедиста при скорост на движение 8,59
км/час, е 3.01м.
От една страна технически е било възможно велосипедистът да
20
възприеме автомобила, като местонахождение и направление върху пътната настилка преди
да предприеме промяна в посока към неговия коридор, като обърне глава наляво спрямо
посоката на МПС, да преустанови промяната на направлението наляво и предотврати ПТП.
От друга страна, съобразно техническите изисквания за движение на
велосипедисти, същите осъществяват постъпателно движение в десния край на полагащите
им се пътни ленти (съобразно предхождащ ЗДП до един метър от десния край на
асфалтовата настилка).
В съдебно заседание вещото лице е дало допълнителни разяснения с
оглед въпросите, поставени от представителите на страните.
Съдът възприема заключението на авто-техническата експертиза,
като компетентно, пълно и обосновано. Резултатите на експертизата са постигнати
чрез изграждане на физико-математически модел, при съобразяване на всички
известни по делото обективни данни- мястото, на което след ПТП са установени лекият
автомобил, велосипедът и тялото на пострадалия; установените деформации по
преводните средства, травматичните увреждания на пострадалия и различните
находки. Всички доказателства по делото са интерпретирани от техническа гледна
точка.
Между ответника „ДЗИ – Общо застраховане“-АД и собственика на
участващия в ПТП л.а. марка „Ауди", модел „А4" с рег. № ***, управляван от свидетеля Т.
А., е сключен Застрахователен договор по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“ и е издадена Застрахователната полица BG/***, със срок на валидност до
23.02.2022г;
Собственикът К. Н. А. не е уведомил застрахователя за настъпилото
ПТП на ***г. в с. ***. Неговият брат – свидетелят Т. Н. А., който е управлявал автомобила
при автопроизшествието, заявява в показанията си, че е бил силно стресиран от случилото се
и не се е сетил за задълженията по КЗ.
Тримата ищци като пострадали, чрез пълномощника адв. А. Б. са
заявили искане до ответника като застраховател, за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по имуществена застраховка „ Гражданска
отговорност“ за причинените от ПТП, с участието на застрахования л.а. . марка „Ауди",
модел „А4" с рег. № ***.. Както е отбелязано и в доклада по делото, не е представено копие
от молба( заявление), отправено от ищците до застрахователя за доброволно плащане на
обезщетение. Представено е обаче писмо от застрахователя с изх.№0-92-1456/02.02.2022г.,
изпратено общо до тримата ищци, с което ги уведомява, че ще се произнесе по претенцията
след представяне на допълнителни документи(л.14 от т.д.№87/22 и л.10 от т..№88/22г.)
Представено е и копие от пощенско известие за доставяне, от което се установява, че
молбата на ищците във връзка с претенция по шета, е изпратена на 22.01.2022г. и е
доставена на адресата – застраховател на 25.01.2022г.(л.16 от т.д.№87/2022г и л.12 от т.д.
№88/2022г)
21
Застрахователят не се е произнесъл по същество на молбата за
доброволно изплащане на обезщетение не е уважена.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства, включително албумите и протоколите,
съставени в неприключилото досъдебно наказателно производство, показанията на
свидетеля Т.А. и заключенията на СМЕ и САТЕ. Следва да се посочи, че показанията на
свидетеля, който е водач на лекия автомобил са оптимално обективни и не противоречат на
останалите доказателства и на заключението на САТЕ.
Между страните не се установиха съществени различия относно
фактическата обстановка, а спорните въпроси са правни и са свързани със спазването, респ.
нарушаването на правилата за движение от участниците в процесното ПТП, и причините за
настъпване на вредоносния резултат.
С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните
правни изводи:
Отговорността на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй
като произтича от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка за ангажиране
на договорната отговорност на застрахователя, обаче е деликт, осъществен от водача на
застрахования автомобил.
Още в доклада по делото, след последователно отделяне на спорното
от безспорното, съдът приема следното разпределение на доказателствената тежест в
настоящия случай, при съобразяване предмета на делото, безспорните факти и
обстоятелства и направените признания:
Тримата ищците следва да установят: Механизъм на ПТП, настъпило
на ***г. в с.*** с участието на с участие на л.а. марка „Ауди", модел „А4" с рег. № ***,
собственост на неучастващо в делото лице К. Н. А., управляван от водача Т. Н. А., и на
велосипед, управляван от Ш. Ю. Д. от с.***; Виновно поведение на водача Т. Н. А., довело
до настъпване на ПТП; Причинна връзка между поведението на водача на лекия автомобил
Т. А. и смъртта на Ш. Ю. Д.; Твърдените в исковата молба отношения, съществували
между ищците и починалия.; Претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на
смъртта на Ш. Д.; Да оборят възраженията на ответника за съпричиняване на вредата от
страна на починалия.
Ищцата А. Д. следва да докаже твърдението си за продължително
съвместно съжителство на семейни начала с починалия Ш. ;
Ищците Н. Ш.Ю. и Ш. Ш.Ю. следва да докажат твърденията си за
претърпени имуществени вреди, техния вид и размер.
Ответникът следва да установи: Механизъм на ПТП; Възраженията си
за липса на виновното поведение от страна на водача на застрахования лек автомобил; Да
докаже възражението си за съпричиняване от страна на пострадалия. Да обори твърденията
22
на ищците, изложени в ИМ и в ДИМ, включително и за близки отношения между тях и
починалия и да докаже своите твърдения относно тези обстоятелства. Да обори твърденията
на ищците във връзка с претърпените неимуществени вреди и техния паричен еквивалент.
Какво е установено от доказателствата по делото?
Както беше посочено, от заключението на неоспорената съдебно-
медицинска експертиза се установява, че смъртта на лицето Ш. Ю. Д. е резултат от тежка
черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток и последваща компресия на жизнено
важни центрове в мозъка, а механизмът на получените уврежданията може да бъде обяснен
с обстановката на ПТП -блъскане на велосипедист от лек автомобил.Налице е пряка
причинна връзка между травмите, получени при ПТП-то, последващите усложнения(
мозъчен оток, мозъчна компресия) и смъртта.
От заключението на САТЕ се установява, че ПТП, настъпило на ***г.
в с.***, се състои в сблъсък между л.а., управляван от свидетеля Т. А. и велосипед,
управляван от починалия Ш. Ю.Д., осъществен след навлизане на велосипеда в коридора на
движение на автомобила „Ауди А 4“ с рег.№ ***, страничен кос удар между тях и
движение на същите до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени.
Виновен ли е водачът на лекия автомобил „Ауди А4“, застрахован при
ответника, за настъпването на ПТП?
- Въз основа заключението на САТЕ, че лекият автомобил се е
движил със скорост 50.08км/ч в населено место, съдът приема, че величината на скоростта
е в нормативно допустимия размер и не е осъществено нарушение на правилата за
движение, което да се изразява в управление на МПС с превишена скорост.;
- Експертизата е установила, че сблъсъкът е станал в опасната зона за
спиране на автомобила и е бил неизбежен въпреки, че водачът е задействал спирачките
веднага след възникване на опасността, която се изразява в предприетия от велосипедиста
завой, описвайки дъга на ляво, тъй като при движение със скорост от 50.08км/ч,
необходимото разстояние за спиране е 28.52м, а в случая ударът е настъпил след 12-59м.
Следователно, въпреки движение с допустима скорост, ударът е бил непредотвратим. При
това положение, съдът приема, че водачът се е движил с несъобразена ( макар и допустима)
скорост и така е нарушил общото правило на чл.20,ал.2 от ЗДвП, чиято разпоредба гласи:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ В конкретния случай, водачът на
лекия автомобил – свидетелят Т. А., е следвало да възприеме движещия се пред него
велосипедист като вероятна опасност и да съобрази скоростта си с него.
- Разпитан като свидетел в о.с.з, водачът на лекия автомобил
установява, че е възприел движещия се пред него велосипедист, имал е намерение да го
изпревари, и когато се е намирал в средата на пътя, последният е предприел завой на ляво,
23
с което е пресякъл линията му на движение и въпреки веднага задействаната спирачна
система, е настъпил сблъсък. -Този въпрос не е третиран изрично в експертизата, но съдът
приема, че при фактите установени от свидетеля,последният като водач на л.а. не е
съобразил разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, в частта, регламентираща поведението на
водачите при осъществяване на маневра „изпреварване“, а именно: “Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.“ В случая, предприемайки маневра „изпреварване“, водачът на лекия
автомобил не е съобразил в достатъчна степен движещия се пред него велосипедист.
Предприетото от последния поведение за ляв завой, дори да е неправомерно, не следва да се
окачествява като непредвидимо за водача на лекия автомобил и за останалите участници в
движението, ако такива е имало..
В заключение, съдът приема, че водачът на лекия автомобил „Ауди
А4“, рег.№***, е допуснал нарушение на правилата на движение по чл.25,ал.1 и чл.20,ал.2
от ЗДвП, което е довело до настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие,
в резултат на което е причинена смъртта на Ш. Ю. Д. –баща двама от ищците. Налице са
всички предпоставки на чл.45 от ЗЗДД, за квалифициране на поведението на водача на
застрахования автомобил като деликт, осъществен при непредпазливост като форма на
вината. Кумулативното наличие на деликт и на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника като застраховател,
обуславят ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на пострадалите. Следователно, предявеният от ищците против ответника пряк
иск по чл.432,ал.1 от КЗ е доказан по основание.
Въз основа на САТЕ, съдът приема, че и пострадалият Ш. Ю. Д., като
велосипедист също е нарушил правилата за движение, и е станал причина за настъпилото
пътно-транспортно произшествие: Преди всичко за да се осъществи сблъсъка между двете
превозни средства( лек автомобил и велосипед) по установения начин и установената
скорост на движение, следва, че велосипедистът е нарушил общите разпоредби на чл.25 и
чл.20,ал.2 от ЗДвП, отнасящи се за всички преводни средства, а именно: Същият не е дал
сигнал с ръка, че ще предприеме завой на ляво.(чл.28,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП).Ако беше
сторил това, водачът на движещия се след него лек автомобил не би предприел
изпреварване. Не е спазил изискването на чл.25,ал.1,съгласно която водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
24
тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно ал.2, какъвто е процеснят
случай, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. От данните в експертизата следва, че пред вид близкото разстояние, на което
са се намирали двете движещи се попътно превозни средства, за да предприеме завой на
ляво, велосипедистът Ш. Д. е завил на ляво без да се огледа за движещите се след него
превозни средства. В случая той е следвало да пропусне лекия автомобил “Ауди А4“ ,
управляван от свидетеля Т. А., и след това за извърши маневрата завой на ляво. Дори от
начина, по който е извършил завоя - под формата на дъга, а не под прав ъгъл, сочи,че е
предприел маневрата без преди това да се огледа за наличие на други превозни средства
Мотивиран от горното, съдът приема, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като неговият принос се изразява в това,
че в нарушение на чл.25 и чл.20 от ЗДвП, без да съобрази местоположението и скоростта на
движещия се след него лек автомобил „Ауди А4“, управляван от свидетеля Т. А., и без да
подаде сигнал с ръка, е предприел внезапно ляв завой в опасна близост застигащия го
автомобил, в резултат на което ударът между двете превозни средства е настъпил в опасната
зона за спиране на автомобила.
След съпоставяне на поведението на водача на застрахования лек
автомобил и на пострадалия велосипедист, и тежестта на извършените от тях нарушения на
правилата за движение, довели до настъпването на вредоносния резултат, съдът приема, че
всеки от участниците по равно е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното
произшествие, т.е по 50%.
Така приетото съотношение 1:1, следва да се съобрази при определяне
размера на обезщетението за вреди на ищците.
Становищата на страните, с които се квалифицират действията на
участниците в пътно-транспортното произшествие, по начин различен, от възприетия от
съда по-горе, са неоснователни, както следва:
Неоснователно е твърдението на ищците, че водачът на застрахования
лек автомобил се е движил с превишена скорост, тъй като от заключението на експертизата
се установява, че се е движил с допустимата скорост от 50.08км/ч. С оглед законите на
механиката, ако скоростта на автомобила е по-голяма, ударът щеше да бъде по-силен и
положението на тялото на пострадалия след ПТП-то щеше да е различно. В случая тялото на
велосипедиста е попаднало върху предния капак на автомобила, ударило се е в предното
стъкло като го е счупило, след което е паднало на няколко метра пред автомобила. При по-
високо скорост, след удара тялото на пострадалия щеше да прелети над автомобила и да
падне зад него. Независимо от това, скоростта на движение на автомобила, макар и
допустима е била несъобразена с конкретните условия;
Неоснователно е твърдението на ищшците за липса на съпричиняване
от страна на пострадалия. – Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства,
съдът приема, че същият в еднаква степен с водача на лекия автомобил, е допринесъл за
25
настъпване на ПТП, тъй като в нарушение на чл.25 и чл.20 от ЗДвП, без да съобрази
местоположението и скоростта на движещия се след него лек автомобил „Ауди А4“ и без да
подаде сигнал с ръка, е предприел внезапно ляв завой в опасна близост застигащия го
автомобил, в резултат на което ударът между двете превозни средства е настъпил в опасната
зона за спиране на автомобила.
Неоснователно е възражението на ответника-застраховател, че водачът
на застрахования лек автомобил не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата и не е станал причина за ПТП, при което е починал наследодателя на ищците. -
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен начин,
че същият е нарушил както общото правило на чл.20,ал.2 от ЗДвП за съобразяване на
скоростта с конкретните пътни условия, така и правилото на ч.25 от ЗДвП относно
извършване на маневра изпреварване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Тримата ищци претендират обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се негативни изживявания от загубата на своя близък( баща и фактически
съпруг), причинена от ПТП, настъпило с участие на лек автомобил, застрахован по
застраховка ГО при ответниковото застрахователно дружество. Съгласно чл.52 от
ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали.
За да определи размера на обезщетението, с оглед критериите на чл.52
и чл.51,ал.2 от ЗЗД, съдът съобрази следното:
По иска за неимуществени вреди, предявен от Н. Ш. Ю.:
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на баща му в размер на сумата от 140 000.00лв.( сто и четиридесет хиляди лв),
като искът е частичен от иск с цена 220 000.00лв.( двеста и двадесет хиляди лв.)Съдът
намира за общоизвестен факт, че връзката между родител и дете е много силна. От
показанията на свидетелката С. С., която повече от 22 години съжителства на семейни
начала с ищеца, се установява, че той е бил много близък със своя баща Ш. Ю. Д..
Последният е бил грижовен родител, който е помагал на своите деца и се е грижил за
внуците си. Фамилията често се е събирала при родителите си, независимо, че живеят в
различни населени места на Плевенска област. Н. изключително, тежко е понесъл смъртта
на баща си. Изцяло се е променил, затворил се е в себе си, плаче. Влошило се е
здравословното му състояние, бил диагностициран с повишена кръвна захар, каквито
проблеми преди не е имал, предписано му е лечение. За сега емоционалната му стабилност
не се е възстановила, продължава на скърби и да плаче.
Като съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и
социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на
инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че
26
обезщетението за неимуществени вреди на сина, изгубил внезапно своята баща при ПТП,
може да се определи в размер на 100 000.00лв.(сто хиляди лв.) Тъй като съдът приема, че е
налице съпричиняване от страна на починалия в съотношение с поведението на водача на
МПС в размер 1:1, определеното обезщетение, следва да се намали съгласно чл.51,ал.2 с 1/2
и на ищеца Н. Ш. Ю. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000.00лв. (петдесет хиляди лв.)
Следователно, ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“-ЕАД като
застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“,
следва да бъде осъден на основанише чл.432,ал.1 от КЗ да заплати на ищеца Н. Ш. Ю. като
увредено лице, обезщетение в размер на 50 000.00лв.( петдесет хиляди лв.)
За разликата от 50 000.00лв. до предявения размер от 140 000.00лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед приетото съпричиняване от
страна на пострадалия, социално-икономическата обстановка и стандарта на живот
страната, както и съобразно спецификата на казуса. – Ищецът е пълнолетно лице на възраст
42 години, което има свое семейство и самостоятелно се справя с житейските проблеми.
Общоизвестен факт е, че състоянието на остра стресова реакция, възникваща при трагичен
инцидент, е преходно състояние, чиито симптоми намаляват във времето. Установеното от
свидетелката С. С. психичното състояние на ищеца и реакциите му, породени от скръбта за
бащата, не са извън границите на нормалното за подобна ситуация.
По иска за неимуществени вреди, предявен от Ш. Ш. Ю.:
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на баща й в размер на сумата от 140 000.00лв.( сто и четиридесет хиляди лв),
като искът е частичен от иск с цена 220 000.00лв.( двеста и двадесет хиляди лв.)Съдът
намира за общоизвестен факт е, че връзката между родител и дете е много силна. От
показанията на свидетеля И.С., който повече от 17 години съжителства на семейни начала
с ищцата и от показанията на свидетелите К. К. и Г. И.- и двете жителки на с.***, се
установява, че тя е била много близка със своя баща Ш. Ю. Д.. Последният е бил грижовен
родител, който е помагал на своите деца и се е грижил за внуците си. Често е посещавал
дома на дъщеря си за да й оказва необходимата помощ.Бил е работлив и сръчен човек.
Фамилията често се е събирала при родителите си. Когато свидетелят И.С. е работил в
чужбина, Ш. се е грижил за семейството на дъщеря си. Ш. изключително, тежко е понесла
смъртта на баща си. Изцяло се е променила, затворила се е в себе си, плаче. Влошило се е
здравословното й състояние, каквито проблеми преди не е имала. За сега емоционалната й
стабилност не се е възстановила, продължава на скърби и да плаче.
Като съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и
социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на
инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че
обезщетението за неимуществени вреди на дъщерята, изгубила внезапно своята баща при
ПТП, може да се определи в размер на 100 000.00лв.(сто хиляди лв.) Тъй като съдът
приема, че е налице съпричиняване от страна на починалия в съотношение с поведението на
27
водача на МПС в размер 1:1, определеното обезщетение, следва да се намали съгласно
чл.51,ал.2 с 1/2 и на ищцата Ш. Ш. Ю. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000.00лв. (петдесет хиляди лв.)
Следователно, ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“-ЕАД като
застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“,
следва да бъде осъден на основание чл.432,ал.1 от КЗ да заплати на ищцата Ш. Ш. Ю. като
увредено лице, обезщетение в размер на 50 000.00лв.( петдесет хиляди лв.)
За разликата от 50 000.00лв. до предявения размер от 140 000.00лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед приетото съпричиняване от
страна на пострадалия, социално-икономическата обстановка и стандарта на живот
страната, както и съобразно спецификата на казуса. – Ищцата е пълнолетно лице на възраст
39 години, има свое семейство и самостоятелно се справя с житейските проблеми.
Общоизвестен факт е, че състоянието на остра стресова реакция, възникваща при трагичен
инцидент, е преходно състояние, чиито симптоми намаляват във времето. Установеното от
свидетелите С., И. и К. психичното състояние на ищцата и реакциите й, породени от
скръбта за бащата, не са извън границите на нормалното за подобна ситуация.
По иска за неимуществени вреди, предявен от А. К. Д.:
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000.00лв. ( сто и двадесет хиляди лв.), причинени от смъртта на мъжа, с който е била
във фактическо съжителство, като искът е частичен от иск с цена 200 000.00лв.( двеста
хиляди лв.) Относно допустимостта на иска са изложени мотиви както в доклада по делото,
така и по-горе в настоящето решение.
За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази
следното: От показанията на всички разпитани свидетели ( С. С., И.С., Е. И. и К. К. ), се
установява, че ищцата А. Д. и покойният Ш. Д. са живели заедно повече от четиридесет
години, и са родители на три деца – ищците Н. и Ш. и З., която е ищца по т.д. №128/2022г.
по описа на Плевенски окръжен съд, ТО, същия съдия-докладчик. Изградили са здраво и
сплотено семейство, радвали са се на внуците. Ш. е бил работлив и сръчен човек, който е
осигурявал издръжката на семейството. А. е гледала децата и не е упражнявала труд, в
резултат на който сега да има доходи от пенсия. Изключително тежко е понесла смъртта на
съпруга си. Коренно се е променила, постоянно скърби, плаче на висок глас. Пребивава
често на гробищата. Свидетелите И. и К., които добре я познават, установяват, че
преживяното й се отразява крайно отрицателно върху емоционалната стабилност и
паметта. Живее сама, не желае да напусне жилището си, затворила се е, изпитва
материални затруднения, тъй като няма собствени доходи, а винаги издръжката на
семейството е осигурявана от покойния.
Като съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и
социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на
инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че
обезщетението за неимуществени вреди на фактическата съпруга, изгубила внезапно своя
28
спътник в живота при ПТП, може да се определи в размер на 120 000.00лв.(сто и двадесет
хиляди лв.) Тъй като съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на починалия в
съотношение с поведението на водача на МПС в размер 1:1, определеното обезщетение,
следва да се намали съгласно чл.51,ал.2 с 1/2 и на ищцата А. К. Д. Ю. да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000.00лв. (шестдесет хиляди лв.)
Следователно, ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“-ЕАД като
застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“,
следва да бъде осъден на основание чл.432,ал.1 от КЗ да заплати на ищцата А. К. Д. като
увредено лице, обезщетение в размер на 60 000.00лв.( шестдесет хиляди лв.)
За разликата от 60 000.00лв. до предявения размер от 120 000.00лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед приетото съпричиняване от
страна на пострадалия, социално-икономическата обстановка и стандарта на живот
страната. Съдът определя по-висок размер на обезщетение в сравнение с присъденото на
другите ищци ( деца на починалия), тъй като счита, че с оглед напредналата си възраст,
състоянието на самота и материални затруднения, тази ищца няма ресурс за емоционално
възстановяване, каквото би настъпило при по-младите, здрави и работоспособни увредени
лица.
Относно иска на Н. Ш. Ю. и Ш. Ш. Ю.о за имуществени вреди:
Двамата ищци претендират имуществени вреди общо в размер на
600.00лв.(шестстотин лв.), представляващи разходи за траурни стоки и услуги. На л.17 от
делото са представени копия на Фактура, издадена от Траурна агенция „Хермес“-гр.П. на
07.01.2022г. на името на Ш. Ю., за траурни стоки и услуги на стойност 600.0лв.и касов бон
от същата дата за сумата 600.00лв., заплатена на траурната агенция. Съдът намира, че
претендираните имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка от доказания
деликт- ПТП, при което е настъпила смъртта на бащата на двамата ищци. Разходите са
доказани с надлежни доказателства. Претендираната сума е около минималния размер на
заплащаните разходи за траурни събития.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за имуществени вреди е
основателен и доказан изцяло и следва да бъде уважен, като ответникът ДЗИ- Общо
застраховане“-ЕАД като застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска
отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден на основание чл.432,ал.1 от КЗ да
заплати на двамата ищци Ш. Ш. Ю. и Н. Ш. Ю. като увредени лица, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600.00лв.( шестстотин лв.) В представената фактура като
получател на услугата е записано само името на Ш. Ш. Ю., но тъй като в исковата молба
сумата, представляваща разход за погребение се претендира общо от двамата ищци, и при
съобразяване на обичайните битови практики, съдът приема, че искът следва да се уважи
така, както е предявен – т.е. обезщетението за имуществени вреди да се присъди в полза на
двамата ищци, заявили искане за общо присъждане.
Относно лихвата върху присъденото обезщетение:
29
В исковата молба се претендира присъждане на законна лихва върху
обезщетението, считано от 25.01.2022г. Съгласно чл.429,ал.3 от КЗ застрахователят дължи
лихва от най-ранната дата, на която е сезиран – чрез уведомление от застрахования или
предявяване на претенция от увреденото лице. В процесния случай не се събраха
доказателства застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие, както го задължава разпоредбата на чл.430 от КЗ. При това
положение, моментът на забавата, от който се дължи лихва, се определя като функция на
датата, на която е заявена претенцията на пострадалите по чл.380 от КЗ за извънсъдебно
уреждане на спора. Като съобрази данните по делото, съдът приема, че лихвата върху
присъдената на ищците парични суми на обезщетение за неимуществени вреди, се дължи
от посочената дата в ИМ- 25.01.2022г.,на която ищците чрез пълномощника адв. Б. са
заявили пред застрахователя искане за доброволно изплащане на обезщетение от
настъпване на застрахователно събитие.
( Не става ясно защо в исковата молба и в писмената защита се
претендира и начална дата 27.12.2021г за присъждане на лихва, при положение, че
пострадалото лице е починало на ***г., а заявлението до застрахователя е подадено през м.
януари 2022г?!)
Относно разноските:
Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК, и тримата ищци са освободени от
предварително внасяне на такси и разноски и затова не претендират заплащане на разноски
в тяхна полза.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2, и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на
Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважената част от
всички искове, както следва: Върху уважената част от трите иска за неимуществени вреди
– 6400.00лв.( шест хиляди и шестстотин лв.); Върху уважения иск за имуществени вреди –
50.00лв., или общо 6450.00лв. ( шест хиляди четиристотин и петдесет лв.)
Пълномощникът на ищците – адв. П. К. от САК претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Съдът
съобразявайки разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото и
участието на адвоката в производството, намира, че с оглед уважената част от исковете, на
пълномощника на ищците следва да се определи възнаграждение, както следва: За
процесуална защита на Н. Ш. Ю. по иска за неимуществени вреди – 4650.00лв. на
основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата; За процесуална защита на Ш. Ш. Ю.- 4650.00лв.; За
процесуална защита на А. К. Д. – 5450.00лв; За процесуалната защита по иска за
имуществени вреди – 400.00лв. на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата. Общ размер на
адвокатско възнаграждение – 15 150.00лв.( петнадесет хиляди сто и петдесет лв.) Тъй като
адв. К. е регистрирана по ЗДДС, ответникът следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение с ДДС на основание чл.38,ал.2 от ЗА, в размер на 18 180.00лв.
30
(15 150.00лв.+ 3030.00лв.).
В списъка по чл.80 на л. 227 от делото, ответникът„ДЗИ- Общо
застраховане“-ЕАД, претендира разноски в размер на 425.00лв, плюс юрисконсултско
възнаграждение, чиито размер не е посочил. Съдът съгласно чл.78,ал.8 от ГПК във вр. чл.
37,ал.1 от ЗПП и чл.25,ал.2 във вр. ал.1 от НЗПП, определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540.00лв. При това положение, общият размер на
претендираните разходи от ответника е 965.00лв. С оглед изхода на делото, разноските,
които ищците следва да заплатят на ответника съразмерно отхвърлената част от исковата
претенция са в размер на 578.00лв. От тази сума Н. Ш. и Ш. Ш. дължат по 200.00лв. всеки
един а А. Д. – 178.00лв.
От бюджета на съда са изплатени 300.00лв. – възнаграждение за
изготвяне на СМЕ, която сума следва да се възстанови от страните съразмерно на уважената
и отхвърлена част от исковете за неимуществени вреди, както следва: Ответникът върху
уважената част от общо 160 000.00лв.- разноски в размер на 120.00лв., а ищците с оглед
отхвърлената част от общо 240 000.00лв.- разноски общо в размер на 180.00лв., от които Н.
Ш. Ю. и Ш. Ш. Ю. - по 65.00лв.- всеки един, а А. К. Д. – 50.00лв..
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско
отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК


РЕШИ:

1. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Ш. Ю., ЕГН -**********, с постоянен адрес в Област-П., Община-Л., с.***,
ул.“Р.“№*, на основание чл.432,ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на ***г., при сключена от
собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ А 4“, с Рег.№***, застраховка
“Гражданска отговорност“ с Полица BG/***, издадена „ДЗИ-Общо застраховане“-
ЕАД-София, със срок на валидност от 24.02.2021г. до 23.02.2022г, в размер на СУМАТА
от 50 000.00лв.( петдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва съгласно чл.429 от КЗ,
считано от 25.01.2022г. до окончателното изплащане, КАТО за РАЗЛИКАТА от
50 000.00лв. до 140 000.00лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен като частичен (
140 000.00лв. от 220 000.00лв.) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
2. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на Ш. Ш. Ю., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Област-П., Община-Н., с.***,
ул.“Х.С.“ №*, на основание чл.432,ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за
31
неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на ***г., при сключена от
собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ А 4“, с Рег.№***, застраховка
“Гражданска отговорност“ с Полица BG/***, издадена „ДЗИ-Общо застраховане“-
ЕАД-София, със срок на валидност от 24.02.2021г. до 23.02.2022г, СУМАТА от
50 000.00лв.( петдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва съгласно чл.429 от КЗ,
считано от 25.01.2022г. до окончателното изплащане, КАТО за РАЗЛИКАТА от
50 000.00лв. до 140 000.00лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен като частичен (
140 000.00лв. от 220 000.00лв.) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
3 ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Ш. Ю., ЕГН -**********, с постоянен адрес в Област-П., Община-Л., с.***,
ул.“Р.“№* и на Ш. Ш. Ю., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Област-П., Община-
Н., с.***, ул.“Х.С.“ №*, на основание чл.432,ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на ***г., при сключена от
собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ А 4“, с Рег.№***, застраховка
“Гражданска отговорност“ с Полица BG/***, издадена „ДЗИ-Общо застраховане“-
ЕАД-София, със срок на валидност от 24.02.2021г. до 23.02.2022г, в размер ОБЩО на
СУМАТА от 600.00лв.( шестстотин лв.), представляваща разходи за траурни стоки и
услуги, ведно със законната лихва съгласно чл.429 от КЗ, считано от 25.01.2022г. до
окончателното изплащане.
4.ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на А. К. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес в Област-П., Община-Н., с.***,
ул.“Страхил войвода“ №4, на основание чл.432,ал.1 от КЗ застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на ***г., при
сключена от собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ А 4“, с Рег.№***,
застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица BG/***, издадена „ДЗИ-Общо
застраховане“-ЕАД-София, със срок на валидност от 24.02.2021г. до 23.02.2022г,
СУМАТА от 60 000.00лв.( шестдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва съгласно
чл.429 от КЗ, считано от 25.01.2022г. до окончателното изплащане, КАТО за
РАЗЛИКАТА от 60 000.00лв. до 120 000.00лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен като
частичен ( 120 000.00лв. от 200 000.00лв.) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
5. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по Бюджета на
Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 6450.00лв.( шест
хиляди четиристотин и петдесет лв.) върху уважената част от всички искове.
6 ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2 и ал.3 от ГПК в полза на Окръжен съд-
32
Плевен, СУМАТА от 120.лв.( сто и двадесет лв.) – разноски за съдебно-медицинска
експертиза съразмерно уважената част от исковете за неимуществени вреди..
7. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат П. Д. К. от САК, ЕГН-********** с адрес на кантора в гр.София,
ул.“Лом“№1,ап.9, на основание чл.38 от ЗА, сумата от 18 180.00лв.(осемнадесет хиляди
сто и осемдесет лв.) - адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално
представителство на ищците Н. Ш. Ю., Ш. Ш. Ю. и А. К. Д..
8. ОСЪЖДА Н. Ш. Ю., ЕГН -**********, с постоянен адрес в
Област-П., Община-Л., с.***, ул.“Р.“№*, Ш. Ш. Ю., ЕГН - **********, с постоянен
адрес в Област-П., Община-Н., с.***, ул.“Х.С.“ №* и А. К. Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес в Област-П., Община-Н., с.***, ул.“Страхил войвода“ №4, ДА
ЗАПЛАТЯТ на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2 и ал.3 от ГПК в полза на
Окръжен съд-Плевен, ОБЩО СУМАТА от 180.лв.( сто и осемдесетт лв.) – разноски
за съдебно-медицинска експертиза съразмерно отхвърлената част на исковете за
неимуществени вреди, от които Н. Ш. Ю. -65.00лв.(шестдесет и пет лв.), Ш. Ш. Ю. -
65.00лв.( шестдесет и пет лв.) и А. К. Д. – 50.00лв.(петдесет лв.)
9. ОСЪЖДА Н. Ш. Ю., ЕГН -**********, с постоянен адрес в
Област-П., Община-Л., с.***, ул.“Р.“№*, Ш. Ш. Ю., ЕГН - **********, с постоянен
адрес в Област-П., Община-Н., с.***, ул.“Х.С.“ №* И А. К. Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес в Област-П., Община-Н., с.***, ул.“Страхил войвода“ №4, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
ОБЩО СУМАТА от 578.00лв.(петстотин седемдесет и осем лв.) – разноски съобразно
отхвърлената част от исковете за неимуществени вреди, от които Н. Ш. Ю.-200.00лв.
(двеста лв.), Ш. Ш. Ю. – 200.00лв. и А. К. Д. - 178.00лв.( сто седемдесет и осем лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.


Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
33