Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.02.2021 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на втори февруари две хиляди двадесет и първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3230 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-0048109 от 16.12.2019 година на Директор на
Регионална Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище град Пловдив /Упълномощен със Заповед № 676/21.08.2019
година на Председателя на Комисията за защита на потребителите/, с което на ЕТ“Славена-33-К.С.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица ”Берое”
№ 5, етаж 2, апартамент 3, представлявано от собственика К.Л.С., ЕГН **********,
на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/
лева, за допуснато нарушение по чл.127, ал.3 от Закона за защита на
потребителите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЕТ“Славена-33-К.С.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, улица ”Берое”
№ 5, етаж 2, апартамент 3, представлявано от собственика К.Л.С., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на
потребителите направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № К-0048109 от 16.12.2019 година на Директор на Регионална
Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, със седалище град Пловдив /Упълномощен със Заповед № 676/21.08.2019
година на Председателя на Комисията за защита на потребителите/, с което на
ЕТ“Славена-33-К.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, улица ”Берое” № 5, етаж 2, апартамент 3, представлявано от
собственика К.Л.С., ЕГН **********, на основание чл.222 от Закона за защита на
потребителите е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 500 /петстотин/ лева, за допуснато нарушение по чл.127, ал.3 от
Закона за защита на потребителите,
В
жалбата и в хода на съдебните прения се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото
да бъде отменено. Претендира се за направените по делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпращат представител. По делото е
постъпило писмено становище, с което се поддържа така издаденото наказателно
постановление и се моли съда същото да бъде потвърдено. Претендира се за
юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
ЕТ“Славена-33-К.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, улица ”Берое” № 5, етаж 2, апартамент 3, представлявано от
собственика К.Л.С., ЕГН **********, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № К-0048109 от 14.11.2019 година за това, че при
направена проверка на 29.10.2019 година, по повод жалба на потребител до КЗП, в
приемателен пункт на химическо чистене, находящ се в град Стара Загора,
булевард „Руски” № 56 А се установило, че в обекта при представяне на регистъра
за предявените рекламации на 30.09.2019 година или на близка до тази дата няма
вписана рекламация от лицето подало жалбата до КЗП. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителя. При
съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал от правото си на възражение, включително
и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Административно-наказващия орган
приел възражението за неоснователно и пристъпил към издаване на наказателно
постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.222 от Закона
за защита на потребителя е наложено административно наказание –„имуществена
санкция” в минимален размер от 500 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите, при
предявяване на рекламация лицата по ал.1 /търговецът или упълномощено от него
лице/, задължително я описват в регистъра. При нереализиране на това законово
задължение, в разпоредбата на чл.222 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/
е предвидена „имуществена санкция” в размер от 500 до 3000 лева. От друга
страна в разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗЗП е посочено, че рекламацията може
да се предяви устно или писмено. А съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП
приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския
обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на
управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. В тази
насока законът пояснява, че правото на избор на място за предявяване на
рекламация принадлежи изцяло на потребителя. Обобщено казано, по смисъла на
закона всяко едно лице, имащо качеството на потребител, закупило дадена стока
или ползващо дадена услуга, може да предяви съответната законова рекламация на
стоката или услугата, съобразявайки се със своя избор на място за това, като
законът не вменява задължение рекламацията да бъде единствено и само в писмена
форма, като изрично дава възможност предявяването на същата да стане и в устна
форма, за което възниква задължението на търговеца или на упълномощеното лице
да я впише в регистъра.
От
събраните по делото доказателства се установява, жалбоподателя стопанисва обект
в който се извърша химическо чистене и по повод на работа си, чрез упълномощено
лице е приел поръчка с издадена квитанция № 810 от 24.09.2019 година. В тази
връзка, потребителя е предоставил в приемателния пункт на търговеца на
24.09.2019 година 3 броя ризи, бели, костюм – тъмно син, панталон сив,
булчинска рокля и рокля бяла. На 30.09.2019 година, част от тези дрехи са
получени, а костюмът и булчинската рокля са оставени за повторно третиране,
като това е резултат от недоброто качество на услугата и направена рекламация
от страна на потребителя. В тази връзка търговеца е приел, че не е извършил в
пълен обем услугата и за своя сметка е направил повторно третиране на дрехите,
с които свои действия не само е приел наличието на рекламация но и я
удовлетворил но начин по който е приел че е основателна. Такава рекламация
обаче не е била вписана от търговеца или от упълномощено от него лице, в
противоречие със изискванията на нормата на чл.127, ал.3 от Закона за защита на
потребителите. Това че потребителя не е искал да бъде вписвано не изключва
задължението на търговеца в тази насока. Предвид така установеното
административно- проверяващият орган в лицето на актосъставителя е предприел
изпълнение на своите задължения, като е съставил акт за допуснато нарушение по
смисъла на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите, а именно
невписване на предявена устно рекламация от страна на потребител от търговеца
или от упълномощеното от него лице. Така установеното по делото се потвърждава
от приетите доказателства – писмени и гласни, и не се събраха доказателства,
които да оборват тази фактическа обстановка или да се налага тяхното отделно
обсъждане. В тази връзка следва да се вземе предвид, че на практика
жалбоподателят не оспорва факта, че в проверявания обект е имало регистър за
рекламации, както и че направената рекламация не е била вписана, но излага
доводи, че потребителя не желаел да се вписва нищо никъде. Тук е редно да се
отбележи, че това е задължение на търговеца а не на потребителя и не зависи от
желанието на последния. След като с действията си търговеца е приел
рекламацията и извършил действия по удовлетворяването й, то тя е следвало да
бъде вписана. С оглед на това съдът намира, че в разглеждания случай несъмнено
по един безспорен начин се установява допуснатото по чл.127, ал.3 от Закона за
защита на потребителите административно нарушение, а именно невписване на
предявена устно рекламация от потребител. Съдът намира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати нарушение на
процесуалните правила. Несъмнено е посочено мястото и датата на
административното нарушение, подробно и ясно е описано, а що се отнася до
неиндивидуализирането на точния потребител това следва да се приеме, като една
непрецизност при реализиране на административно-наказателната отговорност но не
изключва задължението на търговеца винаги да вписва в регистъра предявените му
устно рекламации, които е приел да удовлетворява.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.127, ал.3 от Закона за защита на
потребителите. В тези случаи по реда на чл.222 от Закона за защита на
потребителите е предвидено наказание – „имуществена санкция” в размер от 500
лева до 3000 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите
за неговото извършване, както и това, че все пак е извършено за първи път,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в
предвидения в закона минимален размер – 500 /петстотин/ лева.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид
направената претенция за присъждане на разноски, съдът присъди в тежест на
жалбоподателя, юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: