РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. гр. Хасково, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101315 по описа за 2021 година
Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Юлиян Бойчев
Цампаров, със съдебен адрес **********, адв.В. П. Г., против Р. Р. ЯН. с ЕГН:********** от
**********, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.92 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер 16541901001 от дата 05.01.2017г. за ползване на интернет
услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S+ с месечна
абонаментна такса 19.99 лева /с ДДС/ с допълнителни пакети Удвоени MB на максимална
скорост VIVACOM Smart с месечен абонамент 1.99 лв. и +Неограничени минути с месечен
абонамент 8.00 лв. Уговореният срок на договора бил за 24 месеца, съответно до 05.01.2019
г. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се
отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и
крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Абонатът
потребил и не заплатил мобилни услуги за месеците от 04.2017г. до 07.2017г. включително,
като за потребените услуги били издадени съответните фактури с приложено извлечение -
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на
издадените фактури обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му
условия да прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура №
**********/15.08.2017г. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за
1
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 158.05
лв., включваща претендираната в настоящото производство сума в размер на 89.94 лева,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга по сключения договор; и сумата от потребените мобилни услуги от
предходните четири отчетни периода. Датата на деактивация на абонамента на ответника
била 19.07.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система
на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, тъй като същият не бил спазил крайния срок за ползване на
абонаментите VIVACOM Smart S+ - съответно до дата 05.01.2019г. Това неизпълнение
обусловило правото на оператора на основание изрична клауза в т.2 от Договора да начисли
неустойка равна на оставащите до края на срока но не повече от трикратния им размер
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги. Съобразно горното претендираната сума за
неустойка в размер на 89.94 лв се състояла от следните суми: 9.97 лв за абонаментен план
VIVACOM Smart S+ (З х 19.99 лв); 5.97 лв за допълнителен пакет Удвоени MB на
максимална скорост VIVACOM Smart (З х 1.99 лв); 24.00 лв за допълнителен пакет
+Неограничени минути (З х 8.00 лв); Поради липсата на доброволно изпълнение на
вземането било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№1687/2020г. по описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за
изпълнение. Изпълнение липсвало и към датата на предявяване на иска, което обуславяло
правния интерес на кредитора-ищец в настоящото производство за установяване наличието
на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК. Ищцовото
дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор за цесия с
прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД. На 16.10.2018г. „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по
силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената фактура
спрямо ответника. На 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по
горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Така ищецът бил встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК. Той твърди, че е придобил правата върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията другите им
принадлежности. Той извеждал своето материално и процесуално право от посочените два
договора за цесия, които имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу
много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност, но същите били конкретизирани като били изчерпателно изброени в отделно
приложение №1, извлечение от което относно вземането срещу ответника се представя с
исковата молба. На следващо място ищецът сочи, че към исковата молба било приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което
2
дружество уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания"
ЕАД за цесията от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС,
за което се сочат и съответни решения на ВКС. Сочи, че в случая било безспорно, че
уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но същото
било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
било посочено в уведомлението. След като бъдел известен за цесията, длъжникът не можел
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Той би могъл да противопоставя възражение, че цесията не му е надлежно
съобщена, само ако едновременно с това твърди че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия, като сочи множество
съдебни актове по които била възприета посочената теза. Предвид изложеното, ищецът иска
да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 89.94 лв.-неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16541901001 от дата 05.01.2017 г., сключен
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
ЕИК *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което била издадена фактура № **********/
15.08.2017г., за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г. Претендира направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Назначеният на ответника особен представител адв. А.Т. депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Прави искане за прекратяване на производството поради недопустимост на
иска, произтичаща от непредставяне от ищеца на доказателства пред заповедния съд за
предявяване на установителен иск в указания в чл. 415 ал. 4 от ГПК срок, което от своя
страна обуславяло обезсилване на издадената заповед за изпълнение. По основателността на
иска оспорва, че извършените две цесии на вземането са произвели действие спрямо
ответника, поради липсата на надлежното му уведомяване за тяхното извършване съгласно
изискването на чл. 99 ал.4 от ЗЗД. На следващо място оспорва, че ищецът е придобил
качеството на титуляр именно върху процесното вземане за неустойка въз основа на двата
договора за цесия, поради липса на доказателства какво конкретно вземане се придобива с
тях, като се сочи съдебна практика в такава насока. В условията на евентуалност, прави
допълнителни възражения, а именно - за нищожност на клаузата за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, за липса на предпоставките за начисляване на
неустойка съгласно ОУ на „БТК“ ЕАД, както и възражение за погасяване по давност на
претендираното вземане за неустойка. На последно място, прави възражение за
недължимост на претендираната сума, поради погасяването чрез плащане. Предвид
гореизложените съображения, иска постановяване на решение, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен. Не възразява да се приемат представените
доказателства и да се приложи исканото ч.гр.д.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
3
Видно от представения с исковата молба договор, сключен между ответника Р. Р. ЯН.
и „БТК“ ЕАД на 05.01.2017г., същият касае номер *********, с абонаментен план
VIVACOM Smart S+, като са описани промоционалните условия и стандартните условия на
тарифния план. Приложени са също общите условия на договора между „БТК“ АД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството, както и месечните сметки на ответника за периода от м.04.2017г. до
м.08.2017г. По силата на сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г. „БТК“ ЕАД прехвърля своите вземания от длъжници на „С.Г.Груп“ ООД. С
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД се потвърждава изрично
прехвърлянето на процесното вземане от Р. Р. ЯН. на „С.Г.Груп“ ООД, като „БТК“ ЕАД
упълномощава цесионера да уведомява длъжниците от името на цедента. От своя страна
„С.Г.Груп“ ООД прехвърля вземанията си на ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД с договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. От представеното извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г. се установява, че на ищеца е
прехвърлено и вземането спрямо ответника Р. Р. ЯН..
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №730/18.08.2020г. по ч.гр.д.
№1687/2020г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Р. Р. ЯН. да
заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Юлиян Бойчев
Цампаров, сумата от 89,94лв. – главница, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 05.01.2017г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена
на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е
указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в
едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД и чл.9 от
ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в
исковата молба сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен. Твърди се, че поради
неизпълнение на поетите задължения по договор, сключен между „БТК“ ЕАД и ответника
на 05.01.2017г., същият е прекратен от мобилния оператор и на ответника е начислена
неустойка за предсрочното прекратяване. От представения договор за цесия от 16.10.2018г.,
сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, се установява, че вземането на мобилния
оператор срещу ответника е прехвърлено, след което с договор за цесия от 01.10.2019г.
„С.Г.Груп“ ООД прехвърля същото на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД. По делото обаче липсват
доказателства, от които да се установи, че до ответника изобщо е достигнало уведомление за
някоя от двете извършени до момента цесии на вземането на мобилния оператор. При тези
данни по делото съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за липсата
на връчено уведомление на длъжника. В подкрепа на тези изводи на съда е и факта, че
ответникът многократно е търсен на адреса и нито веднъж не е намерен от връчителя на
съдебни книжа. Следва да се има предвид, че уведомлението за цесия може да се приеме за
редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в исковото производство на преписа от
исковата молба, по която е образувано делото. В настоящия случай тези хипотези не са
налице, за да се приеме редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за
изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез залепване при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Не може да се приеме, че на страната е редовно връчено
уведомление за цесия с получаване на препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на
4
назначения в настоящото производство на ответника особен представител по реда на чл.47
ал.6 от ГПК. Изцяло в тази насока е практиката на въззивната инстанция и на ВКС /напр.
решение №148/02.12.2016г., постановено по т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва
да се посочи, че процесният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги е
сключен между цедента и ответника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на
постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован
извод, че ответникът следва да изпълнява задълженията си за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договор спрямо цесионера, а не спрямо цедента, тъй като
липсва валидно уведомяване на същия за сключения между последните двама договор за
цесия.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Юлиян
Бойчев Цампаров, против Р. Р. ЯН. с ЕГН:********** от **********, иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумата от 89,94лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16541901001 от дата 05.01.2017 г., сключен
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
ЕИК *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което била издадена фактура № **********/
15.08.2017г., за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г., за която сума е издадена заповед
№730/18.08.2020г. по ч.гр.д.№1687/2020г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5