Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 10.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав, в публично заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на
секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №664 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Обективно съединени облигационни искове с правно основание чл.258
във връзка с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на сумата 500 лева - частичен
от общо 1 500 лева имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Д.Г.М.
***, чрез пълномощника си адв.Д.П. *** срещу Драматичен театър - Ловеч,
представляван от Директора Биляна Петрова, в която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника - Драматичен театър-Ловеч,
представляван от Биляна Петрова, като Директор на същия да заплати
сумата от 500 лв. частично от цялата сума от 1 500 лв,
представляваща възнаграждение по договор за създаване на произведение-театрален
спектакъл, сключен с ищцата.
Навежда следните аргументи от фактическа
и правна страна, а именно, че на 11.06.2018 год. е
сключен договор №14 за създаване на произведение - театрален спектакъл,
сключен между Драматичен театър Ловеч, чрез Директора
на театъра Цвятко Стоилов и ищцата Д.М., с който
договор на последната е възложено да изработи и постави спектакъл
„Развратникът" от Ерик- Еманюел Шмит. Ищцата е изпълнила възложените й
задължения, а именно : изготвила е разработка на сценичен
вариант на спектакъла „Развратникът", който е бил предаден на секретаря на
театъра и разпратен в електронен вариант на останалите петима актьори. Финалният
вариант на пиесата е изпратен по електронна поща на сценографа Надя Василева-Ковачовска. Организирала е изготвянето
на сценичните костюми за спектакъла, сценографията и
цялостната стилистика на бъдещия спектакъл. Проведена е една репетиция на
спектакъла през юли месец. На ищцата е дадена възможността да потърси
външен актьор за една от ролите. В това си качество, тя се свързва с актьора Д.А.,
който работи на щат в Народния театър „Иван Вазов", но така и не се стига
до подписване на договор с него, поради виновно неизпълнение на задълженията на
Драматичен театър Ловеч. Същевременно ищцата е рекламирала постановката
сред широк кръг от приятели и познати, с цел популяризирането й,
индиректна реклама и пи ар, като ги е поканила и на премиерно
представление в Драматичен театър Ловеч.
Видно от Заповед №149 от
10.07.2018 год., залепена на служебното табло на Драматичен театър
гр.Ловеч, по процесната постановка е била започната работа от ищцата. От същата
заповед е видно, че е определена дата за първата репетиция на
13.07.2018 год. Същата, за улеснение на по-голямата част от актьорския
състав се е състояла в гр.София, на адрес :
бул."Мадрид"№16, творческа къща „Grozarde". Следващата
репетиция е следвало да се проведе на 04.09.2018 год., но
поради смяната на директора на театъра, тя така и не се е осъществила.
При смяна на директора на Драматичния театър Ловеч, новият директор Биляна
Петрова, по свое желание и в неизпълнение на договора отказва
постановката да бъде
поставена в посочения
и представляван от нея театър. Ищцата е правила
многократни опити да се свърже с ответника от месец август
Изпратено е
писмо изх.№132/01.10.2018 год., с което,
ответникът прекратява горецитирания договор с Д.М., на
основание Раздел III, чл. 2 - творчески причини. Същото писмо е получено от ищцата на
08.11.2018 год.
Твърди, че поради
неправомерното поведение от страна на ответника и прекратяване на договора без
заплащане на изработеното до момента, ищцата е претърпяла, както
имуществени вреди, така и неимуществени - душевни страдания и негативни
емоционални преживявания, изразяващи се в притеснения от това, че трудът й не е
бил оценен и е останала без работа, а също така поради обстоятелството, че е
била дискредитирана в обществото и театралните среди, пред които е афиширала и
популяризирала предстоящата постановка.
От правна страна счита, че е налице
виновно неизпълнение по договор за поръчка и ответникът е длъжен да заплати
дължимия хонорар на ищцата за извършената от нея работа до този
момент. Според Раздел III, т.2 от сключения договор №14 между ищцата и
ответния театър, при прекратяване на договора Възложителят дължи договореното
до този етап възнаграждение. В преобладаващата си част уговорките между
страните сочат постигната договореност за договор за изработка. Между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка. Съгласно чл.258 от ЗЗД и следващите, с договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. С оглед изложеното, в настоящото производство твърди и ще
докаже, че е налице пълно изпълнение на договора от нейна страна
и ответникът, дължи целия уговорен хонорар за извършената до този момент
работа, като претенцията по настоящия иск е частична. Счита, че поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Също така, трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Договорът между страните е възмезден
и срещу това което изпълнителят се е задължил да изпълни, възложителят дължи
възнаграждение, съгласно уговореното между страните. Изпълнителят е изпълнил
качествено възложените му работи и при това положение не е налице основание
директорът на Драматичен театър Ловеч да откаже да извърши плащане по договора.
Ответната страна е неизправна по договора, тъй като е налице неизпълнение на
задълженията от нейна страна. Следва да се има предвид, че с оглед характера,
вида и особеностите на сключения договор, изпълнителят е изпълнил възложеното изцяло, като
самото представяне на постановката пред публика, не е част от
поетите договорни задължения.
Съгласно чл.55
от Закона за авторското право и сродните му права с договора за публично
представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да
представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати
на автора възнаграждение. По тяхно желание и в неизпълнение на договора Драматичен
театър Ловеч, са отказали постановката да бъде поставена и да изплатят
дължимото до момента.
Моли съда след като се убеди
съда в основателността на гореизложените факти и обстоятелства, да постанови
решение, с което да осъди ответника Драматичен театър Ловеч, представляван от Биляна
Петрова, като директор на същият, да заплати на ищцата сумата от 500 лв., която
представлява част от уговорения между страните хонорар и която сума е
изработена от същата.
Моли съда
да осъди ответника, да заплати и направените по делото разноски, включително
тези за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С допълнителна молба
вх.№4566/18.04.2019 год. ищцата, чрез пълномощника си уточнява, че сумата от
500 лева се претендира със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
В законният
срок по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор вх.№6001/29.05.2019 год., в
който Драматичен театър Ловеч, представляван от Директора Биляна Петрова
Петрова счита предявения против него иск за допустим, но неоснователен и
недоказан и като такъв го оспорва изцяло. В процесният случай ищцата твърди, че
според Раздел III, т.2
на сключения договор №14 между нея и ответния театър, в случай на прекратяване
на договора, възложителят, т.е. в случая ответника, дължи договореното до този
етап възнаграждение. Намира за безспорно, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за изработка, при който съгласно действащите
разпоредби на ЗЗД, за да е дължимо заплащане на възнаграждение, трябва да е
налице приемане на работата от поръчващия. Заявява, че такова приемане липсва,
като сред представените с исковата молба доказателства няма нито едно такова,
което да потвърждава приемане на извършената работа от поръчващия.
Наред с това
пояснява, че съгласно сключения между страните договор, ответникът е дължал
хонорар в размер на 2 000 лева, от които 1 000
лева при закрито представление и 1 000 лева в деня на премиерата. В случая
не са се състояли нито закритото представление, нито премиерата. По тези
съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата
молба като неоснователна и недоказана.
В хода на
процеса ищцата, редовно призована, не се явява лично, но се представлява от
пълномощника си адв.П., който от името на доверителката си поддържа исковата
молба и я намира за основателна и доказана. Моли съда да я уважи и да присъди
претендираната сума на доверителката му, както и сторените по делото разноски.
За ответника се
явява лично Директора Биляна Петрова, както и адв.Петков, който от името на
доверителя си поддържа изложеното в писмения отговар на исковата молба. Счита,
че предявеният срещу Драматичен театър Ловеч иск е допустим. Възразява срещу
така подадената искова молба и твърди, че искът е неоснователен и недоказан и
като такъв го оспорва изцяло. Изтъква, че в разглеждания случай от страна на
ищцата не е доказано каква част от договора е била изпълнена, дали тази част е
била приета от възложителя и дали тази част е била полезна за последния. По
тези и други подробно изложени съображения в писмена защита моли съда да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана като присъди на
доверителя му сторените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав като прецени представените по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Страните не спорят, че е сключен Договор №14/11.06.2018 год.
за създаване на произведение - театрален спектакъл между Драматичен театър
Ловеч, представляван от Директора Ц.Г.С., като възложител и Д. Г….. М. ***,
наричана по-долу изпълнител, със следния предмет, видно от чл.1 на същия :
Възложителят възлага, а изпълнителят приема да осъществи спектакъла
„Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит и да представи на театъра готовия спектакъл
за публично представяне в града, в турне, на фестивали у нас и в чужбина за
срок от 5 години /чл.2/. В Раздел II на договора са посочени какви са правата и
задълженията на страните, като видно от А/, т.1 е, че изпълнителят е поел
задължението при бъдещата си работа да спазва следният производствен график :
първа репетиция - 13.07.2018 год.; премиера -……2018 год. Едно от основните
задължения на възложителя, посочено в Б/, т.5 е да изплати на изпълнителя
хонорар в размер на 2 000 лева по сметка с IBAN : *** - 1 000 лева
при закрито представление и 1 000 лева в деня на премиерата. В Раздел III
са посочени условията за прекратяване на договора, отговорсността за неустойки,
като в т.2 е предвидана възможност договорът да се прекрати от страна на
възложителя по творчески съображения. В този случай изпълнителят дължи
договореното до етапа възнаграждение. В т.3 е превидено възникналите между
страните спорове във връзка с изпълнението на задълженията им по настоящия
договор да се решават в духа на сътрудничество и отчитане на взаимните
интереси, а в случаите, когато доброволното съгласие се окаже невъзможно -
спорът се отнася за решаване пред компетентния съд. Договорът е подписан от
страните за изпълнител Дияна М. и за възложител от Директора и Гл.счетоводител
на театъра.
Като доказателство към исковата молба е представен
разработен сценарий на спектакълът „Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит,
съдържащ 28 сцени и общо 60 страници.
Със Заповед №149/10.07.2018 год. на Директора на
Драматичен театър Ловеч Цвятко Стоилов е разпределил ролите в постановката
„Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит, както следва : Госпожа Требуш – З…. Н…….,
Дидро – Д…. А……, Баронетът – Ц….. С………, Госпожа Дидро – Б……. Н…….., дъщерята
Холбах – Д……. Д….. Видно от заповедта е, че режисьор на постановката е Д.М., а
сценографията е костюмите е трябвало да изготви Н…. В…….-К………. Първата
репетиция е трябвало да бъде на 13.07.2018 год., а датата на премиерата не е
посочена. Копие от тази заповед е посочено да се постави на служебното табло на
театъра за сведение.
С писмо изх.№132/01.10.2018 год. Директора на Драматичен
театър Ловеч Биляна Петрова е удедомила Д.Г.М., че по творчески съображения, на
основание Раздел III „Условия за прекратяване на договора, отговорности и
неустойки”, т.2, пр.1 от Договор №14/11.06.2018 год. прекратява цитирания
договор, считано от датата на получаване на настоящото писмо.
Чрез телепоща е изпратено писмо изх.№55/19.11.2018 год.
от адв.П. до Драматичен театър Ловеч, в което последният е поканен в срок от 7
дни да заплати сумата от 500 лева, представляваща част от уговорения хонорар с
госпожа М. в Договор №14/11.06.2018 год., като е посочено изрично какви
действия е извършила М. в изпълнение на своите задължения : 1.Разработка на
сценичен вариант на спектакъла, който е бил поставен на секретаря на театъра;
2.Работа по сценичните костюми за спектакъла и 3.Провеждане на две репетиции на
спектакъла през м.юли. Ако не заплати горепосочената сума в срок е посочено, че
доверителката му има готовност да защити правата си пред съд. Посочена е и
банковата сметка за превеждане на цитираната сума с титуляр Д. М……..
Писмото-покана е изпратено с известие за доставяне и получено до ответника на
19.11.2018 год.
От заключението на в.л.Н.Р. по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно
депозирано се установява, че при извършена от нейна страна проверка в
Драматичен театър Ловеч, заплащане, макар и частично по Договор №14/11.06.2018
год. за създаване на произведенение - театрален спектакъл „Развратникът” от
Ерик-Еманюел Смит не е извършено на Д.Г.М.
По делото са ангажирани и гласни доказателства като от
показанията на св.Ц.Г.С., който от 15 години работи в Драматичен театър Ловеч
като актьор и е бил директор на същия за периода от 2013 год. до м.август 2018
год., се установява, че срока, в който е трябвало да се направи спектакъла
„Развратникът” е през есента на 2018 год., като първата репетиция направили в
гр.София. Начинът на плащане трябвало да бъде 50%, когато се качат на сцената
на театъра, а останалите 50% след като се случи премиерата. Започнали, както
протича всяка една репетиция на всяко едно представление, а именно с четене на
пиесата, анализ от страна на режисьора. По този начин протича началото на
премиерата. Що се отнася до мониторинга свидетелят поясни, че дипломирането на
ищцата като режисьор станало в периода, когато той бил Директор на театъра в
гр.Ловеч, като през това време тя изиграла доста представления в ловешкия
театър. Свидетелят поясни пред съда, че за да се пристъпи към първа репетиция,
без значение е къде е това представление има една задълбочена работа, която
изисква доста време и чак след това се пристъпва към реалните репетиции, към
драматургията, която поставят и така, че за да постигнат на първа репетиция те
с Д.М. са се срещали доста често, за да обсъждат това, което ще се случва във
времето и тя се е сблъсквала като режисьор и те като Драматичен театър дали
могат да си го позволят. Да си покани госта дали може да си го позволи и да се
обсъди неговото заплащане. Режисьорската работа започва много-много преди
подписването на първия договор и първата репетиция. За една постановка се
определят актьорите главно от режисьора. Имат свързани трудови договори с
Драматичен театър. В Заповед №149/10.07.2018 год. за провеждане на първата
репетиция е включен и антьорът Д.А., с който е сключен договор, но била
допусната грешка и договора му бил върнат, като в това време минал конкурсът и
договорът му бил върнат. По това време лично той не бил вече Директор на
театъра. За де се представи една постановка на сцена няма значение колко
репетиции са нужни, но поясни, че между 30-35-40 репетиции са нужни. Само с една
репетиция не е достатъчно. За първа репетиция е необходима задълбочена работа
от режисьора. За да се направи един анализ на една драматична творба трябва да
се анализират абсолютно всички персонажи, които са написани, да се направи
анализ на всеки един персонаж, написан от автора. Да се изготви режисьорска
концепция на базата на това произведение, с което режисьора да се яви пред
участниците в представлението, с готови отговори, които артистите ще му зададат
за всеки един персонажи за онова какво иска да каже на уважаемата публика.
Счита, че режисьорската работа е една голяма по обем работа, но няма договор в
театралните среди, в който се описва за заплащане на предварителна умствена
работа, затова практиката показва, че хонорарите се делят на два транша, когато
се кацат на сцената, за репецитиите и след премиерата. Това ознавача, че тази
голяма по обем работа не е прието да се упоменава в договора и тя се заплаща.
Именно това е естеството на режисьорската работа.
От показанията на св.Н.С.В.-К., която работи като
художник сценограф и костюмограф в театъра в гр.Ловеч от 2002 год. се разбира,
че е била пряк отговорник относно цялостната изработка и контрола по костюми и
декор и скици и направата на чертежи и разбира се в съответствие с разговори с
режисьора, трябва да имат няколко срещи, за да се осъществи реално изпълнението
на скиците и чертежите. В конкретният случай не е участвала, защото реално
нямала такова време. Имала една среща с режисьорката и нямало кога да се
подготвят такива скици и тези идеи нямало време кога да се реализират. Тя била
ангажирана в преден спектакъл на театъра и когато получила разпределението за
новата пиеса била увдомена, не лично от Д.М., а от секретар й била изпратена
пиесата, като това е документирано. Заяви, че при първа среща, при получен
текст тя няма как да направи сценография и костюми, защото тя трябва да знае
какви са изискванията на режисьора, трябва да се обсъдят костюмите и идеите,
акустиката и т.н. След това последвало време за отпуска, тъй като тази среща се
състояла в края на м.юли и реално втора среща те не са имали, на която втора
среща тя да носи някакви проекти. Останало да се проведе разговор и среща за
м.септември. Отпуската за целия театър е през целия м.август, като през този период
от време всички са почивали и дори са подписали отпуските си преди тази среща.
В показанията си дадени пред съда св.Б.И.Н., която работи
в Драматичен театър Ловеч 5 години като актьор, както и понастоящем работи в
този театър, за да се представи една постановка според нея са нужни 40
репетиции по стандарт. По време на репетиция се изразяват действията в
интерпретиране на авторовия текст, възпроизвеждане на режисьорските задаци и
така възпроизвеждане на твоите идеи на сцената. Конкретно да репетицията на
„Развратника” им раздали текстовете и направили пълен прочит на пиесата. Тя
трябвало да играе ролята съпруга на Дидро, но не са имали насрочена репетиция.
Освен репетицията на 13.07.2018 год. друга репетиция не е проведена, тъй като започнала
ваканцията и следващата репетиция трябвало да се осъществени евентуално при
започване на новия сезон, т.е. през есента. Уточни, че текстовете за тази пиеса
са им раздадени в гр.София на първата репетиция. Направили са разговор по време
на четенето и по-скоро след четенето, като им казали каква е концепцията, но тя
нямала представа какъв ще е нейният образ и като стилистика. Не е имало
конкретно обсъждане на дата и месец, а това трябвало да се уточни след
ваканцията. На първата репетицията присъствала Д.М., но не им е казвала кога
трябва да е премиерата. Не знае защо са пропаднали репетициите, нито Д. им се е
обадила, за да им каже.
Пред съда показания даде и св.Г.Б.Г., който е собственик
на творческа къща Грозарник. Същият уточни, че в клуба е проведена репетиция на
актьори от Драматичен театър Ловеч. С Д.М. са състуденти, от един курс, като тя
го помолила, че започва проект, да й даде неговата творческа къща, за да си
направи първата репетиция. Лично той не е присъствал на първата репетиция. В
клуба на неговата творческа къща от Д. М. не са провеждани репетиции и от
актьори от гр.Ловеч и наема аз тази първа репетиция не му е заплатен. Тогава
разговора с Д.М. бил по телефона, тъй като тя започвала проект и си търсила
място дали в гр.Ловеч или в гр.София, като се разбмрали, че й предстои конкурс.
За репетицияьта той й казал, че може да ползва къщата. След репетицията се чули
като тя му споделила, че е доволна, но конкретно, той бил също на репетиция и
не са говорили за заплащане.
По
обективно съединения иск с правно основание чл.258 и сл. във връзка с чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При наличието на представените по делото писмени
и гласни доказателства, съдът приема, че между страните са възникнали
облигационни отношения по Договор №14/11.06.2018 год. за създаване на
произведение - театрален спектакъл, на основание чл.258 от ЗЗД.
Текстът
на чл.258 от ЗЗД предвижда, че с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната - да заплати възнаграждение. Предмет на договора между страните е осъществяването
на спектакъла „Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит.
По
правната си същност договорът за изработка е неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден, като при учреденото от него материално
правоотношение на ищцовата страна са породени две основни облигационни
задължения - да извърши дължимите фактически действия по договора точно и
добросъвестно, както предписва правната норма на чл.63, ал.1 от ЗЗД и да
предаде работата на възложителя, а за ответника - да приеме/одобри извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - аргумент чл.258
и чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Или материално-правните предпоставки за
основателност на иска за заплащане на възнаграждението по договора, дори и
частично, са : облигационна връзка - договор за изработка, изпълнението на
поръчката и приемането й от поръчващия, като акт на одобрение на престацията на
изпълнителя. В конкретният казус се установи наличието на облигационна връзка
между страните, но не се установи надлежното изпълнение на договора от страна
на ищцата по начина, който страните изрично са договорили. Установи се по
делото от гласните доказателства, че е имало спазване на графика по отношение
на първата репетиция на 13.07.2018 год., която, както посочи св.Богомила
Николова и св.Ц…… С……. се е състояла в гр.София. Други репетиции освен тази не
е имало, а за да стане една постановка според св.Богомила Николова са нужни 40
репетиции по стандарт. Установи се и това, че художник сценографа на спектакъла
св.Н….К…….. е получила разпределението за новата пиеса от секретаря на театъра
в гр.Ловеч, а не лично от Д.М., т.е. документирано е, че пиесата и е изпратена.
Имало е проведена среща между ищцата и св.Н… К………, но според показанията на
последната на първа среща, при получен текст няма как да направи сценография и
костюми, тъй като трябва да знае какви са изискванията на режисьора, с него
трябва да обсъди костюди, акустика и др. Следователно всичко изложеното дотук
дава основание на съда да приеме, че само и едиствено е проведена първата
репетиция, но не и премиерата на театралния спектакъл, като само за така
извършеното от изпълнителя няма изрична договореност за заплащане на
възнаграждение. Съдът съобрази, че съгласно чл.5 на договора възложителят
следва да изплати на изпълнителя хонорар в размер на 1 000 лева при
закрито представление и 1 000 лева в деня на премиерата, като в конкретинят
казус, с оглед едностранното прекратяване на договора от страна на възложителя
по творчески съображения, съгласно Раздел III, т.2, до такива не се е стигнало. В този
смисъл изцяло голословни и необосновани са посочените в поканата
изх.№55/19.11.2018 год. изявления на ищцата, чрез нейния пълномощник, че е
извършена работа по сценичните костюми за спектакъла и са проведени две
репетиции на спактакъла през м.юли. Доказателства в тази насока няма
представени по делото. След като единствено е налице разработка на сценичен
вариант на спектакъла, който е предаден на секретаря на театъра, то за този
труд страните в сключения между тях договор не са посочили каква е дължимата
сума от страна на възложителя на изпълнителя, а според чл.20а от ЗЗД договорите
имат силата на закон за тези, които са ги сключили, поради което и съдът
преценява изрично договорните клаузи и изпълнението им от всяка от страните
качествено и във визирания в договора срок. Не се доказа и поръчващият да е
приел извършената съгласно договора работа, съгласно императивният текст на
чл.264 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на положителни
такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което е отрицатален факт от действителността -
неосъществяване на дължимото поведение, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва - точно изпълнение, респективно да докаже фактите, изключващи
съществуването на правоотношението, което твърди. И тъй като ищцовата страна не
проведе пълно и главно доказване на фактите, което в настоящия процес е изцяло
нейно задължение, то съдът счита, че претенцията й се явява изцяло
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, тъй като не се доказа
не само нейно основание, но и претендираният й размер от 500 лева - частичен от
общо 1 500 лева.
Съдът
изцяло не споделя позоваването на ищцовата страна на текста на чл.55 от Закона
за авторското право и сродните му права, тъй като с този договор се уреждат
други отношения между страните, но не и такива по облигационен договор за изработка
по чл.258 от ЗЗД, каквито са действителните отношения между страните, видно от
представените по делото доказателства.
Отхвърлянето
на главния иск за заплащане на претендираната сума в размер на 500 лева, води
до отхвърляне и на акцесорната претенция за заплащането й, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2019 год. до
окончателното изплащане, за което съдът съобрази допълнителна молба
вх.№4566/18.04.2019 год. на ищцата, чрез пълномощника й адв.П..
По
разноските.
При този изход на процеса неоснователна и
недоказана се явява и ищцовата претенция за присъждане на направените в хода на
процеса съдебно-деловодни разноски. От своя страна ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата 320 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, за което съдът съобрази представения
списък на разноски по чл.80 от ГПК., която сума включва 300 лева адвокатско
възнаграждение и 20 лева депозит за вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата Д.Г.М.,
ЕГН-********** ***, чрез пълномощника й адв.Д.П.,*** срещу ответника ДРАМАТИЧЕН
ТЕАТЪР ЛОВЕЧ, представляван от Директора Биляна Петрова, с адрес : гр.Ловеч,
ул.”Търговска”№49, за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща част от
уговорения между страните хонорар, която сума е изработена от същата, въз
основа на сключен между страните Договор №14/11.06.2018 год. за създаване на
произведение - театрален спектакъл, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 01.04.2019 год. до
окончателното й изплащане, по предявения от нея срещу ответника облигационен
иск с правно основание чл.258 и сл. във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата Д.Г.М., ЕГН-**********
***, чрез пълномощника й адв.Д.П.,*** срещу ответника ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЛОВЕЧ,
представляван от Директора Биляна Петрова, с адрес : гр.Ловеч,
ул.”Търговска”№49, за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищцата Д.Г.М., ЕГН-********** ***,
чрез пълномощника й адв.Д.П.,*** да заплати на ответника ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР
ЛОВЕЧ, представляван от Директора Биляна Петрова, с адрес : гр.Ловеч,
ул.”Търговска”№49 сумата 320 /триста и двадесет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно
представения списък на разноски по чл.80 от ГПК., включваща 300 лева адвокатско
възнаграждение и 20 лева депозит за вещо лице.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :