№ 151
гр. Габрово, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД
срещу Решение №162/06.07.2021г. по гр.д.№177/2021г. на РС Габрово.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение в частта, в която жалбоподателят е
осъден да заплати на ищцата обезщетение в размерна 9000лв. е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
справедливото и достатъчно обезщетение за вредите и страданията на ищцата е в размер на
9000лв. Тази суча била завишена, с оглед характера и степента на урежданията, както и на
социалните ограничения, които ищцата била претърпяла в следствие на трудовата
злополука. От медицинската документация не било доказано, че ищцата е получила в
следствие на злополуката травма на лявото коляно, поради което съдът неправилно приел че
е налице такава травма. По делото било доказано, че ищцата е получила травма в лявата
гривнена става, като обичайният период на възстановяване от това увреждане бил три
месеца, а интензитета на болките бил по-висок през първите два месеца, като ищцата не
посещавала предписаните й физиотерапия и лечебна физкултура, а започнала тези
процедури едва в края на м.януари 2021г. По тази причина оздравителния период бил по-
дълъг. Изпитаните от служителката болки и страдания не били повече от обичайните за
този вид травма. Не било доказано твърдението, че през целия пери5жод ищцата не можела
да се обслужва самостоятелно, нито че са й предписвани болкоуспокоителни. Счита, че
ищцата не била положила минимална грижа за собственото си здраве и безопасност, като с
поведението си съпричинила с 90% настъпването на злополуката. Неправилни били
извадите на съда за липса на груба небрежност от страна на пострадалата. Ищцата била
нарушила технологичните правила за работа, като по този начин допринесла за настъпване
на злополуката. Неправилни били и изводите на съда за изпитана от работничката тревога
заради оставането й без работа,поради прекратяване на трудовото правоотношение.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Напускането от страна на работника на работа не е в причинна връцка с
трудовата злополука. Моли съда да отмени решенето на районния съд в обжалваната чу
част, както намали размера на присъденото обезщетение и приеме, че е налице
1
съпричиняване от страна на ищцата в размер на 90%, както и да бъдат присъдени
направените поделото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото в депозирания по отговор оспорва
същата. Моли съда да я остави без уважение и да присъди направените по делото разноски,
като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното Решение №162/06.07.2021г. по гр.д.№177/2021г. на РС Габрово
жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата по делото сумата от 9000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от претърпяна на 23.05.2020г. трудова злополука и сумата от
109,02лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.05.2020г. до окончателното
плащане, отхвърлен е предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за горницата
над уважения размер и сумата от 106,48лв.- разноски по делото. Жалбоподателят е осъден да
заплати на адв. Р.Н. сумата от 793,27лв.-адвокатско възнаграждение и сумата от 364,36лв.
ДТ в полза на съда. Ищцата е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 210,41лв.-
разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано, в частта, в която предявения иск за заплащане на
неимуществени вреди е уважен 5000лв. В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
За да постанови решението си съдът е приел следното :
Не е спорно, че към датата на инцидента страните по делото са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заемала “ ***” във филиал 6700 Габрово,
гр.Габрово, ул.Ивайло №6 на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД. Задълженията
характеризиращи работата на ищцата били свързани с контрол и поддържане на чистотата
във филиала и около него. Ц. била запозната с изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, сред които и тези за носене на подходящи обувки, както и премахване на
всички препятствия, като палети, пълзящи кабели и други неща, лежащи на местата, където
хората минават, дори ако не са сложени там от конкретния служител.
На 23.05.2020г. по време на работа, ищцата се спънала и при падането получила
счупване на лъчевата кост на лявата ръка. Злополуката е призната за трудова на осн. чл.60
ал.1 от КСО. От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза
се установява, че при трудовата злополука ищцата получила счупване на лъчевата кост на
лявата ръка в долната й част в близост до гривнената става, т.нар. счупване на „типично
място", тъй като се причинява по типичен механизъм - падане и подпиране върху дланта на
съответната ръка, при което се получава счупване на лъчевата кост точно в тази област. При
инцидента ищцата получила и травма на лявото коляно, в което имала болки три месеца
след травмата. Описаното счупване причинило трайно затруднение на движението на горния
ляв крайник за срок на имобилизация 4 седмици, срок на временна нетрудоспособност за
нефизически труд 1,5-2 месеца и срок на временна нетрудоспособност за физически труд
2,5-3 месеца. Интезитета на болките, в резултат на счупването бил най-голям в първите два
месеца и особено в началния период ,както и след премахването на гипсовата
имобилизация. Обичайният период на възстановяване бил 3 месеца. Ищцата била 140 дни в
отпуск по болест на домашно амбулаторно лечение с диагноза. Към момента на прегледа
извършен на от вещото лице Ц. движела лявата си ръка в пълен обем, но съобщила за болки
при движение в лявата киткова става и без натоварване. Нямало данни за Зудекова
дистрофия на лявата гривнена става, както и нямало данни за неправилно наместване или
имобилизация на счупването на лявата лъчева кост. Ищцата не била провеждала
физиотерапия непосредствено след инцидента, такава била проведена през м.януари 2021г.
От гласните доказателства по делото било установено, че в момента на инцидента
свидетелката била в почивка, връщайки се, се разминала с ищцата, която била придружавана
от друг служител на филиала. Държала се за ръката, казала, че е паднала. Палето което
трябвало да подрежда друга служителка било разопаковано и празно, като цялото фолио
било на земята. Точно там се била спънала ищцата. На следващия ден свидетелката се
обадила по телефона на Ц. за да разбера как се чувства. Ищцата й казала, че не е в състояние
2
да се облече и измие, да се самообслужва. Тогава свидетелката започнала, когато има
възможност да ходи в дома й за да й помага – пазарувала, почиствала. Това продължило и
след като на ищцата й свалили гипса, общо около 2-3 месеца.
Считано от 09.12.2020г. Ц. ползвала 30 дни неплатен отпуск, след изтичането на който
трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие.
Първоинстанционният съд приел, че инцидента при който пострадала ищцата е трудова
злополука, като същата е призната за такава и по установения ред. Трудовата злополука
довела до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за срок на
имобилизация 4 седмици, срок на временна нетрудоспособност за нефизически труд 1,5-2
месеца и срок на временна нетрудоспособност за физически труд 2,5-3 месеца. За
настъпване на вредоносния за ищцата резултат било налице съпричиняване от страна на
ищцата под формата на проявена небрежност, изразяваща се в нарушение на правилата за
безопасност на труда и по – конкретно на издадените от работодателя инструкции за
безопасност срещу падане и подхлъзване на едно ниво, както и на Инструкцията за
безопасност при хлъзгав под, като съдът не приел възражението на ответника че се касае до
груба небрежност, доколкото от доказателствата не се установява ищцата съзнателно да е
пренебрегнала правилата за безопасност на труда.
Полученото от ищцата увреждане довело до затруднение на движението на лявата й
ръка за срок от 2,5-3 месеца, като интензитетът на болките, които е търпяла през първия
месец от травмата и след премахване на гипсовата имобилизация бил най- голям. И към
момента, при извършване на работа с голямо физическо натоварване или при промяна на
атмосферните условия е възможна поява на периодични болки. Според вещото лице това в
известна степен се дължало и на непровеждането на рехабилитация. Отделно от
преживените физически страдания, ищцата преживяла и тревога заради оставането си без
работа за времето от прекратяване на трудовото й правоотношение на 11.01.2021г. до
започването на работа в Община Габрово на 07.06.2021г. Вярно било, че трудовото й
правоотношение с ответника е прекратено по взаимно съгласие, но за да стигне да това
решение ищцата била мотивирана от изпитваната все още болка в лявата ръка и
необходимостта на заеманата длъжност в КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко КД, да
борави с почистващи машини и да извършва работа с голямо физическо натоварване. В
същото време естеството на получената травма не е дало основание за издаване на ЕР от
ТЕЛК за намалена трудоспособност, което пък е било пречка да се възползва от
трудоустрояване при досегашния си работодател.
Въззивният съд счита, че първоинстанционния съд е установил правилно фактическата
обстановка по делото.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е всеобхватна и обективна - той носи
отговорност както за неимуществените, така и за имуществените вреди, както за
претърпяната загуба, така и за пропуснатата полза. За да възникне отговорността му не е
необходимо виновно поведение нито на работодателя или негов служител. Отговорността
на работодателя може да бъде изключена или намалена само в хипотезата и при доказване
предпоставките по чл.201, ал.1 и 2 КТ. За да отпадне или да бъде намалена отговорността
следва да е установена вина на работника за настъпилата с него злополука. От степента и
характера на вината на работника за настъпването на злополуката зависи дали изцяло ще
отпадне отговорността на работодателят или само ще се намали. Единствено в случаите
когато пострадалият е причинил умишлено увреждането, работодателят не отговаря за
вредите от настъпилата злополука. Правно релевантно за намаляване отговорността на
работодателят е проявата на груба небрежност. Наличието на виновно поведение и груба
небрежност не може да се основава на предположение, а следва да бъде установено по
безспорен начин, като доказателствената тежест в този случай е на работодателя.
В настоящият случай по делото не е установено, нито че процесната трудова злополука
е възникнала в резултат на умишлени действия на работника, нито че е в следствие на
проявена груба небрежност от страна на пострадалата ищца. Твърдението на ответното
дружество за проявено от ищцата невнимание, съставляващо груба небрежност, като същата
се придвижвала без старание и внимание и гледала в страни, а не напред, както и че не е
изпълнявала служебните си задължения да почиства намиращи се на пода материали е
неоснователно и недоказано. От показанията на св.В. се установява, че разопакования палет
и стреч фолиото, с което бил увит, са оставени в това състояние от друг служител. В
момента на инцидента ищцата отивала да вземе почистваща машина, поради което не може
да се приеме, че същата не е изпълнявала служебните си задължения да почиства паднали
3
предмети, още повече че поставения палет и опаковъчното фолио не могат да се приемат за
паднал на земята предмет, а по-скоро имат характер на препятствие. Действително ищцата е
проявила небрежност, като не е видяла палета и фолиото и не е съобразила, че на пода има
стреч фолио, в което може да се спъне, но това в никакъв случай не може да се приеме за
проява на груба небрежност от нейна страна.
Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя, че присъденото от
районния съд обезщетение е завишено. Претендираното обезщетение е само за получената в
следствие на трудова злополука травма в лявата ръка, а не и в крака, поради което
първоинстанционният съд неправилно е обсъждал и субективните оплаквания на ищцата за
болки в крака. Освен това от заключението на вещото лице се установява, че ищцата е
започнала да посещава физиотерапия едва от м.януари 2020г., а такава й е препоръчана още
през м.август и м. септември 2019г., като ако ищцата своевременно е започнала
физиотерапия още през лятото вероятно е щяла да се възстанови по-бързо.
Неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищцата е изпитала и тревога поради
оставането си без работа. Видно от представените по делото доказателства трудовото й
правоотношение с ответното дружество е прекратено по взаимно съгласие по нейна молба.
Не се доказа твърдението й, че е била принудена от работодателя да подаде заявление за
напускане. Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищцата, че след злополуката
същата не е могла да изпълнява трудовите си задължения на хигиенист при ответника и това
я било мотивирало да подаде заявление за прекратяване на трудовия й договор, поради
което неправилен е и извода на районния съд в тази насока. Видно от представеното копие
от стр.20 и 21 от трудовата книжка на ищцата(л.164 от първоинстанционното дело) на
07.06.2020г. ищцата е започнала работа при друг работодател отново като хигиенист.
Предвид горното въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди е в размер на 7000лв., до който размер предявеният иск е
основателен и доказан, а за горницата се явява неоснователен, поради което решението на
първоинстанзционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено до размера на
7000лв., а за горницата бъде отменено, като бъде отхвърлен иска.
Съобразно размера на уважената претенция ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адв.Р.Н. сумата от 426,40лв.- адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, а ищцата следва да бъде осъден ада заплати на жалбоподателя
сумата от 207,12лв.-разноски във въззивното производство, от които 107,12лв.-разноски и
сумата от 100лв.-юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №162/06.07.2021г. по гр.д.№177/2021г. на РС Габрово, В ЧАСТТА,
в която е уважен предявеният от ИР. Ц. Ц., с ЕГН **********, с адрес бул.„Т., *** против
КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко КД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Банишора, ул.Скопие №1А, ап.13 иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на настъпилата на
23.05.2020г. трудова злополука за горницата над 7000лв. до размера на 9000лв., ВМЕСТО
КОЕТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на настъпилата на 23.05.2020г. трудова злополука за
горницата над 7000лв. до размера на 9000лв., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №162/06.07.2021г. по гр.д.№177/2021г. на РС Габрово в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ИР. Ц. Ц., с ЕГН **********, с адрес бул. „Т. да заплати на КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко КД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Банишора, ул.Скопие №1А, ап.13 сумата от 207,12лв.(двеста и седем лева и
дванадесет стотинки)- разноски във въззивното производство
ОСЪЖДА КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко КД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. Банишора, ул.Скопие №1А, ап.13 да заплати на адв.Р.Н.
от АК В.Търново сумата от 426,40лв.(четиристотин двадесет и шест лева и четиридесет
4
стотинки)-адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5