№ 6266
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело частен
характер № 20211110211634 по описа за 2021 година
запозна с материалите по н.ч.х.д.№ 11634/2021 год.по описа на СРС,
НО, 116-ти състав намирам, че тъжбата, подадена от СТ. Й. СТ., ЕГН:
********** срещу АНГ. СТ. АНГ., ЕГН: **********, Р. СТ. АНГ., ЕГН:
********** и АНН. ИЛ. М., ЕГН: ********** не отговаря на
императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК – в нея липсват
обстоятелства за престъпление.
В частната тъжба се посочва, че на 15.07.2020 г. тъжителят е посетил
апартамент, негова собственост, находящ се на адрес: гр. София, район
Лозенец, ул. „Милин камък” № 59, блок 2, ет. 1, ап. 2, и установил, че там
живеят лицата АНГ. СТ. АНГ., ЕГН: ********** и Р. СТ. АНГ., ЕГН:
**********, за които се грижел първоначално неговият вуйчо А.А.
(настойник на поставената под пълно запрещение Р.А.), който с нотариален
акт от 25.11.2019г. дарил имота на частния тъжител. Дарителят починал на
26.01.2020г. Настойник на А. от 25.11.2019г. станала АНН. ИЛ. М.. На
15.07.2020 г. тъжителят поканил устно АНГ. СТ. АНГ., ЕГН: ********** и Р.
СТ. АНГ., ЕГН: ********** да напуснат имота, като те отказали.
На 15.07.2020 г. тъжителят посетил дома на настойника на Р. СТ. АНГ. -
АНН. ИЛ. М., ЕГН: **********. Отправил устна покана до нея с искане да
изведе Р.А. от апартамента и да я настани да живее в нейния дом. А.М.
категорично отказала да изведе Р.А. от апартамента.
Поради това, на 15.07.2020 г. тъжителят предоставил за връчване на Т.Г.
- пом. нотариус по заместване при нотариус В.В., рег.№ **** към Камарата,
нотариус в район PC-гр. София, следните две нотариални покани:
- Нотариална покана per. № 4177/2020 г., том 3, № 28, до Р. СТ.
АНГ., чрез назначения й настойник АНН. ИЛ. М., адрес на настойника: гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Милин камък“ № 59, вх. А, ет. 4, ап. 6;
- Нотариална покана per. № 4177/2020 г., том 3, № 28, до АНГ. СТ.
АНГ., с адрес: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Милин камък“ № 59, блок 2, ет. 1,
1
ап. 2.
Представител на нотариалната кантора посетил адресите на лицата и се
е опитал да връчи нотариалните покани на датите:
18.07.2020 г., 24.07.2020 г. и 18.08.2020 г. Тъй като не е могъл да ги
връчи, на 18.08.2020 г. залепил на входната врата на апартаментите на лицата
уведомление, на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК за получаване на
нотариалните покани в 14-дневен срок.
Срокът от 14 дни бил изтекъл според тъжителя на 01.09.2020 г. и до
тогава никой не се явил в нотариална кантора да получи поканите.
Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна
оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията-
докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е
отрицателен, тъй като е описано несъставомерно поведение – да прекрати
наказателното производство, поради липса на тъжба, съгласно разпоредбите
на чл. 250, ал. 1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност
на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят
факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на
престъпление по НК.
Съгласно чл.170, ал.4 от НК, който противозаконно остане в чуждо
жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от
свобода до една година.
Върховният съд е имал възможност да се произнесе по непосредствения
обект за защита по престъпленията по чл.170, ал.4 от НК. Съгласно
практиката на ВС обект на защитата по чл. 170 НК е неприкосновеността на
жилището. Под жилище се разбира помещение, което се обитава
постоянно или временно от едно или повече лица за живеене.
Обстоятелството чия собственост е помещението, е без значение за
отговорността. Законът охранява неприкосновеността на жилището
както от неправомерните действия на друг, така и от самоуправни
такива. Така в Решение № 232 от 3.VI.1980 г. по н.о.х.д. № 231/80 г., II н. о.
ВС допълва, че нормата на чл. 170 НК защищава неприкосновеността само на
жилището. Тази неприкосновеност е основно право на гражданите. Жилище е
само онова помещение, което се обитава постоянно или временно от едно или
повече лица за живеене без оглед в каква сграда се намира (Решение № 358 от
21.VI.1972 г. по н. д. № 289/72 г., II н. о.).
Изпълнителното деяние по чл.170, ал.4 от НК се осъществява чрез
бездействие – субектът противозаконно остава в чуждо жилище след като
изрично е поканен да го напусне. Престъплението е формално и може да се
2
извърши само при пряк умисъл.
В конкретния случай от твърденията в тъжбата може еднозначно да се
приеме, че липсва обективна съставомерност на деянието. Това е така, защото
частният тъжител не само не излага твърдения, но изрично посочва, че не
живее в посочения имот, а е ходил инцидентно, за да предупреди обитателите
му да го напуснат. Съответно за него апартаментът, макар и по
предназначение на имота да е за живеене, не се ползва от С. като жилище,
защото не е помещение, което се обитава постоянно или временно от него за
живеене. Макар и собственик, същият не се ползва с наказателноправната
закрила на собствеността му в конкретния случай. Тези изводи на съда са
направени на базата на цитираната по-горе практика на ВС. Нещо повече,
систематично това престъпление се намира в Глава Трета на НК –
„Престъпления против правата на гражданите“, съответно в Раздел Четвърти
„Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно
средство“. В случая не се бранят обществените отношения, свързани с
правото на собственост, а тези, касаещи необезпокояваното живеене на
лицата в помещение, което временно или постоянно обитават, независимо на
кого принадлежи. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че
престъплението не съдържа от обективна страна елемент, отнасящ се до
наличието или липсата на вещни права върху имота. Логично не е поместен
престъпният състав в Глава пета – „Престъпления против собствеността“,
където именно се защитава този обект на посегателство.
Както ВС изрично посочва, за да е съставомерно деянието, е
необходимо пострадалият да обитава жилището и да живее в него – да го
ползва регулярно с цел преспиване, задоволяване на битови нужди, отмора и
други присъщи за едно жилище дейности. В случая не се твърди такива
действия да са налице, даже напротив – тъжителят никога не е ползвал имота
по негови данни, съответно липсва и засягане на обществените отношения,
защитаващи правото на живеещия в жилището да извършва необезпокоявано
именно тези дейности. По смисъла на чл.170 от НК неприкосновено е
жилището от гледище на този, който го ползва като такова. Както се посочи,
наличието на вещно право на собственост върху имота не е в състояние само
по себе си да обуслови обективна съставомерност на престъплението по
чл.170, ал.4 от НК. Налице е липса на фактическо положение, изискуемо от
закона, което да бъде защитено от нормата на чл.170, ал.4 от НК.
Не се твърди изобщо още от момента на дарението частният тъжител да
е имал каквато и да било фактическа връзка с имота, която би могла да се
характеризира като заживяване в него временно или постоянно. Разпоредбата
брани единствено нарушаването на възможността живеещият в едно жилище
да го ползва необезпокоявано от останало в него лице, което не го напуска
след покана, а не правото на собственика на държи вещта, което право като
елемент от сложното вещно право на собственост се брани с негаторен иск по
чл.109 от ЗС.
Всъщност в случая е налице гражданскоправен спор, касаещ
отношенията между държател на вещта и нейния собственик, който следва да
се разреши от компетентния граждански съд по реда на ГПК и приложимия
материален закон – Закона за собствеността. Както и посочва прокурорът
СРП в постановлението, с което отказва да образува ДП, недопустимо е да се
3
ползва наказателния процес за разрешаване на спорове с граждански
характер.
По отношение на лицето АНН. ИЛ. М. не се твърди да е живяла или да
живее в имота, собственост на подсъдимия, поради което спрямо нея
производството следва да се прекрати и на това основание. Наказателната
отговорност е лична, независимо, че същата се явява настойник на Р.А..
При преценка на съдържанието на тъжбата и на инкриминираните с нея
обстоятелства съдът не установи да са налице данни за престъпление от
частен характер, поради което приема, че в тъжбата не е налице описано
съставомерно поведение на посочените в нея лица.
Съдията-докладчик намира, че в случая обстоятелствата в частната
тъжба поради изложените съображения не могат да се субсумират под
диспозицията на нормата на чл.170, ал.4 от НК, съответно производството
следва да бъде прекратено.
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за
престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на
последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно
обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от
обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира
фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето,
срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.
Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното
обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в
наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея. Съответно на базата
на твърдяното именно в тъжбата съдът извършва преценка за наличие или
липса на факти, обуславящи наличие на престъпление от частен характер.
Поради тези съображения съдът намира, че тъжбата, подадена от С., не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, при липсата на процесуални
способи за преодоляване на недостатъците и, тъй като посочените в тъжбата
обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да
било състав на престъпление, преследвано по частен ред.
Когато в тъжбата не е описано съставомерно деяние, тя не отговаря на
изискванията на чл.81 от НПК и съдията докладчик има правомощието да
прекрати наказателното производство на основание чл.247а, ал.2, т.2, вр. чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.1 от НПК. Отмяната на
правомощието на съда по чл.250, ал.1, т.2 от НПК, /ДВ бр.63 от 04.08.2017 г.,
в сила от 05.11.2017г./, което пресъздаваше част от съдържанието на чл.250,
ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК, по съществото си не дерогира
процесуалните правомощия на съдията-докладчик да прекрати наказателното
4
производство, доколкото това по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК включва и преценка дали описаното в тъжбата съставлява престъпление.
Нередовността на тъжбата, поради липса на описано в нея престъпление от
частен характер и каквото и да било друго престъпление, обосновава
прекратяването на наказателното производство / решение № 1389/15.12.2017
г. по в.н.ч.х.д. № 2235/2017 г. на СГС, НО/.
Водим от горното и на основание чл.247а, ал.2, т.2, вр.чл.250, ал.1, т.1,
вр.чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.1 от НПК съдът
като се
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н.ч.х.д.№ 11634/2021
год. по описа на СРС, НО, 116-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИСИ да се връчат на частния тъжител и АНГ. СТ. АНГ.,
ЕГН: **********, Р. СТ. АНГ., ЕГН: ********** и АНН. ИЛ. М., ЕГН:
**********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5