Р Е Ш
Е Н И Е
№1532
гр.
Пловдив, 15.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на секретаря Милена Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2539/2019 г. по описа на
РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М.Р.В. ***
срещу наказателно постановление № 19-1030-001450 от 06.03.2019 г., издадено от ***
група към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и са отнети 8 контролни точки. С жалбата се оспорва установената в
наказателното постановление фактическа обстановка, изтъкват се и оплаквания,
свързани с нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление Твърди се, че фактическата обстановка не е описана максимално точно и прецизно, респективно не е
посочена и точната правна квалификация на административното
нарушение, което от своя страна нарушавало правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило
и да организира защитата си адекватно. Сочи се, че правното описание на нарушението не е коректно, тъй като е
налице нормата на чл. 7, т. 1, б.“б“ от Наредба №17/2001г. за регулиране на движението по
пътищата със светлинни сигнали, от една страна, а нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП е
бланкетна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и представляван от упълномощения си защитник
адв. С. П. *** с представено по делото пълномощно. Както жалбоподателят, така и защитникът му
поддържат жалбата по направените в нея оплаквания и молят наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима – подадена е от лице,
което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за
обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
На 15.02.2019 г. около 14:30 ч. в гр.Пловдив на кръстовището
на бул. „6-ти септември“ и бул. „Руски“ жалбоподателят управлявал л.а. Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег.№ ***, лична собственост, навлизайки и преминавайки на забранителен
сигнал на светофара / червено/ при работещ в нормален режим на работа светофар.
Констатациите от проверката били квалифицирани като
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. За така
установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, който бил връчен лично на
нарушителя и подписан от същия без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу
съставения АУАН не постъпили и писмени възражения.
С оглед събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа
обстановка в АУАН била възприета по идентичен начин.
В хода на съдебното следствие беше
разпитан в качеството на свидетел съставителят на акта за установяване на
административно нарушение. Св. Д.Г.Р. потвърди обективираните от него в акта констатации. Същият поясни, че служебният автомобил бил
позициониран малко след бул. „Руски“, в близост до сладкарница „Неделя“. Посоката
на движение на МПС, управлявано от нарушителя, била към прелеза. Според свидетеля най-вероятно
нарушителят се бил заблудил от дадения знак, отнасящ се за секцията отляво и е
продължил нататък, без да съобрази, че за втората секция, в посока направо,
светел червен забранителен знак. Във връзка с оплакванията, изложени в жалбата,
че проверяващите нямало как да установят преминаването на червен светофар,
свидетелят беше категоричен, че преди да позиционират автомобила, внимателно проверявали работата на светофарите, също и дали има или няма
разминаване и тогава пристъпвали към проверка на минаващите автомобили.
Съдът дава вяра на показанията на
разпитания свидетел, доколкото същите са обективни, всестранни, пълни, вътрешно
непротиворечиви.
Предвид дадените от свидетеля показания
съдът намира, че установената в АУАН и възприета от административнонаказващия
орган фактическа обстановка е обективно установена.
Предвид оспорената от жалбоподателя фактическа
обстановка и с цел изясняване на обективната истина съдът даде възможност на
жалбоподателя да опровергае направените в акта констатации. В хода на съдебното
следствие беше допуснат до разпит в качеството на свидетел В.П. В.. Според
дадените от св. В. показания на процесната дата описания в наказателното
постановление лек автомобил бил управляван от жалбоподателя. На посоченото в наказателното постановление
място и време според показанията на същия свидетел автомобилът преминавал и
продължил напред. Според св. В., когато минавали светофарът светел зелено, а не
червено. Съдът не дава вяра на
показанията на разпитания свидетел. За разлика от тези дадени от св. Р., показанията на св. В. са оскъдни,
непоследователни и непълни. Св. В. посочва, че светофарът е светел зелено, не
посочва обаче колко секции е имало на посоченото място, съответно за всяка от тях какви светлини са
светели при преминаването с автомобила преди да бъдат спрени за проверка.
Въпреки дадените от св. В. показания съдът намира, че направените в акта за
установяване на административно нарушение констатации, възпроизведени в
наказателното постановление, не бяха
опровергани от страна на жалбоподателя. Изразените от процесуалния представител на жалбоподателя
оплаквания и съмнения относно правилното и обективно възприемане на
фактическата обстановка се опровергаха от показанията на разпитания в качеството
на свидетел актосъставител. Същият достатъчно ясно разясни действията на
проверяващите преди започване на проверката, по време на проверката,
състоянието на пътното платно, действието на светофарните уредби и броя на
секциите на пътя, на който е констатирано нарушението.
В резултат на безспорно установеното извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.6 т.1
от ЗДВП последният
е законосъобразно санкциониран. Именно фактът на управление на пътно превозно
средство и навлизане и преминаване през кръстовище на забраняващ червен
светофар на работеща в нормален режим светофарна уредба е извършеното
административно нарушение и затова е бил санкциониран. Също така поведението на нарушителя не може да бъде толерирано и да се
приеме, че същият се е объркал при преминаването на червен светофар.
Нарушението е осъществено на натоварен пътен участък, по време, когато трафикът
е засилен и нарушителят е следвало да има засилено внимание при преминаването.
Правилно е приложена и
съответната за нарушението санкционна норма . Съгласно чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП наложеното наказание в размер от
100,00 лв. е справедливо, същото
съответства на обществената опасност на нарушението и на нарушителя. Видно от приложената
справка за нарушител, последният не се отличава с висока степен на обществена
опасност. Правилно и в съответствие с
Наредба № Iз-2539 на МВР на нарушителя са отнети 8 контролни точки.
При извършената служебна проверка относно
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че
АУАН и НП са съставени от компетентни лица. Доказателство за това е
приложената към административнонаказателната
преписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Нарушението е описано по ясен начин,
даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира
защитата си, което очевидно нарушителят е сторил предвид депозираната жалба. Нарушението
е правилно квалифицирано, като настоящия съдебен състав не
споделя тезата, че нормата на
чл.6 т.1 е бланкетна и препращаща към норма от Наредба № 17/21.07.2001г. за регулиране на пътищата със светлинни сигнали.
С посочената Наредба се определят видовете пътни знаци и другите
средства за сигнализиране на пътищата, както и условията, редът и правилата за
тяхното използване за организиране на движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, но не и задълженията на водачите на МПС и правилата, които
същите следва да спазват. В този смисъл нарушението на жалбоподателя е това по чл.6 т.1
от ЗДвП и същото
достатъчно ясно е описано както в АУАН, така и в наказателното
постановление. Става ясно, че
нарушителят е преминал на червен сигнал, което е забранено и за което му е
съставен акт. Останалите оплаквания за приложимост на специалната норма на чл. 31,
ал.7 т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП не водят до съществено нарушение на
процесуалните правила при квалифициране на нарушението, които да ограничават
правото на защита на нарушителя до степен, че да създадат до объркване и до
неяснота в какво се състои нарушението. Със словесното описание на извършеното
деяние, дадено в АУАН и НП в
достатъчна степен са индивидуализирани признаците на нарушението от обективна
страна.
Въпреки че не се изтъква като оплакване в
жалбата, съдът намира за нужно да отбележи, че в случая не е налице възможност
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Така
осъщественото от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Изводите
на съда за неприложимост на нормата на чл.28
от ЗАНН се основават и на зачестилия брой нарушения от същия вид , както
и на това, че с поведението си жалбоподателя е поставил в опасност сигурността на останалите участници в
движението по пътищата.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1030-001450 от 06.03.2019 г., издадено от *** група към ОД на МВР-Пловдив, с
което на М.Р.В. ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР .
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните .
Районен съдия
:....................................
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.