№ 13151
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110129613 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д. В. Д. и Л. К. И. срещу М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. кумулативно
субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при
равни квоти – по ½ идеална част от реална част с площ от 56 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 14831.6501.2110 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-37/04.07.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: /адрес/, с площ от 636 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, с категория на земята: 6, граници на реалната част по КККР, както следва:
от изток – поземлен имот с идентификатор 14831.6501.983, от юг и югозапад – поземлен
имот с идентификатор 14831.6501.2110, от северозапад – поземлен имот с идентификатор
14831.6501.2113, от север – 14831.6501.2115, на основание давностно владение и за
предаване на владението върху същата, кумулативно съединени с осъдителни искове с
правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградената от ответниците ограда – оградна
мрежа с метални колове, ограждаща реалната част с площ от 56 кв.м., както и искане по чл.
537, ал. 2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост № 173, том CLXVI,
дело № 50967/2020 г. на Службата по вписванията – София.
Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба от 2003 г., обективиран
в Нотариален акт № 79, том LLLXXVдело № 40955/2003 г. на Службата по вписванията-
София ищецът Д. В. Д. придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 14831.6501.983 по КККР на село Герман, Столична община,
прехвърлен от неговите родители. Със същия договор последните си запазили правото на
ползване върху продадения имот. Поддържа се, че последните придобили чрез покупка през
1988 г. собствеността върху поземлен имот – УПИ I-649 по плана на град София, местност –
село Герман, съгласно Нотариален акт № 126, том XXVII дело № 4533/1988 г., образуван от
имот с пл. № 649. След изменение на регулационния план от УПИ I-649 се формират два
имота- УПИ I-637 и УПИ I-637, като през 2003 г. на ищеца бил прехвърлен един от двата
1
имота, конкретно УПИ I-637. Заявява се, че така придобития от него имот е нанесен в КККР
като поземлен имот с идентификатор 14831.6501.983, като още при прехвърлянето му през
2003 г. е ограден и границите му не са променяни. Ищците Д. Д. и Л. И. твърдят, че реална
част от този имот с площ от 56 кв.м. понастоящем погрешно е отразена в КККР като част от
съседен имот – поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110, находящ се в село Герман,
район Панчарево, местност „Тодорова круша“ – друг вид земеделска земя с площ от 636 кв.
м., собственост на ответниците. Поддържа се, че тази реална част понастоящем е със
следните граници: от изток ПИ с идентификатор 14831.6501.983; от юг и югозапад: ПИ с
идентификатор 14831.6501.2110; от северозапад: ПИ с идентификатор 14831.65012113 и от
север ПИ с идентификатор 14831.6501.2115. Ищците посочват, че тази реална част се явява
част от площта на УПИ I-637, понастоящем поземлен имот с идентификатор 14831.6501.983.
Последната е ползвана и владяна от тях именно като част от площта на този имот – от
ищеца Д. от 2003 г., а от неговата майка – ищцата Л. И. от 1988 г. заедно със съпруга си от
1988 г. до 29.12.2003 г. Считано от този момент И. владее и полза тази част заедно със сина
си – ищеца Д. при равни квоти. Поддържа се, че върху спорната реална част от семейството
на ищците са изградени, съществуват от около 25 години и се ползват работилница и
помещения за животни. Излага се, че още от придобИ.е на имота през 1988 г. от бащата на
ищеца Д. и съпруг на ищцата И. била изградена оградата между имота и съседният такъв по
начин, че спорната реална част била включена в имота на ищците. Посочва се, че
ответниците М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. предявяват самостоятелни претенции върху реалната
част с площ от 56 кв.м., легитимирайки се като носители на права с Нотариален акт за
собственост № 173, том CLXVI, дело № 50967/2020 г. на Службата по вписванията – София
с твърдения, че са придобили последната като част от площта на имот с идентификатор
14831.6501.2110. Излага се, че през месец декември 2022 г. ответниците започнали да
разрушават съществуваща ограда между този имот и имот на ищеца Д., като заградили
изцяло спорната реална част от 56 кв.м. като част от своя имот посредством изграждане на
метални колове и оградна мрежа, с което лишили ищците от владението на последните. В
исковата молба се излага, че М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. не са владели тази реална част, тъй
като последната винаги е била част от площта на имота на ищеца, а преди това на
родителите му, като при съставянето на КНА са ползвали погрешното отразяване на
границите между имотите в КККР. С тези съображения ищците обосновават правния си
интерес от търсената искова защита и отправят искане за уважаване на исковите претенции
чрез признаването им за собственици на процесната реална част с площ от 56 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
/адрес/, с площ от 636 кв.м., по силата на давностно владение, при равни квоти – по ½ ид.
част и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху същата, както и да
премахнат изградената от тях ограда от метални колове и оградна мрежа. Наред с това и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отправя искане за отмяна на КНА, издаден в полза на
ответниците. Претендират се разноски.
В депозиран по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците М. И.
Г., Г. И. Г. и М. И. С., чрез пълномощника си адв. Д., оспорват исковите претенции като
неоснователни. Оспорват ищците да са собственици на процесната реална част от 56 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
/адрес/, с площ от 636 кв.м. на основание изтекла придобивна давност. Оспорват Д. Д. и Л.
И. да са вледели тази част. Посочват, че последната винаги се е намирала в границите на
поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110, собственост на ответниците, което
обстоятелство е удостоверено в оспорения констативен нотариален акт от 2020 г. Твърдят, че
този поземлен имот е закупен от наследодателя на ответниците – Г. М.К. на 28.03.1953 г. и
владян от него до смъртта му през 1990 г., използван до 2008 г. за отглеждане на
2
селскостопански животни – едър рогат добитък, а оттогава до настоящия момент като
градина. М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. също владели имота заедно със своя наследодател и
лично след неговата смърт. В отговора се поддържа, че след извършена съдебна делба по гр.
дело № 2715/1960 г. на Софийски народен съд на дворно място с площ от 3 000 кв.м., в която
като съделители участвали лицата Л. М.К. (праводател на ищците) и Г. М.К. (праводател на
ответниците) били обособени парцели, като парцелите, поставени в дял на праводателите на
страните били съседни. Поддържа се, че оградата между имота на ищците и имота на
ответниците на място е поставена през 60-те години на миналия век – след извършване на
съдебната делба и не е променяна през годините. Посочва се, че след извършено през 2021 г.
трасиране на имота си – поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110, в присъствието
на ищците съществуващата ограда била заменена с оградна мрежа с метални колове – поради
износването и изпокъсването й на места. В отговора се оспорват твърденията на ищците, че
ответниците са разрушили съществуващата масивна ограда от бетон и тухли. Твърдят, че
масивна ограда от бетон и тухли никога не е съществувала. Оспорват също в процесната
реална част да са изградени работилница и помещения за животни. Излагат също, че тази
реална част винаги е била в границите на владения от ответниците имот с идентификатор
14831.6501.2110. Оспорват твърдението на ищците за допусната грешка в кадастралната
карта чрез неправилно отразяване на границите на имота на ищците с идентификатор
14831.6501.983. Считат, че съществуващата на място ограда между двата имота съвпада с
кадастрално заснетата граница и с регулационната линия на УПИ I-637 от кв. 11 и не попада
в имота на ищеца. В отговора на исковата молба се оспорва възможността за придобИ.е на
спорната реална част от ищците по давност, предвид забраната, следваща от чл. 200 ЗУТ.
Намират за неприложимо изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като поземлен имот с
идентификатор 14831.6501.983, собственост на ищеца Д. В. Д., е урегулиран, което прави
недопустимо присъединяването към него на реална част от неурегулиран имот, какъвто е
поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110. Ето защо, ищците не са придобили
собствеността върху реалната част с площ от 56 кв.м. на основание твърдения способ. С тези
доводи ответниците отправят искане исковата претенция да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 108 ЗС:
Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това.
Ревандикационният иск е иск на невладеещият собственик срещу владеещия
несобственик на имота. Касае се за петиторен иск, насочен към защита на правото на
невладеещия собственик, който не притежава фактическото владение върху собствената си
вещ, да претендира от лицето, което без да има собственост или право на владение,
упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението и да му предаде
вещта.
Искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението – в т. см.
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2А от Тълкувателно решение №
4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно, уважаването на предявените ревандикационни искове е обусловено от
3
установяване от ищците, при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни предпоставки: че са придобили процесната реална част от поземлен имот
с идентификатор 14831.6501.2110 на твърдяното правно основание – по давностно владение
и конкретно – изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1
ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е
спокойно, явно и непрекъснато), съответно чрез присъединяване на владението на своите
праводатели (по отношение на ищеца Д.) при равни квоти, че тази реална част погрешно е
отразена в КККР като част от поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110 по КККР на
/адрес/, одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК, вместо като част от поземлен имот с идентификатор 14831.6501.983 по КККР; че
тази реална част фактически се владее от ответниците, и статута на имот 14831.6501.983 към
момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност.
В тежест на ответниците е да опровергаят изложените от ищците твърдения, респ. да
установят възраженията за придобИ.е на спорната реална част от имота като част от имот с
идентификатор 14831.6501.2110 по КККР и по силата на давностно владение, както и
статута на имота си към момента на завършване на фактическия състав на придобивната
давност.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че с протоколно определение от 07.07.1960 г., постановено по дело № 2715/1960
г. по описа на Софийски народен съд е одоборена постигната спогодба между страните Г.
М.К. – ищец и ответниците Л. М.К., Л. М.К. и Н. М.К. относно подялба на наследството,
останало след смъртта на лицето М. М.К. – бивш жител на село Герман, София, чийто
единствени законни и преки наследници са страните по делото и конкретно на следния
наследствен имот, находящ се в село Герман – къща с дворно място, цялото пространство с
площ по нотариален акт около 3000 кв.м., при съседи по нотариален акт: Х.П., от две страни
улици и река Искър, което дворно място е обособено съгласно действащия регулационен
план в парцели: 1-169, 2-650 и 5-469 от кв. 11 и 13 по плана на село Герман; парцел 1-169 от
кв. 11 с площ от 680 кв.м.; парцел 2-650 от кв. 11 с площ от 873 кв.м. и парцел 5-469 от кв. 13
с площ от 682 кв.м. Съгласно постигнатата между страните и одобрена от съда спогодба от
така описания имот се образуват доброволно три дяла, съгласно ЗС и ЗПИНМ, като всеки от
съделителите получава в дял, както следва: дял първи получават Л. М.К. и Н. М.К. – парцел
1-169 от кв. 11 по плана на село Герман с общо пространство от 680 кв.м. при съседи: Г.
М.К., улица и река Искър; дял втори получава Г. М.К. – парцел 2-650 от кв. 11 по плана на
село Герман, с пространство от 873 кв.м. при новообразувани съседи: Х.П., улица, дял на Л.
и Н. М.К. и река Искър; дял трети получава Л. М.К. – парцел 5-469 от кв. 13 по плана на
село Герман с общо пространство от 682 кв. м. при новообразувани съседи: улица, И.
Николов и от двете страни Т.М.С..
Не се спори, а и от представеното и прието по делото Удостоверение за наследници с
изх. № УГ01-246-ГР13-258/29.08.2023 г., издадено от кметство Герман, район Панчарево,
Столична община се установява, че съделителят Г. М.К. е починал на 09.01.1990 г., като след
смъртта си е оставил за свои законни наследници съпругата си П. К. К. (починала на
07.06.2013 г.) и сина си И. Г. Д. (починал на 29.12.2003 г.). Изяснява се, че след смъртта на И.
Д. същият е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. И. С., дъщеря си М. И. Г. и
сина си Г. И. Г. – ответниците по делото.
Данните от приетите по делото писмени доказателства сочат, че с протоколно
определение от 17.02.1988 г. по дело № 1096/1987 г. по описа на Районен съд „Девети
септември“ 4-ти състав е одобрена постигнаната между страните по делото ищцата Л. Д. К.
и ответницата Н. Микова К. спогодба, съгласно която в дял на Л. К. се дава и тя получава в
своя изключителна собственост целия имот, предмет на делбата, а именно: дворно място,
находящо се в /адрес/, съставляващо парцел I-649 от кв. 11 по плана на София, местността
4
село Герман, с пространство на цялото от 710 кв.м., заедно с построената върху него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 58,50 кв.м., както и стопанска и складова
сграда и гараж, при съседи на мястото: Г. М.К., улица и река Искър, срещу което и за
уравнение на дяловете Л. К. е изплатила на Н. К. парична сума.
Установява се, че впоследствие, с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 07.10.1988 г., обективиран в Нотариален акт № 126,
том XXVII, дело № 4533/1988 г. по описа на нотариус И.ка Лекова при Коларовски районен
съд Л. Д. К., като прехвърлител, прехвърля на в.д. И., като приобретател, следния свой
собствен единствен недвижим имот - дворно място, находящо се в /адрес/, съставляващо
парцел I-649 от кв. 11 по плана на София, местността село Герман, с пространство на цялото
от 710 кв.м., заедно с построената върху него едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 58,50 кв.м., при съседи на мястото: Г. М.К., улица и река Искър, срещу задължаване
на В. И. да поеме гледането и издръжката на Л. К., като й осигури споК. и нормален живот.
По делото се изяснява също, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот със
запазване на право на ползване от 29.12.2003 г., обективиран в Нотариален акт № 119а, том I,
рег. № 3663, дело № 113/2003 г. по описа на нотариус А. Димов с рег. № 404 на НК и с район
на действие Софийски районен съд, в.д. И. – лично и като пълномощник на съпругата си Л.
К. И., от една страна като продавачи, продават на Д. В. Д., от друга страна, като купувач,
следния свой съсобствен недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение,
находящ се в град София, район Панчарево, село Герман, ул. „Минзухар“ – стара ул. „6“ № 3,
а именно: урегулиран поземлен имот с площ от 440 кв.м., съставляващ УПИ I-637 от кв. 11
по плана на село Герман при съседи: улица; УПИ V-637; УПИ II-638; имот с пл. № 636; имот
с пл. № 637а и имот с пл. № 636, заедно с построената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда с площ от 58,50 кв.м. По силата на договора продавачите запазват
безвъзмездно и безсрочно правото на ползване върху жилищната сграда, заедно и поотделно
– докато са живи.
Между страните не се спори, а и от материалите по делото следва, че с Нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 178, том IV, рег. № 9391, дело № 699/12.11.2020 г. по
описа на нотариус Маргарита И.чева с рег. № 260 на НК и с район на действие Районен съд-
София, на основание постановление от 12.11.2020 г., издадено въз основа на обстоятелствена
проверка, извършена по дело № 699/10.11.2020 г. и съгласно чл. 587, ал. 3 ГПК, ответниците
по настоящото дело М. И. Г., М. И. С. и Г. И. Г. са признати за собственици на основание
давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор
14831.6501.2110 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изп. директор
на АГКК с адрес на имота: село Герман, Столична община, с проектна площ от 636 кв.м.
съгласно скица-проект № 15-421370/30.09.2015 г., с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване: други вид земеделска земя, при граници: поземлени
имоти с идентификатори №№:14831.6539.424, 14831.6501.1031, 14831.6501.638,
14831.6501.983, 14831.6501.2115, 14831.6501.2113, образуван от част от поземлени имот с
идентификатор 14831.6501.990 и част от поземлен имот с идентификатор 14831.6501.759.
Съгласно представена и приета по делото скица – проект за изменение на
кадастралната карта, изготвена от „Гео Кад“ (л. 17 от делото) спорната реална част от 56 кв.
м. преминава от имот 2110 към имот 983.
За изясняване на статута на процесните поземлени имоти и на спорната реална част по
делото е допуснато, изслушано и прието основното заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, което, въз основа на извършени необходими проверки, в частност
относно старите и действащия регулационен план, оглед на място, контролни измервания,
при проследяване историята на процесните имоти, констатира, че съгласно регулационния
план от 1910 г. квартал 11 е образуван от един имот с планоснимачен № 3, разделен на два
парцела, а съгласно кадастралната основа на следващия регулационен план за района,
5
одобрен със Заповед № 320/24.08.1959 г., в квартал 11 са отразени три имота с
планоснимачни номера 649,650 и 651. Изяснено е, че за поземлен имот 649 е отреден парцел
I-649, за поземлен имот 650 – парцел II-650, а за поземлен имот 651 парцел III-651, като
теренът западно от тези имоти, който е извън обхвата на регулационния план, е отреден за
озеленяване. Съгласно заключението по този план имотът на ищците попада в обхвата на
поземлен имот 649 и н отредения за него парцел I-649, а имотът на ответниците в обхвата на
поземлен имот 650 и на парцел II-650. Констатирано е, че протоколът за съдебна делба от
07.07.1960 г. (приложен по делото) е изготвен въз основа на регулационния план от 1959 г.,
като посочените в протокола площи съответстват на площите на парцелите. В същия този
протокол не са упоменати части от имотите, останали извън обхвата на регулационния план,
като процесният имот с площ от 56 кв.м. попада именно в частта от старите имоти, която е
била извън обхвата на регулационния план. Експертизата изяснява, че през 1984 г. е
изработен кадастрален план за района, в който върху терена на квартал 11 и отредената за
озеленяване площ от старите имоти са нанесени имоти с планоснимачни номера 636, 637,
638 и 639, както и границите на имотите. Впоследствие е нанесена и границата на имотите
от регулационния план от 1959 г., като за частите от имотите 636, 637, 638 и 639, извън
обхвата на предходния регулационен план, са поставени знаци Z за обединяването им в един
имот без планоснимачен номер. Съгласно данните от този кадастрален план в имот 638,
идентичен на имот с пл. номер 650 по регулационния план от 1959 г., освен двуетажна
жилищна сграда и едноетажна пристройка към нея, са заснети и нанесени и шест стопански
сгради – две полумасивни сгради, попадащи извън обхвата на регулационния план, два
навеса – единият частично попадащ извън регулационния план и две масивни стопански
постройки. Изяснено е, че северните стени на сградите са служили за граница между двата
имота, а най-западната от постройките попада извън обхвата им. В заключението е посочено,
че съгласно новия регулационен план за района, одобрен със Заповед РД-50-09-
324/15.10.1985 г. (действащ и към момента, с настъпилите през годините изменения) по
отношение на западната граница между имотите и границата между тях се покриват с тези
по плана от 1959 г. в рамките на допустимата точност. Съгласно този регулационен план за
имот 637 е отреден УПИ I-637 от кв. 11 (имота на ищците), а за имот 638 УПИ II-638 (имотът
на ответниците). В кадастралната основа на действащия регулационен план са отразени
стопанските постройки в имот 638, описани в заключението. От изводите в последното
следва и, че със Заповед РД-09-05/04.01.2001 г. УПИ I-637 е разделен на два УПИ - УПИ I-
637 и УПИ V-637 от кв. 11, като процесният имот попада изцяло извън обхвата на
регулационния план и граничи с УПИ I-637. Експертно се установява, че кадастралната
карта за района на село Герман е одобрена със Заповед № 18-2780/08.04.2015 г., като всъщата
имотът на ищците – УПИ I-637от кв. 11 е нанесен като поземлен имот с идентификатор
68134.6501.983 с площ от 423 кв.м., УПИ V-637 като поземлени имот с идентификатор
68134.6501.984 с площ от 360 кв.м., а имотът на ответниците като поземлен имот с
идентификатор 68134.6501.638 с площ от 1034 кв.м. Изяснено е, че имотите са заснети и
нанесени по съществуващите на място огради. Налице е разминаване по южната граница на
поземлен имот с идентификатор 68134.6501.638, навлязла в УПИ III-639 I и в източната,
навлязла в ул. „Минзухар“, както и по североизточните граници на поземлен имот с
идентификатор 68134.6501.983 и поземлени имот с поземлен имот с идентификатор
68134.6501.984, също навлезли в ул. „Минзухар“, но по отношение на границата между
спорните имоти не може да има разминаване, тъй като същата е извън регулация. Въз основа
на извършения оглед на място вещото лице констатира, че северната граница на имота на
ответната страна представлява масивна тухлена ограда с височина от около 3 м. почти до
границата на регулационния план, като след плътната ограда са налични остатъци от
масивна бетонова конструкция, изпълнена с тухлен пълнеж, които остатъци по
местоположение и размери съответстват на северните стени на навеса и стопанската
постройка, нанесени в кадастралната основа на регулационния план и са се намирали по
6
границата между двата имота по кадастралния план от 1959 г. и този от 1984 г. Изяснено е,
че постройката е попадала извън регулационния план, а навесът частично се е засягал от
него. На място, непосредствено до спорната ограда (стена на стара постройка) са съхранени
стари дървени греди. Направена е констатация, че постройките са само с бетоновите основи,
пояса на кота 0 върху тях и вертикалните колони на северната граница, както и
хоризонталната греда по северната стена на старата постройка, като частично е запазен
тухлен пълнеж до трети ред. Изяснено е, че към момента достъпът до процесния по делото
имот е откъм страната на ответниците, до същия няма път или стъпала, а се достъпва през
стръмен терен, западно от остатъците от разрушената постройка. В тази част на имота на
ответниците има подредени стари тухли. Изяснено е също, че в имота на ищците, към
отразената в кадастралната карта жилищна сграда, е налична голяма пристройка до около 4-
6 м. от оградата между двата имота. Между тази сграда и оградата между имотите на
страните в имота на ищците са налични стари стопански постройки, части от които в
полуразрушено състояние. Констатирано е, че от север оградата на спорната част е от
метални колове (небетонирани) и строителна мрежа, като в спорния имот има бетонова
плоча, от която се наблюдават остатъци от стари вертикални метални профили. Въз основа
на така направените констатации, експертизата достига до извод, че УПИ I-637 по
действащия регулационен план съответства на поземлен имот с идентификатор
14381.6501.983 с минимално разминаване по североизточната граница към ул. „Минзухар“,
която не е спорна по делото. След разделянето на УПИ I-637 на два УПИ - УПИ I-637 и УПИ
V-637 няма изменение на общите граници на новообразуваните два УПИ спрямо границите
на УПИ I-637 със съседните имоти преди изменението. Изяснено е, че към момента на
огледа по западната граница на спорния терен няма ограда; от север и североизток е ограден
с ограда от метални колове – небетонирани, а забити в терена и едра строителна мрежа,
сравнително нова на вид; спорната ограда, представляваща южна граница на имота служи и
като подпорна стена поради стръмния терен, същата е с масивен бетон, върху който са
налични остатъци от вертикалните колони на разрушената сграда и част от хоризонталните
греди. Оградата между имотите на страните, която не е спорна, е масивна тухлена стена и е
представлявала северните стени на постройки в имота на ответниците, част от които
съборени към момента. Експертизата достига до извод и, че имотът, описан в приложения
по делото нотариален акт № 178/2020 г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор
68134.6501.2110, като процесните 56 кв.м. са включени в площта му и не са били включени в
площта на УПИ I-649 кв. 11 по рег. план, одобрен през 1985 г., нито в площта на УПИ I-637
по действащия регулационен план на село Герман, след разделяне на УПИ I-637 на два УПИ.
Формиран е и извод, че остатъците от строителство, намиращи се в поземлен имот с
идентификатор 68134.6501.2110 представляват остатък от сграда.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че съгласно плана от
1984 г. спорната част представлява част от сграда/постройка, като доколкото отгоре има
трегер на височина почти три метра няма как това да е било ограда, а е било част от сграда.
Изяснява, че ограда откъм страната, за която страните спорят няма, а е частта, която най-
вероятно е била част от стара сграда. На място материализирана ограда има от дясната
страна, която е от телена мрежа и колове. Експертът изяснява, че в приложение № 7 към
експертизата под имот с пл. № 983 в имота на ищците се вижда сградата, нанесена в
кадастралната карта и пристроените към нея помещения, по които върви мрежа, но не е
тази, за която се спори. Уточнява, че спорната част е откъм имот 2110 по кадастралния план,
като имотът на ответната страна в приложение № 7 е под № 638 и е в регулация и не е
спорен по делото, а имот 2110 се явява извън регулация. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, въз
основа на материалите по делото, извършване на необходимите проверки, както и оглед и
измервания на място, отговорило обосновано на поставените задачи.
Изясни се, че с исковата молба ищците излагат твърдения, че процесната реална част от
7
поземлен имот е отразена погрешно като част от имот с идентификатор 14831.6501.2110,
собственост на ответниците, вместо като част от притежавания от тях имот с идентификатор
14831.6501.983 по КККР.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 ТР № 8/2014 г. на
ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част
неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен
имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори и да не е
проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/
за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри, или иск по чл. 53, ал. 2 изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2
ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или
грешка в одобрената кадастрална карта.
При наведени твърдения за допуснато погрешно отразяване на границите на имот в
производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по
плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях и да се направи извод дали има несъответствия между
отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното право на
собственост.
Съдът, вземайки предвид данните от анализираните дотук писмени доказателства,
както и експертните изводи, формулирани в съдебно-техническата експертиза, приема за
установено, че по силата на договора за покупко-продажба от 29.12.2003 г. ищецът Д. В. Д. е
придобил собствеността върху УПИ с площ от 440 кв.м., съставляващ УПИ I-637 от кв. 11
по плана на село Герман, заедно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда
с площ от 58,50 кв.м., като със същия договор ищцата Л. К. И. си е запазила правото на
ползване върху жилищната сграда – безвъзмездно и безсрочно. Съгласно констатациите в
съдебно-техническата експертиза така придобитият имот е образуван след разделяне на
УПИ I-637 на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти. Експертно се изяснява
също, че УПИ I-637 съгласно действащия регулационен план от 1985 г., от разделянето на
който е образуван имотът, придобит от ищеца, е отреден за имот 637 съгласно кадастралния
план за района от 1984 г. Установява се и, че съгласно предходния регулационен план от 1959
г. имотът на ищците, част от който е придобитият от ищеца през м. 12.2003 г., попада в
обхвата на поземлен имот 649 и отредения за него парцел I-649, чиято площ съответства на
площта на парцела съгласно протокола за съдебна делба от 07.07.1960 г. Изясни се, че по
силата на одобрената в делбеното дело съдебна спогодба парцел 1-169 от кв. 11 по плана на
село Герман с пространство от 680 кв.м. се поставя в дял на Л. К. и Н. К., а впоследствие по
силата на постигната и одобрена от съда спогодба на 17.02.1988 г. между двете, този имот е
поставен в дял и в изключителна собственост на Л. Д. Кръстанова, заедно с построената в
имота едноетажна жилищна сграда. Наред с това се изясни, че с договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 07.10.1988 г. този имот е
прехвърлен от Л. Кръстанова на праводателя на ищеца в.д. И.. Установи се, че придобитият
от ищеца имот УПИ с площ от 440 кв.м., съставляващ УПИ I-637 от кв. 11 по плана на село
Герман съответства на поземлени имот с идентификатор 14831.6501.983 по КККР, с
минимално разминаване по североизточната граница към ул. „Минзухар“, която не е спорна
по делото.
Същевременно, по силата на съдебната спогодба, постигната в хода на гр. дело №
2715/1960 г. по описа на Софийски народен съд и на наследственото правоприемство от
съделителя Г. М.К., ответниците са придобили собствеността върху поставения приживе в
дял на наследодателя им парцел 2-650 от кв. 11 по плана на село Герман, с пространство от
873 кв.м., чиято площ съгласно експертизата съответства на площта на поземлен имот 650 с
отреден парцел II-650 съгласно регулационния план от 1959 г., съответно имот 638 от
8
кадастралния план от 1984 г., за който с действащия регулационен план от 1985 г. е отреден
УПИ II-638.
Установи се и, че с констативен нотариален акт от 12.11.2020 г. и въз основа на
извършена обстоятелствена проверка ответниците М. И. Г., М. И. С. и Г. И. Г. са признати за
собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
14831.6501.2110 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изп. директор
на АГКК с адрес на имота: село Герман, Столична община, с проектна площ от 636 кв.м.
съгласно скица-проект № 15-421370/30.09.2015 г., с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване: други вид земеделска земя.
Съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза процесните 56
кв.м. не са включени в площта на УПИ I-649 от кв. 11 по рег. план на село Герман, нито от
УПИ I-637 по действащия регулационен план. Същевременно е изяснено, че тези 56 кв.м. са
включени в площта на поземлен имот с идентификатор 148.6501.2110 по КККР за района на
село Герман и са част от имот 2110. Експертно се установи, че съгласно регулационния план
за района в сила от 1959 г. в кв. 11 са отразени три имота, съответно имот с пл. № 649, за
който е отреден парцел I-649 и в обхвата на който попада имотът на ищците; имот с пл. №
650, за който е отреден парцел II-650 и в който попада имотът на ответниците и имот с пл. №
651, за който е отреден парцел III-651, площите на които парцели съответстват на
посочените в протокола за съдебна делба от 07.07.1960 г. Експертизата изяснява също, че
теренът западно от тези имоти, отреден за озеленяване е извън обхвата на регулационния
план и не е включен в обхвата на протокола за делба, като процесният имот попада именно в
частта в от старите имоти, извън обхвата на регулационния план. Същевременно експертно
се установи, че и в кадастралния план за района от 1984 г. частите от новонанесените имоти
с пл. номера 636,637,638 и 639, извън обхвата на предходния регулационен план, са били с
поставени знаци Z за обединяването им в един имот без планоснимачен номер, а съгласно
действащия регулационен план за село Герман от 1985 г. е налице припокрИ.е на границите
по отношение на западната такава на двата имота на страните и границите между тях с тези
по плана от 1959 г. – в рамките на допустимата точност.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че в случая не е налице погрешно
отразяване на границите на собствения на ищеца Д. Д. имот с идентификатор
14831.6501.983 по КККР, съответстващ на УПИ I-637 по действащия регулационен план и
образуван след разделяне на УПИ I-637 на два имота със Заповед от 04.01.2001 г. в КККР,
чрез невключване като част от същия на спорната реална част от 56 кв.м., за която експертно
се установи, че е част от имот с идентификатор 14831.6501.2110, доколкото това положение
съответства на действителната площ и граници на имотите съгласно придобивните актове.
Безспорно по делото се установи, че процесната реална част не е била предмет на
съдебната спогодба между праводателите на страните, обективирана в протокола от
07.07.1960 г. по гр. дело № 2715/1960 г., като е била част от терена, отреден за озеленяване и
останал извън обхвата на регулационния план, което положение се запазва и с приемане на
кадастралния план за района през 1984 г. и след нанасяне в същия на границите на имотите,
като западната такава е останала непроменена и с приемане на действащия регулационен
план. Следователно, доколкото тази спорна част не е включена в дяловете на съделителите, в
частност на дела на Л. М.К. и Н. М.К., впоследствие в изключителния дял на Л. М.К., не е
била и обект на прехвърлителната сделка от 07.10.1988 г. в полза на в.д. и не е прехвърлена
от него и съпругата му в полза на ищеца Д. Д. с договора за покупко-продажба от 29.12.2003
г. Ето защо, същата не е част от границите на собствения на ищеца недвижим имот и
невключването й като част от този имот не обуславя наличието на грешка в кадастралното
му отразяване.
Следователно, при положение, че кадастралната и регулационната граница между
двата съседни имоти съвпадат, то трябва да се приеме, че правото на собственост се
9
притежава в границите по регулационния план, поради което в настоящия случай спорната
реална част от 56 кв.м. поначало е част от имот с идентификатор 14831.6501.983 по КККР,
по отношение на който ответниците са признати за собственици на основание давностно
владение и по реда на обстоятелствената проверка с Нотариалния акт от 12.11.2020 г.
Изясни се, че ищците претендират да са собственици на процесната реална част на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години, започнало през 1988 г.,
установено от ищцата Л. И. и съпруга й, като част от площта на придобития от тях имот.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват възможността тази реална част да
се придобие на основание давностно владение, предвид забраната, следваща от чл. 200 ЗУТ
и неприложимост на изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ и недопустимостта на
присъединяване към урегулирания поземлен имот на ищеца на реална част от неурегулиран
имот, какъвто е имот с идентификатор 14831.6501.2110.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните
размери по чл. 19. Изключение от тази забрана е предвидено в чл. 200, ал. 2 ЗУТ, според
която правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 относно размерите на парцелите - в градовете 14 м. лице и 300 кв. м.
повърхност, а във вилните зони 18 м. лице и 600 кв. м. повърхност, или се присъединява към
съседен имот. Не се изискват такива лице и повърхност, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен парцел при условията на чл. 17 ЗУТ, т.е. при урегулиране с
регулационен план, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или също се
присъединява към съседен парцел. Разпоредбата на чл. 200 ЗУТ пресъздава тази на чл. 59
ЗТСУ (отм.), като същите са насочени към запазване целостта на обектите, формирани при
изготвяне на регулацията. Ето защо, въведената със същата забрана за придобИ.е по давност
касае реално определени части от парцели (имоти, включени в границите на регулационните
планове на населени места), но не и реални части от неурегулирани имоти - в този см.
Решение № 27 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 365/2011 г., I г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобИ.е по давност
на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на
възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела,
предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели – т.см. Решение № 126 от
12.10.2017 г. на ВКС по гр. дело № 5257/2016 г., III г. о., ГК.
Вземайки предвид тази цел на закона – първоначално чл. 59 ЗТСУ (отм.), впоследствие
и към настоящия момент чл. 200 ЗУТ, съдът намира, че от значение за прилагането на
забраната е статутът на имота към момента на завършване на фактическия състав на
придобивната давност, като в случай, че към този момент имотът е урегулиран, то
възможността за придобИ.е по давност на реално определената част се преценява с оглед
наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В
случай, че те не са налице, тази възможност следва да бъде отречена. В хипотеза, при която
се касае за реална част от неурегулиран имот, то посочената забрана не е налице.
В настоящия случай събраните по делото писмени доказателства и изводите на
съдебно-техническата експертиза безспорно сочат, че поземления имот, по отношение на
който ответниците са признати за собственици на основание давностно владение с
нотариалния акт за собственост от 12.11.2020 г., а именно имот с идентификатор
14831.6501.2110 по КККР, и адрес: село Герман, район Панчарево, местност Тодорова круша
с обща площ от 636 кв.м., част от който е спорната реална част от 56 кв.м., е неурегулиран
поземлен имот с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, в който смисъл е и
10
изричното пояснение, направено от експерта при изслушването му в о.с.з.
Ето защо и по вече изложените по-горе съображения, съдът достига до извод, че по
отношение на процесната реална част от същия не са приложими забраната за придобИ.ето й
по давност/ограниченията, при които това е допустимо по чл. 200 ЗУТ, което обуславя
разглеждане по същество на така въведеното от ищците придобивно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закона. Следователно, придобивната давност е
правнорегламентиран способ за придобИ.е на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен
от закона срок от време, чийто фактически състав е регламентиран в разпоредбата на чл. 79
ЗС. Последният, в хипотезата на недобросъвестно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС, включва като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС – т. е. фактическо упражняване съдържанието на това право, както и
допълнително добросъвестност и правно основание в хипотезата на добросъвестно владение
по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение № 4/2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Същевременно, при преценка дали е налице установено владение и дали е осъществен
фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо последното да е несъмнено-
осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта
като своя и явно – намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено
на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е
демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
С разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като
оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене.
Приложението на последната означава, че е достатъчно едно лице да докаже, че е
упражнявало фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато през
определен период от време, за да се приеме, че владее имота като свой. Упражняващият
фактическата власт не следва да доказва намерение за своене /намерение за придобИ.е на
собствеността/, защото то се предполага.
По делото не се спори, а и експертно се установи, че понастоящем спорната реална
част от поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110 по КККР, представляваща южна
граница на имота и представена нагледно в приложение № 7 към съдебно-техническата
експертиза (л. 146 от делото) фактически е оградена с целия имот с идентификатор с
идентификатор 14831.6501.2110 по КККР.
Спорен по делото е въпросът относно мястото на което е преминавала оградата между
съседните имоти на страните, с което ищците свързват осъществяваното от тях владение
върху процесната реална част като част от владението върху притежавания от тях имот,
оспорено от ответната страна с довод, че тази част винаги се е намирала в границите на
владения от семейството им и лично от тях поземлен имот с идентификатор
14831.6501.2110, като мястото на оградата между имотите на страните не е променяна през
годините.
В настоящия случай за установяване факта на осъществено владение върху спорната
реална част от поземления имот от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите И. Н.Н. и М.Н.Ц..
В разказа си пред съда свидетелят Н. споделя, че познава ищцата Л. и съпругът й В.,
11
тъй като В. и родителите му били негови наематели до 1975 г. Впоследствие родителите на
В. закупили свой имот в село Герман в близост до имота на свидетеля. Тогава имотът бил
празно място с мрежа, телена ограда откъм улицата и с масивна ограда от дясната страна,
откъм съседите. Посочва, че през годините много пъти е посещавал имота, като е помагал на
В.. Разказва, че след закупуването му през 1975 г. от родителите му същите построили в
имота къща, като самото прехвърляне на имота се случило по-късно във времето. В къщата
В. живеел с родителите си, а също и ищцата Л., двамата се оженили същата/на следващата
година, като всички заедно живеели там и до настоящия момент. Впоследствие мястото
било разделено на две, като в единия двор живее Д. с майка си Л., а в другия синът й А..
Свидетелят споделя, че в имота В. построил работилница – с циментов фундамент и
страници от дъски, която фактически била залепена до самата ограда със съседния имот.
Описва тази ограда като масивна, тухлена с бетонни колони, около 3 метра, посочвайки, че
оградата служела като една от стените на обор на съседите, където същите отглеждали
животни. Свидетелят Н. разказва, че през последните години едната част от оградата със
съседния имот е блъсната, като от съседите скоро е поставена мрежа. Посочва, че същата
минава върху основата на работилницата на ищците, която е разрушена в по-голямата си
част от самите тях.
Свидетелката МЦ. – сестра на свидетеля Н. разказва, че познава ищцата Л. от 1975/76
г., откогато е с В., като познава същия и родителите му, които ползвали под наем дома на
свидетелката в село Герман, след което си закупили имот в селото, в близост до този на
свидетелката, и се изнесли. Споделя, че тогава имотът бил незастроен, отпред откъм улицата
ограден с мрежа с колове, от долната страна имало слог, а от другата страна – спорната в
момента, откъм съседите имало високи огради като постройки към съседите, като именно
постройката откъм съседите служела за ограда на имота. Разказва, че след закупуване на
имота семейството построило едноетажна къща през 1974 или 1975 г. в долната част, към
слога. Посочва, че през цялото време живеели там, впоследствие имотът бил разделен на два
имота, като в долната част останал единият син Д. с майка си, а в горната – другия й син,
като двата имота са оградени. Споделя, че от страната на съседите имало висока ограда с
тухли и бетон, като почти по цялото продължение на оградата имало животни, които
съседите отглеждали в постройка. На оградата В. направил работилница, залепена със
стената на оградата, като същата тази стена служела като такава и на съседната постройка.
Свидетелства, че когато В. построил работилницата оборът на съседите вече съществувал.
Свидетелката разказва, че тухлената ограда стои на мястото си, като има още една ограда, за
която не знае да е била там. Категорична е, че работилницата се е ползвала по
предназначение през цялото време, но във връзка със спора е разрушена, като в спорната
между страните част е самата работилница и мястото не се ползва за друго.
За установяване на проведеното оспорване с отговора на исковата молба относно
местоположението на спорната част и за осъществено именно от ответниците и семейството
им владение върху същата, по делото са събрани гласни доказателства и по уважено искане
на ответната страна – чрез разпит на свидетелите Марио Николаев П. и Г. Здравков Л..
В показанията си св. П. разказва, че познава ищеца Д., с когото са учили в едно
училище в село Герман, като са израснали в селото и често са се засичали там, но не са в
близки отношения. Споделя, че е в много близки такива със сина на ответницата М., който
живее в село Герман. Посочва, че познава роднините му, които имат два имота в селото, като
там живеят майка му М. и вуйчо му Г., както и майка им – баба М.. Описва имота като двор,
къща и двор и след това градина. Спомня си, че в къщата живеела бабата М. и дядото И., а
от около 2000 г. и приятелят му А., заедно с майка си и вуйчо си. Споделя, че семейството на
А. и ищеца Д. са съседи, а имотите им са един до друг. Разказва, че преди време оградата
между имотите и конкретно между имота на Д. и градината в имота на А. била от колчета с
бодлива тел, а понастоящем отново с колчета, но с метална мрежа. Споделя, че на място има
остатъчна стена на селскостопанска постройка, приличаща на ограда и намираща се до
12
съществуващата такава, в която постройка – обор дядото на А. отглеждал животни. Посочва,
че след къщата на ответната страна е зеленчуковата градина на мястото до обора, която не е
оградена откъм къщата, а от две от страните е описаната телена ограда. Свидетелят разказва,
че в продължение на около 5 години след смъртта на дядото в имота на ответниците имало
животни. Споделя, че след 2007, 2008 г. започнали разрушаването на селскостопанската
постройка, в която дейност помогнал и свидетелят, от която останала една стена – арматура
с бетон с височина около 2,5 м., без тухли. Разказва, че при разрушаването й складирали
греди на мястото и не е възприел наличието на работилница в имота на ищеца Д.. Това,
което съществувало била пристройка до самата ограда на ответниците от телена мрежа,
опираща се на нея и появила се впоследствие. Свидетелят разказва също, че оборът бил
разрушен за 3-4 години, тъй като постройката била масивна.
Разпитан като свидетел по делото св. Л. споделя, че познава ответницата М. и нейното
семейство във връзка с оглежданите назад във времето от нейния баща животни, с каквато
дейност се занимавал и свидетелят и по повод на която двамата се запознали и били добри
приятели. Описва имота на ответницата като къща с двор и отпред – пред лицето на къщата,
с градина. В имота живеели бащата на М. със съпругата и децата си. Споделя, че е влизал в
къщата в село Герман, гостувал е на семейството, виждал е и стопанската сграда. Разказва,
че между имота, където е семейството на М. и градината няма ограда, като името там,
където сега е градината, се намирала стопанската сграда, където се отглеждали животните.
Описва сградата като солидна, от железобетон и тухли, с разстояние от оградата. Посочва,
че от обора е останала само една стена, а понастоящем само железобетон, поради събаряне
на тухлите от ответниците. Разказва, че разрушаването на стопанската града започнало през
2008 г. и продължило доста дълго време, като самият свидетел е помагал в дейността. В
къщата живеели всички. Посочва, че от лявата страна има мрежа, с която семейството на М.
заменило предходната такава от бодлива тел с колове, поради силната й амортизация.
Свидетелят споделя, че доколкото знае оградата не е местена. Разказва, че до стената на
селскостопанската сграда не е имало залепена работилница, тъй като в засега между двата
имота – на ответниците и този на съседите се изхвърляла торта от отглежданите от тях
животни. Впоследствие тази тор била почистена и на място се складирали строителните
материали от разрушаването на сградата. По отношение на съседния имот споделя, че не е
възприел нещо построено до стопанската сграда, след къщата им на място има
допълнително направена пристройка, граничеща с оградата и опираща се в последната.
Описва оградата между двата имота като тухлена, бетонна – между къщата и съседите, след
което започва мрежа. Споделя, че когато стопанската сграда все още съществувала същата не
била плътно до оградата, тъй като можело да се застане зад нея.
При анализ на така събраните гласни доказателства – поотделно и в тяхната
взаимовръзка, в съвкупност с писмените доказателства и изводите на съдебно-техническата
експертиза, съдът приема за неустановено по делото, че спорната реална част от поземлен
имот с идентификатор 14831.6501.2110 e владяна от ищците и семейството им от 1988 г.
като част от площта на придобития от тях имот – парцел I-649 от кв. 11 по плана на София,
местност село Герман, впоследствие имот с планоснимачен номер 637 и УПИ I-637.
За да достигне до този извод съдът прецени данните, следващи от показанията на двете
групи свидетели, съпоставяйки разказаното от тях и с обективните такива, внесени в
процеса чрез събраните писмени доказателства и експертните изводи. Изясни се, че в
показанията си св. Н. посочва, че имотът на ищците в село Герман, закупен от родителите на
В. – съпруг на ищцата Л., бил ограден от съседния такъв с масивна ограда - тухлена с
бетонни колони, около 3 метра, посочвайки, че оградата служела като една от стените на
обор на съседите, където същите отглеждали животни. Разказва също, че до самата ограда с
този съседен имот В. – съпругът на ищцата Л. построил работилница – с циментов
фундамент и страници от дъски, която фактическа била залепена на оградата и върху
основата на която понастоящем минава наскоро поставена мрежа. В показанията си св. Ц. –
13
сестра на св. Н. също разказва, че имотът, закупен от родителите на В. бил незастроен,
отпред откъм улицата ограден с мрежа с колове, от долната страна имало слог, а от другата
страна – спорната в момента, откъм съседите имало високи огради като постройки към
съседите, като именно постройката откъм съседите служела за ограда на имота. Споделя, че
от страната на съседите имало висока ограда с тухли и бетон, като почти по цялото
продължение на оградата имало животни, които съседите отглеждали в постройка.
Свидетелства, че на оградата В. направил работилница, залепена със стената на оградата,
като същата тази стена служела като такава и на съседната постройка, както и, че когато В.
построил работилницата оборът на съседите вече съществувал. Свидетелката разказва, че
тухлената ограда стои на мястото си, като има още една ограда, за която не знае да е била
там. Категорична е, че работилницата се е ползвала по предназначение през цялото време,
но във връзка със спора е разрушена.
В показанията си и двамата свидетели сочат, че между имота на ищците и този на
ответната страна – без да се провежда разграничение по отношение на техния имот (дали се
касае за имота в регулация или за процесния имот с идентификатор 14831.6501.2110 и извън
регулация) е изградена масивна тухлена ограда с бетонни колони, като до нея и от страната
на ищците съпругът на ищцата Л. и баща на ищеца Д. построил и ползвал работилница, а
откъм страната на ответниците била построена постройка, в която съседите отглеждали
животни. В показанията си св. Н. изрично посочва, че оградата служела като една от стените
на обора на съседите, а св. Н.а, че самата постройка откъм съседите служела за ограда на
имота по продължението на която имало животни, които съседите отглеждали в постройка,
като за същата тази стена на оградата била залепена и направената от В. работилница.
Съдът анализира показанията на тези свидетели и с разказаното от свидетелите,
допуснати по искане на ответната страна. Изясни се, че в разказа си св. П. описва имота на
ответната страна като двор, къща и двор и след това градина. Разказва, че преди време
оградата между имотите и конкретно между имота на Д. и градината в имота на А. била от
колчета с бодлива тел, а понастоящем отново с колчета, но с метална мрежа. Споделя, че на
място има остатъчна стена на селскостопанска постройка, приличаща на ограда и намираща
се до съществуващата такава, в която постройка – обор дядото на А. отглеждал животни.
Посочва, че след къщата на ответната страна е зеленчуковата градина на мястото до обора,
която не е оградена откъм къщата, а от две от страните е описаната телена ограда. Споделя,
че след 2007, 2008 г. ответниците започнали разрушаването на селскостопанската постройка,
в която дейност помогнал и самият свидетел с, от която останала една стена – арматура с
бетон с височина около 2,5 м., без тухли. Разказва, че при разрушаването й складирали греди
на мястото и не е възприел наличието на работилница в имота на ищеца Д..
В разказа си св. Л. описва имота на ответниците като къща с двор и отпред – пред
лицето на къщата с градина, между къщата и градината няма ограда, като именно там,
където сега е градината, се намирала стопанската сграда, където се отглеждали животните.
Описва сградата като солидна, от железобетон и тухли, с разстояние от оградата. Посочва,
че от обора е останала само една стена, а понастоящем само железобетон, поради събаряне
на тухлите от ответниците, разрушаването на стопанската града започнало през 2008 г. и
продължило доста дълго време, като самият свидетел е помагал в дейността. От лявата
страна има мрежа, с която семейството на М. заменило предходната такава от бодлива тел с
колове, поради силната й амортизация. До стената на селскостопанската сграда не е имало
залепена работилница, тъй като в засега между двата имота – на ответниците и този на
съседите се изхвърляла торта от отглежданите от тях животни. По отношение на съседния
имот споделя, че не е възприел нещо построено до стопанската сграда, след къщата им на
място има допълнително направена пристройка, граничеща с оградата и опираща се в
последната. Описва оградата между двата имота като тухлена, бетонна – между къщата и
съседите, след което започва мрежа.
14
В показанията си и двамата свидетели разказват за място в имота на ответниците,
където понастоящем има градина и което е оградено от съседния имот с телена мрежа. И
двамата споделят, че в имота, където се намира градината, е имало изградена
селскостопанска постройка за отглеждане на животни, описана от св. Л. като солидна, от
железобетон и тухли, както и, че същата вече е разрушена, като останала само една стена –
арматура с бетон (според показанията на св. П.), респ. железобетон (според показанията на
св. Л.). И двамата отричат да са виждали работилница в съседния имот на ищеца Д.
непосредствено до оградата, а само пристройка на къщата.
При преценка показанията на свидетелите съдът анализира същите като съобрази и
констатациите на вещото лице в съдебно-техническата експертиза съгласно които спорният
терен не е ограден от запад, от север и североизток е ограден с ограда от метални колове –
небетонирани и забити в терена и с едра строителна мрежа – нова на вид, спорната по
делото ограда – южна граница на процесния имот има ролята и на подпорна стена заради
стръмния терен, в тази част същата е с масивен бетон, върху който са налични остатъците от
вертикалните колони на разрушената сграда и хоризонталните греди. В експертизата е
изяснено също, че оградата между имота на ищците и този на ответниците, която не е
спорна, е с масивна тухлена стена и е представлявала северните стени на постройки в имота
на ответниците, част от които съборени. Изясни се също, че при проследяване статута на
имотите на страните следва, че в имот 638 (имота на ответниците) по кадастралния план за
района от 1984 г., идентичен на имот 650 по регулационен план от 1959 г. са заснети и
нанесени шест стопански сгради – две полумасивни такива, попадащи извън обхвата на
регулационния план, два навеса – единият частично попадащ извън обхвата на
регулационния план и две масивни стопански постройки, като северните стени на сградите
са служили за граница между двата имота – имотите на страните в регулация, а най-
западната постройка извън техния обхват. Разяснено е също, че така описаните стопански
сгради са отразени и в кадастралната основа на действащия регулационен план. Въз основа
на огледа на място експертът констатира също, че след плътната ограда между имотите на
страните в регулация – масивна, тухлена с височина от около 3 м. и почти до границата на
регулационната линия, са налични остатъци от масивна тухлена бетонова конструкция,
които остатъци съответстват по местоположение и размери на северните стени на навеса и
стопанската постройка по границата между двата имота по плана от 1959 г. и този от 1984 г.,
като към момента тази част от постройките е само с бетоновите основи и вертикалните
колони по северната граница, както и хоризонталната греда по северната стена. Оградата от
север на спорната част е от метални колове. В спорния имот има бетонова плоча, от която
стърчат остатъци от вертикални метални профили, като и представляват остатък от сграда.
Съдът съобрази и разясненията, направени от експерта в съдебно заседание, че в плана
от 1984 г. спорната по делото част, онагледена на снимка 1 и 2 от приложение № 6 към
заключението, е била част от сграда, т.е. към този момент на това място е имало сграда и не
е само построена ограда, а категорично е част от постройка. Прави извод, че предвид
наличието на трегер на височина около 3 м. няма как това да е ограда, а е било част от
сграда. Изяснява също, че ограда откъм страната, за която страните спорят, няма, като там е
тази част, която най-вероятно е част от стара сграда. Уточнява, че констатираната масивна
тухлена ограда касае оградата на имота на ответниците, който е в регулация, а спорният
терен, който е част от имот 2110 се явява извън регулация.
Вземайки предвид така формираните констатации и изводите на експертизата и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира за установено по делото, че
спорната реална част не е била оградена от имота на ищците, а на нейното място и в този
терен през годините е съществувала селскостопанската постройка, използвана от
семейството на ответниците за отглеждане на животни, към настоящия момент разрушена
със запазени остатъци от вертикални колони и част от хоризонталните греди. Съдът намира
за установено, че ограда – масивна и тухлена с височина от около 3 м. е била изградена
15
между двата съседни имота – имота на ищците и този на ответниците, но имота им в
регулация – имот УПИ II-638, но не и на границата с имот с идентификатор
14831.6501.2110, част от който е процесната реална част от 56 кв.м. Този извод следва от
констатациите на експертизата, формирани въз основа проследяване регулационния статут
на имотите и конкретното състояние на място. В подкрепа на същия са и показанията на св.
П. и св. Л. сочещи, че именно на мястото на сегашната градина в имота на ответниците е
имало изградена селскостопанска постройка за отглеждане на животни - солидна, от
железобетон и тухли, която вече е разрушена, като останала само една стена – арматура с
бетон. По отношение на описаната от св. Н. и св. Ц. изградена на място между имотите
масивна тухлена ограда с бетонни колони, до която от своята страна съпругът на ищцата Л.
и баща на ищеца Д. построил и ползвал работилница, а откъм страната на ответниците била
построена постройка, в която съседите отглеждали животни, съдът намира, че разказът им
касае границата между имота на ищците и имота на ответниците в регулация УПИ II-638,
което следва и от експертните изводи относно констатираната на място северна граница
между тези два имота. Именно въз основа на експертните изводи и разказа на свидетелите
на ответната страна следва, че продължение на тази ограда са остатъците от масивна
бетонова конструкция, която въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че е
селскостопанската сграда, ползвана от ответната страна.
В тази част съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като израз на
преките им впечатления, придобити от непосредствено възприетото на място,
последователни и непротиворечиви, съответни на обективните данни, внесени в процеса с
писмените доказателства и на експертните констатации и заключения.
По отношение на разказаното от свидетелите Н. и Ц. относно изградената от бащата и
праводател на ищеца работилница, съдът намира за установено, че такава е била построена в
имота на ищците в близост до оградата с имота в регулация на ответната страна, считайки
обаче за недоказано по делото, че същата се е намирала именно в спорната реална част,
какъвто извод не следва от констатациите на съдебно-техническата експертиза. В същата е
посочено, че между жилищната сграда в имота на ищците, отразена в кадастралната карта и
оградата между имотите на страните в частта откъм ищците са стари стопански постройки,
части от които в полуразрушено състояние. Съдът, с оглед останалите изводи в
експертизата, намира, че тези постройки са построени на границата между имотите на
страните в регулация и не се отнасят за спорната реална част. В тази връзка съобрази
експертния извод, че спорната част е част от стара сграда с горен трегер с височина почти
три метра. В показанията си св. Н. описва изградената от праводателя на ищеца
работилница като циментов фундамент със страни от дъски, а в разказа си св. П. и св. Л.
описват стопанската сграда в имота на ответниците като солидна, от железобетон и тухли, с
бетонна основан, което кореспондира с изводите в експертизата.
Предвид изложеното, съдът намира за неустановено по делото, при условията на пълно
и главно доказване, ищците да са упражнявали фактическа власт върху спорната реална част
посредством цялостно владение върху притежавания от тях имот и в частност чрез ползване
на изградената в същия работилница, за която не се доказа да е била разположена именно в
процесните 56 кв.м. част от имот с идентификатор 14831.6501.2110.
Ето защо по делото не е установен първият и основен елемент от фактическия състав
на соченото от ищците придобивно основание, а именно упражняването на фактическо
владение върху спорната реална част, което обуславя отхвърляне на предявените искове по
чл. 108 ЗС, без да се изследва въпросът относно упражняваното към настоящия момент
фактическо владение върху същата.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС:
Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
16
Касае се за иск за защита на правото на собственост срещу посегателства, които, без да
отнемат владението, възпрепятстват собственика да упражнява правото си в пълния му обем
или съобразно предназначението на вещта.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2015 г. от
06.11.2017 г. по т. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, с негаторния иск се предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели
това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Предмет на делото при предявен негаторен иск не е правото на
собственост върху засегнатия имот на ищеца, макар същото да има значение за
основателността на иска, то остава извън от предмета на делото и по него съдът се
произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения, т.е., по
съществуването на правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца не се формира
сила на пресъдено нещо.
Предмет на делото по исковите претенция по чл. 109 ЗС е несъществуването на
съответните ограничения и неправомерността на накърненията на правото на собственост,
съотв. преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване на положението
отпреди нарушението.
В настоящия случай ищците претендират осъждане на ответната страна за извършване
на определено заместимо по характера си действие – за премахване на изградена от
ответниците ограда – оградна мрежа с метални колове, ограждаща реалната част с площ от
56 кв.м., поради което исковата им претенция е насочена към защита на нарушено вещно
право на собственост и възстановяването му в положението отпреди нарушението.
Следователно, уважаването на процесните искове е обусловено от установяване от
ищците, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: че са
придобили процесната реална част от поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110 на
твърдяното правно основание – по давностно владение и при посочените квоти; че тази
реална част е оградена от ответниците на място, като част от техен имот, с оградна мрежа с
метални колове, както и стойността на разходите, необходими за премахване на тази ограда.
С оглед достигнатите изводи по исковете по чл. 108 ЗС и неустановяване по делото,
при условията на пълно и главно доказване, че ищците са придобили собствеността върху
спорната реална част на твърдяното правно основание - давностно владение, то и
предявените искове по чл. 109 ЗС се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне –
поради липсата на доказана от ищците материалноправна легитимация, в качеството си на
собственици на имота, да претендират премахване на оградата, разделяща го на място от
собствения на ищеца Д. Д. недвижим имот, част от който не е реалната част от 56 кв.м.
По искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
По делото се установи, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178,
том IV, рег. № 9391, дело № 699/12.11.2020 г. по описа на нотариус Маргарита И.чева с рег.
№ 260 на НК и с район на действие Районен съд-София, на основание постановление от
12.11.2020 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по дело №
699/10.11.2020 г. и съгласно чл. 587, ал. 3 ГПК, ответниците по настоящото дело М. И. Г., М.
И. С. и Г. И. Г. са признати за собственици на основание давностно владение на следния
недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор 14831.6501.2110 по КККР, част
от който е спорната между страните реална част с площ от 56 кв.м.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
17
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, какъвто е и процесният нотариален акт.
Основателността на процесното искане обаче е обусловена от установяване наличието
на права на ищците върху спорната реална част, за да се приеме, че процесният констативен
нотариален акт засяга правата на същите, явяващи се трето за охранителното производство
лица, и за отмяната му по реда на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния
нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно
решение, с което се признават правата на третото лице – в т.см. ТР № 3 от 29.11.2012 г. по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС
Доколкото по делото не се установи, пълно и главно, ищците да са придобили на
основание давностно владение реалната част от имот с идентификатор 14831.6501.2110 по
КККР, то и на това основание нотариалният акт не подлежи на отмяна по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК в посочената част.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
имат само ответниците. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на същите следва да бъде
присъдена сумата от общо 3240 лева, представляваща сторени разноски по делото за депозит
за съдебно-техническата експертиза и за адвокатско възнаграждение. Реалното извършване
на разхода за последното съдът приема за установено въз основа на представените по делото
договор за правна защита и съдействие от 16.05.2024 г. (л. 170 от делото), както и договори
от 22.11.2023 г. (л. 59 – л. 61) и отразеното в същите заплащане на уговореното
възнаграждение в брой, в която част последните има характера на разписка, удостоверяваща
получаването на сумата, съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на
т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК). На
присъждане подлежи пълният претендиран размер, с оглед липсата на проведено оспорване
от ищцовата страна с възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В полза на всеки от
ответниците следва да бъде присъдена по равна част – по 1/3 от общо претендираните и
подлежащи на присъждане разноски или сумата от по 1080 лева, като всеки от ищците бъде
осъден за заплащане на по ½ част от сумата или по 540 лева. С оглед изхода на спора на
ищците не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. Д., с ЕГН: ********** и Л. К. И., с ЕГН:
*********, двамата с адрес: /адрес/ срещу М. И. Г., с ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, Г. И.
Г., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ и М. И. С., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/
кумулативно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици при равни квоти – по ½ идеална част от реална част с площ от 56 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: /адрес/, с площ от
636 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
друг вид земеделска земя, с категория на земята: 6, граници на реалната част по КККР, както
следва: от изток – поземлен имот с идентификатор 14831.6501.983, от юг и югозапад –
поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2110, от северозапад – поземлен имот с
идентификатор 14831.6501.2113, от север – 14831.6501.2115, на основание давностно
владение и за предаване на владението върху същата, кумулативно съединени с осъдителни
искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградената от ответниците ограда –
18
оградна мрежа с метални колове, ограждаща реалната част с площ от 56 кв.м., както и искане
по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост № 173, том
CLXVI, дело № 50967/2020 г. на Службата по вписванията – София.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ да заплати на М. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, Г. И. Г., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ и М. И. С., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от по 540 лева – за
всеки от тях, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. К. И., с ЕГН: *********, с адрес: /адрес/ да заплати на М. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, Г. И. Г., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ и М. И. С., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от по 540 лева – за
всеки от тях, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19