Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 11.02.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на eдинадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 284 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛИЦ.

Образувано е по жалба с вх.№20200205150046, подадена срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20200129124312/30.01.2020г., с който е отказано вписване на промени по партидата на дружеството „П.Б.“ ООД, изразяващи се в заличаване поради изключване на съдружниците Л.С.М. и А.В.М., поемане на техните дялове от третия съдружник, вписването на „У.С.“ ООД като едноличен собственик на капитала, както и вписване на внесен капитал в размер на 425 000лв. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши поисканото вписване. Поддържа, че длъжностното лице е излязло извън рамките на проверката по 21 от закона, тъй като следвало да се ограничи до това дали от представените документи се установява съществуването на заявените за вписване обстоятелства, а не да преценява законосъобразността на връчването на поканите, респ. вземането на решенията на ОС. Посочва, че предупрежденията за изключване на двамата съдружника са инкорпорирани в нотариални покани, които са редовно връчени – лично чрез разписка на съдружника Л.С.М. и чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК до съдружника А.В.М.. Излага подробни доводи, поради което претендира отмяна на отказа и извършване на вписването.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с искане за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „П.Б.” ООД, а именно изключването на двама от съдружниците Л.С.М. и А.В.М. в резултат на решение на ОС от 20.12.2019г., като към заявлението са приложени: протокол от проведено ОС от 19.06.2019г., на който двамата съдружници са били представлявани от лице, за което е представено пълномощно и на което ОС е взето решение за допълнителни парични вноски от съдружниците, които за всеки от горепосочените двама е в размер на 26 400 лв. и е вносима в 14-дневен срок. Със заявлението са представени две покани –предупреждения от управителя на дружеството до двамата горепосочени съдружници от 11.07.2019г., в които се сочи, че не са изпълнили задължението си за внасяне на допълнителни парични вноски в срок, който е изтекъл на 03.07.2019г., поради което им се дава допълнителен едноседмичен срок за горното, а в противен случай да се счита за предупреждение за изключване, като е инкорпорирана и покана за ОС, насрочено за 13.09.2019г. На съдружника Л.М.това предупреждение –покана е връчено видно от удостоверението от нотариус Н.на 28.08.2019г. лично срещу разписка в кантората, а на съдружника А.В.М. е посочено, че е връчено на 26.08.2019г. чрез уведомление, залепено на адрес – гр. Бургас, ул.“*******на основание чл. 47 и следващите от ГПК, като е представена разписката на стр. 53 от делото и в същата връчителят е отразил, че А.М.живее на адреса, но не е намерен, като се свързал по мобилен телефон със съпругата му, но лицето не се отзовало да получи в продължение на един месец, като са посочени дати – 22.07.2019г., 03.08.2019г., 09.08.2019г., 19.08.2019г. и 26.08.2019г., при което залепил на 26.08.2019г.  уведомление на вратата на апартамента, не е пуснал в пощенска кутия, тъй като нямало надписана такава. Представен е протокол от извънредно ОС на съдружниците от 13.09.2019г., в който е отразено, че същото не е редовно свикано и не може да се проведе. Представени са последващи две покани за ОС до двамата съдружници от 20.09.2019г. за ОС, насрочено за 20.12.2019г. с дневен ред, включващ изключване на двамата съдружници, като до Л.М.е отразено от нотариус Н., че е връчена поканата чрез залепване на уведомление на описания адрес при условията на чл.47 от ГПК, като е приложена разписка от връчителя / стр.68 от делото/, който е посочил, че е залепил уведомлението на 01.11.2019г. на посочения адрес, който бил посетил на посочените 4 дати и адресата бил търсил по телефона, но не намерил никого. По същия начин е оформена и разписката за връчване на уведомлението на А.М., представена на стр.60 от делото. Поканите са приложени също на стр.58 и 66 и същите включват описаните точки по дневния ред, но няма в тях инкорпорирано предупреждение по чл. 126 от ТЗ. Представен е протокол от проведено на 20.12.2019г. ОС, в който е удостоверено, че Л.М.и А.М.не са се явили, на което ОС е присъствал и гласувал само съдружника „У.С.“ ООД, с което са изключени на основание чл. 126, ал.3, т.4 от ТЗ, дяловете им са поети на номинална стойност от третия съдружник, променена е формата на дружеството – ЕООД и приет нов учредителен акт.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ от 30.01.2020г., без даване на указания, с мотив, че покана-предупреждение за изключване е връчена на Л.М., но не и на А.В.М., като счита, че връчването следва да е лично. Посочено е и, че от представените документи не се установява редовността на проведеното ОС, тъй като липсват доказателства за връчени покани за свикването му на двамата горепосочени съдружници, а именно за ОС на 20.12.2019г. те не са получили лично покана, а по чл. 47 от ГПК, което не било лично.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран е подадена в законоустановения седмодневен срок от самото постановяване на отказа, подадена е от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛИЦ към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.

Единият от мотивите за отказа на длъжностното лице е, че за ОС на съдружниците на 20.12.2019г. не се установява да са връчени надлежно покани на двамата изключвани съдружници. Съгласно разпоредбата на чл. 139 от ТЗ Общото събрание на съдружниците се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, освен ако не е предвидено друго в дружествения договор. В конкретния случай видно от дружествения договор не е предвидено друго. Безспорно е, че Търговският закон не предписва конкретен способ на връчване на съдружника на поканата за Общото събрание, както и на предупреждението за изключване, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. В този смисъл е константната практика на ВКС, а именно решение № 217/12.05.2015г. по т.д.№ 62/2014г., І т.о., решение № 84 от 05.06.2014 г. по т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. Следователно разпоредбата на чл. 47 от ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. В конкретния случай, обаче, съдът намира, че не е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК и не е налице надлежното връчване на нотариалната покана за ОС на двамата съдружници. Връчването на съобщения чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК е изключение от общото правило за връчване на книжата лично на адресата и е безспорно в съдебната практика, че за да бъде залепено уведомление по чл. 47 от ГПК следва да бъде надлежно удостоверено, че лицето не може да бъде намерено на съответния адрес, като бъдат събрани сведения дали същото живее там или временно отсъства, като съобразно изменението на чл. 47 ал.1 от ГПК във връзка с ал.3 на разпоредбата в редакцията след ДВ бр.86/2017г., следва освен да се провери дали адреса, на който лицето не е намерено е негов постоянен или настоящ адрес по справка, да се провери служебно и за адреса му по месторабота, съответно местослужене или място за осъществяване на стопанска дейност. Едва след като не е намерено на нито един от тези адреси и горното е удостоверено надлежно от връчителя, уведомлението се счита за редовно връчено. В случая няма никакви данни по делото и няма доказателства какъв е постоянния и настоящ адрес на двамата съдружници, а не е правен опит да бъдат уведомени по тяхната месторабота, респ. местослужене или място на осъществяване на стопанска дейност. Независимо, че формално нотариус Н.е удостоверил, че поканите са връчени при условията на чл. 47 от ГПК, от самото съдържание на разписките и представените документи е видно, че процедурата не е спазена, тъй като не е установен надлежно адреса им, а именно дали постоянния и настоящия адрес е същия, нито са търсени по месторабота. Следователно за проведеното ОС на 20.12.2019г., на което двамата съдружници са изключени, не се установява да са им връчени надлежно покани. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че длъжностното лице било излязло извън кръга на компетентността си, тъй като не се касае за обявяване на акт, а за вписване на изключване на съдружници, което изисква проверка дали са осъществени съответните юридически факти надлежно, което в случая не е така. Наред с горното съдът, макар да не споделя мотива на длъжностното лице, че връчването на поканите следва да е само лично, намира, че в е налице още едно основание да се приеме, че процедурата по изключване на двамата съдружници е опорочена. Връчването на писмено предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ поставя началото на процедурата по изключване на съдружника, като същото би могло да е материализирано в самостоятелен писмен документ или да се съдържа в поканата за събранието. За законосъобразността на процедурата по вземане на решение на Общо събрание за изключване на съдружник е необходимо да се установи получаването на предупреждението като документ, а за наличието на материалните основания за изключване по  чл. 126, ал. 3 от ТЗ значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия или бездействия на съдружника, съставляващи основания за изключване. Налице е задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 106/26.01.2010г. по т.д.№ 379/2009г.,І т.о. и др., че предупреждение по чл. 126, ал.3 от ТЗ следва да се връчи като документ на съдружника при всяка една предприета процедура по изключването му. Полученият писмен документ – предупреждение следва да е такъв именно с оглед конкретното ОС, на което е взето решението на изключване, а не може да се ползват дадени преди това предупреждения. В случая са отправени предупреждения до двамата съдружници за тяхното изключване чрез нотариус Н.от 11.07.2019г., но същите видно от съдържанието им са за изключването им с насрочено ОС за 13.09.2019г., а не за процесното ОС на 20.12.2019г. В поканите за ОС, насрочено за 20.12.2019г., няма формулирано предупреждение до съдружниците за тяхното изключване, поради което предупреждението е било относимо към предходно ОС, а не към процесното, въз основа на решения на което се иска изключване на двамата съдружници. С оглед изложените мотиви съдът приема, че не е налице редовна процедура по свикване на процесното извънредно ОС на 20.12.2019г., нито е спазена процедура по писмено предупреждение за изключването на съдружниците от това ОС, което е достатъчно основание за постановяване на отказ. Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че отказът следва да бъде потвърден и жалбата – оставена без уважение.

  Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 20200205150046, подадена срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20200129124312/30.01.2020г., с който е отказано вписване на промени по партидата на дружеството „П.Б.“ ООД, ЕИК ******** по заявление с вх.№ 20200129124312/29.01.2020г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

                                                                 СЪДИЯ: