№ 1537
гр. В., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110203125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „ДИАКОМ 7" ЕООД срещу НП № 03 -2200391/18.05.22г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- В., с което за нарушение на
чл.6 ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а ал.1
т.1 б."а" и ал.8 от КТ, на осн. чл.414 ал.1 от КТ, на „ДИАКОМ 7" ЕООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В Инспекция по труда - В. постъпила жалба от работник във връзка с
1
командироването му в Ш.. Въз основа на това била извършена проверка от
служители на ДИТ В. при която се установило, че работодателят „Диаком
7"ЕООД е командировал лицето Н.С.У. на длъжност „тръбар" в рамките на
предоставяне на услуги на територията на друга държава - членка на ЕС - Ш..
Било подписано допълнително споразумение от 02.09.21г. по договор с „Тура
монт", Ч.Р.. Със споразумението е договорено възнаграждение 15 евро на час.
Видно от ведомостта за заплати за м. ноември 2021 г., на работника У. е
начислено и съответно изплането трудово възнаграждение от 650 лв..
За това, че работодателят не е начислил и изплатил на Н. У. във
ведомостите за заплати за м. ноември 2021 г. договореното трудово
възнаграждение с допълнителното споразумение, но не по-малко от
установения размер на основната работна заплата и допълнителни трудови
възнаграждения за същата, или сходна работа в приемащата държава -Ш. за
целия срока на командироването срещу „Диаком 7"ЕООД бил съставен
АУАН, предявен и връчен на лице с представителна власт.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Съдът цени писмените доказателства по делото - АУАН, протокол за
проверка, договор с „Тура Монт", допълнително споразумение, трудов
договор, идентификационна карта, ведомост и др.
Като непротиворечиви, логични и добросъвестни, съдът кредитира
показанията на св.Димова.
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна
– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложените по
2
делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно
чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.
399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по
горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на
ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно
лице. В случая НП е било издадено от и. д. директора на Дирекция "ИТ" В.,
който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е
приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ" издадена на 12.01.2010год
Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на
дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ".
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Е. Н., който към
момента на съставянето му е работила на длъжността инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение
съдът намира, че не е съществено, тъй като те не рефлектират пряко върху
правото на защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
3
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно
производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Следва да бъде посочено и че задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в десет
точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на
мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.В
АУАН и НП са описани всички съставомерни признаци на нарушението и
всички, относими към тях факти, а диспозитивната част на НП
изцяло кореспондира с обстоятелствената.
Позовавайки се на показанията на св. Димова съдът приема за доказано
извършването на проверка за това какъв е размера на основната работна
заплата и допълнителните възнаграждения за същата, или сходна работа в
приемащата държава. В АУАН и НП не се говори за средна заплата за
съответния сектор "Индурстрия", а за средна заплата за сходна работа, поради
което възражението на въззивната страна в тази посока е несъстоятелно.
Посочен е изрично в НП и АУАН интернет адрес на който всяко едно
заинтересовано лице може да направи справка за заплатите в сектор
„Индустрия“ на Ш..
Доколкото се носи отделна административнонаказателна отговорност за
всяко едно отделно нарушение осъществено от проверяваното лице, то няма
пречка за всяко едно от тях да бъде проведено отделно
административноказателно производство и лицето да бъде наказано с отделно
наказателно постановление. Адм. наказателното производство не познава
института на чл. 26 ал.1 от НК. Начисляването и изплащането на дължимото
трудово възнаграждение е задължително за всеки месец, поради което
неизпълнението на това задължение е отделно административно нарушение и
правилно АНО е наложил за това отделни наказания. Дали е следвало да го
направи с едно наказателно постановление, или с отделни такива, е въпрос на
избор на наказващия орган и не представлява процесуално нарушение.
Предвид горното, съдът не споделя становището във въззивната жалба,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП. Става ясно за какво е наказано лицето и в какви фактически рамки
4
следва да се организира защитата.
В настоящия случай, се касае именно за командироване по чл. 121а, ал.
1, т. 1, б. а КТ, от български работодател, на работник на територията на
друга държава членка на Европейския съюз - Ш., въз основа на сключен
договор между работодателя и ползвателя на услуги.
В чл.6 ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е
регламентирано задължението на работодателя да начисли и изплати
договореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата
или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването
или изпращането. Начисленото и изплатеното възнаграждение на работника
за м. ноември 2021г. не съответства на дължимото за страната в която е
командирован и дори и само това е достатъчно да се направи извод за
извършено нарушение, поради което е неоснователновъзнаграждението, че не
ставало ясно каква е основната заплата за сходна длъжност в приемащата
държава.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за
съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е
представил по делото, нито по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН надлежни и
относими доказателства, от които да се установява противното, следва да се
приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление
административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението
на работодателя по на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги е осъществено от страна на въззивното дружество.
Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянието като
административно нарушение /такива, сочещи на правомерно и съобразено с
изискванията на КТ поведение на работодателя/ са в тежест на привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице.
Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената правна
норма и към тази, регламентираща санкцията.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между У.
и въззивното дружество са между " работник" и "работодател", като
5
дружеството безспорно има качеството "работодател", тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Това е видно и от приложената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на страните.
Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция". Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения
към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.
415 "в" от КТ, доколкото няма доказателства за това, че нарушението е
отстранено веднага след неговото установяване. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство, каквото имаме в настоящият
случай. Наказващият орган е наложил на въззивното дружество имуществена
санкция" в размер на 2500 лв. Съдът обаче намира, че това наказание е
завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е
допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани
санкции. Поради това следва да се приеме, че нарушението е извършено за
първи път. С оглед на това съдът намира, че следва да намали размера на
наложената санкция от 2500 лв. на 1 500 лв., като счита че това наказание е
съответно на извършеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 03 – 2200391/18.05.22 г. на
6
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- В., с което за нарушение на с
което за нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, вр. чл. 121а ал. 1, т. 1 б. "а" и ал. 8 от КТ, на осн. чл.
414, ал. 1 от КТ, на "ДИАКОМ 7" ЕООД е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лева, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
имуществената санкция на 1500 / хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7