Решение по дело №417/2019 на Районен съд - Нова Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

гр. Нова Загора, 17.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

                                                               

при секретаря: Диана Дечева 

и в присъствието на прокурора:                               разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА

Гр. дело № 417 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт против Г.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** като длъжници в размер на 16917.70 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г.

В исковата молба ищецът посочва, че сумата от 16917.70 лв. представлява: 13830.15 лв. - дължима главница до 12.04.2018 г.; 2722.72 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 12.04.2018 г.; 244.83 лв. - санкционираща лихва за периода от 12.03.2018 г. до 12.04.2018 г.; 120.00 лв. - заемни такси.

Претендират се също и 488.35 лв. - представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 13830.15 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищеца посочва, че към заявлението по чл.417 от ГПК, Банката представила копия от Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г., Общи условия, неразделна част от договора за кредит, извлечение от счетоводните книги на Банката - извлечение от сметка №11/22952798 от 13.04.2018 г., от което бил виден размера на задължението и извлечение ПЗ показване на заем, от което е видно, че кредита е усвоен на 15.09.2015 г., Нотариална покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разписка за доставяне към тях.

Сочи също, че въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел Георгиев към КЧС и район на действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 1360/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител изпратил заповедта на длъжниците и тя била връчена на двамата длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди, че на 20.02.2019 г. „БАНКА ДСК” ЕАД получила съобщение от Pайонен съд - Нова Загора, с което била уведомена, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 491/2018 г. била връчена на длъжника М.Г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди също, че на 07.03.2019 г. „БАНКА ДСК” ЕАД получила съобщение от Pайонен съд - Нова Загора, с което била уведомена, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 491/2018 г. била връчена на длъжника Г.Г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Посочва се, че във връзка с получените съобщения и в срока по чл.415, ал.1 ,т.2 от ГПК, изтичащ за М.Г. на 20.03.2019 г., а за Г.Г. на 07.04.2019 г., ищцовата страна е предявила настоящия иск за установяване съществуване на вземането си и моли съда да го разгледа.

Според ищеца вземането му произтича от следните основания, обстоятелства и факти:

Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.Е.Г., с ЕГН: **********, като кредитополучател, Банката й предоставила кредит за текущо потребление в размер на 14600 лв. при лихва 10,5% годишно. Сочи се, че с договор за поръчителство от 14.09.2015 г. М.Е.Г., с ЕГН: ********** поела солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на Г.Е.Г..

Кредитът бил усвоен на 15.09.2019 г., както било видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжника Г.Е.Г..

Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги било, че падежната дата за издължаване на месечните вноски била 28-то число и не били платени вноски с падежни дати: 28.06.2016 г., 28.07.2016 г., 28.08.2016 г., 28.09.2016 г., 28.10.2016 г., 28.11.2016 г., 28.12.2016 г., 28.01.2017 г., 28.02.2017 г., 28.03.2017 г., 28.04.2017 г., 28.05.2017 г., 28.06.2017 г., 28.07.2017 г., 28.08.2017 г., 28.09.2017 г.,  28.10.2017 г., 28.11.2017 г., 28.12.2017 г., 28.01.2018 г. и 28.02.2018 г.  Допусната била забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни.

Твърди, че „Банка ДСК” ЕАД била извършила уведомяване на длъжника – основен кредитополучател за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - връчени били: Нотариална покана - рег. № 181/10.01.2018 г., акт № 61, т.1 от нотариус Николай Бъчваров с район на действие – района на Районен съд – Нова Загора и рег. № 416 в НК, която се считала получена от длъжника на 12.02.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК.

Ищеца посочва, че изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя настъпвала с уведомяването на кредитополучателя. Оттогава целият или неплатеният остатък по кредита бил изискуем, както по отношение на кредитополучателя и поръчителя. Изискуемостта била осчетоводена от банката - кредитор на 12.03.2018 г.

Обстоятелството, че към настоящият момент кредитополучателят не бил погасил задълженията си към Банката, обосновавало ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 491/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответниците, ищеца отправя към съда следното искане:

Моли съдът, да приеме за установено, че към 19.09.2017 г. ответниците Г.Е.Г., с ЕГН: **********, като кредитополучател и М.Е.Г., с ЕГН: ********** – поръчител, солидарно дължат на „Банка ДСК” ЕАД обща сума в размер на 16917.70 лв., от които:

-13830.15 лв.  - дължима главница до 12.04.2018 г.;

-2722.72 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 12.04.2018 г.;

-244.83 лв. - санкционираща лихва за периода от 12.03.2018 г.. до 12.04.2018 г.,

-120.00 лв. - заемни такси и

-488.35 лв. - разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 13830.15 лв., считано от датата на подаване на заявлението -13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищеца отправя към съда следните доказателствени искания:

Моли съдът, ако ответника не признае иска, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае със счетоводните документи, намиращи се в „Банка ДСК” ЕАД, клон Нова Загора да отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства и моли съдът да ги приеме.

Ответниците не са намерени на посочените в исковата молба адреси за призоваване. Съдът е извършил връчване чрез залепване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, но ответниците не са се явили да получат съдебните книжа, а след като са били изчерпани и всички процесуални възможности за връчване на исковата молба и приложенията към нея им е назначил особени представители, съответно за  Г.Е.Г. – адв. Х.И.Х. ***, а за М.Е.Г. – адв. М.Д.П. ***.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител адв. Х., с който същият посочва, че е запознат с исковата молба и я счита за недопустима и неоснователна, поради следните обстоятелства:

Счита, че на същото основание, между същите страни и за същото вземане има приключило гражданско производство. По вземането на ищеца бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело. Сочи, че Поканата за доброволно плащане била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като е отразено, че уведомлението е залепено. Твърди, че на два пъти е посетил адреса, при което установил, че входната врата на двора има пощенска кутия при което следвало уведомлението да се остави в пощенската кутия, а не да се залепя с оглед недобросъвестни действия на преминаващи по тротоара граждани и че на адреса на ответника  - гр. Нова Загора, ул.„Поборническа” № 18, живеят родителите на ответника. Същите работели и имали имот в с. Кортен, който посещавали често през лятото. Посочва, че след работа и преди да тръгват за с. Кортен са на адреса в гр. Нова Загора. Твърди също, че от съседи установил, че Г.Е.Г. работи в чужбина, но лятото на 2019 г. е била тук на адреса си, тъй като са я виждали и разговаряли с нея. Счита, че не били изпълнени изискванията на закона по връчване на уведомления и покани за доброволно плащане, с което ответника бил лишен от възможността да възрази или да погаси вземането.

Предвид гореизложеното моли при постановяване на съдебния акт, съдът да признае за установено, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да отхвърли иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от особения представител на М.Е.Г. – адв. П., с който същият посочва, че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен.

Посочва, че от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че между дружеството на ищеца и Г.Е.Г. има сключен договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г. за сумата от 14600 лв и страните са се уговорили срокът за издължаване на този кредит да бъде 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Не бил предвиден гратисен период. Договорът бил подписан от Кредитополучател и от трите представляващи лица на дружеството на Кредитора. Приложен бил и договор за поръчителство от 14.09.2015 г., по който ответницата М.Г.Е. се е задължила - като Поръчител, за изпълнението на задълженията на ответницата Г.Е.Г. по Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г., за сумата от 14600 лв., за срок от 120 месеца при променлив лихвен процент. Твърди, че подписът на поръчителя, сложен на първата страница от договора за поръчителство е положен от кредитополучателят Г.Г., поради което оспорва неговата автентичност. Посочва, че са представени и Общи условия за предоставянето на кредити за текущо потребление, които били разписани единствено от страна на кредитополучателя.

Посочва, че договорът за заем е вид реален договор и същият поражда своите правни последици след реалното предаване на заемната парична сума, а по делото не били представени доказателства, тази сума реално да е била предоставена на кредитополучателката Г.Е.Г..

Не ставало ясно по какъв погасителен план е следвало да се погасяват месечните вноски, с оглед на техния размер. Счита, че на база посоченото, а именно че има 21 бр. частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемостта, не можело да бъде взето становище, относно начина на погасяване на задълженията и кога всъщност задължението е станало предсрочно изискуемо във връзка с разпоредбата на т.19.2 от Общите условия (т.е. кога е настъпила забава в плащанията с повече от 90 дни).

Във връзка с изложеното моли съдът да приеме, че исковата претенция по отношение на доверителката му е неоснователна и като такава да я остави без уважение, както и да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист спрямо нея.

На 29.01.2020 г. с вх. № 467 в Районен съд – Нова Загора е постъпила молба от адв. Пантелев, с която е заявил, че не може да се яви в следващото насрочено заседание, поради служебна ангажираност, но е съгласен делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Направил е доказатествено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертизакоято да даде отговор на следните въпроси: 1. При частично плащане на месечните вноски по кредита, по какъв начин са погасявани задълженията на ответницата. 2. При погасяване от най-старото към най новото задължение, от кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

Съдът е назначил вещото лице С.К.С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, като същата е изготвена и представена в срок. Изготвена е и допълнителна експертиза.

Предвид гореизложеното, съдът счита предявените от ищеца искове за основателни и доказани.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г; Общи условия към договора за кредит; Подробно извлечение от кредитната сметка; Нотариална покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разписка за доставяне към тях - нотариална покана и др.; Пълномощно на процесуалния представител на „Банка ДСК” ЕАД; Разпечатка от Търговския регистър за актуалното състояние; Платежно нареждане за внесена държавна такса; Подробно извлечение от разплащателната сметка;

Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, като кредитор и ответника Г.Е.Г., като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г., по силата на който, Банката й предоставила сума под формата на кредит за текущо потребление в размер на 14600 лв. при лихва 10,5% годишно. На 14.09.2015 г. е бил сключен и Договор за поръчителство, с който М.Е.Г. е поела солидарна отговорност за изпълнението на задължението на Г.Е.Г..

Кредитът е усвоен на 15.09.2015 г., видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжника – ответницата Г.Е.Г., а падежната дата за издължаване на месечните вноски е 28-мо число и не са платени вноски с падежни дати: 28.06.2016 г., 28.07.2016 г., 28.08.2016 г., 28.09.2016 г., 28.10.2016 г., 28.11.2016 г., 28.12.2016 г., 28.01.2017 г., 28.02.2017 г., 28.03.2017 г., 28.04.2017 г., 28.05.2017 г., 28.06.2017 г., 28.07.2017 г., 28.08.2017 г., 28.09.2017 г.,  28.10.2017 г., 28.11.2017 г., 28.12.2017 г., 28.01.2018 г. и 28.02.2018 г.  Допусната била забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни.

„Банка ДСК” ЕАД е извършила уведомяване на основния кредитополучател за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, чрез надлежно връчена покана с рег.№ 181/10.01.2018 г., акт № 61рт.1 на нотариус Николай Бъчваров с район на действие района на Районен съд – Нова Загора и рег.№ 416 в НК, което се счита получено от кредитополучателя на 13.02.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 вр. с ал.1 от ГПК.

Съгласно договора, изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя, настъпва с уведомяването на кредитополучателя. Оттогава целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Изискуемостта е осчетоводена от банката-кредитор на 12.03.2018 г.

Кредитополучателят не е извършил действия за погасяване на договорните си задълженията си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 491/2018 г. и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. В едномесечният срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на 19.03.2019 г. в съда ищеца е депозирал искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД против ответниците Г.Е.Г. и М.Е.Г..

Ищцовото дружество моли съдът, да признае за установено съществуването на вземането в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу ответниците в настоящото производство, възникнало въз основа на неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г., в размер на 16917.70 лв. Процесните задължения представляват: 13830.15 лв.  - дължима главница до 12.04.2018 г.; 2722.72 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 12.04.2018 г.; 244.83 лв. - санкционираща лихва за периода от 12.03.2018 г.. до 12.04.2018 г., 120.00 лв. - заемни такси и 488.35 лв. - разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 13830.15 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските по настоящото производство, както и юрисконсултското възнаграждение.

Съдът е назначил на ответниците особени представители, който в законоустановения срок са депозирали своите отговори.

Особения представител на ответницата Г.Е.Г. – адв. Х.И.Х. *** счита молбата за недопустима и неоснователна, тъй като твърди, че за същите обстоятелства, на същото основание и за същото дело има приключено гражданско производство.По вземането на ищеца бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело. Счита, че също така не са изпълнени и изискванията на закона за връчване на уведомления и покани за доброволно плащане, с което ответника бил лишен от възможността да възрази или да погаси плащането си.

Особеният представител на ответницата М.Е.Г. – адв. М.Д.П. ***, заявява че искът е допустим, но неоснователен. Излага съоръженията си за неоснователност, като намира че по делото не са представени доказателства, относно факта дали сумата по кредита е реално предоставена на кредитополучателя Г.Е.Г.. Сочи, че не е ясно по какъв план е следвало да се погасяват месечните вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемостта.

 По молба на страните и с цел изясняване на спора съдът назначи на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от тях въпроси:

1.     Кога е разрешен и кога е усвоен кредита, какви суми са постъпили по кредитната сметка на кредитополучателя и как са се погасявали с тях на падежната дата задълженията към Банката по главница и лихви с оглед условията на сключения Договор за кредит?

2.     На коя дата кредита е станал предсрочно изискуем с оглед извършените плащания (постъпленията по кредитната сметка на кредитополучателя) и с оглед на условията на сключения Договор за кредит и Общи условия?

3.     Какъв е размера на дължимата суми към Банката към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 13.04.2018 г.

4.     Към датата на следващото съдебно заседание или към момента на изготвяне на експертизата, какви са вноските с настъпил и ненастъпил падеж и каква е точната дължима сума от ответниците?

5.     При частично плащане на месечните вноски по кредита, по какъв начин са погасявани задълженията на ответницата?

6.     При погасяване от най-старото към най-новото задължение, от кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на кредита?

В заключението си от 19.02.2020 г. вещото лице посочва, че:

1. Потребителския кредит отпуснат на ответницата по делото -  Г.Е.Г. е разрешен на 14.09.2015 г. Усвоен е на 15.09.2015 г. По кредитната сметка на кредитополучателя са постъпили – 1919.88, с които са погасени договорна лихва 1148.35 лв., санкционираща лихва за забава – 1.68 лв., главница – 769.85 лв. С оглед условията на сключения Договор за кредит задълженията към Банката по главница и лихви на падежната дата са се погасявали в последователност, както следва: договорна лихва, санкционираща лихва, главница.

2. С оглед извършените плащания (постъпления по кредитната сметка на кредитополучателя) и с оглед условията на сключения Договор за кредит и Общите условия, процесния кредит е станал предсрочно изискуем на 12.03.2018 г.

3. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 13.04.2018 г. размерът на дължимата сума към Банката е както следва: дължима главница до 12.04.2018 г. - 13830.15 лв.; неплатена редовна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 12.04.2018 г. - 2722.72 лв.; санкционираща лихва за забава за периода от 12.03.2018 г.до 12.04.2018 г. - 244.83 лв.; заемни такси 120.00 лв. Общ размер на задължението – 16917.70 лв.

4. Към 05.03.2020 г. - датата на провеждане на настоящето съдебно заседание с изтекъл падеж са 54 бр. погасителни вноски на обща стойност - 11157.94 лв., представляващи както следва:

- главница – 4862.96 лв.

- лихва – 5775.58 лв.

- такси – 519.40 лв.

Към 05.03.2020 г. - датата на провеждане на настоящето съдебно заседание с неизтекъл падеж са 66 бр. погасителни вноски на обща стойност - 13258.51 лв., представляващи, както следва:

- главница – 9737.04 лв.

- лихва – 3072.47 лв.

- такси – 449.00 лв.

Към 05.03.2020 г. - датата на провеждане на настоящето съдебно заседание, имайки предвид погасителните вноски с изтекъл падеж и постъпилите суми за погасяване на кредита, общия размер на задължението е както следва:

- главница – 4093.11 лв.

- лихва – 4627.23 лв.

- санкционираща лихва – 244.83 лв.

- заемни такси – 519.40 лв.

Общ размер на задължението – 9484.57 лв.

5. При частично плащане на месечните вноски по кредита задълженията на ответницата са погасявани като са спазвани изискванията на сключения Договор за кредит и Общите условияв последователност, както следва: погасяване на лихви, погасяване на санкционираща лихва за забава, погасяване на главница.

6. При погасяване на най-старото към най-новото задължение предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 12.03.2018 г.

В откритото съдебно заседание на 05.03.2020 г. за ищеца „Банка ДСК” ЕАД, редовно призован се явява гл.юрк. Р.И.Г., редовно упълномощена от по-рано.

Ответника Г.Е.Г. – не се явява, за нея се явява адв. Х.И.Х. ***, назначен от съда за особен представител на същата по делото от по-рано.

Ответника М.Е.Г. – не се явява, за нея се явява адв. М.Д.П. ***, назначен от съда за особен представител на същата по делото от по-рано. редовно упълномощена от по-рано.

Вещото лице С.К.С., редовно призован – лично се явява.

Адв. Пантелев постави допълнителни въпроси на вещото лице, за отговора на които е изготвена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача, да се посочи при погасяване на най-старото към най-новото задължение, от кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

В заключението си от 11.03.2020 г. вещото лице посочва, че за погасяване задълженията по процесния кредит по кредитната сметка на кредитополучателя Г.Е.Г. са постъпили 1919.88 лв., с които към 28.06.2016 г. са погасени 9 бр. цели погасителни вноски в размер на 1833.84 лв. и 1 бр. частично в размер на 86.04 лв. Сългласно чл.19, ал.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК” ЕАД за процесния кредит е настъпила предсрочна изискуемост на 28.08.2016 г. – забава с плащанията над 90 дни.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.  В открито съдебно заседание на 04.06.2020 г., страните също са посочили, че приемат заключението.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.Е.Г., с ЕГН: **********, като кредитополучател, както и че с Договор за поръчителство от същата дата, М.Е.Г., с ЕГН: **********, като поръчител е поела солидарна отговорноста изпълнението на задълженията на Г.Е.Г..

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

Не е спорно, че ищцовото дружество коректно е изпълнявало поетите ангажименти по Договор за кредит и е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнил задълженията си по него, като е влязъл в просрочие и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни, а именно не са били платени вноски с падежни дати на 28-мо число за периода от 28.06.2016 г. до 28.02.2018 г., поради което кредитът е станал предсрочно изискуем. 

При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да докаже обстоятелствата, че страните са се намирали в договорни отношения и че ответниците дължат определената сума и размера й, посочени в исковата молба, както и да докаже изпълнението на задължението си по договора. В тежест на ответниците бе да докажат дали е налице частично или пълно изпълнение на задълженията им по договора за кредит, сключен с ищцовото дружество.  

         С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ на които остана безспорно, че „БАНКА ДСК” ЕАД и Г.Е.Г. са били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество й предоставило кредит в размер на 14600.00 лв., а тя се задължила да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на 120 месечни вноски, при лихва 10,5% годишно, както и че М.Е.Г. с договор за поръчителство е поела солидарна отговорност за изпълнение задълженията на кредитополучателя Г.Е.Г..

 Възражението на особения представител на ответницата Г.Е.Г. – адв. Х. за недопустимост на иска, поради това, че за същите обстоятелства, на същото основание и за същото дело имало приключено гражданско производство, визирайки че по вземането на ищеца бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело, съдът счита за неоснователно, тъй като не намира да е постъпило възражение от ответника в заповедното производство, а както е видно и от Определение № 174/05.03.2019 г. съдът е спрял принудителното изпълнение по изп.д. № 20187370401360 по описа на ЧСИ Павел Георгиев и е указал на ищеца заявителя – ищеца в настоящото производство, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, което последният е сторил. Относно възраженията на адв. Х., че не са изпълнени изискванията на закона за връчване на уведомления и покани за доброволно плащане, с което ответника бил лишен от възможността да възрази или да погаси плащането си, съдът също счита за неоснователни, тъй като видно от доказателствата приложени по делото е видно, че е налице надлежно връчване по реда на чл.47 от ГПК. Следва да се подчертае и че кредитополучателя Г.Е.Г. изначално е била запозната с клаузите на сключения от нея с ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, досежно падежни дати, срок на кредита и прочие. В общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и по-конкретно в раздел V, чл.13, т.5 кредитополучателя се е задължил да уведоми Кредитора при промяна на местоработата си, местоживеенето си или при пенсиониране. Същото задължение е вменено и съгласно законовите разпоредби - при промяна на адреса е задължително лицето да подаде информация за текущия си адрес в едномесечен срок, а от справката в НБД не е налице информация, кореспондираща с твърденията на особения представител.

Относно възраженията на особения представител на М.Е.Г. – адв. М.П. счита следното:

Относно твърдението му, че подписът на поръчителя, сложен на първата страница от договора за поръчителство е положен от кредитополучателят Г.Г., съдът не намира доказателства в подкрепа на това съждение. Досежно възражението на адв.П., че представените Общи условия за предоставянето на кредити за текущо потребление, били разписани единствено от страна на кредитополучателя, съдът също счита за неоснователно, тъй като видно от приложените по делото доказателства, в Договора за поръчителство, подписан от М.Е.Г. е посочено, че „1. С настоящият договор за поръчителство се обезпечава изпълнението на задълженията на Г.Е.Г. (кредитополучател) по Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г. и Общите условия към него...”, а в самите Общи условия не е налице поле за полагане на подпис от страна на поръчителя.

Относно наведеното, че по делото не са представени доказателства, заемната парична сума реално да е била предоставена на кредитополучателката Г.Е.Г., съдът намира че представените доказателства и заключение по съдебно-счетоводна експертиза (извлечения за банкови преводи по сметка на кредитополучателя Г.Е.Г. на л.17 и л.90 по делото)  опровергават това твърдение.

По отношение твърдяното от адв. П. в проведеното на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание, за изтекъл 6 месечен срок по отношение на поръчителя, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, съдът счита че то се явява неоснователно, по следните съображения:

Съгласно Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по чл.290 от ГПК, Решение № 132 от 02.10.2015 г. на ВКС по чл.290 от ГПК, отговорността на поръчителя по договор за кредит се погасява, ако към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл шест месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно същите, началният момент се определя от датата на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е стигнало до длъжника-кредитополучател.

Изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя, настъпва с уведомяването на кредитополучателя. От момента на уведомяването на последния, целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на  кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя, като изискуемостта на вземането, спрямо кредитополучателя и поръчителя, настъпва с уведомяването на кредитополучателя, дори и поръчителят да не е бил уведомен. Оттогава започва да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД.

Вземането по договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Право на кредитора обаче е, да реши кога да уведоми длъжника-кредитополучател за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и да обяви настъпването й.

От приложените Нотариална покана и разписка за доставяне към нея - рег. № 181/10.01.2018 г., акт № 61, т.1 от нотариус Николай Бъчваров с район на действие – района на Районен съд – Нова Загора и рег. № 416 в НК до длъжника Г.Е.Г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчени при условията на чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК, е видно, че „Банка ДСК” ЕАД е извършила надлежно уведомяване на длъжника – основен кредитополучател за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, считано за получено от ответника на 13.02.2018 г.

Кредиторът добросъвестно е изпълнил задължението си да отправи до длъжниците изявление за предсрочна изискуемост на кредита.

 Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 13.04.2018 г., то следва че съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, а в конретния случай този период видно от горепосоченото е само 2 месеца.

Изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя е настъпила с уведомяването на кредитополучателя. Оттогава целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

 

Относно разноските:

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят  разноски по настоящото дело в общ размер на 20912.35лв., от които както следва:  338.35 лв. - държавна такса, 1037.53 лв. - възнаграждение за особен представител на ответника Г.Е.Г., 1037.53 лв. - възнаграждение за особен представител на ответника М.Е.Г., 200.00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 300.00лв. - юрисконсулстско възнаграждение.

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответниците, съобразно изхода от спорното исково производство, дължат на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 488.35 лв., от които: 338.35 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт, ЧЕ Г.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството й на кредитополучател и М.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството й на кредитор, СУМАТА в общ размер на 16917.70 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2015 г., от които: дължима главница до 12.04.2018 г. - 13830.15 лв. /тринадесет хиляди осемстотин и тридесет и лева и петнадесет стотинки/, неплатена редовна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 12.04.2018 г. - 2722.72 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ за периода от 28.04.2017 г. до 16.05.2018г., санкционираща лихва за периода от 12.03.2018 г. до 12.04.2018 г . - 244.83 лв. /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, заемни такси - 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

  ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Е.Г., с ЕГН: ********** и М.Е.Г., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „БАНКА ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ: *********, разноски по настоящото производство в общ размер на 2912.35/две хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/лева, от които, както следва: 338.35/триста тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/лева - държавна такса, 1037.53/хиляда тридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/лева - възнаграждение за особен представител на ответника Г.Е.Г., 1037.53/хиляда тридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ лева - възнаграждение за особен представител на ответника М.Е.Г., 200.00/двеста/лева - възнаграждение за вещо лице и 300.00/триста/лева - юрисконсулстско възнаграждение.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Е.Г., с ЕГН: ********** и М.Е.Г., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „БАНКА ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ: *********, разноски по ч.гр.д. № 491/2018г. по описа на РС-Нова Загорав в общ размер на 488.35/четиристотин осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/лева, от които: 338.35/триста тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/лева - държавна такса и 150.00/сто и петдесет/лева - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: