Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№260083

гр. Несебър, 30.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 620 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ.

От ищцата Ж.Н.К. срещу „Р.М.С.В.“ ЕООД е предявен иск за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № 1 от 27.07.2020г. Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 29.03.2019г. сключила трудов договор с ответника, по силата на който била назначена на длъжността „управител“ в хотелски комплекс „Р.П.“ в гр. Свети Влас. Сочи, че на 01.04.2019г. постъпила на работа, като през целия период на трудовото правоотношение изпълнявала стриктно възложената й работа. Излага, че на 02.07.2020г. получила по служебната електронна поща покана за даване на писмени обяснения относно постъпили сигнали за нарушаване на трудовата дисциплина, за неколегиално отношение и държане с колеги, както и с партньори и клиенти на дружеството и по конкретно – невъздържано и грубо поведение в телефонен разговор с управители на С.Й.Р.С.на 25.06.2020г. Сочи, че в еднодневен срок предоставила по служебната електронна поща обяснения, че поради липсата на конкретика в искането е лишена от възможността да вземе отношение по твърденията за нарушения. Навежда, че на 27.07.2020г. й била връчена Заповед № 1 от 27.07.2020г., с която й се налага наказание „Предупреждение за уволнение“. Сочи, че в заповедта се съдържат констатации за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина: неколегиално отношение, невъздържано отношение към клиенти, уронване на доброто име на дружеството и разпространяване на поверителни сведения по смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ. Оспорва тези констатации като неверни. Излага, че процедурата по издаването на заповедта е проведена в нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, като не е спазено изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ. Сочи, че в заповедта липсват мотиви и не са посочени конкретни деяния на ищцата. Акцентира върху обстоятелството, че поканата за даване на обяснения също страда от липса на конкретика и развива съображенията си в тази насока. Излага доводите си за липса на мотиви в заповедта. С тези доводи от съда се иска да признае за незаконно и да отмени наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Сочи се, че ищцата към датата на подаване на исковата молба не е в трудово правоотношение с ответника. В тази връзка развива подробни съображения в насока, че правната сфера на ищцата към момента на подаване на исковата молба не е била засегната и тя няма правен интерес от предявения иск. Излага, че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е спазена, като поканата за даване на обяснения съдържа конкретика в достатъчна степен. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, като излага правните си доводи за това. Намира, че заповедта е издадена при спазване на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ.  Обръща се внимание, че работодателят е спазил принципа на съответствие на тежестта на наказанието. От съда се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ е да докаже, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, като по време на действието му последният й е наложил посоченото дисциплинарно наказание с процесната заповед.

Между страните не е спорно, а и от трудов договор № 9 от 29.03.2019г. (на л. 5 от делото) се установява, че ищцата била в трудови правоотношения с ответника на длъжност управител на „Р.П.“ в гр. Свети Влас. Трудовото правоотношение било прекратено на 03.08.2020г. със заповед № 16 (на л. 26 от делото). Последното не води до недопустимост на предявения иск, тъй като ищцата има правен интерес от установяване дали е работник или служител, който в миналото е спазвал трудовата дисциплина.

На 02.07.2020г. на ищцата била връчена покана за представяне на писмени обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина (на л. 6 от делото). С поканата управителят на дружеството работодател изискал от ищцата писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и във връзка с постъпили сигнали за нарушаване на трудовата дисциплина от нейна страна, касаещи неколегиално отношение и държание с нейни колеги, както и с партноьри и клиенти на дружеството, по конкретно – невъздържано и грубо поведение в телефонен разговор с управител на „С.Й.Р.“ Созопол на 25.06.2020г. Поисканите обяснения са дадени (в писмени обяснения на л. 8 – л. 9 от делото), като ищцата е посочила, че липсва конкретика за осъществено от нея нарушение и е изложила обстоятелствата около телефонния разговор от 25.06.2020г. с Е.С.– управител на С.Й.Р. Созопол.

Със заповед № 1 от 27.07.2020г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ за това, че в периода 01.07.2020г. – 27.07.2020г. работодателят получил от колеги на Ж.К., както и от клиенти и партньори на дружеството сигнали относно невъздържано поведение, включително данни за разпространяване на поверителна за дружеството информация, за уронване на доброто му име, като ищцата е показала неколегиално отношение към своите колеги и невъздържано отношение към клиенти и партньори на дружеството.

От анализа на цитираната заповед може да се направи извод, че ищцата е наказана за няколко нарушения: 1. разпространяване на поверителна информация за работодателя; 2. уронване на доброто име на дружеството; 3. неколегиално отношение; 4 невъздържано отношение към клиенти и партньори на дружеството. От друга страна от нея са поискани обяснения за: 1. неколегиално отношение; 2. невъздържано и грубо поведение в телефонен разговор от 25.06.2020г. Прави впечатление, че наказанието е наложено за нарушения, за които не са поискани обяснения, а именно: разпространяване на поверителна информация за работодателя и уронване на доброто име на дружеството. Поради тази причина и по арг. от чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на тези две нарушения спорът изобщо не следва да бъде разглеждан по същество, тъй като във връзка с тях е нарушена процедурата по получаване на писмени обяснения от наказаното лице. Както е прието в практиката на ВКС (Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., Решение № 392 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., IV г. о.) обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. Т.е. в настоящия процес следва да се разгледат по същество единствено нарушенията, цитирани в заповедта, за които са поискани обяснения.

Горните изводи в пълна степен важат и за описаното в заповедта нарушение - невъздържано отношение към клиенти и партньори на дружеството. Вярно е, че за подобно нещо са поискани обяснения, но следва да се има предвид, че в искането за обяснения изрично е посочено проявлението на това невъздържано отношение - в телефонен разговор от 25.06.2020г. От своя страна в заповедта е посочен конкретен период на извършване на нарушението 01.07.2020г. – 27.07.2020г. Т.е. поведението на ищцата от 25.06.2020г. стои извън обхвата на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което следва да се приеме, че за цитираното в заповедта невъздържано поведение в периода 01.07.2020г. – 27.07.2020г. също не са искани обяснения от ищцата.

С оглед горното посочените три групи нарушения изобщо не следва да се разглеждат в настоящото производство и в тази връзка показанията на свидетелката А.относно телефонния разговор от 25.06.2020г. и относно давана от ищцата информация, че работодателят е в лошо състояние и няма да съществува, не следва да бъдат коментирани.

Съвпадение между взетите обяснения и наложеното наказание има единствено в пункта „неколегиално отношение“. Следва да се обърне внимание, че в тази част както искането за даване на обяснения, така и заповедта, страдат от липса на конкретика. Искането за даване на обяснения следва да е във връзка с допуснати от работника конкретни нарушения на трудовата дисциплина. По разбираем за работника начин следва да бъде изложено за какво се искат обясненията. В този смисъл е постоянната и задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 322 от 05.05.2010г. на ВКС по гр. д. № 301/2009г., III г. о., ГК, Решение № 203 от 01.11.2013г. на ВКС по гр. д. № 1742/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 363 от 10.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 354/2011г., III г. о., ГК и други. Налага се извод, че от работника следва да се изискат обяснения за конкретни факти, реализирането на които се квалифицира от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, като впоследствие именно поради реализирането на тези факти (обикновено изразяващи се в конкретни действия или бездействия на работника) да бъде наложено и съответното наказание. Понятието „неколегиално отношение“ е твърде общо и в него не се съдържа никаква конкретика, поради което следва да се приеме, че не е изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ да се вземат обяснения за конкретни факти и обстоятелства, както и изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за надлежно мотивиране на заповедта.

Извън горното следва да се има предвид, че т. нар. „неколегиално отношение“ не се доказа в рамките на настоящото производство. Както се посочи от показанията на свидетелката А.се установяват единствено обстоятелства, свързани с телефонния разговор от 25.06.2020г. и давана от ищцата информация, че работодателят е в лошо състояние и няма да съществува. Акцентира се и върху лошо поведение на ищцата спрямо свидетелката, но през 2019г. Т.е. няма доказателство, че в периода 01.07.2020г. – 27.07.2020г. е проявила вмененото й със заповедта неколегиално отношение.

В заключение следва да се посочи, че единственото конкретно обстоятелство в рамките на цялото дисциплинарно производство е цитираният в поканата за искане на обяснения телефонен разговор с управител на „С.Й.Р.“ Созопол от 25.06.2020г. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обаче не е цитирано нито едно конкретно обстоятелство, за което ищцата е наказана. Всички използвани в тази заповед формулировки са общи, не съдържат никаква конкретика и следва да се приравняват на липса на мотиви в цитираната заповед. Както се посочи с оглед разликата между посочения в заповедта период и датата на телефонния разговор, за който са поискани обяснения, единственото конкретно обстоятелство не може да бъде свързано с наложеното дисциплинарно наказание.

Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв.

На ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на Ж.Н.К., ЕГН **********,***, със Заповед № 1 от 27.07.2020г., издадена на основание чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ от управителя на „Р.М.С.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА „Р.М.С.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лв. - държавна такса върху уважения иск.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Р.М.С.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ж.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: