СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
24.06.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 30.05.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 12618/18г. и констатира следното:
Предявени
са искове от Р. В. и С. В. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите:
по 60 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени –
следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените
суми, считано от 13.10.13г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
13.10.13г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинала И. З./наследодател;
майка на ищците/. Произшествието е причинено от Н. И.. Обстоятелствата,
свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента,
противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между
деянието и резултата, и вината на Н. И./ са удостоверени със събраният по
делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/,
съответно – при условията на чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд. Към датата на ПТП-е Н. И. е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника. В същата връзка:
Обстоятелството,
че и другият водач С. С./участник в ПТП-е/ е съпричинил /по смисъла на чл. 53
от ЗЗД/ инцидента – е ирелевантно досежно правата на ищците спрямо ответника /с
оглед правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД/. Отношенията между съпричинителите на
ПТП-е /съответно и между техните застрахователи по з-ка
„ГО“/ подлежат на евентуално допълнително уреждане в хипотезата на чл. 127 от ЗЗД.
Горните
обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези
обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките
на цитираният законов текст за присъждане на търсените обезщетения.
Възражението
на ответника за изтекла давност е неоснователно /исковете са заявени на
28.09.18г. - в рамките на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, започнал
да тече считано от 13.10.13г. - в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/.
Исковете
са основателни – изцяло:
Председателят
на настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен
случай - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е.
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга
страна – по делото са събрани и свидетелски показания /които удостоверяват
конкретното измерение на процесните неимуществени вреди/.
Процесните
обезщетения се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/.
Съдът отчита също и възрастта на пострадалата, възрастта на ищците, съответно -
липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка – приетата по делото експертиза /в това
число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ опровергават изцяло
конкретно заявеното възражение на ответника за съпричиняване.
Основателни
са и акцесорните искове:
На
ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху горните главници за
периода след 13.10.13г. /датата на произшествието/ доколкото застрахователят
покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при
условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
На
последно място:
Процесните
имуществени претенции са били уважени срещу Н. И. /до размера на същите -
горните суми/ и от наказателният съд. Ищците обаче /макар това да е извън
предмета на настоящото дело/ могат да получат само едно плащане /или от
делинквента, или от застрахователя/ - по съображенията, изложени в ТР № 1/15г.
на ВКС.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на Р.И.В. ЕГН **********
и на С.И.В. ЕГН ********** сумите: по 60 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения
за неимуществени вреди, следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ и
законната лихва върху посочените суми от 13.10.13г. до цялостното им изплащане.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат П. 3
930 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на СГС 4 800
лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: