№ 1021
гр. Сливен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230102047 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Я. Д. П., ЕГН : ********** от гр.**** против И. С. П.,
ЕГН: ********** от с. ****, с която са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 СК за прекратяване на сключения между тях брак, по вина на ответника,
както и иск по чл. 56 СК, с който се претендира да се предостави на ищцата ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Н.Загора и иск по чл. 53 СК, с който се претендира да
се запази брачното фамилно име на ищцата -П..
Предявен е насрещен иск от ответника срещу ищцата също за прекратяване на
брака, но по вина на ищцата с правно основание по чл. 49 СК, към който обективно и
кумулативно е съединен и иск с правно основание по чл. 56 СК, с който се претендира да се
предостави на него ползването на семейното жилище или алтернативно да се определи
режим за ползването му между двамата.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответника, чрез адв.П.Н. от АК
- Сливен и от ищцата, чрез адв. С. като ответница по насрещния иск. И според двете страни
исковете били допустими, но частично основателни, като се излагат съображения в тази
насока.
Страните по делото са сключили граждански брак през 1979 г.и от брака си имат
дете-Х родена през 1982г.,т.е.пълнолетна.И двете страни твърдят,че брака е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на другата страна и молят да се прекрати същия,да се
предостави на всеки от тях ползването на семейното жилище и ищцата да запази брачното
си фамилно име .Това обуславя искове с правна квалификация чл.49, ал.1 от СК , чл.56 от
СК относно исковете за ползването на семейното жилище и по чл.53 от СК относно
фамилното име на ищцата.
Ищцата в исковата молба твърди, че с ответника по делото сключили граждански
брак в с. Прохорово през месец юни 79 година, който бил втори за двамата. От бракът си
имали дете, което било пълнолетно- Х И.а родена на **** година. Отначало брачният им
1
живот бил протичал сравнително добре, и били живеели в пътна служба Нова Загора, до
като си закупят дворно място и си построят къща в гр.Нова Загора на адреса на ул.“Цар
Самуил“46 и от 81 година били заживяли там. Твърди, че с времето ответникът бил
започнал да проявява истинската същност на характера си като бил станал сприхав и
невъздържан и не бил търпял друго мнение. Променил изцяло отношението си към нея, като
без повод и причина бил започнал да я обижда с най различни обидни думи,като постепенно
неговото поведение започнало да става нетърпимо с възрастта му. Освен обидите
ответникът бил започна и физически да се саморазправя с нея и да налага своето поведение
без да се съобразява с нейното здравословно състояние и възраст. Твърди, че през 2005
година след един негов жесток побой над нея без повод и причина била завела
бракоразводно дело, което след много негови обещания и молби,че ще се промени била
прекратила. Известно време се ответникът се бил въздържал от предишното си поведение,
но това било за недълъг период от време. Обидите били продължавали да се сипят върху нея
без повод и причина ответникът й бил посягал да я бие, за което била представила по
гр.д.553/21 година на НЗРС медицински удостоверение за минало време за нанесени й
телесни увреждания. Заявява, че ответникът не се бил съобразявал с възрастта й и
увреденото й здраве. Била живяла под постоянен тормоз и страх от неговото непредсказуемо
поведение, и независимо, че се били напълно отчуждили един от друг живеели под един
покрив,но всеки в отделна стая, като ищцата била избягвала всякакви контакти с него.
Твърди, че не била завела ново дело за развод, защото постоянно я бил заплашвал, че ще я
убие и излежи и я било страх, но поведението му станало нетърпимо, крайно агресивно,
като на 24.05.2021 година псувайки я, й бил нанесъл жесток побой и я бил заплашил, че ще я
убие. Наложило се съдействие от органите на МВР, като незабавно била завела дело за
домашно насилие под №553/21 година на НЗРС, и той бил отстранен от семейното жилище,
както и получил наказание за извършеното спрямо нея домашно насилие. Бракът им отдавна
бил изпразнен от съдържание и съществувал само формално. Между тях било настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения отдавна и това мотивирало
правният й интерес от завеждане на настоящето дело. Моли съдът да прекрати гражданския
им брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения
по вина на ответника, ведно с последиците от това. Претендира
предоставяне на ползването на семейното жилище с гараж и пристройки на посочения адрес
в гр.Н Загора. Желая да запази брачното си фамилно име и претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с която
се заявява, че предявените искове са допустими и частично основателни. Оспорва
твърдението на ищцата, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина, като
счита, че вината е на ищцата. Посочва, че ищцата била инициирала скандали поради
психични заболявания и характерови особености. Била отправяла обиди на ответника и му
била посягала физически. Не била полагала грижи за него и за домакинството. Твърди, че
ищцата се била умишлено самонаранявала и представяла, че травмите й били нанесени от
него. На 24.05.2021 г. ищцата сама си била причинила физическо нараняване, направила
скандал, за да се възприеме от съседите и си била извадила медицинско удостоверение.
Целта й била да се образува дело по ЗЗДН и той да бъде отстранен от семейното им
жилище. Било образувано дело по ЗЗДН гр.д. № 553/2021 г. на РС-Нова Загора и била
издадена заповед за защита, като една от наложените мерки за защита била отстраняването
му от семейното жилище върху което и двамата били имали учредено пожизнено право на
ползване. Твърди, че тъй като не бил притежавал друго жилище бил принуден да постъпи в
дом за възрастни хора в с. ****. Посочва, че той бил осигурявал семейния бюджет и
семейното жилище било осигурено от него и неговия баща. Бил на 78 г. и бил в увредено
здравословно състояние. Бил пенсионер. Не оспорва дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, но счита, че същото е по вина на ищцата. Не оспорва правото й да си запази
брачното фамилно име и че не си дължат издръжка един на друг. Претендира да се
предостави на него ползването на семейното жилище или при условие на евентуалност да се
постанови съвместно ползване на семейното жилище между двамата. Претендира сторените
2
по делото разноски.
Предявен е насрещен иск от ответника срещу ищцата също за прекратяване на
брака, но по вина на ищцата с правно основание по чл. 49 СК, към който обективно и
кумулативно е съединен и иск с правно основание по чл. 56 СК, с който се претендира да се
предостави на него ползването на семейното жилище или алтернативно да се определи
режим за ползването му между двамата.
В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор насрещната искова молба депозиран от
ответницата по нея. Същата оспорва обстоятелствата изложени в насрещната искова молба.
Не била предизвиквала скандали и не била обиждала ищеца. Отрича да страда от психични
проблеми. Била се грижила за домакинството с труд и лични средства и имала добро
отношение към ищеца. Не му била посягала физически.
С оглед характера на предявените искове съдът с Определение № 1369 от
27.05.2022 г. по чл. 140 ГПК е отделил като безспорно между страните, обстоятелството, че
са сключили граждански брак, както и обстоятелството, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен и са фактически разделени. Със същото определение съдът е указал
на ищцата по първоначално предявените искове и ответница по насрещните искове, че
следва да докаже твърдяните от нея брачни провинения на ответника причинили дълбокото
и непоправимо разстройство на гражданския им брак, както и влошените отношения между
страните изключващи възможността за съвместното ползване на семейното жилище,
нейното здравословно състояние и жилищна нужда. Указано е на ответника по
първоначално предявените искове и ищец по насрещните искове, че следва да докаже
твърдяните от него брачни провинения на ищцата причинили дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им, възможността семейното жилище да бъде съвместно ползвано от
двамата съпрузи, както и своето здравословно състояние и жилищна нужда.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на **** г. в с. **** и от брака си
имат дете-Х родена на 23.01.1982г.,т.е.пълнолетна. Страните видно от представения по
делото Нотариален акт № 76, том четвърти, дело № 2596/1997 г. от 07.11.1997 г. са
прехвърлили правото си на собственост върху семейното жилище, съставляващо апартамент
ведно с прилежащите му гараж и складово помещение и таванско помещение, като са
запазили пожизнено право на ползване върху имота. Към настоящия момент и ищцата и
ответникът са пенсионери, като видно от представената от ищцата декларация за семейно и
имотно състояние същата получава пенсия в размер на 467 лв., а ответникът видно от
представеното от него удостоверение получава пенсия в размер на 446 лв.
Видно от приложените по делото медицински документи и съдебно медицински
удостоверения № 227 /2021 г. от 01.06.2021 г. ищцата е била пострадала от нанесен й побой
от нейния съпруг на 24.05.2021 г. и е получила временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Установява се от съдебно-медицинско удостоверение №232/2005 г., че ищцата е
била пострадала от побой нанесен й от нейния съпруг на 07.06.2005 г. и е получила
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Видно от приложената от ищцата
рецептурна книжка същата страда от стенокардия и остеопороза. От останалите медицински
документи се установява, че ищцата страда още от артрит, студова алергия, катаракта.
С влязло в сила Решение № 171 от 03.11.2021 г. по гр.д. № 553/2021 г. на РС-Нова
3
Загора образувано по подадена молба от ищцата по чл. 8 ЗЗДН са постановени мерки за
защита по отношение на ищцата по ЗЗДН, като е прието за установено, че ответникът е
извършил акт на домашно насилие спрямо нея на 24.05.2021 г., като същото е било
изменено с Решение № 226 от 01.12.2021 г. по в.гр.д. № 514/2021 г. по описа на СлОС, в
частта относно срокът на мерките за закрила и е отменена една от постановените мерки за
закрила. И двамата съпрузи са декларирали, че не притежават недвижими имоти.
Видно от изготвената по делото кредитирана от съда и неоспорена от страните
съдебно-строителна и техническа експертиза процесният имот се намира в гр. ****, като
същият представлява апартамент на първи етаж, състоящ се от две спални, дневна, столова с
кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор, като цялото жилище е със
застроена площ от 103 кв.м. и към апартамента има прилежащи гараж, складово помещение,
друг гараж и таванско помещение, което се състои от три стаи, но не съставлява
самостоятелен обект. Вещото лице с оглед полезните площи на всички помещения е
изготвил два варианта за ползване на имота от всяка една от страните, като тъй като
процесния имот съдържа само един жилищен обект, който е с един вход и в който има една
кухня и един санитарен възел това предопределя варианти на режим на ползване на обекта
задължително с помещения за общо ползване. Жилището е еднофамилно, със застроена
площ от 103 кв.м. и архитектурното му разпределение съдържа дневна, две спални,
трапезария, кухня/бокс, санитарен възел, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор и две
тераси. Към жилището има прилежащи площи-тавански складови помещения, гараж и
складово помещение. Представлява само един самостоятелен жилищен обект и е реално
неподелям, тъй като от него не могат да се обособят две самостоятелни жилища отговарящи
на законовите изисквания. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня
и тоалетна, както и едно складово помещение, което може да бъде в жилището или извън
него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на
тоалетни и бани-тоалетни.
По време на личното си изслушване пред съда ищцата заявява, че конфликтите й с
ответника били започнали след раждането на дъщеря им, която била родена на третата
година от съвместния им живот, тъй като той бил искал да му роди син. По време на брака
си била обиждана и бита без причина и не била получила подкрепа от ответника.
Единствено тя била отглеждала и възпитавала детето им, което също било жертва на
агресията на ответника. Псуването, обиждането и побоите били ежедневие в тяхното
семейство и не бил възможен диалог с ответника за решаването на техните проблеми.
Заявява, че след поредния тежък побой била подала молба за развод още през 2005 г., като
двама месеца била при сестра й, тъй като в резултат на нанесения й побой не могла да
върши домакинските си задължения. Бракоразводното дело било прекратено по нейна воля,
тъй като ответникът й бил обещал да се промени и свидетелката Вълкова със съпруга й я
били прибрали обратно у дома. Въпреки това нещата не се били променили и ответникът
продължавал да я бие и ставал особено агресивен след употреба на алкохол. Имала издавани
4
медицински удостоверения за нанесените й побои от 1995 г., 2005 г. и 2021 г. Страдала от
заболяване на очите и от гинекологични заболявания. Била търсила съдействие от органите
на МВР след побоите и ответникът дори и бил прекарал една вечер в ареста, но това не било
дало резултат. Моли съдът да вземе предвид, че няма друго жилище, както и вината на
ответника и увреденото й здравословно състояние и да постанови тя да ползва семейното им
жилище.
По време на личното си изслушване пред съда ответника заявява, че не бил се
напивал въпреки, че бил употребявал алкохол и не я бил бил толкова много колкото ищцата
твърдяла, защото ако било вярно щяла да бъде умряла. Не бил искал да имат дете с ищцата,
тъй като и двамата вече били имали деца. Твърди, че представените по делото съдебно-
медицински удостоверения не били истински и били издавани от свидетелката Вълкова,
която била личен лекар и приятелка на ищцата. Бил се върнал от болницата в Ямбол след
като му били направили коронография и ищцата сама се била наранила и си била направила
снимки. Била му давала поводи с нейното поведение, тъй като му била крещяла и сама се
била наранявала. Бил я удрял, но не чак толкова силно, че да си изважда съдебно-
медицинско удостоверение. Били го изгонили от дома му, който той и неговите роднини
били построили. Ищцата го била обиждала и ако не го била обиждала той нямало да я бие.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка П, която е била личен
лекар на двете страни и живее в съседство с техния апартамент на втория етаж в същата
сграда от почти 40 години същата много често била чувала викове и крясъци, боричкане,
като ищцата била викала на ответника защо я бил удрял, да я остави и какво му била
направила. Чувала била ответникът да псува ищцата на майка, да я обижда. Често била
виждала ответницата със синини. Свидетелката разказва за случай, когато ищцата и
дъщерята на страните Х били окървавени и били потърсили подслон при тях. Спомня си за
случай, когато ищцата е била пострадала от побой от нейния съпруг през 2002-2003 г., като
била нейн личен лекар и след побоите й била давала направления за други специалисти-
невролог, хирург и я била насочвала към съдебната медицина. Разказва за предходно
бракоразводно дело между страните, когато ищцата се била изнесла и не била живеела два
месеца в кооперацията, но отношенията между страните се подобрили и те били отишли да
приберат у дома ищцата. Спомня си за акта на домашно насилие извършен от ответника
спрямо ищцата на 24.05.2021 г., когато се било наложило да подаде сигнал до 112.
Ответникът постоянно бил заплашвал ищцата с побой и с убийство. Виждала ищцата синя
след побой от съпруга й по незначителни поводи. Била очевидец заедно с нейната майка как
ответникът бил ритал ищцата пред техния гараж. Ищцата била страдала от артериална
хипертония, исхимична болест на сърцето, полиартрит, артрозна болест и студова алергия.
Имала бъбречни кисти и хроничен пиелонефрит, остеопороза и глаукома. Често се било
чувало ищцата да вика за помощ. Свидетелката посочва, че понастоящем отношенията й с
ответника не били добри и вече не му била личен лекар. Знае, че ответникът бил страдал от
сърдечна стенокардия и му били поставени няколко стенда, също от хипертония, като не
бил насочван към съдебна медицина.
5
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка М, която е сестра на
ищцата общуването й с ответника се състояло в отправяне на обиди и псувни от негова
страна към сестра й. Същият й нанасял побой с плесници, юмруци и ритници. Бил
изхвърлял приготвената от ищцата храна, когато същата не му била харесвала, като не се
интересувал с какво ще се хранят децата. Купувал храна единствено за себе си. Удрял бил
сестра й в корема, злепоставял я и я разстройвал пред хората. Многократно била свидетел на
побоища спрямо нейната сестра от ответника, като същият бил ставал агресивен и
раздразнителен по незначителни поводи. Свидетелката се била опитвала да ги разтървава,
но ответникът бил особено агресивен и не спирал, като удрял ищцата с юмруци, шамари, и я
ритал. Посягал бил и на децата, когато били малки. Бил недоволен, че му е съпруга, че не му
е родила син и заплашвал, че щял да я заколи, като бил държал вкъщи наточени ножове.
Многократно сестра й намирала подслон в нейното жилище, като веднъж била при нея
двама месеца, но били дошли ответника и сестра му да я приберат с обещание, че повече
няма да пие и да й посяга. След втората седмица нещата отново станали същите. Разказва за
случай на побой от миналата година, когато ищцата след поставяне на ваксина срещу Ковид
била вдигнала температура и била помолила ответника да й донесе компот, като това го
било разгневило и я пребил. Била ходила ищцата постоянно на зъболекари, тъй като в
резултат на нанесените й юмруци в лицето от ответника й били падали мостовете.
Отношенията между страните били такива още преди да се роди дъщеря им Х през 1982 г.,
като ищцата била в родилното отделение с насинено око. Заявява, че споделя свои лични
възприятия, тъй като доста често била посещавала сестра й. Последната не била обиждала
ищеца, а единствено му била правила забележка, например да спре да пие при което била
получавала удар.
Съдът кредитира показанията на свидетелките М и П.а като безпротиворечиви и
еднопосочни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и в
частност с представената медицинска документация, съдебно медицински удостоверения,
обясненията дадени от самата ищца и с влязлото в сила решение постановено по дело по
ЗЗДН.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Н, който първи братовчед на
ответника ищцата била конфликтна личност и упражнявала психически тормоз над
ответника. Последният му бил споделял, че ищцата го била предизвиквала без повод му
била крещяла и това се било отразявало на неговото здраве, настоявала да прехвърлят
собствеността върху къщата на дъщеря им Х. Обиждала го. Свидетелят не бил често ходил
у тях, но когато бил на гости винаги бил посрещан от ответника, който бил сготвил.
Ответникът му бил разказал, че ищцата сама си била удряла главата за да си извади след
това съдебно медицинско удостоверение. Бил работил много за да осигури добро
образование на децата си и бил получавал по-висока заплата от ищцата. Ищцата била целяла
да остави без наследство другото дете на ответника от първия му брак като бъде
прехвърлена собствеността върху къщата на тяхната дъщеря Х.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Г, която е сестра на
6
ответника къщата били построили нейните родител и ответника и били помогнали на
ищцата да отгледа дъщеря си от първия й брак. Ищцата заявява, че била ходила рядко на
гости на страните. Ищцата била конфликта и не се разбирала с родителите им. Ответникът й
бил споделял, че без повод ищцата била викала и крещяла, събирала техните съседи и си
била изваждала съдебно медицински удостоверения. Твърди, че ищцата имала любовник и
дори живеела с него в къщата. Счита, че проблемите между страните били започнали поради
извънбрачната връзка на ищцата. Детето им било отглеждано през това време от нейната
майка. Здравословното състояние на брат й не било добро имал бай пас и сърдечни
проблеми. В момента бра й бил живял в старчески дом, тъй като ищцата го била изпъдила,
тъй като вече не й бил нужен и била му взела къщата. Не била чула брат й да обижда
ищцата и не го била видяла да й посяга.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н и Г, тъй като същите не са били
очевидци на актовете на домашно насилие от страна на ответника срещу ищцата и не са
посещавали често техния дом за да възприемат действителните отношения между страните.
Същите изразяват свое мнение относно фактите за които са разбрали от ответника и техните
показания не съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал, а
именно приложената по делото медицинска документация и съдебно медицински
удостоверения, влязлото в сила решение на РС-Нова Загора по производството за ЗЗДН,
както и на самите обяснения на ответника, който признава, че е посягал физически на
ищцата и не твърди, същата да е имала извънбрачна връзка по време на брака им. Следва да
се отбележи, че констатираните увреждания на ищцата в съдебно медицинските
удостоверения трудно биха могли да се отнесат до самонаранявания, най-вече поради
начина по който са й били нанесени и многобройните удари в главата в областта на долната
челюст, корема и гръдната област.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Дълбоко е онова разстройство на брака, когато е налице пълна липса на дължимото
съдържание на брачното правоотношение, изразяващо се в тотално разпадане на духовните,
физическите, емоционалните и имуществени връзки между съпрузите и когато е налице
пълна липса на взаимност и нормални условия за съвместен живот. Непоправимото
разстройство на брака е трайно, постоянно, окончателно и непреодолимо и няма изгледи да
бъдат възстановени нормалните отношения между съпрузите, тъй като противоречията
между тях са неразрешими и единствения изход е раздялата. /т. 2 ППВС № 10 от 1971 г./.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между страните, което
е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие
между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и
морала. През години след раждането на дъщеря им отношенията им се изострили много,
съпрузите често са имали скандали по различни поводи, като се стигнало до пълно
преустановяване на всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при
което техният брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес на
обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде
заздравен.
7
След преценка на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели,
преценени заедно и поотделно, съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения е на съпруга.
Брачната вина съставлява конкретното субективно психическо отношение на съпруга
по отношение на допуснатото от него нарушение на брачно задължение и последвалия
резултат, а именно дълбокото и непоправимото разстройство на брака. Вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругът, защото нарушавайки брачните си
задължения, а именно упражнявайки системно физическо и психическо насилие над
съпругата си е предизвикал изчерпване на съдържанието на брачната връзка помежду им,
отчуждаването им един от друг и към настоящият момент двамата са фактически разделени,
и не са в състояние да поддържат нормални отношения помежду си и да продължават да
живеят съвместно. Установи се по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства кредитирани от съда, че ответникът по време на целият им съвместен
живот е упражнявал тежко физическо и психическо насилие върху ищцата, като в резултат
на нанесените й побои ищцата е търпяла тежки телесни и душевни страдания и е било
увредено като цяло здравословното й състояние, което е налагала многократно да търси
медицинска помощ било от личния й лекар или от други лекари специалисти, както и да
бъде освидетелствана от съдебна медицина след най-тежките претърпени от нея побои. Не
беше потвърдена от събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност
защитната теза на ответника, че ищцата сама си е причинила нараняванията, тъй като от
представените от нея медицински документи и съдебно-медицински удостоверения се
установява по категоричен начин причинно-следствената връзка между нанесените й от
ответника побои и настъпилите травматични увреждания, които отговарят да са били
получени по време и начин, който описва ищцата и са били издавани непосредствено след
датите на извършваните агресивни прояви от ответника. Съдът не споделя виждането на
ответника, че упражняваното от него физическо и психическо насилие по отношение на
ищцата може да бъде оправдано с нейното провокативно поведение изразяващо се в
отправени обиди от нейна страна, тъй като не бяха представени на първо място
доказателства, от които да бъде изведено такова провокативно поведение от страна на
ищцата, а само абстрактни твърдения от страна на свидетелите Н и Г, че ищцата е
конфликтна личност, но не и конкретни случаи, когато ищцата е предизвикала с
поведението си агресията на ответника и на следващо място не следва физическата
саморазправа да бъде оправдавана с вербалната агресия, тъй като не може да се приеме, че й
е съответна като тежест независимо, че и двете са посегателства срещу личността на другия
човек, като физическата агресия уврежда здравето и поставя в риск живота на един човек, а
вербалната засяга неговата чест и достойнство или предизвиква у него основателен страх от
посегателство. Останаха недоказани и твърденията на свидетелката Г, че след като се е
родила дъщеря им ищцата е била започнала извънбрачна връзка, като това обстоятелство не
е било съобщено на съда от ответника при личното му изслушване пред съда.
В резултат на брачните провинения на съпруга, брачната връзка не може да бъде
8
заздравена.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода и с оглед направеното
от нейна страна с исковата молба искане в тази насока, съдът намира, че след
прекратяването на брака ищцата следва да запази фамилно си име – П..
Тъй като роденото от брака дете е пълнолетно, то не следва съдът да се занима с
въпросите относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката му.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище са направили и двамата
съпрузи. При произнасяне по това искане съдът следва да се ръководи от критериите,
посочени в чл.56, ал. 5 от СК. В случая се касае за семейно жилище, чиято собственост е
била прехвърлена по време на брака на двамата съпрузи на тяхната дъщеря, като двамата
съпрузи са запазили правото си на ползване върху жилището пожизнено, което е видно от
приложения по делото нотариален акт. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца и
въпроса за ползването на семейното жилище следва да бъде решен съобразно разпоредбите
на чл.56 ал.1 изр.1 от СК и чл.56 ал.5 от СК, т.е. на преценка подлежат фактите могат ли
двамата съпрузи да ползват съвместно жилището, имат ли жилищна нужда, кой носи
изключителна вина за разстройството на брака, какво е здравословното им състояние и
други обстоятелства.
Според константната съдебна практика възможността за разпределяне ползването на
семейното жилище съвместно от двамата съпрузи се преценява в зависимост от броя и вида
на помещенията съобразно законоустановените нормативи за самостоятелно жилище и то
във вида,в който се намира жилището към момента на раздялата или развода, без
съобразяване на евентуални преустройства, изменения и промяна на предназначението на
помещенията. В случая видно от описанието в нотариалния акт и кредитираната от съда и
неоспорена от страните съдебно-техническа и строителна експертиза, процесният имот се
намира в гр. ****, като същият представлява апартамент на първи етаж, състоящ се от две
спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор, като
цялото жилище е със застроена площ от 103 кв.м. и към апартамента има прилежащи гараж,
складово помещение, друг гараж и таванско помещение, което се състои от три стаи, но не
съставлява самостоятелен обект. Вещото лице с оглед полезните площи на всички
помещения е изготвил два варианта за ползване на имота от всяка една от страните, като тъй
като процесния имот съдържа само един жилищен обект, който е с един вход и в който има
една кухня и един санитарен възел това предопределя варианти на режим на ползване на
обекта задължително с помещения за общо ползване. Жилището е еднофамилно, със
застроена площ от 103 кв.м. и архитектурното му разпределение съдържа дневна, две
спални, трапезария, кухня/бокс, санитарен възел, баня, тоалетна, мокро помещение и
коридор и две тераси. Към жилището има прилежащи площи-тавански складови помещения,
гараж и складово помещение. Представлява само един самостоятелен жилищен обект и е
реално неподелям, тъй като от него не могат да се обособят две самостоятелни жилища
отговарящи на законовите изисквания. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да
9
има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс,
баня и тоалетна, както и едно складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на
тоалетни и бани-тоалетни.
Независимо от броя на жилищните помещения, при липса на обособеност съобразно
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ на два обекта, всеки със самостоятелен вход, поне едно
жилищно помещение, кухня, баня-тоалет, очевидно е невъзможно съвместно ползване.
Невъзможността за общо ползване по начина, по който страните са обитавали семейното
жилище до развода- самостоятелно ползване на по една стая и общо ползване на кухня и
санитарни помещения, следва от липсата на търпимост/взаимна толерантност, възможност
за диалог, липса на физическа и вербална агресия/ в отношенията между страните. По този
начин страните са обитавали жилището повече от 40 години, през което време между тях е
липсвало разбирателство, а поведението им в хода на производството сочи на липсата и на
воля за избягване на конфликти и решаване на възникнали проблеми с взаимни отстъпки.
Съдебната практика е уеднаквена с редица съдебни решения и е напълно в синхрон с
тълкуването, дадено в ППВС № 12/87 г. – семейното жилище може да се ползва от двамата
съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в
отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им,
независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни
помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на
сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими – така е прието в
решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г. на ІV ГО и в решение № 554 по гр. д. № 1774 за
2009 г. на ІV ГО. В решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г на ІV ГО е прието, че
отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна
толерантност, изключваща физически или психически тормоз, установена е поносимост,
умереност и е възможен диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението
е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез
взаимни отстъпки. Начинът по който съдът следва да подходи при решаване на мерките
относно семейното жилище, е определен в решение № 554 по гр. д. № 1774 за 2009 г. на ІV
ГО – съдът първо установява кой е собственик на жилището, от колко помещения се състои
то и дали има помещения, които не се обитават от членовете на бившето семейство; на
второ място съдът следва да прецени дали е възможно да се определят самостоятелни
реални части от семейното жилище, без общо ползване на помещения, а ако това е
невъзможно се определя кои помещения от кого ще се ползват, като това се посочва
изрично, стига отношенията да са търпими. Едва когато се установи, че жилището не може
да се разпредели за ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценката на кого да
предостави жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал. 1 СК),
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК); критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да
ги обсъжда поотделно и съвкупно, като над всичко се вземат предвид интересите на децата –
10
така се приема в решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г. на ІV ГО и в решение № 565 по
гр. д. № 1317 за 2009 г. на ІV ГО. В случая е двамата съпрузи са запазили пожизнено право
на ползване върху процесния апартамент, като същият представлява апартамент на първи
етаж, състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро
помещение и коридор, като цялото жилище е със застроена площ от 103 кв.м. и към
апартамента има прилежащи гараж, складово помещение, друг гараж и таванско помещение,
което се състои от три стаи, но не съставлява самостоятелен обект. Вещото лице с оглед
полезните площи на всички помещения е изготвил два варианта за ползване на имота от
всяка една от страните, като тъй като процесния имот съдържа само един жилищен обект,
който е с един вход и в който има една кухня и един санитарен възел това предопределя
варианти на режим на ползване на обекта задължително с помещения за общо ползване.
Жилището е еднофамилно, със застроена площ от 103 кв.м. и архитектурното му
разпределение съдържа дневна, две спални, трапезария, кухня/бокс, санитарен възел, баня,
тоалетна, мокро помещение и коридор и две тераси. Към жилището има прилежащи площи-
тавански складови помещения, гараж и складово помещение. Представлява само един
самостоятелен жилищен обект и е реално неподелям, тъй като от него не могат да се
обособят две самостоятелни жилища отговарящи на законовите изисквания. В случая не е
възможно да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище, без общо
ползване на помещения, а ако това е невъзможно се определя кои помещения от кого ще се
ползват, като това се посочва изрично, стига отношенията да са търпими. Отношенията
между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност,
изключваща физически или психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е
възможен диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението е насочено
към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни
отстъпки. В настоящия случай се установи по безспорен начин, че отношенията между
страните са нетърпими, тъй като ответникът упражнява системно тежко физическо и
психическо насилие върху ищцата, като между страните липсва диалог, толерантност и воля
разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки.
В настоящия случай, жилището не може да се разпредели за ползване между бившите
съпрузи, и съдът следва да извършва преценката на кого от двамата съпрузи да предостави
жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал. 1 СК), интересите
на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК); критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да
ги обсъжда поотделно и съвкупно. В случая няма родени от брака ненавършили пълнолетие
деца, чийто интереси следва да вземе предвид съда.
И двамата бивши съпрузи имат здравословни проблеми са в напреднала възраст, като
ищцата е на 73 г. и страда от артериална хипертония, исхимична болест на сърцето,
полиартрит, артрозна болест и студова алергия, бъбречни кисти и хроничен пиелонефрит,
остеопороза и глаукома, а ответникът е на 79 г. и страда от сърдечна стенокардия и му били
поставени няколко стенда, също и от хипертония.
11
Ищцата и ответникът не работят и са пенсионери, като ищцата взема пенсия в размер
на 467 лв., а ответникът взима пенсия в размер на 446 лв. Двамата притежават в режим на
СИО лек автомобил.
Двамата не притежават свое собствено недвижимо имущество и не се установява да
имат друго жилище освен процесното, което да задоволи жилищната им нужда. При това
положение, съобразявайки възраст, доходи, здравословно състояние, невъзможността на
ищцата и ответника за задоволяване на жилищната им нужда от друг имот с характер на
жилище, както и приоритетното значение на вината на ответника за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, съдът намира, че ползването на семейното жилище
следва да се предостави на съпругата.
С оглед на уважаването на предявените от ищцата искове за прекратяване на
гражданския брак на страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника
по чл. 49 СК и предоставянето на нея на ползването на семейното жилище по чл. 56 СК
предявения от ответника срещу нея насрещен иск също за прекратяване на брака, но по вина
на ищцата с правно основание по чл. 49 СК, както и обективно и кумулативно съединения
към него иск с правно основание по чл. 56 СК, с който се претендира да се предостави на
него ползването на семейното жилище или алтернативно да се определи режим за
ползването му между двамата се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като
такива по изложените съображения. От събраните по делото доказателства не беше
установено по категоричен начин брачно провинение на ищцата, което да е станало причина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и да й бъде вменена брачна вина. Видно
от изготвената по делото съдебно-техническа и строителна експертиза и в двата варианта за
съвместно ползване на семейното жилище е налице задължително общо ползване на
сервизни помещения от страните, което предполага наличие на търпими отношения между
тях, каквито в процесния случай не са налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК и предвид изхода на спора, съдебните
разноски следва да останат в тежест на ответника, който следва да понесе своите разноски,
както ги е направил и окончателната държавна такса, която съдът определя в размер на 50
лв., както да заплати и сторените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 809 лв. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения с акт №0001 от 29.07.1979 г. в с. **** граждански
брак между Я. Д. П., ЕГН : ********** от гр.**** и И. С. П., ЕГН: ********** от с. ****
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на
12
основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по ВИНА на съпруга И. С. П..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Я. Д. П., ЕГН
: ********** от гр.**** да запази брачното си фамилно име – П..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 СК ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.**** на съпругата Я. Д. П..
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. П., ЕГН: ********** от с. **** срещу Я. Д. П.,
ЕГН : ********** от гр.**** насрещен иск за прекратяване на брака, по вина на ищцата с
правно основание по чл. 49 СК, както и обективно и кумулативно съединения към него
иск с правно основание по чл. 56 СК, с който се претендира да се предостави на него
ползването на семейното жилище или алтернативно да се определи режим за ползването му
между двамата като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН: ********** от с. **** да заплати в полза на съдебната
власт окончателна държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН: ********** от с. **** да заплати Я. Д. П., ЕГН :
********** от гр.**** сумата от 809 лв., съставляваща общ размер на сторени по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13