М О
Т И В И
към
Присъда, постановена по НОХд.№ 342/2015г. по описа на РС-Б.Слатина
Подсъдимите Н.М.И. и С.Р.М. *** са предадени на съд по
обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 03/04.02.2015г. в с.Борован, обл.Враца, при условията на
повторност, след предварителен сговор помежду си, и чрез разрушаване преграда, здраво направена
за защита на имот, са
отнели чужди движими вещи: 5 бр. кокошки, 1 бр. петел, 1 бр. пуяк и 2 бр.
чували, всичко на обща стойност 89.00 лева, от владението и без съгласието на
собственика И.К.М., с
намерение противозаконно да ги присвоят, като
случаят не е маловажен.
Делото е разгледано по
реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на служебния
защитник на подсъдимите и на самите подсъдими.
При предварителното изслушване,
подсъдимите признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да
не се събират доказателства за тези факти.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с
обвинителния акт, като счита същото за доказано по несъмнен начин. В хода на
съдебните прения предлага на всеки от двамата подсъдими да бъде наложено
наказание лишаване от свобода около минималния размер, предвиден в закона, с
приложението на чл.66 ал.1 НК за подс.М.. Счита, че на основание чл.68 ал.1 НК
следва да бъде приведено в изпълнение условното наказание от 4 месеца лишаване
от свобода, наложено на подсъдимия И. с определение по НОХд.№215/14г. на РС
гр.Бяла Слатина. Предлага на осн. чл.25, ал.2 от НК да бъде приспаднато изцяло така
приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода по НОХд. № 215/2014г. на
РС – Бяла Слатина, за времето от 18.02.2015г. до 17.06.2015г.
С оглед последващото осъждане на подс.И., счита, че на основание чл.25 ал. 1,
във вр. чл.23, ал. 1 от НК следва да бъде определено общо наказание между
НОХд.№319/15 г., която присъда е в сила от 19.06.2015г., и по настоящата присъда в размер на най - тежкото
от тях, при първоначален режим на изтърпяване СТРОГ, което наказание да изтърпи
в затвор.
Служебният
защитник на подсъдимите – адв.И.Г. не оспорва обвинението и фактическите
положения, приети в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода и за двамата подсъдими в минималния размер, предвиден в закона, при условията на чл.58а от НК, което ще изпълни
целите, предвидени в чл.36 НК.
Подсъдимите
признават изцяло вината си както на предварителното изслушване, така и в ход на
съкратено съдебно следствие. Признават изцяло фактите и обстоятелствата,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора.
В хода на съдебните прения и при
последна дума подсъдимите поддържат заявеното от защитника им и съжаляват за
извършеното от тях.
По делото не е предявен граждански иск.
С оглед на направеното
самопризнание от подсъдимите и съобразно императивната разпоредба на чл.373,
ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.М.И. е
роден на *** ***. Същият е с постоянен и
настоящ адрес ***, понастоящем е в
Затвора – Враца, българин,
български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, с ЕГН **********. Той е
осъждан както следва: 1. С
Присъда по НОХд№724/2011г. на РС-Враца, за извършено
деяние за времето от 09.12.2008г. до 10.12.2008г. по чл.195, ал.1 т.3, т.4 и
т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, му е било наложено наказание „пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по
настоящ адрес, за срок от 6 месеца, с периодичност 2 пъти седмично, -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Присъдата е влязла в законна сила на 27.09.2011г. Това наказание е изтърпял на
30.04.2012г.
2. С Определение, с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд.№ 95/2012г.
на РС – Бяла Слатина, е осъден за деяние, извършено на 15/16.06.2011г. по
чл.195, ал.1, т.5, вр. Чл.63, ал.1, т.3 НК, като му е наложено наказание
„пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: - задължителна
регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 месеца, с периодичност 2 пъти
седмично, - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца. Определението е влязло в законна сила на 15.03.2012г.
С Определение, постановено по ЧНДело №
113/12г. на РС-Бяла Слатина, влязло в сила на 18.05.2012г., наложените
наказания, посочени по-горе, са групирани, като е определено общо наказание
пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: - задължителна
регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 месеца, с периодичност 2 пъти
седмично, - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца. Така определеното общо наказание е изтърпяно на 30.04.2012г.
3. С Определение по НОХд.№ 240/2013г.
на РС - Бяла Слатина, с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, за деяние, извършено на 25.02.2013г. по чл.197,
т.2, вр. чл.194 ал.3 НК, му е наложено наказание „пробация”, изразяваща се в
следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес, за
срок от 2 години, с периодичност 2 пъти седмично, - задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 2 години, и – безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години. Определението
е влязло в законна сила на 14.06.2013г.
4. С Определение № 68/27.05.2014г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд.№
215/2014г. на РС - Бяла Слатина, за деяние, извършено на 08.02.2014г. по чл.343в,
ал.2 НК, му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода.
Изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено за срок от три години. Определението
е влязло в сила на 27.05.2014г.
5. С Определение по НОХд.№ 1598/2014г. на РС - Враца, с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за деяние,
извършено на 07.09.2014г. по чл.343б, ал.1 НК, му е наложено наказание от
четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим. Определението е влязло в
сила на 29.01.2015г. С Определение от 17.02.2015г., постановено по същото дело,
е приведено в изпълнение на осн. Чл.68, ал.1 НК наложеното по НОХД № 215/14г.
на РС – Б. Слатина наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Определението е
влязло в законна сила на 05.03.2015г.
След настоящето деяние същият е осъждан с Определение
№ 80/19.06.2015г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХд.№ 319/2015г. на РС – Бяла Слатина, за
деяние, извършено през месец декември 2014г. по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7,
вр. Чл.28, ал.1 НК, му е наложено наказание от четири месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 19.06.2015г.
Подсъдимият И. е изтърпял наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца по НОХд.№ 215/14г.
на РС-Б.Слатина в Затвора
гр.Враца от 18.02.2015г. до 17.06.2015г., от когато е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода в
размер на четири месеца по НОХд.№ 1598/14г. на РС-Враца в Затвора гр. Враца.
Подсъдимият
С.Р.М. е роден на *** ***. Същият е с
постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, не
женен, с основно образование, безработен, с ЕГН **********. Той е осъждан с Определение по НОХд.№ 1647/2014г.
на РС - Враца, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, за деяние, извършено на 02.08.2014г. по чл.197, т.3, вр. чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 НК, му е наложено наказание „пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от една
година, с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. Определението е влязло в законна
сила на 29.12.2014г.
Подсъдимите Н.М.И. и С.Р.М. *** и са приятели. В същото село, на ул.”Ботева Алея” № 13, живее
и св. И.К.М., която
отглежда за собствени нужди в двора си домашни птици – кокошки, петли, пуйка и
пуяк. Вечерта на 03.02.2015год. двамата подсъдими били заедно в дома на подс.И., където се
уговорили да извършат кражба на кокошки от дома на св. М., тъй
като знаели, че тя живее сама. За
целта тръгнали пеша към този дом.
След като стигнали до него, влезли в дворното място през незаключена входна
врата и отишли до кокошарника. Подсъдимият И. дръпнал и счупил летва, на която
била закачена планка, която държала заключен катинар. По този начин вратата се
отворила, а катинарът си останал в заключено положение на вратата. Така
проникнали в помещението и изнесли 5 бр. кокошки, 1 бр. петел и 1 бр. пуяк, които сложили в намерени
там 2 чувала. По обратния път двамата занесли чувалите с птиците в дома на
подс.И.. По-късно закарали с лек автомобил откраднатите домашни птици в
с.Лиляче, обл.Враца, до дома на св.Мариян И. Митов, тъй като знаели, че
свидетелят търси да си закупи кокошки. Там двамата го извикали до автомобила,
за да види какво му предлагат. Когато отворили багажника, св.Митов видял, че кокошките
били умрели от задушаване, а пуякът бил зашеметен. За това той закупил само
пуяка. По – късно, след като си тръгнали, двамата подсъдими изхвърлили умрелите
кокошки и петел.
На
сутринта на 03.02.2015год.
собственичката - св. И.К.М.
установила липсата на 5 бр. кокошки, 1 бр. петел и 1 бр.
пуяк и веднага сигнализирала полицейските органи.
От назначената по досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза е видно,
че стойността на инкриминираните по обвинителен акт 5 бр. кокошки, 1 бр. петел, 1 бр. пуяк
и 2 бр. чували е в размер на 89.00 лв., при МРЗ за периода 360.00 лв.
Горните фактически положения се
подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал, а именно - направените от
подсъдимите признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти така,
както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги
гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По
отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от
значение за правилното решаване на делото, същите са категорични,
непосредствени и обективни.
От така изложената по-горе и
установена фактическа обстановка могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимите Н.М.И. и С.Р.М. са извършили престъпление против
собствеността – квалифицирана кражба, като на 03/04.02.2015г. в с.Борован,
обл.Враца, при условията на повторност, след предварителен сговор
помежду си, и чрез разрушаване
преграда, здраво направена за защита на имот, са отнели чужди движими вещи: 5 бр. кокошки, 1 бр. петел,
1 бр. пуяк и 2 бр. чували, всичко на обща стойност
89.00 лева, от владението
и без съгласието на собственика И.К.М., с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен. За целта подсъдимите предварително са се
уговорили, набелязвайки къщата, от която да извършат кражбата и съгласувайки
престъпната си воля при обсъждане на начина, по който да я осъществят –
обстоятелство, по безспорен и несъмнен начин установено от обясненията на
подсъдимите и от показанията на свидетелите. И двамата са участвали в самото
отнемане на вещите. Всичко това обуславя наличието на квалифициращ признак по
т.5 на чл.195 ал.1 НК – предварителен сговор. За извършване на кражбата
подсъдимите са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот, издърпвайки
и счупвайки летва, на която
била закачена планка, която държала заключен катинар, за да проникнат в
помещението. Това обстоятелство не се отрича от подсъдимите и се установява по
несъмнен начин с показанията на св. И.К.М., която видяла това непосредствено след извършване на
кражбата. Тези обстоятелства обуславят наличие на квалифициращия елемент на т.3
на чл.195 ал.1 НК, което от своя страна изключва възможността за квалифициране
на кражбата като маловажен случай, независимо от ниската стойност на
инкриминираните вещи.
По отношение и на двамата
подсъдими деянието е квалифицирано от обстоятелствата, че е извършено и при
условията на повторност, съгласно предпоставките на чл.28 НК, а именно с Присъда по НОХд№724/2011 г.
на РС-Враца за извършено от подс.И. престъпление по чл.195,
ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК чл.195, ал.1 т.3 и т.5, вр. чл.26,
ал.1 НК, му е наложено наказание пробация. С
Определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по НОХд.№ 95/2012г. на РС – Бяла Слатина, за извършено от него
престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. Чл.63, ал.1, т.3 НК, му е наложено
наказание „пробация”, като с Определение по ЧНДело № 113/12г. на РС-Бяла
Слатина, влязло в сила на 18.05.2012г., наложените наказания, посочени по-горе,
са групирани и е определено общо най-тежко наказание пробация. Така
определеното общо наказание е изтърпяно на 30.04.2012г. Също така е осъждан още
веднъж за кражба, а именно с Определение по НОХд.№ 240/2013г. на РС - Бяла
Слатина за извършено престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3 НК, му е
наложено наказание „пробация”, влязло в законна сила на 14.06.2013г. А подс.М. е осъждан с Определение по
НОХд.№ 1647/2014г. на РС - Враца, с което е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, за извършено от него престъпление
по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 НК, като му е наложено наказание „пробация”.
Определението е влязло в законна сила на 29.12.2014г. В случая срокът по чл. 30 НК не е изтекъл.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието и са желаели настъпване на
противоправните последици, с присвоително намерение, както и със съзнание за
участието на всеки един от тях при осъществяване на кражбата.
При
горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимите И. и М. за виновни
в извършено престъпление против собствеността по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, по който текст им наложи
наказания.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Н.М.И.
за
извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, съдът се е ръководил изцяло
от реда по който е протекло наказателното производство - глава двадесет и седма
от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК. Съдът съобрази от
една страна високата степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид
миналите му осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието като
извършено повторно и лошите характеристични данни и от друга страна много
ниската стойност на предмета на посегателство, доста под размера на МРЗ за
страната, което е изключително смекчаващо вината обстоятелство, много лошото му
материално положение – безработен, без средства за препитание, младата му възраст,
изказаното съжаление, съдействието на органите на досъдебното и съдебното
производство, поради което съдът прие, че и най-лекото наказание в чл.195 ал.1 НК е несъразмерно тежко за извършеното от него. Ето защо, съдът прие, че следва
да му определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК под законовия
минимум в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Предвид съдебното минало на
този подсъдим съдът постанови реалното изтърпяване на наложеното наказание при
първоначален строг режим на изтърпяване – в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип. С така определеното наказание съдът намира, че ще бъде изпълнена
както генералната, така и личната превенция на закона.
Тъй като подс.И. е извършил
престъплението преди да е влязло в сила определението по НОХд.№ 319/2015г.
на РС – Бяла Слатина, то
деянията се явяват извършени в условията на съвкупност, поради което
съдът на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определи общо най-тежко
наказание от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
режим на изтърпяване СТРОГ, което наказание следва да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Това групиране в случая е най-благоприятно за
осъденото лице. Подсъдимият не е започвал да изтърпява наказанието по НОХд.№ 319/2015г.,
поради което съдът не приспада изтърпяна част от това наказание на осн. чл.25,
ал.2 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост и препис протоколно
определение от с.з. от 27.05.2014г. по НОХ дело № 215/2014г. на РС Бяла Слатина,
И. е осъден за престъпление по чл.343в, ал.2 НК на 4 месеца Лишаване от свобода
с 3 години изпитателен срок, считано от 27.05.2014г., когато е влязло в сила и
определението, с което е одобрено споразумението по делото. Настоящето
престъпление, за което подс.И. е осъден, е извършено на 03/04.02.2015г.,
т.е. в изпитателния срок на осъждането му по НОХ дело № 215/2014г. на РС Бяла Слатина. Предвид на това съдът на
основание чл.68, ал.1 НК приведе в изпълнение Лишаването от свобода от 4
месеца, постановено от РС-Бяла Слатина по
НОХ дело № 215/2014г. Тъй като, видно от писмо на ГД „ИН” Затвора
гр.Враца, подсъдимият И. е изтърпял наказанието лишаване от свобода в
размер на четири месеца по НОХд.№ 215/14г. на РС-Б.Слатина в Затвора гр.Враца от 18.02.2015г. до
17.06.2015г., от когато е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца
по НОХд.№ 1598/14г. на РС-Враца в Затвора гр. Враца, съдът приспадна на
основание чл.25, ал.2 от НК изтърпяното
изцяло приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода” по Определение
№ 68/27.05.2014г., постановено по НОХд.№ 215/2014г. на РС – Бяла Слатина, за
времето от 18.02.2015г. до 17.06.2015г.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия С.Р.М.,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която в случаите по
чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящият, при постановяване на осъдителна
присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съдът прие
като смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства – изключително младата му възраст,
съдействието на органите на досъдебното и съдебното производство, ниската стойност на инкриминираните вещи,
същият е и безработен. Съдът прие като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства обществената опасност на
деянието, не са възстановени изцяло и причинените с престъплението
имуществени вреди. Предвид това съдът намира,
че определеното в чл.195 ал.1 НК наказание е прекалено тежко за подс. М.. Като
прие, че са налице условията на чл.55, ал.1 НК му наложи наказание именно по
този текст. За изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие изключително ниската стойност на инкриминираните вещи – 89.00лева - под
минималната работна заплата за страната, самопризнанията на подс. М. и пълното
съдействе от негова страна както в досъдебното производство, така и по време на
съдебното следствие, младата му възраст. Съдът не отчита като отегчаващо обстоятелство предишното осъждане
на подсъдимия, тъй като същото е в квалификацията на настоящето деяние – по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28, ал.1 НК. Прие, че едно наказание от 3 месеца лишаване
от свобода би изиграло своята роля по чл.36 НК.
За
постигане целите на наказанието по чл.36 НК съдът прие, че не е необходимо М. да
търпи наложеното му наказание Лишаване от свобода ефективно, тъй като към
момента на извършване на деянието не е бил осъждан с наказание „Лишаване от
свобода” и вкарването му в една по-различна среда би могло да окаже отрицателен
ефект върху него, вместо да се поправи и превъзпита.
Предвид
на това, на основание чл.66, ал.1 НК отложи изтърпяването на наказанието му с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189 от НПК,
подсъдимите бяха осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР Враца направените в
хода на досъдебното производство разноски за експертиза в размер на 25,00лв.,
или всеки от тях следва да заплати по 12,50лв.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: