РЕШЕНИЕ
№ 1665
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203765 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С. Д. Г., ЕГН ********** от гр.Балчик, подадена чрез адв. С. К. С.,
против Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“,
с който за нарушение на 139, ал. 5. и ал. 6 от ЗДП, вр. с чл.102, ал. 2 от ЗДП,
на основание чл. 179, ал. 3. вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДП й е било наложено
административно наказание - "Глоба" в размер на 300лв.
В жалбата си въззивницата изразява становище, че ЕФ е
незаконосъобразен, издаден е в противоречие на материалния закон, като
навежда твърдения за липса на извършено нарушение - твърди, че за
процесния автомобил е била заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП.
Излага и аргументи и относно евентуалната приложимост на нормата на чл.28
от ЗАНН. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а във фазата
по същество изразява становище, че ел. фиш е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден като счита, че не са налице предпоставки
нарушението да бъде възприето като маловажно аргументирайки се с нормата
1
на чл. 189з от ЗДП. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Въззивницата Г. притежавала л.а. „Пежо 207“ с рег.№ ТХ5560ХТ. На
04.06.2019г в 14:16ч. същата закупила електронна винетка от терминал за
самообслужване на БГ ТОЛ. Винетката била годишна и касаела лек
автомобил до 3, 5 тона с рег. № ТХ5560ХТ. При въвеждане на рег. № на
МПС, при направеното плащане вместо цифрата нула била използвана
буквата „О“. В отпечатаната електронна винетка обаче буквата „О“ била
изписана идентично на цифрата нула.
На 30.05.2020год., в 14:29ч. л.а. . „Пежо 207“ с рег.№ ТХ5560ХТ,
преминал покрай устройство – елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-9,
км 150+249, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа в община Долни чифлик. Устройството отчело, че автомобила се
движи без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
За установеното нарушение срещу въззивницата като собственик на
МПС-то бил издаден ЕФ № **********, с който за нарушение на чл. 139, ал.5
и 6 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДП й било наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187 "а" ал. 1 от
ЗДП. В ЕФ било посочено, че въззивницата може да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на фиша, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата. В този срок не постъпило съответно плащане.
Като доказателства към АНП са приложени известие за доставяне,
доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от
ЗДП за установени нарушения по чл. 179, ал.3-3в; справка за собственост на
МПС; справка за винетка закупена с разплащателна карта и протокол №
24400/2020от заседание на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
утвърждаване на образец на ЕФ, Заповед № РД-11-4/23.01.2020год. и
приложение към нея, както СД съдържащ статично изображение във вид на
снимков материал.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се,
не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
2
Жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което
е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
ЕФ е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП,
като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция «Пътна
инфраструктура», която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона
за пътищата и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса.
С ЕФ административнонаказателната отговорност на въззивницата е
ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДП. Съгласно посочената
разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от
300 лева.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че
правилно е било прието, че въззивницата е допуснала нарушение на чл. 139,
ал. 5 и 6 от ЗДП. Съгласно първата посочена алинея (чл. 139, ал.5 от ЗДП)
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата. В ал.6 на същия член от закона пък е въведено задължение за
водача на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато
такава е дължима според категорията на превозното средство. На свой ред
нормата на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) предвижда такса за
ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се заплаща за
преминаването по републиканските пътища, включени в трансевропейската
пътна мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази такса
дава право на пътното превозно средство да ползва за определен срок
изброената категория пътища като размерът й се определя от Министерския
съвет. Съобразно нормата на чл. 10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след правилно
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му.
В случая по категоричен начин от приобщените писмени доказателства
се установява, че въззивницата е заплатила винетна такса в размер на 97лв. за
МПС с рег.№ ТХ 5560ХТ, но при въвеждане на рег.№ на МПС вместо
цифрата 0 е вписала буквата „О“. В горната насока са становище по
направеното плащане за закупуване на годишна винетка изходящо от
3
началник сектор „Управление на плащанията“ отдел „Обслужване на
клиенти“ и приложената към него разпечатка от платежната система TECS по
направеното плащане. Видно от разпечатката от нея може да се направи
разлика между цифрата нула и буквата „О“.
Извършеното нарушение обаче попада изцяло в хипотезата на чл. 28 от
ЗАНН, поради които и въззивницата изобщо не е следвало да бъде наказвана,
а само предупредена. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението е
формално по своя характер, липсата на вредоносен резултат не съставлява
пречка да се извърши преценка за маловажност на нарушението. Безспорно
по делото е установено, че са налице данни за заплатена винетна такса от
въззивницата за МПС със същия регистрационен номер, но при неправилно
въведена една цифра от номера.
Предвид безспорното обстоятелство, че сумата от 97 лева за годишна
винетна такса е била надлежно заплатена от въззивницата и е постъпила в
бюджета на АПИ, степента на обществената опасност на деянието е много по-
ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при
управление на МПС без въобще собственикът или ползвателят да са
заплатили дължимата сума за винетна такса. Следва да се отчете, че не е
налице ощетяване на държавния бюджет, в частност на бюджета на АПИ.
Винетната такса по своята същност е такса за услуга – ползването на
републиканската пътна инфраструктура, което предполага държавата да е
осигурила вече поддържана пътна мрежа, за ползването на която водачите и
собствениците заплащат такса. В случая, както бе посочено по-горе в
бюджета на АПИ е постъпил дължимият размер на винетната такса от
въззивницата, макар и за автомобил, с погрешно вписана една цифра в
регистрационния номер, което обосновава извод, че конкретното деяние е
маловажно, поради по-ниска степен на обществена опасност на нарушението,
в сравнение с обичайните случаи от този вид. Следва да бъде посочено, че
обичайно при този вид нарушения такса в бюджета на АПИ изобщо няма
постъпила. И доколкото преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН не е
преценка по целесъобразност и подлежи на съдебен контрол /в този смисъл са
и задължителните указания дадени в ТР № 1 от 12.12.2007год. по тълк.д. №
1/2005год. на ОСНК на ВКС/ съдът счете, че в случая ЕФ се явява издаден в
нарушение на материалния закона и на това основание. В горната насока е
налице и достатъчно константна практика на АС Варна – Решение №
1210/01.10.2021год. по к.а.н.д. № 1750/2021год.; Решение №
1294/15.10.2021год. по к.а.н.д. № 1749/2021год.; Решение №
1304/18.10.2021год. по к.а.н. д. № 1737/2021год.; Решение №
1184/27.09.2021год. по к.а.н. д. № 1674/2021год.; Решение №
1122/02.08.2021год. по к.а.н. д. № 1147/2021год. и ред др.
Що се касае до изразеното във фазата по същество становище от
процес. представител на въззиваемата страна, че нормата на чл. 28 от ЗАНН
не можела да намери приложение за нарушения на ЗДП съобразно чл. 189з от
4
същия закон съдът намира за нужно да посочи, че материалноправната норма
на чл. 189з от ЗДП предвиждаща забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН
за нарушения на ЗДП е в сила от 23.12.2021г. Процесното нарушение обаче е
извършено на 30.05.2020год. когато без съмнение такова нормативно
предвидено ограничение не е било налице. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил
в сила по време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. С оглед на посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
настъпилата законодателна промяна след издаването на наказателното
постановление (в случая ЕФ), изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за
нарушения по ЗДП (съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила
от 23.12.2021г.), не е приложима в настоящия случай. Тъкмо обратното - в
съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим е именно по-
благоприятния за нарушителя закон, а именно ЗАНН преди изменението,
съобразно който преценката за законосъобразност на НП включва и преценка
относно правилното приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакувания ЕФ е
издаден в нарушение на материалния закон и като такъв следва да бъде
отменен, а въззивницата следва да бъде предупредена, че при извършване на
друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено единствено от
въззиваемата страна, но при този изход на делото такива ней се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на С. Д. Г. ЕГН *** от гр.Балчик, обл. Добрич, ул.
„Л. К.“ **** е било наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 300лв., на основание чл. 179, ал. 3 вр. 187 "а" ал. 1 от ЗДП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Д. Г. ЕГН ******, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6