№ 2448
гр. Варна, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501307 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, и
е образувано по частна жалба вх. № 36770/01.06.2022 г. от „БАНКА ДСК"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска", № 19 срещу Разпореждане № 17142/18.05.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 6200/2022 г., на ВРС, VII с., в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника М. Г. АЛ., ЕГН **********, с
местожителство в ***, за сумата 120.00 лв., дължими разходи при изискуем
кредит, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2020 г.
и Тарифа за таксите по кредити за текущо потребление.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че с оглед доказване
на размера на направените разходи по уведомяването на длъжника към
заявлението са представени доказателства – фактура № 16780/13.04.2022 г., за
сумата 108.00 лв. По същество отправя искане за отмяна на атакуваната
отхвърлителна част от постановеното разпореждане и издаване на заповед за
сумата 120.00 лв. Претендира присъждане на разноски за държавна такса в
настоящото производство.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, насрещна страна в
настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за основателна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 6200/2022 г., на ВРС, VII с., е образувано
по заявление на „Банка ДСК" АД, ЕИК ********* да издаване на Заповед по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. Г. АЛ., ЕГН
1
**********, за сумата 1949.05 лв., главница; сумата 528.16 лв.,
възнаградителна лихва за периода 17.12.2020 - 25.04.2022 г.; сумата 21.11 лв.,
лихвена надбавка за забава за периода 17.01.2021 - 25.04.2022 г.; сумата
11.37 лв., обезщетение за забава за периода 26.04.2022 - 17.05.2022 г.; сумата
120.00 лв. - разходи при изискуем кредит, всички дължими по силата на
Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 17.05.2022 г. до изплащането.
В т. 12 и 14 молителят е обосновал обстоятелствата, от които произтича
вземането.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е
постановил атакуваното Разпореждане № 17142/18.05.2022 г., с което е
отхвърлил искането за издаване на заповед за сумата 120.00 лв., така както е
била конкретизирана по основание и размер от заявителя. За останалите суми
индивидуализирани в представено извлечение от счетоводни книги Заповед
по чл. 417 ГПК, е издадена. В отхвърлителната му част разпореждането е
обосновано с доводи че тази претенция е свързана с управлението на кредита
и не може да бъде уважена предвид забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК., както и
че при забава на длъжника кредиторът имал право само и единствено на
законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, съобр.
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Така постановеното разпореждане, в атакуваната му част, се преценява
от въззивния съд като неправилно.
Съставът на въззивния съд не споделя доводите на първостепенния съд,
че сумата 120.00 лв., в действителност представлява такса за управление на
кредита. В действителност не се касае за подобна такса, тъй като се касае за
обезщетяване на вреди във връзка с упражненото от страна на кредитора
право да отнеме преимуществото на срока, уговорен в полза на длъжника и
не е налице законова забрава кредитора да търси възмездяване на подобни.
Следва да бъде посочено обаче и, че правото на обезщетяване на кредитора и
предварителното посочване на тези разходи и по размер, не го освобождава от
доказване на направените разходи и техния размер, при евентуалното им
оспорване от длъжника. Въззивният съд не споделя начина, по който е
интерпретирана разпоредбата на чл. 33 ЗПК и намира, че вложената от
законодателя цел е насочена към препятстване обременяването на
потребителя с други видове лихви и неустойки във връзка със забавата му.
В случая, претенцията е основана на Тарифа за таксите по кредити за
текущо потребление, представляваща Приложнеие № 3 към сключения
Договор за кредит, т. 5 от която предвижда задължение за заплащане на
разходи при изискуем кредит в размер на сумата 120.00 лв. Тарифата е
подписана от кредитополучателя и към заявлението са представени
доказателства за направени разходи във връзка с обявяване на длъжника на
предсрочната изискуемост на Договора за кредит, в размер на 108.00 лв.,
поради което и искането за издаване на заповед се явява основателно до този
размер, а за разликата до претендираните 120.00 лв. като неоснователно
подлежи на отхвърляне.
Постановеното Разпореждане на заповедния съд, в атакуваната му
отхвърлителна част, ще следва да бъде отменено до размера на сумата 108.00
лв. като се разпореди издаване на заповед за изпълнение за тази сума. В
частта за разликата до претендираните 120.00 лв., разпореждането ще следва
2
да бъде потвърдено. В издаваната заповед следва да се включат допълнително
и разноските съразмерно с уважената част, възллизащи на сумата 4.21 лв.
С оглед частичната основателност на жалбата, следва да се уважи и
искането на частния въззивник за определяне и на разноски за въззивното
производство – държавна такса. Така от заплатената в размер на 12.50 лв., на
присъждане подлежи сумата 11.25 лв. Тези допълнителни разноски следва да
се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в заповедта
при изпълнение на въззивния акт.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 17142/18.05.2022 г, постановено по ч.гр.д. № 6200/2022
г., на ВРС, VII с., в частта му, с която е отхвърлено заявление на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК
********* за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. Г. АЛ.,
ЕГН **********, до размера на сумата 108.00 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „БАНКА ДСК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска", № 19
срещу М. Г. АЛ., ЕГН **********, с местожителство в ***, за сумата 108.00 лв. (сто и осем
лева), разходи при изискуем кредит, дължими по дължими по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.10.2020 г. и Тарифа за таксите по кредити за текущо потребление и
сумата 4.21 лв. (четири лева и 21 ст.), разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед
на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 17142/18.05.2022 г, постановено по ч.гр.д. №
6200/2022 г., на ВРС, VII с., в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 11.25 лв. (единадесет
лева и 25 ст.) в полза на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, която сума да се включи в
издаваната заповед, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3