Разпореждане по дело №51960/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 135875
Дата: 25 септември 2024 г. (в сила от 25 септември 2024 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20241110151960
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 135875
гр. С..., 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110151960 по описа за 2024 година
Депозирано е заявление от 27.08.2024 г. от П... ЕООД, ЕИК *********,
с адрес гр.С..., бул.Б..., № 49, БЛ. ..3 Е, ВХ. В, ЕТ. 7, срещу Н. Г. С. за
присъждане на парични вземания, както следва: сумата от 300 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит Номер:
40020512979/05.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, договорно възнаграждение в размер
на 42,05 лв. за периода от 10.11.2023 г. до 10.05.2024 г., сумата от 120 лв.,
възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от 120 лв.,
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от 30 лева,
представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
както и сумата от 200 лева, представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора, сумата от 50,01 лева, представляваща лихва за забава
за периода до 11.11.2023г./ изпадане на длъжника в забава/ до 10.05.2024г. и
законна лихва за забава за периода от 10.05.2024г./изтичане на погасителния
план/ до 26.08.2024г. в размер на 23,77 лева.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. В тази връзка съдът съобрази,
че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
1
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор е
предоставил заем в размер на 300 лв. със задължение за връщането му на 7
месечни погасителни вноски, ведно с уговореното възнаграждение. Поддържа
(видно от приложените към заявлението писмени доказателства), че страните
по договора за потребителски кредит са постигнали съгласие за закупуване на
допълнителни услуги Фаст и Флекси, изразяващи се (видно от чл. 15 от
общите условия, приложени по делото) в приоритетно разглеждане на
искането за кредит, както и във възможности за потребителя да отлага
плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя
датата на падеж и др., за което дължи възнаграждение в непогасен размер от
120 лв., съответно 120 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Настоящият съдебен състав намира, че т.нар.
„допълнителни услуги“, за които се дължи възнаграждение в общ размер
надхвърлящ половината от размера на предоставения заем, не попада в
приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса
(възнаграждение) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора –
видно е, че сумата се дължи за предоставените допълнителни възможности на
потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията по
погасителния си план, както и да получи приоритетно разглеждане на
искането му за кредит. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй
като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени
действия, предприети от кредитора – арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Наименованието на допълнителните услуги прикрива истинската цел на
клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за
предоставения заем, което от своя страна води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
2
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република Б.... Добавено към
уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
допълнителните услуги е почти равен на размера на предоставената главница
по договора, т.е. несъмнено води до многократно превишаване тавана на ГПР,
което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на
това вземане.
Съдът намира, че таксите за извънсъдебно събиране на вземането също
не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тези такси не се дължи
никакво поведение, а изискуемостта й следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава (респ. изтичане на 90-дневен срок на
просрочие). В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се
дължи заради извършени разходи (по делото не са представени доказателства
за такива, а е видно, че таксата се дължи в твърд размер по тарифа на
кредитора без оглед на конкретно направени в случая разходи), а по същество
служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, каквато в случая вече е
присъдена със заповедта за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща
такса за извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона
цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този
смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено, а при
определяне на разноските да се съобрази уважената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№273671/27.08.2024 г. от П... ЕООД, ЕИК
3
*********, с адрес гр.С..., бул.Б..., № 49, БЛ. .... Е, ВХ. В, ЕТ. 7, срещу Н. Г. С.
с ЕГН: **********, за присъждане на парични вземания по Договор за кредит
Номер: 40020512979/05.10.2023 г., в частта му за заплащането на сумата от
120 лв., възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от 120 лв.,
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от 30 лева,
представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
както и сумата от 200 лева, представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4